Фурията на Първия лорд

Глава 30

Амара погледна рицаря, застанал на стража пред палатката на принцепса, и попита:

— Не разбирам защо не можете поне да влезете и да попитате.

Младежът студено погледна над главата на Амара към вожда на маратския клан и каза:

— Без варвари.

Амара се пребори с раздразнението си и не каза нищо, запазвайки спокойствие. Дорога от своя страна отвърна на младия мъж с хладнокръвен поглед, облегнал лакът на дръжката на тоягата си. Огромният мускулест марат изобщо не реагира на половин дузината много любопитни легионери, командвани от младия рицар. Той излъчваше чувство на търпеливо доверие и за щастие остави Амара да води разговора.

— Такава ли беше вашата конкретна заповед, сър…

— Церегус — изплю младият рицар.

— Сър Церегус — учтиво каза Амара. — Трябва да попитам дали действате по конкретна заповед на вашите преки началници?

Младият рицар се усмихна сковано.

— Ако си спомните какво се случи с последния принцепс, дошъл в тази долина и срещнал тук варварите, графиньо, ще откриете всички причини, от които се нуждаете.

Дорога изсумтя.

— Повозих го на гаргант и спасих него и хората му да не бъдат изядени от овцерези. Тогава вашият Първи лорд, старият Секстус, ми даде тази риза — Дорога докосна хубавата, но доста износена стара алеранска туника, радикално променена, за да пасне на фигурата му.

Церегус присви очи и отвори уста да каже нещо.

— Вождът на клана забравя да спомене отстъплението от Рива — избърза Амара, прекъсвайки младия рицар. — Тогава Дорога и неговият клан спасиха живота на десетки хиляди бягащи цивилни и предотвратиха разделението на силите ни, което можеше да доведе до смъртта на стотици или хиляди легионери.

— Смеете да предположите, че легионите… — започна рицарят.

— Смея, сър Церегус, да предположа, че ще бъдете изключително разочарован от реакциите на вашите офицери към вашето решение и ви съветвам да се свържете с тях, преди да се окажете в неприятна ситуация.

— Жено, не знам коя си мислите, че сте, но аз не приемам заплахите.

— Аз съм Амара Калдерон, зад стените на чийто съпруг в момента сте се приютили — отговори тя.

Сър Церегус присви очи.

— А аз съм Церегус Рива, чийто чичо, Върховен лорд Рива, даде на съпруга ви тази титла.

Амара му се усмихна сладко.

— Не, момче. Беше Гай Секстус, ако си спомняте.

По бузите на Церегус избиха червени петна.

— Въпросът е приключен. Варваринът няма да влезе вътре.

Амара го погледна за момент. Племенникът на Върховния лорд потенциално можеше да има голямо влияние, в зависимост от това доколко лорд Рива го е облагодетелствал. Може би си заслужаваше за момента да отстъпи и да остави Дорога някъде наблизо.

Но сега наистина нямаше време за такива глупости. Вордът все още не беше атакувал първите стени, но съвсем скоро и това щеше да се случи. Техните разузнавачи, стрелци, рицари и вземащи вече бяха плъзнали в западната част на долината.

Зад нея се разнесоха стъпки и сенатор Валериус, заедно с няколко телохранители в цивилно облекло, се приближи до палатката. Той се усмихна на Церегус и каза:

— Добър вечер, сър Найт. Бихте ли бил така добър?

Церегус наведе глава към сенатора, усмихвайки се в отговор. Той кимна с глава към колегите си часови, указвайки им да се отдръпнат, и направи знак на сенатора, че той и хората му могат да минат, без да обръща внимание на оръжията им. Валериус погледна през рамо, преди да изчезне в палатката си, и хвърли на Амара самодоволен и отровен поглед.

О, значи така стояха нещата.

Амара си пое дълбоко дъх, затвори очи и се успокои. След това отново ги отвори и каза:

— Мисля, че ми е повече от достатъчно от този вид фанатичен идиотизъм. Именно това най-вече ни вкара в тази каша.

— Добре сте дошла в Съвета на принцепса, графиньо — каза Церегус със студен глас. После насочи пръст към Дорога. — Но това същество няма да се доближи до принцепса.

Когато заговори, гласът й беше изключително спокоен и напълно учтив.

