Фурията на Академа

Глава 27

Фиделиас отвори вратата и влезе в стаята, пропускайки вът­ре мириса на дим и благовония, звуците на тръстиковите гайди и тихото мърморене на човешки гласове, което се носеше из коридорите на бордея като евтин парфюм. След него се промъкна още един човек с наметало и качулка, която веднага свали от главата си. Инвидия Акватайн огледа стаята с безизразно лице, опитвайки се да разбере дали вътре няма следи от чуждо призоваване. В това време Фиделиас затвори и заключи вратата.

Лейди Инвидия кимна удовлетворено и Фиделиас почувства как фуриите ѝ правят всичко необходимо, за да не може никой да подслуша разговора им.

– Какво се случи? – попита напрегнато тя. – По улиците се носят всякакви слухове.

– Хората на Калар са ги проследили до имението на сър Нед – докладва Фиделиас. – Трима главорези и един стрелец. Нападнали са, когато Исана слязла от каретата.

Инвидия погледна към неподвижното тяло, което лежеше на леглото.

– И?

– Сър Нед е убит, заедно със Сирай и кочияша. Холтърът беше простреляна.

Инвидия обърна към Фиделиас хладния си твърд поглед.

– Убийците?

– Мъртви са. Сър Нед е успял да убие главорезите, но стрелецът е бил добре скрит. Отне ми доста време да го намеря и да го убия.

– И в резултат на това холтърът е била простреляна. – Инвидия прекоси стаята, приближи се до леглото и погледна бледото безжизнено лице на Исана от Калдерон. – Колко сериозно е ранена?

– Ако не се получи възпаление, ще оживее дори без лечение чрез призоваване. Провървяло ѝ е много. Извадих стрелата, промих и превързах раната. – Той сви рамене. – Предполагам, че когато дойде на себе си, няма да се чувства особено приятно.

Инвидия кимна.

– Трябва да я вкараме във ваната колкото се може по-скоро. Хората на Калар няма да се откажат толкова лесно. Добре ще е да се оправи по-бързо. – Тя се намръщи. – Възможно е това да породи някакво чувство на благодарност у нея.

Фиделиас повдигна изненадано вежди.

– За нещо, което би могла да направи и сама, когато се свести?

Инвидия помръдна с рамо.

– За това, че ѝ предлагаме нещо, което Гай не успя да ѝ осигури: безопасност. Убедена съм, че тя е дошла тук по негова молба. Каквото и да се е случило, фактът, че той не ѝ е осигурил достатъчно охрана, ще работи против него.

– Против Гай не означава задължително за вас, Ваша светлост – посочи Фиделиас. – Ако тя е като повечето холтъри, ще предпочете да няма нищо общо с представителите на аристокрацията – още повече със съпругата на човека, организирал нападението, което едва не я лиши от дом и семейство.

– В това нямаше нищо лично – каза Инвидия.

– За Исана има – отвърна Фиделиас.

Тя махна с ръка и въздъхна.

– Знам, знам. Когато я срещнах на градинския прием на Калар, за миг си помислих, че се кани да ме нападне. Опитах се да ги предупредя, че са в опасност и че Сирай може би е разкрита. Помислих си, че са се вслушали в думите ми. Тръгнаха си доста бързо.

– Може би тогава вече е било твърде късно да се промени каквото и да било – каза Фиделиас. – Във всеки случай Калар ще изпрати хората си в търсене на Исана веднага щом се разчуе, че тялото ѝ липсва.

Инвидия кимна.

– Колко безопасно е това място?

– Не толкова, колкото би ми се искало – отвърна Фиделиас. – Трябва да бъда предупреден навреме, в случай че се наложи да бягаме. Поне на това мога да разчитам, без да се налага да се местим в подземията – или във вашето имение.

– Не, само това не – решително отвърна Инвидия. – Ако подоз­рението ти е оправдано, то кръволоците на Калар бродят из подземията – а ако те открият в имението на мъжа ми, това ще доведе до ненужни усложнения. Освен това съм сигурна, че те търсят доста хора. Ако Курсорите не са толкова объркани, както, изглежда, смяташ ти, те веднага ще предположат, че ако си в града, то нищо чудно и да си в имението.

Фиделиас кимна.

