Фурията на Академа

Глава 28

Килиан повдигна треперещата си ръка към лицето и притисна длан към челото си. Замълча за миг, но Тави остана с впечатлението, че е минал цял ден. Дори повече.

Младежът облиза устните си и погледна към Фейд, който изглеждаше заспал на пода край походното легло на Гай. Но всъщност не спеше. Тави не беше сигурен откъде го е разбрал, но просто чувстваше, че Фейд е буден и слуша внимателно разговора им. Първият лорд не изглеждаше много по-различно от последния път, когато младежът го беше видял. Гай продължаваше да изглежда съсухрен, с безцветно и немощно лице.

Сър Майлс, който седеше пред бюрото в стаята за медитиране и внимателно четеше съобщенията, изпратени до Първия лорд, изглеждаше като току-що ритнат в корема човек.

– Не исках всичко да се случи точно така – наруши мълчанието Тави. – Нито пък Макс.

– Много се надявам да е така – изрече меко Килиан.

– Вие... – Майлс си пое дълбоко дъх, очевидно опитвайки се да овладее гнева си. После оголи зъби, явно изгубил борбата. – Идиоти такива! – изрева той. – Враните да ви изкълват, глупаци такива! Как можахте да постъпите така? Кой малоумен предател отмъкна мозъците от тъпите ви глави? – Той стисна и разпусна юмруци няколко пъти, сякаш душеше малки патета. – Разбираш ли какво сте направили?

Тави почувства как лицето му пламва.

– Стана по случайност.

Майлс изръмжа и разсече въздуха с ръка.

– По случайност ли вие двамата сте напуснали Цитаделата, макар да знаехте, че мястото ви е тук? Макар да знаехте какъв е залогът?

– Всичко стана заради леля ми – каза Тави. – Отидох да ѝ помогна. Мислех, че е в опасност. – Той усети как очите му се насълзиха от безсилие и ги избърса рязко с ръкава си. – И се оказах прав.

– Твоята леля – изръмжа Майлс – е само един човек, Тави. А постъпката ти може да постави в опасност цяла Алера.

– Аз не съм роднина на цяла Алера – отвърна рязко Тави. – Леля е, кажи-речи, единствената ми жива родственица. Тя е моето семейство. Разбирате ли какво означава това? Имате ли семейство, сър Майлс?

Настъпи продължително мълчание. Гневът почти се изтри от лицето на капитана.

– Вече не – отвърна Майлс с тих глас.

Тави погледна отново към Фейд, който продължаваше да лежи в същата поза. На Тави му се стори, че робът се напрегна, когато Майлс спомена за семейството.

Капитанът въздъхна.

– Но велики фурии, момче. Постъпката ти може би е поставила всички ни в опасност. Целостта на държавата се държи на косъм. Ако за състоянието на Гай се разчуе, това може да означава гражданска война. Нападение от враговете ни. Смърт и разрушения.

Тави потрепна при думите на Майлс.

– Знам – отвърна той. – Знам.

– Господа – каза Килиан, надигайки глава. – Всички сме наясно какъв е залогът. Няма смисъл да губим време в упреци. Наш дълг е да преценим нанесените щети и да направим всичко възможно, за да смекчим последствията. – Слепите му очи се обърнаха към Тави и в гласа му се появи лека, но забележима ледена нотка. – След като кризата отмине, ще имаме време да си направим изводи за взетите решения.

Тави преглътна.

– Да, сър.

– Щети – изсъска Майлс. – Интересен начин за обрисуване на ситуацията. Не разполагаме с Първи лорд, който да изпълнява задълженията си на държавен глава. Достатъчно е да не се появи на поредното събрание и Върховните лордове ще започнат да задават въпроси. Ще започнат да пръскат пари за подкупи, с надеждата да разберат какво става. Рано или късно, някой ще осъзнае, че никой няма представа къде е Гай.

