Фурията на Първия лорд

Глава 12

Амара и лейди Верадис се спуснаха в предния команден център на легионите, заобикалящи Рива, където, съдейки по знамената на няколко Върховни лордове, бяха събрани най-мощните сили на Империята. Нервният млад плацидиански лорд, отговарящ за въздушната сигурност, едва не ги изпържи, преди да успеят да му дадат подходящата парола. Амара беше принудена да насочи цялата сила на въздушния си поток в лицето на младия мъж, като почти разпръсна него и отряда рицари Аери, които го придружаваха в небето. Това беше традиционно средство на летец да изкаже крайното си недоволство от глупостта на свой колега — гарантирано унизително, но обикновено безобидно порицание.

— Наистина сте невероятен призовател на вятърни фурии, графиньо — отбеляза Верадис. Младата лечителка винаги се беше представяла пред Амара като жена с отлично самообладание, но сега в ритъма на думите й имаше нещо нервно и припряно. — Честна дума. Не мисля, че дори баща ми контролира силата си с такава прецизност.

— Аз съм само летец. Баща ви има още няколко различни способности, които да практикува, и град, който да управлява.

Верадис не отговори и Амара веднага съжали за прибързаните си думи. Върховен лорд Церес със сигурност вече нямаше град. Градът Церес беше само спомен, от хората му беше останала група разпръснати бежанци, за които не се знаеше дали изобщо ще оцелеят.

— Това, което исках да кажа — каза Амара спокойно, — е благодаря, лейди.

Верадис й кимна напрегнато, когато излязоха от осветената зона за кацане. Други летци прииждаха след тях. Амара видя лорд и лейди Плацида да се спускат. Бяха една малко странна двойка: той беше набит и обикновен на вид човек, по-скоро приличащ на ковач или дърводелец, отколкото на Върховен лорд на Алера. Тя от своя страна беше висока, царствена, ослепително красива жена с дълга червена коса, сплетена в дебела плитка, и аура с огнена наситеност. И двамата носеха легионерски брони и мечове. Нейният беше тънко острие за дуел, докато този на лорд Плацида представляваше огромно чудовище, преметнато на ремък през рамо — оръжие, подходящо за сечене на гарганти или средно големи дървета с един удар.

— Графиня Калдерон — каза лейди Плацида. Тя бързо напусна зоната за кацане, подобно на останалите спускащи се летци, и кимна на Амара и Верадис. — Верадис, здравей, дете. Графиньо, имате ли представа какво става?

— Лейди Ария, лейди Исана е отвлечена — каза Верадис. — Похитителите са влезли в покоите й в хана, като са заобиколили охранителните фурии, и са отвлекли нея и сър Арарис.

— Какво? — възкликна лейди Плацида, мръщейки се недоумяващо.

— В средата на всичко това? — каза лорд Плацида, обхващайки с широк жест легионите. После вдигна поглед към жена си и продължи: — Тя не представлява значителна стратегическа стойност. Може ли да е лично?

— Подозирате, че зад отвличането стои врагът — каза лейди Плацида и погледна към знамената над командната шатра, най-вече знамето на лорд Акватайн. — Като център на подкрепата за Октавиан тук, в Рива, тя има голяма политическа стойност.

Ръката й се премести към меча и тя изръмжа:

— Аз ще…

Плацида се намръщи, загледан в нищото, и постави ръката си върху нейната, преди тя да успее да изтегли острието.

— Не — каза той, — контролирай се, любов моя, помисли. Атис е хладнокръвен, а не — глупав. Рокус ще му откъсне главата — той направи пауза и продължи:

— Или може би.

— Благодаря — сковано каза лейди Плацида.

— Или предполагам, че аз бих могъл — размисли той, махна ръката си от нейната и забарабани с пръсти по ефеса на двуръчния си меч. Присви замислено очи и продължи: — Което… може да е това, което врагът е имал предвид. Особено сега, когато знаем, че Октавиан идва.

— Да посее раздор сред нас? Могат ли тези същества да ни разбират толкова добре? — попита лейди Плацида. Гневът постепенно я напусна.