– Тогава, Ваша светлост, предлагам да пренесете там поне Исана.

– Тя не ме обича, скъпи ми шпионино.

Фиделиас се усмихна.

– Гарантирам ви, че мен ме обича още по-малко.

– Вярвам, че ще успееш да се справиш с това – отвърна Инвидия. – Искам лично да се грижиш за нея, докато не се събуди. Направи каквото е необходимо – но преди отново да се свържеш с мен, постарай се Исана да разбере колко е уязвима. – Тя се поколеба за миг. – Съобщенията, които тя изпращаше, компанията, в която се движеше... Около нея витае едно... отчаяние. Разбери каква е причината.

– Едва ли ще ме приеме за свой довереник – отвърна той със сух глас.

– Ако съм права, това няма да има значение – отвърна Инвидия и отново вдигна качулката, скривайки лицето си. – Движат я силни чувства. Подозирам, че според нея семейството ѝ е в опасност. За да ги защити, тя може доброволно да ми предложи подкрепата си.

– Може би – съгласи се Фиделиас. – Но едва ли паметта ѝ ще се окаже толкова къса като на останалите играчи в тази игра, Ваша светлост. И двамата с вас разбираме необходимостта да се съюзим с някогашните ни политически противници. Но за някой като нея вие винаги ще си останете съпругата и помощничката на мъжа, който се е опитал да унищожи дома и семейството ѝ. Така разсъждават хората от провинцията.

– Тя вече не е от провинцията, Фиделиас. Трябва да го разбере. Опитай се да ѝ го втълпиш. И се свържи с мен, когато бъде готова да сътрудничи.

– Много добре.

– Тя е много важна за нас, скъпи ми шпионино. Ако умре, лордовете ще разберат, че Калар е спечелил този рунд. Ако се появи в Сената като поддръжник на Гай, Първият лорд ще овладее ситуацията. Тя трябва да се появи в Сената, но с цветовете на съпруга ми. Тогава ще сме изиграли едновременно Калар и Гай.

– Разбирам, Ваша светлост – каза Фиделиас. – Но не знам дали подобна победа е възможна.

– Хайде, стига Фиделиас. Разбира се, че е възможна, ако действаме умно и старателно. – Тя се приближи до вратата и бавно я отвори. – И не се бави много, шпионино мой – предупреди го тя. – Времето лети.

– А кога не е летяло? – отвърна той.

Изпод качулката проблеснаха белите зъби на Инвидия. После тя се измъкна от стаята и затвори вратата зад себе си.

Фиделиас заключи и седна на единствения стол в стаята. Цялото тяло го болеше и беше ужасно уморен, но не се осмеляваше да се отпусне. Онези, които искаха да получат наградата, предложена от Короната за главата му, сигурно не спираха да го търсят. Но лов­ците на глави бяха по-малката му грижа. Кръволоците на Калар бяха много по-организирани, по-опасни и сред тях имаше опитни следотърсачи. Самият факт, че бяха станали влиятелни играчи в подземията, където винаги бяха властвали Курсорите и престъпните елементи в столицата, говореше много за тях.

А сега Фиделиас трябваше да се безпокои не само за ловците на глави и убийците на Калар, но и за холтъра, която бе успяла да покаже, че е способна на решителни и опасни действия. Ако той заспеше, докато жената все още бе в безсъзнание, и Исана дойдеше на себе си, тя можеше отново да докаже този факт, а той не искаше да попада във властта ѝ. И друг път му се бе случвало да е толкова изморен. Можеше да я изчака да се събуди.

А какво щеше да се случи след това, той нямаше как да знае. Не бе изключено Инвидия да иска от него невъзможното. Но тя не беше от хората, които приемаха спокойно неуспехите. Ако Исана от Калдерон откажеше да им сътрудничи, това можеше да му струва живота.

Фиделиас се опита да не мисли за това. Нямаше да успее да остане толкова дълго жив, занимавайки се с толкова опасна работа, ако позволяваше на страховете и съмненията си да го контролират. Затова се отпусна в стола си, заслушан в музиката, разговорите и виковете на хората, ползващи услугите на бардака, и зачака събуждането на Исана, за да се опита да я убеди от името на лорд и лейди Акватайн да помогне за свалянето на Първия лорд на Алера.