– И тогава – продължи да размишлява Килиан – някой ще опи­та нещо, за да разбере владее ли Първият лорд ситуацията. И ако от страна на Гай не последва никаква реакция, съвсем скоро ще последва опит за преврат.

– Не можем ли да намери друг двойник? – попита Майлс.

Килиан поклати глава.

– Истинско чудо беше, че Антилар успя да се представи за него. Не познавам друг призовател, който да притежава нужните умения и същевременно да можем да му се доверим. Може би трябва да съобщим, че Първият лорд няма да е на разположение до края на фестивала, и да се съсредоточим върху това, да дадем достоен отпор на Върховните лордове.

– Смяташ ли, че ще успеем да ги сплашим? – попита Майлс.

– Мисля, че ще мине време, преди да се убедят, че им се е разкрила възможност – каза Килиан. – Нашата задача ще бъде да удължим максимално този период, за да дадем възможност на Първия лорд да се възстанови.

Майлс изсумтя.

– Ако Първият лорд не се появи на фестивала – или на представянето на новите граждани пред Сената и лордовете, – репутацията му може да пострада необратимо.

– Мисля, че просто нямаме друг изход – отвърна Килиан.

– А Макс? – намеси се Тави.

Килиан повдигна вежда.

– Какво за него?

– Ако наистина имаме нужда от него, не можем ли да го освободим? – Тави поклати глава. – Нали разполагаме с печата на Първия лорд. Бихме могли да издадем заповед.

– Невъзможно – отвърна Майлс с категоричен тон. – Антилар е обвинен в нападение и опит за убийство на гражданин – който на всичкото отгоре е син на Върховен лорд, да не споменаваме за другите двама млади мъже, които са избрани за рицари в легиона на Калар. Антилар трябва да остане под стража до началото на процеса. Дори Гай не е способен да отмени действието на закона.

Тави прехапа долната си устна.

– Добре. Ами ако... го направим неофициално?

Майлс се намръщи.

– Да организираме бягство от затвора. – Той се почеса замис­лено по носа. – Килиан, какво мислиш?

– Лорд Антил никога не е държал в тайна произхода на Максим – отвърна Килиан. – Държат го в Сивата кула.

Майлс потрепна.

– Аха.

– Каква е тази Сива кула? – попита Тави. – Никога не съм чувал за нея.

– Това е едно място, за което не се говори в изискана компания – отвърна Килиан с изморен глас. – Целта на кулата е да удържи в себе си всеки призовател – дори Първия лорд, ако е необходимо – така че даже Върховните лордове да могат да отговарят пред закона. Самият Съвет на лордовете е изработил предохранителните мерки около Сивата кула.

– Какви са тези мерки? – попита Тави.

– Същите, каквито се използват около двореца, прочутите златари или държавната съкровищница – само че много по-ефективни. Затворниците може да бъдат освободени само със съвместните усилия на няколко Върховни лордове. Да не говорим за охраната, която винаги е нащрек.

– А кой стои на стража? – попита Тави.

– Най-добрите призователи на метал и фехтовачи в страната – отвърна Майлс. – За да влезем вътре без призоваване и да измъкнем Антилар, ще трябва да убием няколко адски добри бойци. А ако го направим по време на фестивала, това веднага ще изпрати половината държава по петите ни. И тогава Антилар няма да ни помогне.

Тави се намръщи.

– Подкуп?

Майлс поклати глава.

– Сивата стража е подбрана точно заради честността и неподкупността си. Освен това съществува закон, според който, ако стражът съобщи за опит за подкуп, той получава възнаграждение два пъти по-голямо от предлагания подкуп. През последните петдесет години нито един страж не се е съгласил да приеме подкуп, а и само шепа идиоти са се опитвали да ги подкупят.

– Не може да няма начин да се проникне вътре – каза Тави.

– Има – отвърна Килиан. – Може да се преодолее могъщата защита на фуриите или да се победят Сивите стражи. Други начини за влизане и излизане няма. – Той замълча за миг и каза: – Нали точно затова е построена затворническата кула.