— Инвидия би могла — посочи лордът.

— Трябваше да я предизвикам преди години — намръщено каза лейди Плацида.

Лорд Плацида изсумтя смутено.

— Нямаше да е много джентълменски от дама като теб.

— Все още няма начин да разберем какво се е случило — каза Амара, прекъсвайки разговора. — И не, лейди Плацида, не съм наясно какво се е случило. Надявах се вие да знаете.

— Нашите патрули би трябвало да са видели приближаващи войски — уверено каза Плацида. — Силите ни вече се придвижват към външните палисади. Това е единственото нещо, което би могло толкова да разбуни капитаните на легионите.

— Аз си мислех, че са на повече от седмица път оттук — каза Амара.

— Ако това е някаква утеха, графиньо, аз също — каза лейди Плацида. Тя отново погледна към командната палатка, когато от роговете се разнесоха още сигнали, накъсвани от вятъра. — Нашите легиони са в центъра на отбраната. Трябва да сме там, за да бъдем с тях, графиньо.

Амара кимна. Призователи със силата на лорд и лейди Плацида трябва да бъдат неразделна част от всеки един боен план. Там нямаше кой да ги замени.

— Ще ви информирам за всичко, което открия.

— Направете го — каза лейди Плацида. Тя сложи ръка на рамото на Амара и стисна. — Веднага щом се освободя, ще направя каквото мога, за да ви помогна.

Амара успя да не трепне. Явно напрежението, което лейди Плацида изпитваше, беше огромно, щом не осъзнаваше, че силата на фурията й се смесва със силата на собствените й пръсти.

Плацида хвана жена си за ръка и посочи командната палатка.

— Ще разберем каквото можем от Атис. Скъпа?

Двамата кимнаха на Амара и Верадис и се насочиха към палатката, подминавайки отряд тежковъоръжени легионери.

— Може би и ние трябва да отидем? — попита Верадис.

— За съжаление нямам разрешение да влизам в командната палатка — каза Амара. — Май нещо свързано с това, че уж съм била служила като личен убиец на Гай Секстус, предполагам.

Наистина легионерите, които стояха на пост на входа на палатката, внимателно наблюдаваха Амара.

— И се съмнявам, че и вие имате такова разрешение.

— Не. Предполагам, че ще остана тук като цивилен водач, когато легионите влязат в битка — тя се намръщи към пазачите и каза: — Ако чакаме тук, без да правим нищо, може да минат часове, преди да изпратят някой да помогне на лейди Исана.

— Права си.

Верадис се намръщи още по-силно.

— Предполагам, че все пак можем да влезем — тя пак погледна пазачите. — Макар че на мен ми изглеждат съвсем достойни войници. Не съм сигурна, че ще успея да го направя, без да ги нараня, а те не са го заслужили. И не ми харесва идеята да създам работа на бедните лечители.

Въображението на Амара й нарисува картината на хаоса, който би настъпил в резултат на опита на млад, надарен гражданин да преодолее упоритата съпротива на стражата, зад която стои много по-голяма група Върховни лордове, имащи всички основания да са нервни.

Тя потръпна.

— Не. Сигурна съм, че ще успеем да намерим алтернатива.

Платнището на командната палатка се разтвори и се появи дребна, стройна фигура, безобидна на фона на бронираните фигури, сновящи в нощта. Светлокосият младеж се плъзна в сенките и спокойно се отдалечи, оставайки незабелязан сред суматохата на разбунения лагер.

— Там — каза Амара. — Това е нашата възможност.

Тя мина покрай двама фригийски лордове и последва дискретния млад мъж. Когато приближи на две крачки от него, той се обърна и примигна, изражението на лицето му беше умиротворено, или по-скоро вглъбено. Амара обаче забеляза перфектния баланс на стойката му и взе под внимание факта, че не може да види едната му ръка, която най-вероятно докосваше дръжката на камата, скрита под доста широката му и вехта наметка.

— О — възкликна Амара и разпери ръце, за да покаже, че са празни, — сър Ерен?