— Сигурен ли сте, че наистина искате да постъпите така?

— Всички тези убийства на хора да не са увредили слуха ви, графиньо? — очите му блеснаха. — Бренсис Калар-младши беше мой приятел. А вие го убихте. Така че ще стане точно както казвам аз.

— Дори няма да навлизам в подробности колко доказани смъртни случая са били на съвестта на този млад маниак, сър Церегус. Няма време — Амара срещна погледа му. — На карта са заложени много животи и ние се нуждаем от маратите. Това означава, че Дорога трябва да бъде част от нашето планиране. Така че, ако не се махнете от пътя ми, сър Найт, ще ви отместя. Това няма да ви се стори приятно изживяване. Отдръпнете се.

Церегус вдигна брадичка и я погледна с усмивка.

— Това ли е…

Амара призова Сирус, стрелна се към младия рицар с цялата бързина, която фурията можеше да й даде, и удари идиота в челюстта с дланта на лявата си ръка.

Церегус Рива се срути като подкосен.

Всички дежурни легионери шокирано се взряха в изпадналия в безсъзнание мъж с широко отворени очи.

Дорога избухна в гръмотевичен смях. За секунда той го потуши и наведе глава, преструвайки се, че е зает с разплитането на разхлабен конец на туниката си — но раменете му продължаваха неудържимо да се тресат.

Амара щеше да се изкуши да се присъедини към него, ако не чувстваше лявата си китка така, сякаш е счупена. Човешката ръка не е създадена да нанася удари с такава сила и скорост. Тя стисна пръстите на дясната си ръка в юмрук, за да насочи болката към друго място, отбелязвайки за себе си, че е време да спре да се отнася така с крайниците си, след което насочи спокоен поглед към часовите и кимна на най-малкия от тях.

— Вие. Отидете в командната палатка. Намерете старши офицер и го попитайте дали вождът на клана е добре дошъл да присъства.

Легионерът я поздрави рязко и побърза да влезе в палатката.

— Вие — каза Амара и кимна към друг. — Доведете за този идиот най-близкия лечител.

— Д-да, госпожо — отговори легионерът и също побърза да се отдалечи.

— Извинявам се за забавянето — каза Амара на Дорога. — Сигурна съм, че след малко нещата ще се изяснят.

— Не бързайте — отвърна Дорога с широка усмивка, разцъфнала на грозното му лице.

От суматохата на лагера се появи Бърнард, като си проправяше път през групата чираци на ковача, двама от които носеха няколко комплекта нова легионерска броня. Бърнард кимна на Дорога и се ръкува с марата, след което се обърна към Амара. Челюстта му може и да не беше смляна на прах от удара на Инвидия, но очевидно се беше натрошила на половин дузина парчета. Лечителите тъкмо бяха приключили с възстановяването на костите, включително и заместващи зъби за избитите, но лицето му все още беше значително отекло. За да възстановят напълно челюстта му, щяха да са необходими повече от една процедура и достатъчно време, а пред лицето на предстоящата битка лечителите бяха съвсем недостатъчно. Затова когато Бърнард заговори, думите през стиснатите зъби дойдоха леко деформирани.

— Дорога. Милейди. Започнаха ли вече?

— Нямам представа — каза Амара. — Едно от кучетата на Валериус отговаряше за часовите и спря Дорога. Разрешихме проблема.

Бърнард мрачно погледна проснатия в безсъзнание мъж.

— Моята съпруга. Дипломатът.

— Не започвай пак — каза Амара.

Минута по-късно легионерът се върна от командната палатка и кимна на Амара.

— Графиньо, принцепсът ви поздравява и изразява своята благодарност към вожда на клана, че е дошъл при нас в момент на нужда. Той е добре дошъл да присъства.

Тя хвърли поглед към съпруга си и завъртя очи.

— Благодаря ви, легионер. Дорога, ако обичате.

Дорога последва Бърнард, погледна надолу към проснатия мъж и замислено се почеса по челюстта.

— Смея ли да откажа…

Влязоха вътре и се озоваха пред чакащия ги Атис Гай. Той беше седнал на стол на малка платформа с изглед към пясъчната маса, конфигурирана да представлява долината Калдерон. Краката му бяха увити в дебело одеяло и изглеждаше блед. Сър Ерен беше застанал отстрани и малко зад него, а Ария Плацида стоеше в подобна позиция срещу Ерен.