Тави усети, че отново се изчервява.

– Просто исках да кажа, че не може да няма какво друго да направим. Макс е там само защото ми спаси живота. Бренсис се канеше да ме убие.

– Максим е постъпил благородно.

– Да.

Килиан продължи със суров глас:

– Длъжен съм да ти напомня една неприятна истина: Курсорът не може да си позволи да проявява благородство. От нас се изисква предвидливост, добра преценка и ум.

– Значи, искате да кажете – рече Тави, – че Макс е трябвало да ме остави да умра?

Майлс се намръщи, но не каза нищо, вперил поглед в Килиан.

– Първо трябваше да дойдете при мен с информацията. И определено не трябваше да напускате Цитаделата, без да се посъветвате с мен.

– Но не можем просто така да го оставим там. Макс дори не... – започна Тави.

Килиан поклати глава и го прекъсна:

– Антилар е вън от играта, Тави. Нищо не можем да направим за него.

Тави намръщено заби поглед в пода и скръсти ръце.

– А леля Исана? Нима ще ми кажете, че и за нея не можем да направим нищо?

Килиан се намръщи.

– А съществува ли сериозна причина, поради която трябва да използваме ограничените си ресурси в помощ на Исана?

– Да – отвърна Тави. – Знаете също толкова добре, колкото и аз, че Първият лорд я използваше, за да попречи на сключването на съюз между няколко Върховни лордове. Точно по тази причина той я наз­начи за холтър, без да се консултира с лорд Рива. Тя се превърна в символ на властта му. Щом я е поканил на фестивала и тук нещо ѝ се е случило, това ще нанесе поредния сериозен удар върху репутацията на Първия лорд. – Тави преглътна. – Ако, разбира се, все още е жива.

Килиан не отговори веднага.

– При нормални обстоятелства щеше да имаш право. Но сега се намираме в незавидното положение да избираме коя от придобивките на Гай да пожертваме.

– Тя не е придобивка – рече Тави и гласът му прозвуча с неочаквана сила и тежест. Майлс примигна изненадано и дори Килиан повдигна озадачено глава. – Тя е моята леля – продължи Тави. – Моя кръв. Тя се грижеше за мен след смъртта на майка ми и аз ѝ дължа всичко в живота ми. Освен това тя е алерански гражданин, поканен в столицата в подкрепа на Короната. Короната е длъжна да ѝ осигури защита, когато е необходимо.

Устните на Килиан се разтегнаха в лека усмивка.

– Дори това да е за сметка на цялата страна?

Тави си пое дълбоко въздух през носа и каза:

– Маестро, ако Първият лорд и ние, придворните му, вече не сме способни да защитаваме народа си, то мястото ни въобще не е тук.

Майлс изръмжа:

– Тави. Това е предателство.

Тави вирна брадичка и погледна към Майлс.

– Не е предателство, сър Майлс. Това е истината. Може да не е красива, да не е щастлива или удобна истина, но е така. – Той продължи да го гледа спокойно. – Аз подкрепям Първия лорд, сър Майлс. Той е мой покровител и ще го поддържам, каквото и да се случи. Но ако самите ние не изпълним задълженията на Първия лорд, то значи, нямаме право да действаме от негово име.

Настъпи тишина. Килиан не помръдваше.

– Тави, от етична гледна точка си прав – каза най-накрая той. – Трябва да направим труден, но правилен избор, колкото и ужасен да ни се струва той. – Килиан изчака, докато Тави осмисли думите му, след което се обърна към Майлс. – Капитане?

Майлс мълчеше, облегнат на стената, и гледаше изпитателно Тави със свити устни. Палецът му потупваше ритмично по дръжката на меча.

Тави срещна погледа на стария воин и не отмести очи от него. Майлс въздъхна дълбоко и каза:

– Килиан, момчето е право. Нашият дълг в този момент е да направим онова, което би искал от нас Първият лорд – и тук не става дума за политическите интереси. Гай никога не би изоставил Исана, след като я е поканил в столицата. Затова сме задължени, пред Първия лорд и пред самата нея, да я защитим.

