Фурията на Академа

Глава 47

Най-близкият каним протегна ръка, сграбчи туниката на Тави и го притегли към муцуната си. Подуши го веднъж, втори път; от зъбите му капеха лиги и кръв.

И после канимът просто го пусна.

Остави го и влезе в стаята.

Другарите му го последваха.

Тави гледаше с недоумение канимите, които напълно изгубиха интерес към него. Той стисна зъби и се затича напред. Мушна се между двама от огромните вълци воини и се озова обратно в караулното, където Майлс продължаваше да се бие с увитото в наметало същество, царицата на вордите. От левия му лакът се стичаше кръв, но лицето му бе спокойно и лишено от всякакви емоции. Схватката му с царицата представляваше непрекъснат сблъсък на изящество и фехтовално майсторство с първичната сила и бързина.

Наблизо, с лице към Кайтай, стоеше друг каним, а отзад нервно се въртеше Фейд. Очевидно двамата се бяха втурнали към Тави, след като царицата го беше изхвърлила от стаята, но канимът им беше блокирал пътя. Докато младежът ги наблюдаваше, канимът вдигна меча над главата си с намерението да разсече Кайтай на две. Маратската девойка кръстоса остриетата на своите мечове и пое удара му с тях, като го отблъсна настрани. После с грациозността на танцьор скочи напред и го промуши в корема, от който плисна фонтан кръв. Канимът не падна, но Тави забеляза още няколко подобни рани по тялото му – болезнени, ала не и изтощаващи.

Фейд видя Тави и нададе ликуващ вик. Робът вдигна второто копие и го метна към младежа. Тави отстъпи встрани и го улови във въздуха, стисна го здраво и се завъртя, за да го забие в гърба на вордската царица.

Стоманения връх на копието проникна съвсем плитко в зеленикавочерната кожа, противно на намеренията на Тави. Ударът му ѝ нанесе съвсем лека рана, но силата му я накара за миг да изгуби равновесие.

Точно онова, от което сър Майлс се нуждаеше.

Капитанът оголи екзалтирано зъби и моментално промени посоката си на движение. Мечът му нанесе два бързи удара и след всеки един от тях навсякъде политаха капки странна, тъмна кръв. Вордската царица изпищя. Звукът бе металически, пронизителен и оглушаващ, изпълнен с болка. Майлс продължаваше да нанася удари, обвивайки царицата с паяжина, изтъкана от хладна стомана. Той успя да рани тварта още два пъти и я изтика в ъгъла.

Изведнъж царицата издаде странно, зловещо съскане, завъртя рязко главата си към Майлс и очите изпод качулката на наметалото заблестяха в яростно червено. Очите на Майлс се разшириха, той залитна и започна да върти главата си наляво и надясно и да размахва меча си в опит да парира несъществуваща атака. Единият от канимите се хвърли към гърба му, но капитанът като че ли не го забеляза.

– Сър Майлс! – извика Тави.

Капитанът се обърна тъкмо навреме, за да отбие меча на канима, но преди да успее да се завърти към царицата, тя се съвзе и го нападна. Черните нокти нанесоха удар едновременно с капитанския меч.

Със зловещо съскане царицата отскочи от Майлс и се прилепи на стената над вратата. Главата ѝ се обърна към Тави, който видя две червени очи, пламтящи под качулката. Внезапно двамата каними, които се намираха наблизо, се обърнаха към него с вдигнати мечове. Царицата отново изпищя. Останалите каними нахлуха през вратата и се устремиха към импровизираната бариера в дъното на стаята.

– Към стълбите! – извика маестро Килиан. – Носете ранените надолу по стълбите!

Тави се гмурна под закривеното острие и пресрещна с копието си удара на другия каним. Миг по-късно вече стоеше рамо до рамо с Майлс. В стаята нахълтаха още каними и започнаха да настъпват към Тави и капитана. В стаята вече имаше поне половин дузина от огромните воини. Вордската царица скочи от тавана зад стената от каними и се скри от погледите на хората.

– Капитане? – попита Тави. – Добре ли сте?

– Мога да се бия.

Майлс погледна предизвикателно приближаващия се каним. Едната половина от лицето му представляваше маска от кръв и разкъсана плът, а от окото му беше останала само окървавена очна ябълка. Но по лицето му нямаше и следа от болка – призоваването на метал му позволяваше да не се разсейва от умората и болката.

Един от канимите замахна с меча си и Майлс блокира неб­режно удара, а Тави нанесе удар с копието си и то попадна в ръката на канима, с която държеше меча. Царицата отново изпищя някъде от другия край на стаята. Канимите изръмжаха и започнаха да вършеят с мечовете си. Тясното пространство – поне за такива огром­ни същества като канимите – не им даваше голяма възможност за действие, затова Тави успяваше да танцува и да криволичи около тях, като отбиваше всеки удар и се хвърляше напред, нанасяйки дълбоки рани на врага. Сърцето му биеше ужасено, но той не напускаше мястото си до сляпата страна на Майлс.