В палатката се бяха събрали повечето от най-високопоставените граждани на Империята: шепа уморени, окървавени, мръсни от пътя мъже и жени с горди и мрачни лица. Всеки оцелял Върховен лорд беше тук, както и повечето Върховни лейди. Капитаните на легионите също присъстваха, заедно с представители на Сената — които, Амара беше сигурна, изпълняваха предимно церемониална функция. Предвид обстоятелствата можеше да се каже, че палатката е доста претъпкана.

Амара забеляза лейди Верадис, застанала до баща си, сивокосия лорд Церес.

— Амара! — възкликна лейди Верадис и забърза към нея със загрижено изражение на лицето. — Какво стана?

— О, блъснах ръката си в нещо упорито — отговори Амара.

Верадис хвана лявата й ръка и я вдигна едновременно с веждите си:

— Счупена е.

— В името на добра кауза. Ще помоля някой да се погрижи, когато приключим.

Верадис цъкна с език и изсумтя:

— О, вие сте невъзможна, просто ми я дайте.

— Няма нужда да…

Верадис вдигна лявата й ръка и съвсем спокойно щракна пръстите и палеца си, сякаш имитира затваряне на уста. След това нежно притисна китката на Амара и измърмори нещо под нос. През следващите няколко секунди болката отслабна и Амара въздъхна облекчено.

— Това е той, нали? — обърна се Дорога към Бърнард.

— Да.

Дорога поклати глава, докато изучаваше Атис Гай. След това каза:

— Веднага се връщам.

Широкоплещият варварин спокойно приближи към принцепса. Докато приближаваше, Ерен и лейди Плацида ставаха все по-напрегнати. Лейди Плацида направи половин крачка напред, за да бъде между Дорога и Атис.

— Спокойно, жено — каза Дорога. — Просто искам да говоря с този мъж.

— Вашето оръжие, сър — сухо каза Ария.

Дорога примигна, а после сякаш си спомни за тоягата. Той я подаде на лейди Плацида с дръжката напред и я пусна веднага щом тя я хвана. Тоягата падна на пода със силен трясък и лейди Плацида изсумтя. Трябваше да направи видимо усилие, за да вдигне оръжието и спокойно да го остави настрана.

Дорога кимна, след това се качи на платформата, застана до Атис и се втренчи в него с ръце на хълбоците.

— Вие трябва да сте вождът на клана Дорога? — учтиво попита Атис.

— Да — отговори Дорога. — А вие сте човекът, чиито хора убедиха Ацурак да поведе хиляди мои хора към сигурна смърт.

Атис се втренчи в Дорога, после огледа стаята. Накрая погледна надолу към обвитите с одеяло колене и се усмихна горчиво.

— Не беше трудно.

Шумът от разговорите в стаята изведнъж просто спря. Всички се бяха втренчили в Атис, включително и Амара. О, разбира се, всички знаеха кой стои зад събитията, водещи до Втората битка при Калдерон, но да знаеха не означаваше, че могат да го докажат. Тогава лорд и лейди Акватайн се бяха измъкнали невредими, без да оставят никакви конкретни доказателства, които да ги свържат с нашествието на маратите. Никой не беше говорил за това открито — подобно обвинение, направено без доказателства, щеше да е незабавна и неоспорима причина за Акватайн да призове осмелилия се на дуел.

И все пак Атис току-що бе признал участието си в заговора, в присъствието на най-могъщите граждани на Империята.

Дорога изръмжа и кимна — очевидно не беше осъзнал какво е направил току-що.

— Много хора загинаха. И твои, и мои.

— Да — потвърди Атис.

— Ако имаше време — отбеляза Дорога, — ние с теб щяхме да си поговорим за това.

— Времето е нещо, което ми липсва — каза Атис.

Дорога кимна:

— Да не говорим за това. Справянето с ворда е по-важно сега. Но искам вашето обещание да не започвате подобно нещо в бъдеще.

Атис изглеждаше объркан.

— Да. Имате го.

Дорога кимна и протегна ръка. Атис я прие и те си стиснаха предмишниците.

— Благодаря ви за помощта днес — каза Атис. — Вие спасихте живота на много от моите хора.

