Фурията на Първия лорд

Глава 17

Тави стоеше на носа на „Слайв“ и се взираше напред, докато флотът се плъзгаше по дългата ивица лед, проточила се от северната страна на Защитната стена.

Пътуването не беше леко.

Допълнителни въжета и парапети бяха добавени по целия кораб, а Тави оставаше на крака само благодарение на това, че се държеше за въжетата с две ръце.

Той вече беше свикнал с пронизващия звук, издаван от плъзгачите, докато се плъзгат по леда — нещо като безкрайно съскане, което продължаваше и продължаваше, и продължаваше. Корабът вибрираше и трепереше, докато се движеше напред под напора на неестествено постоянния северозападен вятър, а платната бяха нагласени така, че да се възползват максимално от него.

„Слайв“ скърцаше и стенеше при всяко тръскане и вибрация. Тези от екипажа, които не бяха ужасени до смърт, трескаво тичаха нагоре и надолу по кораба и влагаха всичките си умения като призователи на дърво, за да попречат на дъските да се разпаднат на части от напрежението.

— Ето го — извика Тави и посочи напред, където легионерско копие с привързано парче зелен плат беше забито в леда.

Красус и неговите въздушни призователи летяха пред флота, за да гарантират, че замръзналият път, който ледените им бяха създали, остава гладък и безопасен.

Е, относително безопасен. Скоростта на корабите беше по-бърза от всичко, за което Тави някога беше чувал, с изключение на реален полет. През първите три часа те изминаха разстояние, за което на един легион би му трябвал цял ден преход по тракт. При такава скорост, ако килът на кораба попадне на участък гола земя, инерцията щеше да го накара да се разцепи по цялата си дължина.

„Тиберий“ всъщност беше попаднал на такъв участък, където ледът не бе успял да се втвърди достатъчно.

Тави бе гледал в безпомощен ужас как на сто ярда от него корабът се наклони, крилете му се счупиха и започна да се преобръща, мачтите му се натрошиха като клечки, а палубата се разлетя на трески — и огромната маса отломки на обречения кораб безмилостно смачка екипажа.

Три други кораба също се бяха разпаднали, губейки стабилност от силните пориви на вятъра, грешно управление на платната или просто поради лош късмет. Подобно на „Тиберий“, и те се бяха разлетели на парчета.

Тави осъзна, че изпитва някакво малодушно чувство на облекчение, че поне не е видял с очите си как носещите се с пълна скорост по леда кораби са се разбили и никой не е оцелял. Каними и хора бяха просто смазани и разкъсани като захвърлени в калта кукли.

Сега летците имаха задачата да отбелязват всяко място, което можеше да доведе до подобна катастрофа. Това беше проста предохранителна мярка, която вече им бе помогнала да заобиколят два други потенциално смъртоносни участъка земя.

Всеки идиот би се сетил за това по-рано, но Тави не го направи, и смъртта на екипажа на четири кораба — както каними, така и алеранци — сега лежеше на неговата съвест.

— Пътят остава гладък! — извика Тави, забелязвайки следващото копие със зелен плат. — Поддържайте скоростта!

— Даде заповед да правят същото, което вече правят — насмешливо подхвърли Максимус, заставайки няколко фута по-ниско от Тави. — Мисля, че те никога няма да могат да кажат, че издаваш неизпълними заповеди.

Тави му хвърли раздразнен поглед и отново се взря напред.

— Искаш ли нещо?

— Как е стомахът ти? — попита Макс.

Тави стисна зъби и обърна поглед към земята пред тях.

— Добре. Той е добре. По-скоро бавната скорост е това, което ме дразни.

Корабът попадна на лека вдлъбнатина в леда и целият хлътна, след което рязко се издигна във въздуха, а плъзгачите му за част от секундата се отлепиха от леда. Петите на Тави излетяха нагоре и само това, че се беше хванал за предпазните въжета, му попречи да се стовари силно на палубата или направо да падне от кораба. Стомахът му изкъркори и се сви на топка. Единственото положително нещо на носа беше, че корабните платна го скриваха от погледите на екипажа. Той вече се беше разделил без излишни свидетели със скромната си закуска. И докато „Слайв“ се носеше пред двете подредени колони кораби, репутацията за неуязвимостта на Дом Гай оставаше непокътната.

— Виждаш ли? — малко по-късно успя да каже Тави. — Малки пропадания като това не представляват проблем.

Макс леко се усмихна.

— Демос ме изпрати да ти предам, че предлага примерно след около час да спрем да хапнем. Неговите призователи на дърво започват да се уморяват.

— Нямаме време — отвърна Тави.

— Все още ще има достатъчно време, за да разбием корабите си на малки парчета, преди да стигнем до Фригия — каза Макс. — Няма смисъл да правим всичко още първия ден.