Младият мъж примигна, погледът му се стрелна към нея, след това и към Верадис, който забързано приближаваше.

— О, графиня Калдерон. Лейди Верадис. Добър вечер, дами. С какво мога да ви бъда полезен?

Амара беше решила, че това най-вероятно е сър Ерен, който бе един от главните разузнавателни агенти на Акватайн и който не само я беше добавил в списъка с нежелани лица около лорд Акватайн, но и се беше погрижил тя да получи копие от този списък. Учтивост, позволяваща й да запази гордостта си и да се избегнат неприятни сцени. Тя харесваше Ерен, макар че след смъртта на Гай Секстус да не беше сигурна на кого в крайна сметка е лоялен — но като съученик на Октавиан тя прецени, че е малко вероятно той да има колебания относно наследяването, независимо кого е решил да подкрепи.

— Е — каза Амара, — този въпрос е по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед.

Сър Ерен вдигна вежди.

— А?

— Исана Гай е отвлечена — каза Амара и внимателно го погледна, за да улови реакцията му.

Подобно на нея, Ерен беше обучен да контролира реакциите си. Също така беше обучен да ги фалшифицира. Тя знаеше знаците, които щяха да покажат дали реакцията е истинска или фалшива. Той от своя страна знаеше, че тя ги знае и потенциално би могъл да ги промени, за да се възползва от ситуацията — но тя прецени, че това би могъл да направи само някой с по-голям житейски опит, отколкото сър Ерен има в момента, за да заблуди както собствените й тренирани очи и уши, така и чувствителността на някой толкова надарен воден призовател като Верадис. Особено, ако тя директно го удари с новините, вместо да използва по-фин подход.

Реакцията на сър Ерен беше липсата на каквато и да е реакция. Той просто я гледаше известно време. След това стисна носа си с палеца и показалеца.

— Тя е била… кървави врани — гласът на младия мъж беше много по-остър и по-разстроен, отколкото тя очакваше въз основа на изражението и позата му. — Отвлечена. Ами да, разбира се. Защото очевидно нямаме достатъчно проблеми за тази вечер.

Той се втренчи в нея. Имаше доста изразителен поглед, помисли си Амара, въпреки тъмнокафявия цвят на очите си и факта, че изправен беше с почти половин фут по-нисък от нея и по този начин принуден да гледа отдолу нагоре.

Тя трябваше да положи съзнателни усилия, за да не отстъпи крачка назад. Верадис наистина се отдръпна от него.

— И предполагам — каза той, — че искате да помогна.

Амара спокойно срещна погледа на младия мъж.

— Всичко подсказва, че днес не е най-щастливият ви ден, сър Ерен.

— Врани — уморено прошепна курсорът.

Думата издаваше огромното му изтощение. Той го прикри добре, но Амара виждаше признаците на напрежение по младото му лице. Ако беше по-възрастен, помисли си тя, последните седмици щяха да го състарят с десет години. За момент той затвори очи и си пое дълбоко дъх. Когато ги отвори, промяната беше почти като с магическа пръчка. Изражението му отново стана меко, а позата — неуверена, почти сервилна.

— Не съм сигурен как бихте могли да се доверите на нещо, което ще направя, ако се съглася да ви помогна, графиньо.

— Ако тя не го направи — тихо се обади Верадис, пристъпи крачка по-близо до младия мъж и му протегна ръка, — аз ще го направя.

Ерен я погледна внимателно. Способността на опитен воден призовател да усеща искреността на друг, когато тя е споделена свободно, беше проклятието на всеки опит за заблуда — на ако се вярваше прекалено небрежно, тя сама по себе си можеше да бъде нов източник на измами. Като човек, превърнал се през годините в специалист в този вид проверки, той я гледаше почти толкова недоверчиво и предпазливо, колкото Амара.

— Как може това да навреди на Империята, курсоре? — попита Верадис, усмихвайки се леко.

Ерен предпазливо пое ръката й.

— Така да бъде.

— Един въпрос — тихо каза Верадис. — На кого служите?

