Фурията на Академа

Глава 45

Писъците ги преследваха надолу по стълбите. Дръзки бойни викове се смесваха с вопли, звънтеше стомана. Преди да стигне до второто караулно, Тави едва не се сблъска с един гвардеец, който с разтревожено лице се изкачваше по стълбището.

– Тави, какво става там? – попита той.

– Каними – задъхано отвърна Тави. – Искат да убият Първия лорд.

– Проклети врани – изруга гвардеецът. – Бартос задържа ли ги?

– Той е мъртъв – каза Тави с равен, изпълнен с горчивина глас. – Нещата горе не са добре, но поне вдигнаха тревога. Може да успеят да ги задържат до пристигането на подкрепления, но ако канимите стигнат до стълбището...

Гвардеецът кимна и погледна към Кайтай.

– Тя е с мен – рече бързо Тави.

Стражът се поколеба, кимна му отсечено и влезе бързо във второто караулно. Започна да дава заповеди и поведе малкия си отряд нагоре по стълбището. Тави продължи надолу. Когато стигнаха до дъното, всички звуци от сражението, което се водеше горе, утихнаха. Тави влетя в преддверието на залата за медитиране на Гай.

Първият лорд продължаваше да лежи все така неподвижно, а край него клечеше Фейд. Макс лежеше на съседното легло – на Тави му се стори, че приятелят му не беше променил позата си, откакто го беше оставил там. Изглеждаше по-скоро изпаднал в безсъзнание, отколкото заспал.

– Марат! – изръмжа сър Майлс и се хвърли напред с изваден меч.

– Не! – извика Тави.

Кайтай избегна удара, свали наметалото от раменете си и го хвърли като мрежа върху сър Майлс. Той го отметна настрани, но забавянето му бе достатъчно за младата маратка, за да може да изскочи обратно през вратата. Тя приклекна до стълбището в котешка поза, а в ясните ѝ очи не се забелязваше никакъв страх.

Тави застана между сър Майлс и вратата.

– Тя не е въоръжена! – извика той. – Сър Майлс, тя не ни е враг!

– Майлс. – Гласът на Килиан изплющя като бич. – Свали оръжието.

Сър Майлс застина на място, но не отмести изпълнените си с омраза очи от Кайтай.

– Тави – каза Килиан, – предполагам, че това е партньорът ти в освобождаването на Макс от затвора.

– Да, маестро – отвърна Тави. – Това е Кайтай, дъщерята на маратския вожд Дорога. И моя приятелка. Без нейната помощ Макс все още щеше да е в затвора, аз щях да съм мъртъв и не разполагаме с никакво време да обсъждаме това.

Лицето на Килиан потъмня от гняв, но Тави видя как маестрото се опита да остане спокоен, когато попита:

– И защо така?

– Защото двайсет каними идват по стълбището, за да убият Първия лорд – каза Тави, опитвайки се да не допусне в гласа му да прозвучи отмъстително задоволство. – Вече е вдигната тревога, но те се сражават с легионерите от първия пост. Центурион Бартос е мъртъв и не знам колко дълго ще успеят да удържат стълбището.

Майлс изруга злобно и тръгна към вратата.

– Не, Майлс – каза Килиан.

– Хората са в опасност – изръмжа капитанът.

– Както и Първият лорд – рече Килиан. – Ще излезем заедно. Ти ще водиш, Майлс. Тави, събуди Макс. Той ще бъде следващият. Двамата с Фейд ще сложите Гай на походното легло на Макс и ще го носите.

Тави тръгна към приятеля си, преди Килиан да довърши изречението си. Той просто вдигна леглото от едната страна и изсипа Макс на пода. Едрият младеж се стовари на земята с пръхтене и веднага се разсъни.

– А, това си бил ти.

– Макс, ставай – каза тихо Тави. – Вземи си меча. По стълбите идват канимски воини.

Той грабна походното легло и го завлече до кревата на Гай. Фейд повдигна Първия лорд без особени усилия, положи го върху походното легло и уви възрастния човек с одеялото му. Тави погледна нагоре и видя, че Фейд носи меч на колана си, макар да бе спуснал отгоре му дългата си окъсана туника.