– Кайтай, Фейд – изкрещя той. – Помогнете на Килиан! Свалете ги долу!

Майлс нанесе удар на още един от противниците си, но втори каним успя да опре острието си до гърдите на капитана. Майлс се извърна и пое удара с ръба на нагръдника си, но залитна от силата му. Тави изкрещя и нападна канима с поредица от бързи удари с копието, с надеждата, че така ще даде възможност на Майлс да се окопити. Само че канимът не мислеше да отстъпва. Острието на меча му профуча толкова близко до главата на младежа, че отряза кичур от косата му. Последва нов замах и на Тави му се наложи да го отбие с дръжката на копието си. То издържа, но окървавеното острие на канимския меч се заби почти докрай в якия дъб. Канимът го издърпа, готов за нов удар, и дръжката на копието се отчупи.

Килиан се включи в схватката съвсем безшумно. Пръчката му удари въоръжената ръка на канима, което се оказа достатъчно, за да може следващият замах на звяра да пропусне Тави. Мечът на маестрото изсвистя, прерязвайки сухожилието на канимския крак и вълкът воин залитна настрани.

– Преминаха! – извика Килиан, подавайки дръжката на меча си на Тави. – Отстъпваме!

Тави сграбчи меча и се подчини, помагайки на залитащия сър Майлс да се изтегли към задната врата. Килиан избягна поредната атака, удари рязко с върха на пръчката си чувствителния нос на един от вълците воини, измъкна от джоба си една кесия и я разтръска. Въздухът се изпълни с пясък и железни стърготини. Маес­трото сви ръката си в юмрук и лек порив на вятър понесе облака напред, към очите и носовете на канимите. Ефектът от облака нито продължи дълго, нито нанесе особени щети на врага, но поне им спечели достатъчно време, за да се изтеглят към стълбището. След като всички преминаха през вратата, Фейд я затръшна силно и дръп­на резетата, преди да отскочи от нея.

– Това няма да ги задържи задълго – изпъшка Тави.

Той погледна надолу и видя как Кайтай нежно полага Макс върху стълбите. Гай все още лежеше привързан към походното легло, което също бе оставено на стълбите. Никой от двамата не помръдваше.

– Няма значение – отвърна Майлс, който също дишаше тежко. – Сега стълбището е единственият ни шанс. Те ще трябва да се спускат един по един. Така ще успеем да ги задържим по-дълго.

– Ще се наложи да се сражаваме на смени – каза Килиан. – Майлс, после аз, после ти, Тави. Но първо искам да сваля Гай в залата за медитиране.

– И Макс ли? – попита Тави.

– Не – отвърна Килиан. Гласът му прозвуча мрачно. – Той ще остане тук.

Тави впери поглед в слепия маестро.

– Какво?

– Ако тези неща решат, че са убили Гай, може да се откажат да слязат надолу – каза Килиан.

– Вие ще... сър, но Макс е в безсъзнание. Той не може да се бие с тях.

– Той знаеше какво го чака, когато прие този облик – каза тихо Килиан.

– Поне ми позволете да го сваля в подножието на стълбището – каза Тави. – Ако този номер мине, няма значение къде ще се намира той.

Килиан се поколеба, но после кимна рязко.

– Вземи маратското момиче и роба да ти помогнат и се върни колкото се може по-бързо. Робът ти може ли да се бие?

Тави преглътна.

– Не мисля, че му харесва, сър. Но ако имате нужда от него, кажете му. – Той погледна през рамо към Фейд и срещна погледа му. – Той е лоялен, сър.

– Много добре. Майлс – каза Килиан, – какво се случи, докато се сражаваше с тварта? Мислех, че ти е в ръцете.

– И аз така си мислех – отвърна Майлс. – Сигурно ми е приложила някакво призоваване. За миг ми се стори, че видях още две такива до нея и после изгубих концентрация.

– Какви са нараняванията ти? – попита Килиан.

– Извади едното ми око – отвърна Майлс със спокоен глас. – Това ще ограничи агресивността на атаките ми.

– Успя ли да я убиеш?

Майлс поклати глава и каза:

– Съмнявам се. Улучих гърлото ѝ, но то не прокърви толкова силно, колкото можеше да се очаква. Честно казано, царицата май пострада по-малко от мен.

Металната врата потрепери под тежките удари.

– Тави – каза Килиан с напрегнат глас, – слизай долу. Майлс, не се опитвай да ги убиеш. Бий се отбранително и отстъпвай, когато се налага. Спечели ни време, докато пристигне гвардията.

– Ясно – отвърна Майлс с мрачен тон. – Тави, подай ми този меч, моля те.

Тави подаде меча, който държеше, на капитана и Майлс зае бойна поза с по едно оръжие във всяка ръка. Той провери баланса им, кимна рязко и се обърна с лице към вратата.

– Отивай, Тави – каза тихо Килиан. – Нямаме много време.