Фурията на Академа

Глава 29

– Имаш ли представа кое време е? – промърмори Ерен. – А след третия звънец имаме изпит по история. – Той обърна гръб на Тави, прегърна възглавницата си и измънка: – Ела след изпита.

Тави погледна над леглото към Гаел и двамата едновременно измъкнаха Ерен изпод завивките му. Когато го повлякоха към вратата на стаята му, слабичкото момче изписка възмутено. Тави грабна панталоните, чорапите и ботушите, които Ерен си беше нагласил за сутринта.

– Тихо – каза му той. – Да вървим. Не искаме нощният пазач да дойде да ни търси.

Ерен се умълча и тръгна, препъвайки се, заедно с приятелите си, като се стараеше да не изостава. След няколко крачки примигна и промърмори:

– Какво става тук?

– Скоро ще ти обясня – каза Тави.

Двамата с Гаел го поведоха към онази част от сградата, където се намираше класната стая на Килиан. Тави измъкна ключа за вратата ѝ изпод най-близкия камък, отключи и тримата влязоха вътре.

Тави провери дали капаците са плътно затворени и кимна на Гаел, която запали една фуриена лампа.

Ерен я погледна притеснено, сграбчи дрехите си и започна бързо да се облича, въпреки че нощната му риза стигаше до под коленете и му пречеше.

– Здраво ще загазим – каза той. – Тави, какво си намислил?

– Имам нужда от помощта ти – отвърна тихо приятелят му.

– Не можеше ли да почака? – попита Ерен.

Тави поклати глава, а Гаел го погледна намръщено.

– Тави – промърмори тя, – какво има? Изглеждаш ужасно.

Ерен също се намръщи и го огледа.

– Тави? Добре ли си?

– Добре съм – отвърна младежът и си пое дълбоко дъх. – Но леля ми не е. Тя пристигна в столицата, за да участва във фестивала. Тя и придружителите ѝ са били нападнати. Спътниците ѝ са били убити, а тя е отвлечена.

Ерен зарови пръсти в рошавата си коса.

– Проклети врани!

– Тя е в опасност – каза тихо Тави. – Трябва да я намеря. Имам нужда от помощта ви.

Ерен изсумтя.

– Нашата помощ? Тави, помисли добре. Сигурен съм, че Градският легион вече я търси. А Короната ще обърне държавата с главата надолу и ще я тръска, докато леля ти не изпадне отнякъде. Гай не може да си позволи нещо такова да се случи с холтър Исана.

Гаел се намръщи.

– Ерен е прав, Тави. Аз съм ти приятелка и съм готова да нап­равя всичко, за да ти помогна, но с търсенето на леля ти сигурно са се заели много по-способни хора.

– Не – отвърна Тави. – Не са. Във всеки случай не тая особени надежди, че ще я намерят.

На лицето на Ерен се появи неуверено изражение.

– Тави? Какво искаш да кажеш?

Тави си пое дълбоко дъх и каза:

– Вижте, не би трябвало да ви казвам това, но за момента възможностите на Короната са крайно ограничени.

– Какво означава това? – попита Гаел.

– Не мога да ви разкрия подробностите – отвърна Тави. – Достатъчно е само да ви кажа, че Короната няма да преобърне нищо с главата надолу, за да намери леля ми.

Гаел примигна изненадано.

– А Курсорите? Те сигурно могат да помогнат.

Тави поклати глава.

– Не. Те... – Той се намръщи. – Не мога да ви кажа нищо повече. Съжалявам. Единствената помощ, която ще получи леля ми, е онази, която аз мога да ѝ осигуря.

Ерен се намръщи.

– Тави, нямаш ли ни доверие?

– Не става въпрос за това – рече Тави. – Защото ви имам доверие.

Гаел го погледна и каза замислено:

– Което означава, че си получил заповед да не говориш за това.

Ерен кимна.

– И единственият, който може да ти даде подобна заповед, е маестро Килиан.

– Или Първият лорд – промърмори Гаел. – Което означава...

Лицето ѝ леко пребледня.

Ерен преглътна.