Макс скочи на крака, навлече бързо ризата си и промърмори:

– Къде има меч?

– В преддверието – упъти го Килиан. – В долното чекмедже на шкафа с питиетата. На Гай е.

Макс се поколеба и каза:

– Ако ми дадете още минутка, ще облека костюма. Може... Искам да кажа, ако те идват за Гай, може да решат, че са го пипнали..

Гласът му заглъхна.

Лицето на Килиан остана безизразно. Той кимна и каза:

– Действай.

– Добре – отвърна Макс.

Той се спогледа с Тави, който не можеше да скрие страха си, после отиде до преддверието.

Тави грабна чаршафа от кревата и го уви около Първия лорд, после го завърза колкото се може по-здраво за походното легло.

– Готови сме – каза тихо той.

– Много добре – отвърна Килиан. – Максим?

Тави и Фейд вдигнаха леглото и го изнесоха от залата за медитиране. Разнесе се тихо пъшкане и на вратата се появи Макс, който бе приел външността на Гай. В ръката си държеше дълъг, тежък меч.

– Готов съм – каза той, макар гласът му все още да бе Максовият. Младежът се намръщи, прокашля се няколко пъти, докосна гърлото си с ръка и каза, този път с гласа на Гай: – Готов съм. Но не съм сигурен доколко ще се справя с призоваването, маестро.

– Колкото можеш – отвърна тихо Килиан.

Стоящата до стълбището Кайтай изсъска, поглеждайки нагоре към стълбите. Без да се замисля, Тави измъкна ножа от колана си и ѝ го подхвърли. Тя го улови за дръжката във въздуха и приклекна в бойна поза, оглеждайки стълбището.

Секунда по-късно Килиан леко наведе глава настрани и прис­ви слепите си очи.

– Добър слух, момиче – промърмори той. – Майлс.

Капитанът направи няколко крачки, застана пред Кайтай и приклекна в бойна поза. Зад ъгъла се появи нещо и Майлс вдигна меча си. Проблесна стомана, разнесоха се дрънчене и панически вик. Майлс изпъшка и каза:

– Приос, човече, аз съм. Спокойно.

Майлс отстъпи назад, поддържайки един ранен страж. Приос беше среден на ръст мъж, който бе известен повече с острия си пог­лед, отколкото със силата си. Дясната му ръка висеше неподвижно и бе покрита с кръв, той бе изгубил и шлема си. Косата му бе залепнала за главата, където зееше кървава рана. Лицето му беше пребледняло, но той здраво стискаше меча в лявата си ръка.

Тави крадешком придърпа одеялото, за да скрие лицето на Гай. Настъпи кратко мълчание, при което Килиан сръчка Макс с лакътя си.

Макс отново се закашля и каза:

– Докладвай, гвардеецо. Какво става?

– Те са луди – изпъшка мъжът. – Луди, сър. Дори не си правят труда да се защитят. Не обръщат внимание на раните, които би трябвало да ги свалят на земята. Сякаш животът не ги интересува.

Макс постави ръка на рамото на гвардееца и каза:

– Приос. Искам да ми обясниш тактическата ситуация.

– Д-да, милорд – изпъшка гвардеецът. – Канимите ни изтлас­каха от първата стая и някои от тях останаха там, за да посрещнат подкрепленията. Поне десетима обаче слизат надолу. Дясната ми ръка е неизползваема, затова Червенокосия Карл, който пое командването, ми нареди да залостя вратата зад тях, да сляза тук и да доложа.

Което означаваше, помисли си Тави, че гвардейците в караулното над тях бяха попаднали в капан с канимите и жертваха живота си, за да могат да спечелят малко време за Първия лорд. Макс остро си пое дъх и погледна към Килиан.

– Значи, са изгубени. И го знаят.

– Милорд – каза Майлс. – Ако успеем да се доберем първи до второто караулно, можем да защитим вратата от по-изгодна позиция. Ако се опитат да минат през вратата, ние ще се изправим срещу тях на равен терен, вместо на стълбите.

– Съгласен съм – каза Макс. – Напред.