— На Империята, на хората на Алера и на Дом Гай — отговори веднага Ерен. — В точно този ред.

Верадис слушаше с леко наведена встрани глава. Докато младият мъж говореше, тя леко потръпна, отдръпна ръката си и кимна на Амара.

— Позволете да отбележа — сухо каза Амара, — че вашият избор на лоялност, курсор, не съвсем отговаря на стандартите на Академията.

Нещо сурово трепна в кроткия поглед на Ерен и той започна да казва нещо, но сякаш промени решението си. След това каза на глас:

— Трябва да се има предвид, че в момента в Империята има двама наследници на Дом Гай. Аз работя с този, който е тук.

Амара кимна.

— Исана беше отвлечена от…

— Знам къде беше отседнала — прекъсна я Ерен. — И съм наясно с мерките за сигурност, които я защитават. Аз лично ги проектирах.

Амара изненадано вдигна вежди. Ако случаят беше такъв, тогава Ерен вероятно служеше като фактически министър на разузнаването на Акватайн. И че всъщност отговаря за цялата шпионска мрежа, работеща за онова, което е останало от Империята. Ерен забеляза реакцията й и се намръщи.

— Гай ме изпрати при Акватайн с последните си писма. В тях той ми заповяда да му служа по съвест или да го уведомя, че не мога да го направя и да си тръгна, без да му причинявам никаква вреда. И той ме препоръча на Акватайн като най-надеждния курсор в момента.

При тези думи Амара усети лека болка в гърдите. Но от друга страна, по онова време Гай не можеше да й се довери. Тя беше нарушила клетвата си. Може би с основателна причина, но фактът си оставаше факт — тя се беше отказала от службата си.

— Същото се отнасяше и за лекаря на Секстус, между другото — продължи Ерен. — Не че Акватайн има нужда от него, но никога не се знае със сигурност. Той е някъде тук…

Младежът поклати глава.

— Извинете, отклоних се от темата. Прекалено много неща се случват — той извъртя очи и каза: — Така. Първата лейди. Атаката сигурно е била от въздуха. Всеки друг подход би предизвикал твърде силна реакция от охранителните фурии на хана.

— Как изобщо са могли да го направят? — попита Верадис.

— Силата на нашите фурии не е безгранична — отвърна леко рязко Ерен. — Врагът също има фурии. По тази причина ние имаме ограничен брой охранителни фурии. Много от тях бяха отклонени, за да защитят по-голямата част от политическите и военните ресурси на Империята, които бяха на заседанието на Сената.

— Какви са шансовете да са свалили Първата лейди някъде в града или в лагера, без да бъдат забелязани? — попита Амара.

— Много съмнителни — отвърна Ерен откровено. — Тя е обиколила цялата Империя, започвайки от столицата. Помогнала е на много хора. Сред населението тя е по-известна, отколкото Секстус някога е бил.

Той въздъхна и се обърна директно към Амара.

— Акватайн не стои зад това. Просто не би могъл да го направи, без аз да разбера.

Амара направи гримаса.

— Сигурен ли сте?

— Напълно.

— Тогава е бил врагът — каза Амара.

— Изглежда вероятно — каза Ерен. — Знаем, че вордската кралица все още контролира корпус от доста опитни рицари Аери и граждани.

— Ако вордът я е отвлякъл… и ако са отлетели, вече може да са на мили оттук — каза Верадис.

— Акватайн е зает — каза Амара. — И той ще бъде много изкушен да си остане зает.

Ерен наклони глава настрани в сдържан жест, като свиваше и разпускаше пръстите на едната си ръка. Изглеждаше, сякаш се разкъсва вътрешно.

— Помогнете ни — каза Амара.

— Тук е заложено много повече от живота на една жена — тихо отговори Ерен.

— Курсор — каза Амара, — от моя пример научихте, че е погрешно да следвате сляпо Първия лорд. Че може да се окажете използван. Така че е време да се запитате дали първо служите на Империята — или на хората, които са Империята. Гай Исана първо беше холтър Исана. И свободния човек Исана преди това.