Килиан сви устни, но те леко потреперваха.

– Майлс – рече той с умоляващ тон.

– Гай сигурно щеше да поиска точно това от нас – твърдо рече Майлс. – Някои неща са много важни, Килиан. Има неща, които не бива да се забравят, ако не искаме да разрушим всичко, което са постигнали предците ни.

– Не можем да вземаме решения въз основа на изблиците ни – каза Килиан с неочаквано груб глас. – Твърде много неща зависят от нас.

Тави изведнъж си спомни нещо и погледна към Килиан с разбиране.

– Вие сте му били приятел. Били сте приятели със сър Нед.

Когато Килиан отново заговори, гласът му бе спокоен, уверен и твърд.

– Служихме заедно в легиона. Заедно ни приеха в Кралската гвардия. Той ми беше приятел в продължение на шейсет и четири години. – От незрящите му очи потекоха сълзи, но тонът му не се промени. – Знаех, че тя идва в столицата и че предвид обстоятелствата, нямаше да е в безопасност в двореца. Нед защитаваше леля ти, защото аз му се доверих. Аз го помолих. Той умря, защото аз рискувах живота му. Но това не променя нищо.

Тави го погледна.

– Знаели сте, че леля ми е тук? Че може би се намира в опасност?

– Затова се погрижих сър Нед да ѝ предложи гостоприемството си – отвърна Килиан с неочаквано остър и рязък глас. – Тя трябваше да остане в имението му, докато ситуацията не се изясни. Там щеше да се намира в безопасност. Нямам представа защо е решила да напусне имението – нито защо Нед ѝ е позволил да го направи. Сигурно се е опитал да се свърже с мен, но... – Той поклати глава. – Не разбирах какво става, не предвидих как могат да се развият събитията.

– А ако е имал добра причина да го направи? – попита тихо Тави. – Ако е преценил, че рискът си заслужава?

Килиан поклати глава, без да каже нищо.

– Момчето е право – рече Майлс. – Той е служил в Кралската гвардия и никога не е постъпвал глупаво. Той обучи мен и Рари на изкуството на меча. Отлично е разбирал рисковете, на които се подлага Исана, напускайки имението му. И щом е постъпил така, значи, е имало причина за това.

– Нима смяташ, че не го разбирам? – попита спокойно Килиан. – Ако позволя това да разсее вниманието ни, можем да изгубим Алера. А ако пренебрегна саможертвата на Нед, това може да означава, че никога няма да узнаем каква е неизвестната опасност, за която се е опитвал да ме предупреди. Длъжен съм да направя своя избор. И чувствата ми, колкото и да са силни, не трябва да му повлияят. Залогът е твърде голям.

Тави погледна към Килиан и внезапно видя не острия като бръснач ум и смъртоносното спокойствие на Курсора легат, а дълбоко скритата горчива мъка на един старец, който се опитва да запази спокойствие пред лицето на надигащата се буря от страхове, несигурност и загуба. Килиан не беше млад. Бъдещето на цялата държава буквално лежеше на крехките му рамене и бремето внезапно беше станало непоносимо тежко. Той се опитваше да запази спокойствие и сега стремежът му при вземането на решения да се ръководи изцяло от логиката, а не от чувствата, му пречеше да продължи напред.

И Тави изведнъж разбра какво може да промени този баланс. Той се мразеше за това, че бе успял да намери тези думи. Мразеше се за това, че трябва да ги произнесе на глас. Мразеше се за това, че намери в себе си сили, за да нарани още по-силно кървящата душа на стареца.

Но това бе единственият начин да спаси леля си Исана.

– Тогава остава само един въпрос – каза тихо Тави. – Дали се доверявате на преценката на сър Нед. Ако отговорът е „да“ и оставим холтър Исана на произвола на съдбата, тогава той е умрял напразно.