Майлс кимна отсечено и тръгна нагоре. Приос и Макс тръгнаха след него, последвани от Килиан. Когато маестрото стъпи на стълбището, той се спря и каза:

– Маратското момиче ще върви най-отзад.

Фейд погледна Тави и застана зад Килиан, носейки походното легло без особено усилие. Тави изпъшка и се напрегна, защото по-голямата тежест падна върху него, но успя да удържи другия край на леглото и да не изостава от Фейд.

Кайтай застана близо до него и изсъска:

– Защо вашите воини просто не ги изгорят с магията си?

Тави изсумтя и изпъшка, опитвайки се да отговори, докато се изкачваха.

– Не смеят в такова затворено пространство. Въздухът може да пламне и да изгори дробовете им. Освен това се намираме твърде дълбоко, за да се използват земни фурии – таванът може да рухне. А въздушните фурии ще са толкова слаби, че просто няма да има полза от тях. Трябва да се бием.

– Тишина – изръмжа Майлс.

Тави стисна зъби и се съсредоточи върху носенето на походното легло. След като изкачиха няколко стотин стъпала, ръцете и раменете му започнаха да треперят и да го болят. Кайтай бързо застана до Тави и каза:

– Дай да поема единия край.

Останал без дъх, Тави се отказа да спори и позволи на момичето да поеме половината от товара му. Изкачването продължи.

– Стой! – разнесе се тиха заповед отгоре. – Вече сме съвсем близко. Чакайте тук.

Тави чу потропването на ботушите на Майлс, последвано от тишина. Миг по-късно Майлс извика:

– Второто караулно е празно. Вратите засега се държат. Побързайте.

Те изкачиха още няколко стъпала и се озоваха във второто караулно.

– Не стойте край вратите – предупреди Тави. – Те направо изкъртиха вратата на първото караулно. Така убиха центурион Бартос.

Майлс го погледна и застана отстрани на желязната врата, опря дланта си на нея и затвори очи. Чу се плътно, ниско жужене. Майлс се намръщи и без да отваря очи, каза:

– Ваше Величество, препоръчвам да направим всичко възможно, за да подсилим тази врата, преди канимите да стигнат до нея.

– Разбира се – отвърна Макс.

Той отиде от другата страна на вратата и също допря дланта си до нея в огледален образ на Майлс. Жуженето се засили.

– Фейд, в онзи ъгъл – каза Тави.

Двамата с роба и Кайтай отнесоха Първия лорд в задния ъгъл на помещението и внимателно оставиха походното легло на земята. След това младежът издърпа тежката маса до него и я преобърна на една страна, създавайки импровизирана бариера. Фейд бързо приклекна зад нея. Очите му гледаха тъпо, а устата му зяпаше в малоумно изражение.

– Отлично – одобри Килиан и посочи с пръчката си стойката за оръжия, монтирана на стената. – Въоръжете се.

Кайтай отиде до стойката и си избра чифт къси, тежки ножове и копие с къса дръжка. Тя го подхвърли на Тави, който го улови във въздуха и провери баланса му.

Килиан също си избра един меч, без да изпуска пръчката от лявата си ръка.

Всичко стана без предупреждение. Върху вратата се стовари гръмотевичен удар, разнесе се скърцането на огъващ се метал и една част от вратата с размера на пушен бут се огъна. Последваха още два удара, като всеки път се появяваха нови вдлъбнатини, но резетата устояваха.

– Няма да успеем да издържим дълго – изхриптя Майлс. – Металът постепенно се нажежава.

На вратата се появяваха нови вдлъбнатини. Тави остави копието си настрани, взе купа с вода и я плисна върху вратата. Над метала се вдигна пара.

– Добра работа, момче – каза Майлс. – Това може да ни спечели малко време.

Тави изтича към бурето, върна се с пълна купа вода и я плисна върху вратата. Стоманата продължаваше да се огъва под непрекъснатите удари, докато накрая рамката ѝ не изскърца и не се огъна. Докато заливаше нажежения метал с вода, Тави успя да зърне през процепа един каним с наметало.

Във въздуха се разнесе парливата миризма на изгоряло и Майлс стисна зъби.