– Което означава, че се е случило нещо наистина сериозно, достатъчно да привлече целия ресурс на Курсорите и Короната. И онзи, който му е дал тази заповед, се страхува от предателство вътре в Цитаделата, щом дори ние не можем да научим цялата истина.

Гаел кимна бавно.

– И като ученици, наскоро посветени в същността на разузнаването, ние не представляваме риск за сигурността. – Тя погледна към Тави и се намръщи. – Да не се е случило нещо с Първия лорд?

Тави впрегна всичкия си опит, който бе натрупал, докато бе отглеждан от могъща призователка на вода, за да отговори спокойно и безизразно:

– Повече нищо не мога да ви кажа.

– Но ако се съгласим да участваме в това – каза Гаел, – ние също ще бъдем в опасност.

– Напълно е възможно – отвърна Тави.

Ерен потрепери.

– Мислех си, че първо ще се обърнеш към Макс – каза младежът. – Всъщност къде е той?

– Не знам къде се намира – отвърна Тави. – Но щом го видя, ще помоля и него.

Ерен се намръщи и наведе поглед към земята.

– Тави, още два дни имаме изпити – освен това трябва да завършим и занятията ни при Килиан. Не мога едновременно да участвам в търсенето и да вземам изпитите.

– Разбира се – каза Тави. – Знам, че искам много от вас – и от двамата. Моля ви, повярвайте ми, когато ви казвам, че нямаше да го направя, ако не бях отчаян. Трябва да намерим леля ми – заради нея самата и за да помогнем на Короната.

– Но... – Ерен въздъхна. – История.

– Предполагам, че можем да помолим Академията да преразгледа положението ни – каза Тави. – Но не мога да ти обещая нищо, Ерен. Съжалявам.

– Приеха ме в Академията при определени условия. Ако се проваля на някой изпит, веднага ще ме изпратят у дома – каза Ерен.

Тави поклати глава.

– Ти се обучаваш за Курсор, Ерен. Короната няма да им позволи да те върнат у дома, ако си пропуснал занятия, за да изпълниш дълга си.

Гаел повдигна вежди:

– Значи, тук става дума за изпълняване на дълга?

– Да – отвърна Тави.

– И как ще разберем това? – попита Гаел.

– Просто ще трябва да ми се доверите – каза Тави и издържа погледа ѝ, без да потрепне.

Гаел и Ерен се спогледаха и момичето каза:

– Разбира се, че ще ти помогнем, Тави. – Тя си пое дълбоко дъх. – Ти си ни приятел. И си прав, че леля ти е важна за Короната. – Гаел се намръщи. – И без това задачата, която ми възложи Килиан, не ми допада особено.

– Да, разбира се, че ще ти помогнем – въздъхна Ерен.

– Благодаря ви – рече Тави и се усмихна. – Ако искате, ще ви помогна да изпълните задачите на маестрото. Нека това бъде нашата малка тайна.

Ерен се усмихна накриво.

– Не мога да си представя това докъде ще ни докара – каза той и едва сега приключи със завързването на ботушите си. – И така, разкажи ни за нападението над леля ти.

Тави им разказа за посещението на градинския прием на лорд Калар и какво беше научил там, но изобщо не спомена за Макс и сблъсъка с Бренсис и приятелите му.

– По всичко личи – заяви Ерен, – че Калар е изпратил главорезите, които са избили спътниците на леля ти.

– Да, това е очевидният извод – отвърна Гаел. – Но не бива да се изключва предположението, че всичко е било направено така, че да породи именно такива подозрения у Тави.

– Това едва ли има значение – отбеляза Тави. – Хората, които са заловили леля, в никакъв случай няма да я отведат в имението на Калар. Той ще направи всичко възможно, за да не бъде свързван с убийците и с отвличането.

– Така е – каза Ерен и погледна към Гаел. – Слугите в домакинството на Калар може да са видели нещо. Освен това има голяма вероятност главният готвач да е наел услугите на външни доставчици за част от храната. Те може също да са видели нещо, без да го осъзнават.

Гаел кимна.