Килиан рязко наведе глава, сякаш за да погледне кинжала, забит в корема му.

Тави с усилие задържа погледа си върху стареца. Той трябваше да види болката, която бе причинил на Килиан в момента на неговата слабост. Тави не се и съмняваше, че тази болка ще накара Килиан да действа. И в настъпилото продължително мълчание младежът почувства как му се повдига от гнева, който изпитваше към самия себе си.

Той видя, че Майлс го гледа, и в очите на капитана нещо се промени. Но той не се намеси и не проговори, оставяйки тишината да потвърди подкрепата му.

– Не знам как бихме могли да ѝ помогнем – каза най-накрая Килиан с дрезгав глас. – Та ние сме само трима.

– Дайте ми Ерен и Гаел – каза веднага Тави. – Освободете ги от последния изпит. Накарайте ги да разследват и вижте какво ще успеят да открият. Не е нужно да знаят каквото и да било за Гай. Все пак Исана ми е леля. Всички вече го знаят. Напълно естествено е от моя страна да се обърна за помощ към тях. Освен това... може да помоля за помощ лейди Плацида. Тя е една от водачките на Дианическата лига. В интерес на Лигата е леля ми да е в безопасност. Може да се съгласят да помогнат за откриването ѝ.

Килиан сбърчи прошарените си вежди.

– Нали разбираш, че вече може да е мъртва.

Тави си пое бавно дъх. Тактиката му, обсъжданата тема и страховитите образи, които се въртяха в глава му, го ужасяваха. Но той успокои дишането си и заговори за кошмарния сценарий със спокоен, уверен глас, сякаш обсъждаше теоретична ситуация в класната стая.

– Логично е да се предположи, че е още жива – каза той. – Ако главорезите, които видяхме, са искали да я убият, то тялото ѝ щеше да лежи до сър Нед и Сирай. Но тя е била отведена от мястото. Според мен някой се опитва да се възползва от нея по някакъв начин.

– Какъв например? – попита старият Курсор.

– Да потърси подкрепата и сътрудничеството ѝ може би – отвърна Тави. – С надеждата да спечели поддръжката на една видна фигура, вместо да я премахне от дъската.

– И според теб тя дали ще се съгласи? – попита Майлс.

Тави облиза устните си, обмисляйки отговора си колкото се може по-внимателно.

– Тя не обича особено Гай – каза той. – Но още по-малко обича онези, които организираха нападението на маратите в долината Калдерон. По-скоро би предпочела да избоде собствените си очи, отколкото да застане до някой от тях.

Килиан бавно въздъхна.

– Много добре, Тави. Помоли Ерен и Гаел да ти помогнат, но не им казвай, че съм разрешил. Освен това не трябва да им разказваш нищо за Гай. Свържи се с лейди Плацида и поискай помощта ѝ – макар че според мен тя няма да умира от желание да го направи. Като си ѝ връчил писмо от Гай на публично място, ти си показал на всички, че лорд и лейди Плацида са лоялисти.

– А не е ли така? – попита Тави.

– На тях не им е изгодно да вземат страна – отвърна Килиан. – Но ти можеш да ги принудиш да избират. Мисля, че това няма да им хареса. Бъди внимателен при срещата си с тях.

Майлс изсумтя.

– Маестро, аз имам няколко връзки в града. Предимно пенсионирани легионери. Има двама-трима мъже, които бих могъл да помоля да разследват изчезването на Исана. Иска ми се веднага да се свържа с тях.

Килиан кимна, Майлс се оттласна от стената и тръгна към вратата. Спря се до Тави и го погледна.

– Тави. Онова, което казах по-рано...

– Беше напълно оправдано, сър – отвърна тихо Тави.

Майлс задържа погледа си върху момчето, след което се вторачи в изкривеното от болка лице на Килиан.

– Може би не беше достатъчно.

Капитанът се поклони вдървено и официално на Тави, излезе от стаята и от коридора се чу гневното бързо потропване на ботушите му.