– Не мога да удържам повече. Може би само около половин минутка и ще пробият. Пригответе се.

Сърцето на Тави блъскаше в гърдите му и той смени купата с копието. Фейд клечеше зад масата. Приос стоеше на няколко фута от вратата. Осакатената му ръка висеше в превръзка през врата и той държеше неловко своя гладиус в лявата. С равнодушно изражение на лицето Кайтай прехвърли меча в дясната си ръка, хвана друг в лявата и застана до Тави, точно пред преобърнатата маса.

– Знаеш ли как да ги използваш? – промърмори Тави.

– Че колко трудно може да бъде? – отвърна Кайтай.

Тави повдигна вежди.

– Хашат ми показа веднъж – обясни му тя.

– Аха – отвърна младежът. – Хубаво. Когато се започне, опитай се да не се отдалечаваш от мен. Аз ще те защитя.

Кайтай отметна главата си назад и избухна в звънък смях. Той се понесе из стаята в неочаквана вълна от веселие и всички освен Майлс и Макс я погледнаха изненадано.

– Ти ще ме защитиш. Това е смешно – каза Кайтай, поклащайки глава. – Много си забавен, алеранецо.

Бузите на Тави пламнаха.

– Добре – каза Майлс на Макс с напрегнат глас. – След следващия удар отстъпваме, оставяме вратата да падне и удряме първия, който влезе вътре.

– Имам по-добра идея – изпъшка Макс.

Вратата потрепери под следващия удар и Майлс изкрещя:

– Сега! – и отдръпна ръката си от нея.

Но Макс постъпи различно. Той вдигна дясната си ръка, стис­на зъби и камъкът около него завибрира от напрежение. Макс нададе силен рев и замахна с юмрук.

Вратата, която повече не бе поддържана от фуриите на Майлс и Макс, се откъсна от пантите си. Но този път тя се стовари на другата страна и смаза стоящия пред нея каним. Настъпи миг тишина, след което Майлс прескочи падналата врата и размаха меча си.

Имаше огромна разлика между фехтоваческите умения на сър Майлс и тези на обикновения гвардеец, точно както подземният язовец се различава от огромния си братовчед гарганта. Острието на сър Майлс разсичаше доспехите, плътта и костите със същата лекота, с която ножът реже маслото. Само след миг мечовете на двама каними бяха счупени, а стените и стълбището бяха опръскани с кръвта им. Преди канимите да успеят да дойдат на себе си, Майлс вече се беше върнал обратно през отвора. Единият каним се хвърли след него, но Макс вече го чакаше и мечът на Първия лорд разсече тялото на врага почти на две. Умиращият каним полетя към земята, от раната му плисна кръв. Но той успя да се извърне, за да погледне убиеца си. Изведнъж очите му се разшириха и той закрещя. В следващия миг смъртоносно раненият каним скочи върху Макс и го блъсна в каменната стена. После започна да хапе и дере тялото му със зъби.

Майлс направи крачка към Макс, но в този момент през отвора скочи следващият каним и капитанът трябваше да се изправи срещу него, за да не го допусне по-навътре в стаята. Приос се хвърли напред и заби меча си в ранения каним. Замахът му бе тромав, но силен и прободе дълбоко дясното бедро на канима, от което плисна още кръв.

Но канимът като че ли не забеляза това. Осакатеният воин би трябвало вече да е мъртъв, но ужасната воля на ворда отказваше да отстъпи пред смъртта и канимът продължаваше да разкъсва Макс, който закрещя от болка.

– Макс! – извика Тави и се хвърли напред.

Той нападна канима отляво, забивайки копието в ребрата му. Тежестта на тялото му изтласка звяра назад. Канимът се сгърчи и падна, опитвайки се да издърпа копието, но силите го напуснаха. Щракна още няколко пъти с челюсти и утихна.

Тави издърпа копието си от тялото му и се обърна към Макс, който бе запазил чертите на Гай, но тялото му бе покрито с кръв. На лявото му рамо имаше огромна рана, която кървеше обилно. Кръв се стичаше и от главата му. Единият му крак бе извит под странен ъгъл. Тави го хвана за яката и го задърпа към импровизираната бариера. Макс бе отпуснат и тежък и младежът с усилие успя да го издърпа на няколко фута. Тогава Фейд изскочи до него, хвана Макс под мишниците и го изтегли зад барикадата.