— Това правят добрите съседи — отговори Дорога. — Въпреки че може би вас, алеранците, никой не ви е учил на това.

— Напълно възможно — съгласи се Атис, на устните му все още играеше слаба усмивка. — Трябва да ви попитам дали други представители на вашия народ биха искали да ни помогнат.

Дорога изсумтя.

— Пратих известие. Да видим кой ще отговори. Но аз и моят клан сме тук. Ние ще останем с вас.

Принцепсът кимна.

— Радвам се, че сте тук.

— Не бъдете глупак — каза Дорога. — След като това приключи, вие и аз ще обсъдим балансирането на везните.

— Ще се радвам да го направим — отвърна Атис.

Дорога изсумтя, лека изненада пробяга по лицето му:

— Точно така. Добре.

— Е, мисля, че можем да започнем — каза принцепсът.

Дорога скръсти ръце на гърдите си, кимна на Атис и се върна при Амара и Бърнард.

— Граждани, сенатори, капитани — каза Атис, повишавайки тон. — Ако ми обърнете внимание, ще обсъдим отбраната на долината. Нашият домакин, доста далновидният граф Калдерон, ще ни опише защитните си структури.

Бърнард погледна Амара и раздразнено посочи към челюстта си.

— О — каза тя. — Ваше височество, съпругът ми е наранил челюстта си и има затруднения да говори. С ваше разрешение аз ще запозная всички с нашата защита.

— Моля, заповядайте — покани я принцепсът.

Амара пристъпи напред и се качи на платформата с пясъчната маса. Всички се събраха около нея, за да гледат.

— Както можете да видите — започна Амара, — долината Калдерон е разделена на три отделни участъка от новите стени. В момента ние се намираме точно зад най-западната стена. Тя е най-дългата и най-ниската, около пет мили от скалите до брега на Ледено море, и е на средна височина от десет фута. Втората стена е на около двайсет мили оттук. Той е с дължина малко над три мили и се простира от тази изпъкналост на скалите до морето. Тя е със стандартна конструкция, висока двадесет фута, с порти и с кули на всеки половин миля. Последната отбранителна стена се намира тук, в далечния край на долината, защитавайки град Гарисън и бежанските лагери.

— Любопитен съм — прекъсна я сенатор Валериус, — как граф на Империята е успял да финансира цялото това строителство, а освен това и да скрие присъствието му.

— С голяма подкрепа, сър — отвърна спокойно Амара. — Секциите от стената по дължината на пътя бяха издигнати само преди няколко дни. Останалото остана незабелязано благодарение на щедрото използване на камуфлаж, за да ги скрие от погледите на летци, както и факта, че малко посетители на долината се отклоняват далеч от пътя.

— Струва ми се странно — каза Валериус. — Това е всичко. Такъв проект сигурно ви е струвал стотици хиляди орли.

Амара спокойно погледна Валериус.

— Има ли нещо друго, сър?

— Не се чувствам склонен да се доверя на вашите думи, графиньо, или на думите на графа, който е построил тези неоторизирани и незаконни укрепления…

— О, кървави врани, човече! — рязко изръмжа Антилус Рокус. — Какво значение има откъде идват, стига да са подръка, когато имаме толкова голяма нужда от тях?

— Само посочвам, че това е правен въпрос, който трудно може да бъде пренебрегнат, след като настоящата криза отшуми. Ако ще поверяваме сигурността на Империята на лоялността на тази… съмнителна двойка индивиди…

Лорд Плацида не каза нищо. Той просто се обърна към Валериус, сграбчи туниката на мъжа и с ръмжене го изхвърли от палатката, за да го просне в калта отвън. Движението беше толкова бързо, че телохранителите на Валериус изобщо не успяха да реагират. Плацида се обърна към тях с присвити очи, след което посочи изхода.

Те излязоха.

— Задник — измърмори Рокус.

— Благодаря ви, Плацида — със сух глас промърмори принцепсът. — Графиньо, моля, продължете.

Амара се усмихна на лорд Плацида, кимна на принцепса и се върна към презентацията.

— От известно време проучваме възможните начини за защита на долината — каза тя. — Това е планът, който вярваме, че най-добре ще подпомогне за постигане на целите, определени от принцепса…