– Освен това улиците са били пълни с минувачи. Бихме могли да минем по съседите, да поразпитаме. Не може да не са се появили някакви слухове. Човек никога не знае кога няма да се окажат полезни. Ти какво предпочиташ?

– Улиците – отвърна Ерен.

Гаел кимна.

– Тогава аз ще проверя прислугата на Калар и доставчиците.

– Ако леля ми е отвлечена – каза Тави, – може и да се подготвят да заминат с нея. Аз ще ида до реката и ще поговоря с началника на пристанището и с пазачите на кея, за да си държат очите на четири. – Той се усмихна накриво. – Ако някой ни чуе, ще си помисли, че говорят истински Курсори.

– Страхотно – каза Гаел и устните ѝ се разтеглиха в лека усмивка.

Тримата младежи се спогледаха и Тави почувства как собствената му тревога се отразява в очите на приятелите му.

– Внимавайте – каза тихо той. – Не поемайте никакви рискове и бягайте при първия признак за опасност.

Ерен кимна. Гаел го потупа леко по ръката.

– Така – рече Тави. – Да тръгваме. Трябва да излезем поединично.

Гаел кимна и угаси светлината на лампата. Тримата изчакаха очите им да привикнат със сумрака и девойката се измъкна от стаята. Секунди след това Ерен прошепна:

– Успех, Тави! – и също се изгуби в тъмната нощ.

Тави се преви надве, затвори очи и изведнъж се почувства много малък и много уплашен. Беше помолил приятелите си да му помогнат. Ако някой ги наранеше, вината щеше да е негова. Макс вече линееше в Сивата кула, затворен там, защото се беше опитал да помогне на Тави. Това също беше по негова вина. Каквото и да си казваше, той чувстваше вина и за случилото се с леля му Исана. Ако не се беше замесил в събитията, които бяха довели до Втората калдеронска битка, Първият лорд може би никога нямаше да получи възможността да я използва, назначавайки я за холтър.

Естествено, ако не се беше замесил, леля му може би щеше вече да е мъртва, както и всички останали в долината Калдерон. Но въпреки това той не можеше да се отърси от смазващото чувство за вина.

Само да не бяха отвели Макс, мислеше си Тави. Само ако можеше Гай да се събуди. Преките заповеди от Първия лорд щяха да задействат Градския легион, че дори и Кралският легион можеше да се присъедини към търсенето. Гай можеше да се обърне към лоялните към него Върховни лордове, лордове и сенатори и това изцяло щеше да промени ситуацията.

Но Гай не можеше да направи нищо. Макс беше затворен в най-ужасния затвор в страната, охраняван от призователи, които никой не би могъл да надвие... Освен ако нямаше някой, който да може!

Тави рязко вдигна глава, изненадан от неочакваната си идея. Наистина съществуваха хора, които биха могли да преодолеят защитата на Сивата кула. Самите те не бяха призователи, но умееха да надхитряват, заобикалят или обезсилват фуриите, които защитаваха както бижутерите и златарите, така и далеч по-скромните пекарници и ковачници.

А щом бяха способни да преодоляват тяхната защита, може би щяха да успеят да влязат и в Сивата кула. Ако някой успеше да се промъкне вътре и да изкара Макс навън така, че стражата да не усети нищо, приятелят му щеше да се върне в Цитаделата и отново да се превъплъти в Гай Секстус. И тогава вече щеше да има Първи лорд, който да преобърне целия град с главата надолу, за да спаси леля му Исана от похитителите ѝ.

Тави знаеше какво трябва да направи.

Да хване Черния котарак.

Този път не ставаше въпрос за обикновено упражнение, от което зависи крайната му оценка. Тави трябваше да убеди крадеца да му помогне, като влезе в Сивата кула и освободи приятеля му Макс. И то колкото се може по-скоро. Всеки изгубен миг можеше да струва живота на леля му.

Тави присви замислено очи, после се изправи, излезе от класната стая и заключи вратата след себе си. Пъхна ключа на мястото му и се отдалечи в нощта с тихи, решителни крачки.