Младежът остана в стаята с Килиан, Фейд и лежащия в безсъзнание Гай.

Известно време те стояха мълчаливо. На Тави му се стори, че дишането на Първия лорд стана по-дълбоко и ритмично, но можеше и да греши. Фейд се размърда, седна и започна да мига като бухал към Тави.

– Сега, след като капитанът излезе – каза Килиан, – трябва да се заема с пощата на Първия лорд. Знам, че ти се иска веднага да тръгнеш, Тави, но се налага да ми я прочетеш преди това. Писмата са на бюрото.

– Добре – отвърна Тави, опитвайки се да прикрие нетърпението в гласа си. Той отиде до бюрото, седна на стола и взе купчината от десетина плика с различни размери и една дълга кожена тръба. Отвори първото писмо и го прегледа. – От сенатор Парм, който информира Короната за състоянието на пътищата в...

– Засега го прескочи – рече тихо Килиан.

Тави остави писмото на бюрото и премина на следващото.

– Покана от лейди Рина за участие в ежегодната прощална сбирка в...

– Пропусни я.

Младежът отвори следващото писмо.

– От лорд Фригий, който пожелава на Първия лорд весело прекарване на фестивала и се извинява за отсъствието си поради проблеми от военно естество.

– Някакви подробности? – попита Килиан. – Информация от разузнаването?

– Нищо конкретно, сър.

– Пропусни го.

Тави прегледа още няколко рутинни писма, докато не стигна до последното, което се намираше в кожената тръба. Когато я взе в ръце, той усети как по гърба му преминаха хладни тръпки. Тави погледна намръщено странната кожа и внезапно осъзна причината за смущението си.

Тръбата бе направена от човешка кожа.

Тави преглътна и я отвори. Кожата неприятно заскърца. Младежът извади внимателно пергамента, опитвайки се да не докосва тръбата.

Пергаментът, изписан с едри букви, също бе направен от щавена човешка кожа. Тави преглътна смутено и прочете съобщението.

– От посланик Варг – прочете той. – Написано от собствената ръка на посланика, се казва тук.

Килиан сбърчи прошарените си вежди.

– Да?

– Той съобщава на Първия лорд, че канимският куриерски кораб със смяната на почетната стража е пристигнал и след два дни ще отплава по река Галия.

Килиан потупа с показалец по брадичката си.

– Интересно.

– Така ли? – попита Тави.

– Да.

– Защо?

Килиан се почеса по брадичката.

– Защото тук няма нищо интересно. Най-обикновено уведомление.

Тави започна да разбира какво има предвид учителят му.

– Но ако е най-обикновено уведомление, защо го е написал лично?

– Точно това имам предвид – каза Килиан. – Канимските кораби идват до тук горе-долу на всеки два месеца. На посланика са му разрешени шестима пазачи и при всеки курс идва смяна от четирима каними, така че никой от стражите да не прекарва тук повече от четири последователни месеца. Това е нещо съвсем обичайно. – Той махна с ръка пред слепите си очи. – Или поне така са ми казвали.

Тави се намръщи. След това рече:

– Маестро, когато отнесох съобщението на посланика, той ми каза, че има проблеми с плъховете. Той... по заобиколен път ме насочи към една скрита врата и аз намерих проход от Черния коридор до подземията.

Килиан се намръщи още повече.

– Значи, са го намерили?

– Винаги ли е съществувал? – попита Тави.

– Разбира се – каза Килиан. – Гай Терций, ако не се лъжа, се е погрижил да имаме достъп до там, в случай че внезапно се наложи да нахлуем. Но досега смятах, че никой не знае за него.

– И защо Варг е решил, че сега е моментът да ни уведоми, че го е открил? – попита Тави.

Килиан се замисли за миг и каза:

– Честно казано, нямам представа. Сещам се само за едно обяснение: направил го е, за да ни покаже, че не можем да го измамим. Но като ни разкрива, че знае за прохода, той се лишава от предимството, което е получил, научавайки за вратата – а Варг не е от онези, които се отказват току-така от преимуществата си.