Тя се усмихна напрегнато и изрече следващото изречение без никакво изражение, без добавена мекота, която би го накарало да се плъзне на мястото си като добре заточен нож:

— И преди всичко, тя е майка на твоя приятел.

Ерен й хвърли кисел поглед, но кимна в знак на признателност, че не го обработва по традиционния манипулативен начин на Академията.

— Днес всичко, което е останало от Империята, е на разположение на Акватайн — каза Верадис. — Кой отвлече Първата лейди?

Ерен потупа с върха на ботуша си по земята, след което кимна рязко.

— Елате с мен.

Те го последваха, когато той започна енергично да се придвижва през лагера.

— Къде отиваме? — попита Амара.

— Всяко зрънце военна сила, с което разполагаме, е заето с подготовка — каза Ерен. — Към нас приближава армия от над петстотин хиляди вордски воини. Те ще достигнат първата линия на отбраната в рамките на час.

— Как са стигнали толкова бързо дотук?

— Не сме сигурни — каза Ерен. — Но логичното обяснение е, че са ремонтирали някой от разрушените пътища.

— Какво? — попита Верадис. — Как е възможно да го направят за времето, което имаха? На нашите инженери би им отнело месеци или дори години.

— Всъщност работата не е сложна — каза Ерен. — Просто е тежка и монотонна. Биха могли да го направят доста бързо, ако имат подръка достатъчно много надарени земни призователи, фокусирани само върху тази задача. Гражданите на Империята не са участвали в строежа на пътищата. Но ако става дума за възстановяването само на участък от пътя, тогава гражданин, притежаващ съответните знания, за ден може да ремонтира няколко мили път.

Амара изруга.

— Ето какво е имал предвид оня дребен слайв.

На въпросителния поглед на Ерен тя поясни:

— Бренсис Калар-младши. Робовладелецът на вордската кралица. Преди да го убия, той каза, че му е заповядано да наблегне върху вербуването на призователи на земя.

Ерен подсвирна.

— Сега си спомням този доклад. Трябваше да го съобразим.

— Няма смисъл да гледаш назад — каза Амара, докато крачеше до него.

— Но това не е ли нещо добро? — попита Верадис. — Ако пътищата бъдат възстановени, войските на Октавиан ще могат да стигнат по-бързо дотук.

— Едва ли са поправили всички пътища — отговори Амара. — Най-вероятно са възстановили един-единствен път за собствена употреба, така че да могат бързо да придвижат атакуващи сили тук. Те идват предимно от юг, откъм столицата. А Октавиан е далеч на запад и малко на север от нас.

— И има само два легиона — допълни Ерен. — И то ако приемем, че се е върнал от Кания с всичките си хора и ако онези освободени роби още са под знамената му. Общо може би около петдесет хиляди мъже.

— Сър Ерен — повтори Амара. — Къде отиваме?

— Гай Атис — каза Ерен, произнасяйки името без колебание — остави определен брой способни хора за собствени нужди. Имам правомощия да се разпореждам с тях при нужда.

— Сингулари? — попита Верадис.

— Убийци — каза Амара без следа от емоция.

— Хм. По малко и от двете — отговори Ерен. — Атис искаше да е сигурен, че ще има подръка екип, готов да действа незабавно.

— Да удари Октавиан, ако се открие възможност — каза Амара.

— По-скоро мисля, че са били предназначени за бившата му съпруга — отговори Ерен. — Преди всичко.

Амара го погледна рязко.

— И вие отговаряте за тях? Знаете ли кога трябва да се използват? И имате ли правомощието да ги изпратите да ни помогнат?

Ерен й се поклони от кръста, без да забавя темпото.

Амара го наблюдаваше напрегнато. После каза:

— Сър Ерен, вие сте или много добър приятел, или много, много добър шпионин.

— Ах — каза той, усмихвайки се. — Или по малко и от двете.

