Фурията на Академа

Глава 57

Фиделиас приключи с почистването на ботушите си и ги остави до леглото. До него лежеше вече приготвената раница. Огледа замислено стаята. В имението на семейство Акватайн той живееше в помещението за прислугата, което имаше същите размери като стаята, която обитаваше в Цитаделата. Леглото може би беше по-меко, чаршафите и одеялата – по-фини, лампите бяха малко по-качествени. Но иначе си беше почти същото.

Той поклати глава и се опъна на леглото. Беше твърде изморен, за да се съблича и да се пъха под завивките. Вместо това впери поглед в тавана и се заслуша в звуците, които се донасяха от съседните стаи и коридори.

Вратата изведнъж се отвори без предварително почукване. Нямаше нужда да поглежда, за да разбере кой е влязъл.

Лейди Акватайн помълча за миг, преди да каже:

– Вече си си събрал багажа, виждам.

– Да – отвърна той. – Ще тръгна преди изгрев-слънце.

– Няма ли да останеш за церемонията по представянето?

– Нямате нужда от мен за това – каза Фиделиас. – Видях роклята, която сте купили за холтъра. Сигурен съм, че ще направи нужното впечатление. Мен ме чакат други дела.

– Така ли? – попита тя. – Все още не съм ти дала следващата ти задача.

– Ще ме изпратите в Калар – отвърна Фиделиас. – За да се свържа с хората ми там. Ще поискате да научите какви връзки има Калар с южните Върховни лордове и как да ги прекъснете.

Тя се засмя тихо.

– Трябва ли да се чувствам доволна заради това, че успях да си намеря такъв великолепен шпионин?

– Не си правете труда – отвърна той. – Аз избрах вас и вашия съпруг, а не обратното.

– Какъв циник – промърмори тя. – Един джентълмен никога не би говорил толкова откровено за това.

– Все пак не сте ме наели за партньор по танци – рече тихо Фиделиас.

– Да. Не съм – Тя се поколеба за миг, преди да каже: – Ще вземеш ли вода от нашия извор?

– Да. За да не ожаднея много. Южните лета са горещи.

– Внимавай, Фиделиас – каза лейди Акватайн. – Ти си ценна придобивка. Но и моето търпение към непочтителността ти си има своите граници.

– На ваше място, Ваша светлост – каза Фиделиас, – аз щях да се погрижа да запазя своите източници на информация.

– Имаш предвид себе си? – попита тя.

– Имам предвид себе си.

– И защо?

В гласа ѝ се появи опасна нотка.

За пръв път от началото на разговора Фиделиас отмести пог­лед от тавана. Тя стоеше до вратата, висока, елегантна и прекрасна, наметната с широка сива пелерина и леки чехлички на краката. Тъмната ѝ коса бе прибрана с няколко костени гребена. Той се нас­лади за миг на красотата ѝ и усети как го изпълват едновременно желание и гняв. Разбира се, никой мъж не можеше да се изправи пред такава красота и да не изпита нищо. Но гневът му го изненада. Той се постара да го скрие от лейди Акватайн.

Вместо да ѝ отговори, той кимна към гардероба до вратата. Тя се намръщи и погледна вътре. Наклони леко главата си настрани, протегна ръка и извади износено пътническо наметало.

– Това е наметало – каза тя, показвайки, че търпението ѝ е на изчерпване. – Каква заплаха може да представлява то?

– Не е просто наметало – отвърна тихо Фиделиас. – Това е морски плащ. Шият ги в Калар, Форция и Парция. Използва се кожата на голям гущер, който се храни с луковици и корени в блатата и реките. Ако леко се намокри, плащът се раздува и става непромокаем. Всеки, който пътува, има нужда от такъв плащ. Обличат ги по време на морски пътешествия или в сезона на дъждовете. Без него човек се разболява лесно.

Лейди Акватайн кимна търпеливо.

– Все още не мога да разбера каква заплаха може да е той за нас, скъпи ми шпионино.

– Това е моето наметало – рече Фиделиас.

Тя продължаваше да го гледа мълчаливо.

– Оставих го в стаята ми в Цитаделата в деня, в който тръгнах на юг с Амара за последния ѝ изпит. Деня, в който напуснах Гай. – Той поклати глава. – Тази вечер го намерих тук.

Между веждите ѝ се появи лека бръчка.

– Но... това означава...

– Означава, че самият Гай е бил в имението ви, а вие сте нямали никаква представа за това. Означава, че той знае къде се намирам. Означава, че е наясно на кого служа. Означава, че той знае, че ще ме изпратите на юг, за да създам неприятности на Калар – и че имам неговата благословия за това. – Той скръсти ръце под главата си и отново се загледа в тавана. – Пазете се, милейди. Лъвът, който сте подгонили, може да е стар, но не е нито изкуфял, нито слаб. Достатъчно е веднъж да стъпите накриво и от ловци ще се превърнете в жертви.

Лейди Акватайн го изгледа, след което, без да каже нито дума, излезе и затръшна вратата зад гърба си. Докато се отдалечаваше, стъпките ѝ отекваха тихо, но много по-забързано от обичайното. Тя се страхуваше.

Незнайно защо, Фиделиас изпита задоволство от това, точно както му достави удоволствие да изкрещи предупреждението на алеранските гвардейци, когато вордите се приближаваха към тях. Той прекрасно разбираше колко опасни са тези мисли и чувства и съвсем не му се искаше да ги изследва задълбочено, тъй като това можеше да доведе до неприятни последици. Затова той просто ги остави да се реят по повърхността.

Доставяха му удоволствие.

Разбира се, те не бяха особено силни – но все пак беше по-добре от нищо.

Тази нощ той заспа лесно и бързо, за пръв път от близо трийсет години.