Тави го погледна и се усмихна. Пое си дълбоко дъх, докато размишляваше, след което кимна:

— Добре. Нека по негова преценка Демос да даде сигнал на флота да спре за почивка — той примижа напред срещу отблясъците на дневната светлина върху леда и снега. — Докъде стигнахме?

Макс вдигна ръце и създаде въздушна леща пред лицето си, насочена към кула Шилдоул, покрай която минаваха в момента. В каменната й стена над входната порта за войските беше изсечен номер.

— Петстотин тридесет и шест мили. За седем часа — той поклати глава и каза с тъжен глас: — Почти толкова бързо, колкото с полет.

Тави замислено хвърли поглед на Макс.

— Дори е по-добро, наистина. Преместваме повече войски, отколкото всеки летец в Алера би могъл да носи. Помисли какво може да означава това.

— Какво? — отвърна Макс. — По-бързо преместване на войски?

— Или храна — каза Тави. — Или доставки. Или търговия със стоки.

Макс вдигна и двете си вежди, после ги отпусна и се намръщи.

— Можеш да преместиш товари от единия край на Стената до другия за няколко дни. Дори по тракт с фурии от Фригия до Антил е шестседмично пътуване. Трябва да се слезе чак до Алера Империя и тогава… — гласът му заглъхна и той се изкашля: — Хм. Извинявай.

Тави поклати глава и леко се усмихна.

— Всичко е наред. Няма смисъл да се преструваме, че не се е случило. Дядо ми знаеше какво прави. На негово място аз вероятно бих направил същото.

— Таургски глупости — презрително каза Макс. — Не. Твоят дядо е убил стотици хиляди свои хора, Тави.

Тави усети горещ прилив на гняв в гърдите си и погледна към Макс.

Макс се изправи срещу него и вдигна вежда.

— Какво? — попита спокойно той. — Ще се биеш с мен всеки път, когато ти кажа истината? Не се страхувам от теб, Калдерон.

Тави стисна зъби и извърна поглед.

— Той умря за Империята, Макс.

— И взе много добри хора със себе си, когато си отиде — отвърна Макс. — Не казвам, че беше лош Първи лорд. Просто казвам, че ти не си като него — той сви рамене. — Мисля, че твоите решения са много по-различни от неговите.

Тави се намръщи:

— Как така?

Макс направи жест към предната част на кораба.

— Старият Секстус никога не би поставил своя кораб начело на флотилията, където може да пострада, ако летците ни станат небрежни или нямат късмет. Той би… — Макс замислено присви очи. — Той би поставил отпред двама или трима от най-лошите си капитани, или пък от най-добрите. Най-лошите, за да се отърве от некадърниците, ако някой кораб се разбие, а най-добрите — защото именно те биха били хората, които могат да оспорят авторитета му.

Тави изсумтя.

— Не става. Имам нужда от всичките си капитани. А Демос е най-добрият капитан в моя флот.

— Не допускай Варг да чуе това — каза Макс. — А като говорим за безсмислени рискове…

Тави завъртя очи.

— Трябваше. Ако на шаманите беше дадено време да нагнетят ярост в канимите заради двамата, които убихме, Варг не би се осмелил да ги остави в Антил от страх, че ще загуби контрол. Като измести проблема към въпрос, засягащ честта му, той помогна за стабилизирането на ситуацията. Сега Варг е защитник на убитите създатели, а не шаманите. Той все още контролира.

— Така че, когато те убие, всичко ще се подреди както трябва — каза Макс.

— Няма да се стигне до истински дуел — уверено каза Тави. — Никой от нас не иска това. Правим го само за да принудим шаманите да сдържат другите каними, а не да ги подтикваме да предприемат действия и евентуално да отстранят Варг от властта. Но ако Варг може да изтръгне зъбите на шаманите, тогава няма да има нужда от дуел. Ще разрешим проблема, преди да се стигне до кръвопролитие.

— Вероятно — добави той след известно колебание.

Макс изсумтя.

— Ами ако не го направи? Знаеш ли, той взе шаманите със себе си.

Тави сви рамене.

— Съмнявам се, че всички те ме искат мъртъв, Макс. И те имат опит в борбата с ворда. Би бил глупак да ги остави зад гърба си. Той ще се справи с тях.

— Добре. А ако не се справи?

За един мълчалив миг Тави се загледа в пътя пред тях и каза:

— Тогава… ще трябва да го убия. Ако мога.

Те се държаха за предпазните въжета, докато „Слайв“ се тресеше и летеше по леда. След малко Макс сложи ръка на рамото на Тави и после предпазливо се отправи към кърмата, за да предаде заповедта на капитан Демос.