Те стигнаха до задния край на лагера, където бяха разпънати палатките за критичен невоенен персонал, на същото място като при всеки стандартен легионерски лагер. Обикновено там се настаняваха ковачи, камериери, готвачи, мулетари и други подобни. Ерен отиде право до палатка, около четири пъти по-голяма от другите, отметна покривалото на входа и влезе.

Дузина мечове изскочиха от ножниците си със съсък на плъзгаща се стомана и когато Амара се изправи от влизането си в палатката, се озова пред острие на не повече от шест инча от гърлото си. Тя погледна надолу по дължината му до покритата с белези ръка, която уверено държеше меча, и остави погледът си да премине от ръката на мечоносеца към лицето му. Беше огромен, тъмнокос мъж с къса, спретнато подстригана брада. Очите му бяха стоманени и студени. Изглеждаше сякаш мечът беше продължение на протегнатата му ръка. Амара го познаваше.

— Алдрик — изсъска женски глас.

Дребна жена с добре очертани извивки, облечена в обикновена ленена рокля с плътно прилепнало кожено елече, се появи иззад гърба на мъжа. Имаше тъмна къдрава коса, очите й искряха и постоянно се стрелкаха наляво и надясно. Усмивката на лицето й изобщо не отговаряше на погледа й. Ръцете й се отвориха и затвориха от вълнение и тя облиза устни, когато се плъзна по-близо до Амара, като много внимателно избута върха на меча надолу.

— Вижте, господарю. Това е красивото вятърно момиче, което ни остави да умрем голи в пустинята Каларан. И никога не съм й благодарила за това.

Алдрик Меча, едно от най-смъртоносните остриета на Алера, закачи пръст в задната част на елечето на жената и я дръпна назад, оставяйки меча си протегнат. Тя се противопостави на движението му, но той като че ли не забеляза, и когато тя се приближи достатъчно, плъзна ръка около кръста й, за да притисне раменете й към гърдите си.

— Одиана — изръмжа той, — по-спокойно.

Ексцентричната жена потрепна още няколко пъти, после усмивката й се разшири и тя утихна.

— Да, господарю.

— Малък човек — изръмжа Алдрик. — Тя какво прави тук?

Застанал напълно спокоен, Ерен се усмихна на Алдрик, сякаш не забелязваше всички изтеглени мечове в палатката и не разбираше опасността на ситуацията, в която се намира.

— А, да. Тя е тук, за да… Има специална мисия за всички вас и вие трябва да я изпълните.

Амара огледа палатката и разпозна някои от мъжете и жените в нея от времето на обучението си в Академията. От времето преди наставникът й да я предаде. От времето преди мъжът, на когото се беше клела да служи, също да я предаде. Това бяха Въздушните вълци — наемници, които служеха на Акватайн от дълго време. Заподозрени бяха в безброй съмнителни дейности и въпреки че не можеше да го докаже, Амара беше сигурна, че са убили много алеранци при изпълнение на заповедите на своите работодатели.

Те бяха опасни мъже и жени, силни призователи на вятърни фурии, рицари Аери и също рицари-наемници.

— Здравей, Алдрик — каза Амара спокойно, вдигайки очи към лицето на мъжа. — Кратката версия е: към момента вие работите с мен.

Веждите му литнаха нагоре. Погледът му се насочи към Ерен. Дребният мъж кимна, усмихна се и присви очи като късоглед.

— Да, точно така. Тя ще ви каже каквото трябва да знаете. Мисията е с най-висок приоритет, а аз за съжаление трябва да доставя и други съобщения. Успешен лов.

Ерен кимна и излезе от палатката, мърморейки извинения. Алдрик направи гримаса, докато го гледаше, и насочи погледа си към Амара. Миг по-късно той прибра меча си. Едва тогава и останалите в стаята свалиха и прибраха оръжията си.

— Добре — каза той, взирайки се в Амара с отвращение. — Каква е работата?

Одиана я гледаше с нещо, което Амара можеше да определи само като злорадство. Усмивката й беше обезпокоителна.

— Обичайната — каза Амара, усмихвайки се, сякаш вътрешностите й не бяха сгърчени от страх през цялото това време. — Спасителна операция.