Маестро Килиан се приближи до тях и се намръщи, когато протегна ръка и опипа с пръсти тялото на Макс. Извади ножа си, разряза ръкава на Макс и го използва, за да стегне силно раната му, за да спре кървенето.

– Тави, помогни на Майлс и Приос. На всяка цена трябва да удържим тази врата.

Тави кимна и се хвърли обратно към вратата. Не му стигаше въздух, страхът не го отпускаше. Майлс успя да нанесе няколко удара на канима, който се опитваше да влезе в караулното. Вълкът воин с кървясалите очи като че ли не чувстваше болка и страх и продължаваше да се сражава с мълчалива ярост. Мечът на канима не можеше да се мери със скоростта и уменията на Майлс, който успяваше да остане недосегаем, но тежките удари, които се сипеха върху него, го принуждаваха да отстъпва постепенно назад.

Когато Тави се приближи, Майлс изръмжа:

– Тави, нападни го отгоре.

Тави реагира инстинктивно, без да се замисля. Когато канимът нанесе поредния си удар, Тави се пресегна през рамото на Майлс пресрещна меча му с предпазителя на пиката си и го отби настрани.

– Отлично! – излая Майлс, който направи крачка напред и нанесе мощен удар, който разпори канима от слабините до гърлото.

Плисна фонтан от кръв и вътрешности и мъртвият каним рухна на пода. Следващият каним пристъпи напред, но попадна под серията страшни удари на Майлс. Само след миг вече лежеше на пода, разсечен на три отделни парчета.

В този миг по стълбите премина вихър в сиво наметало. Тави успя само да си помисли, че живо същество не може да се движи с такава скорост. Новият им враг подскочи настрани, отблъсна се от стената и прелетя над главата на Майлс. Мечът на капитана замахна за нов удар, но закъсня.

Фигурата направи салто, отскочи от пода и падна върху ранения Приос. Гвардеецът дори не успя да извика, преди една тънка ръка, покрита с лъскава черно-зелена кожа, да разкъса гърлото му с блестящите си нокти.

Тави нанесе удар с копието си, но съществото се движеше твърде бързо и острието одраска каменния под, пръскайки искри. Тъмната фигура подскочи отново, отблъсна се от стената и се насочи към сър Майлс. Мечът на капитана проблесна и нанесе удар върху съществото, придружен от внезапен дъжд от искри. Фигурата изпищя – ужасяващ металически писък, който дълго време щеше да измъчва Тави в нощните му кошмари.

– Алеранецо! – викна рязко Кайтай. – Пази се! Това е царицата на вордите!

Ноктите замахнаха към Майлс, но капитанът на Кралския легион имаше огромен опит и мечът му пресрещна вордската царица. Краката му танцуваха по пода, за да запазят необходимото за един фехтовач равновесие, и изведнъж Тави осъзна, че Майлс се опитва да подмами царицата да се озове между тях двамата.

Майлс направи още две танцуващи стъпки встрани и Тави заби върха на копието си в гърба на тварта, която отново го порази с бързината си. Царицата се обърна, сграбчи дръжката на копието и с едно рязко движение отхвърли Тави назад.

Погледът на младежа се замъгли и преди да се стовари върху каменния под, той видя широко отворените, застинали в ужас очи на Приос.

Тави се опита да надигне глава и да се огледа, но му се зави свят. Беше се проснал върху стоманената врата, която Макс бе блъснал на пода, и тя бе болезнено гореща.

От всички страни го заобикаляха каними.

Двама бяха влезли в караулното. Друг беше стъпил с единия си крак върху падналата врата и безжизнените му пурпурни очи се взираха право в Тави. Веднага до него се появи още един каним с безжизнени пурпурни очи. След него още един.

Всеки от тях бе оголил окървавените си зъби и стискаше окър­вавеното си оръжие. Всеки от тях можеше да го разкъса буквално на парчета за части от секундата. И всички бяха обърнати към него.