– Аз влязох навътре в прохода – каза Тави. – Чух как Сарл, секретарят на Варг, разговаря с някакъв алеранец.

Килиан наведе глава настрани.

– Нима? И какво си казаха?

Тави се замисли за миг, след което повтори разговора.

– Нищо определено – промърмори Килиан.

– Знам – отвърна Тави. – Съжалявам, че не ви разказах веднага за това, сър. Когато излязох, бях много уплашен и не бях спал, и...

– Успокой се, Тави. Никой не може без почивка. А на младите хора като теб тя е абсолютно необходима. – Старият Курсор въздъх­на. – Всъщност това се отнася за всички ни. Заслужава си да помис­ля върху това по-късно, когато нямам други спешни дела – каза той. – Има ли други писма?

– Не, сър. Това е всичко.

– Много добре. В такъв случай можеш да изпълниш задачата си.

Тави се изправи.

– Да, сър. – Той тръгна към вратата, но се спря. – Маестро?

– Ммм? – отвърна Килиан.

– Сър... знаете ли кого имаше предвид капитанът, когато каза, че Нед е тренирал и Рари?

С крайчеца на окото си Тави забеляза как Фейд рязко надигна глава, но не погледна към роба.

– Арарис Валериан – отвърна Килиан. – По-големият му брат.

– Те мразят ли се? – попита Тави.

По лицето на Килиан премина раздразнение, но той отговори търпеливо.

– Скараха се. И не се бяха сдобрили, преди Арарис да загине заедно с Принцепса в Първата калдеронска битка.

– За какво са се скарали? – попита Тави.

– Заради прочутия дуел между Арарис Валериан и Алдрик екс Гладиус – отвърна Килиан. – Разбираш ли, всъщност Майлс трябваше да се дуелира с Алдрик заради... – Той махна с ръка. – Вече съм забравил защо. Като че ли беше заради някаква жена. Но докато отивал към мястото, където е трябвало да се проведе дуелът, Майлс се подхлъзнал на улицата и паднал пред една каруца, караща варел с вода. Тя минала през крака му и така му натрошила коляното, че дори призователите на вода не успяха да го оправят съвсем. Арарис, като секундант на Майлс, се бил вместо него на дуела.

– И това ги е скарало? – попита Тави. – Но защо?

– Майлс обвини Арарис, че го е блъснал пред каруцата – каза Килиан. – Каза, че го е направил, защото е искал да го предпази.

Тави стрелна Фейд с крайчеца на окото си, но робът стоеше неподвижно.

– Така ли е било наистина?

– Ако се бяха изправили един срещу друг, Алдрик щеше да убие Майлс – заяви Килиан. Гласът му прозвуча абсолютно категорично. – Тогава Майлс беше още съвсем млад, още не беше пораснал съвсем, а Алдрик беше страховит с меча.

– Арарис наистина ли е блъснал капитан Майлс? – попита Тави.

– Едва ли някой знае какво се е случило наистина. Но Майлс пострада толкова зле, че не можа да замине с Принцепса и неговия легион и не участва в Битката при Седемте хълма. Той бе на път към долината Калдерон, за да се присъедини към тях, когато маратите ги нападнали и започнала Първата калдеронска битка. Арарис загинал заедно с Принцепса. Майлс и брат му не се видели повече. Не успели да се сдобрят. Предлагам ти да избягваш тази тема.

Тави се обърна и погледна към Фейд.

Робът наведе глава и момчето не можа да разчете изражението на лицето му.

– Разбирам – каза тихо той. – Благодаря ви, маестро.

Килиан вдигна ръка, прекъсвайки младежа.

– Достатъчно – промърмори той. – Заеми се със задълженията си.

– Да, сър – каза Тави и напусна залата за медитиране, за да потърси Ерен и Гаел.