Фурията на Академа

Глава 48

Фиделиас почука два пъти на вратата към частните покои на лейди Акватайн в имението Акватайн, изчака една секунда и отвори.

– Милейди – започна той.

Лейди Акватайн стоеше странично пред огромната камина, съвсем гола, с изключение на фината копринена рокля, която притискаше с две ръце към гърдите си. Тъмната ѝ коса бе пусната свободно и стигаше до бедрата ѝ. Дългите ѝ ръце и крака бяха стегнати и изящни, бледата ѝ кожа бе безупречна, а в крайчетата на устните ѝ потрепваше дяволита усмивка.

До нея, поставил ръце на хълбоците, стоеше лорд Акватайн, гол до кръста. С благородна осанка, излъчваща сила и изящество, тъмнорусите му коси падаха върху рамене му, а в черните му очи проблясваше интелигентност... и раздразнение.

– Човек би се зачудил – каза той с мек и спокоен глас – защо моят главен шпионин си позволява да влиза в покоите на жена ми, след като е почукал само веднъж и не е получил разрешение.

Фиделиас се поколеба и наведе глава, забил поглед в пода.

– Всъщност, милорд – отвърна той, – почуках два пъти.

– Така. Значи, това променя всичко – отвърна сухо Акватайн. – Предполагам, че имаш наистина добра причина за това нахлуване, която да ме убеди да не те убивам още веднага.

Гласът на Акватайн звучеше меко, а и Фиделиас улови в него иронична нотка, която смекчаваше опасността от изпълнение на заканата, но не я премахваше напълно.

– Атис – пропя нежно лейди Акватайн. Фиделиас чу шумоленето на коприна върху кожа, докато тя обличаше роклята си. – Сигурна съм, че само някакъв важен проблем би го накарал да нахълта така. Добре, Фиделиас, вече можеш да гледаш, облечена съм.

Фиделиас вдигна глава и се поклони на лейди Акватайн.

– Да, милейди. До мен достигна информация, която мисля, че веднага би привлякла вниманието ви.

– Каква информация?

– Ако ме придружите до библиотеката, милейди, въпросните хора ще ви разкажат всичко и ще отговорят на въпросите ви.

Лейди Акватайн повдигна вежди.

– Кой?

– Един младеж, когото не познавам, и лейди Ария Плацида.

– Плацида? – промърмори лорд Акватайн. – Никога не съм очак­вал от Плацида или жена му да се замесят в политиката. Тя защо е тук?

– Може би направо ще разговаряме с нея? – попита лейди Акватайн.

Лорд Акватайн навлече през глава широката си бяла риза. Лейди Акватайн вдигна ръце и прибра няколко непокорни кичура от косата си, след което и двамата излязоха от спалнята. Фиделиас задържа вратата, след което ги последва до библиотеката.

В сравнение с останалите стаи в къщата, библиотеката не беше особено голяма, но домакините прекарваха доста време тук. Мебелите бяха отлична изработка, разбира се, а в стаята беше топло и удобно. В камината гореше огън и когато семейство Акватайн влязоха вътре, двама души се изправиха да ги посрещнат.

Единият беше висока жена с яркочервена коса и скъпа рокля в изумруденозелен цвят.

– Инвидия, Атис – каза тя, когато домакините влязоха. Погледна ги, повдигна вежди и добави: – О, моля да ме извините за неподходящо подбрания момент.

Двете с лейди Акватайн се прегърнаха учтиво и тя протегна ръка на лорд Акватайн, който я целуна с лека усмивка.

– Лишихте ни от удоволствието на очакването – отвърна той и предложи с жест на дамата да седне. Едва след като се настани и съпругата му, седна и той. – Какво ви води тук?

Фиделиас остана прав до стената.

– Той – отвърна лейди Плацида и посочи младежа, който продължаваше да стои смутено и да нервничи. Беше облечен в обикновени, но добре ушити дрехи, а на шията му висеше академско шнурче със само три малки мъниста, които показваха призователските му способности. – Това е Ерен Патронус Вилий, ученик в Академията, който дойде при мен с необичайно съобщение. – Тя се усмихна на Ерен и каза: – Разкажи им каквото разказа и на мен, младежо.

– Да, Ваша светлост – отвърна Ерен. Той нервно облиза устните си и каза: – Тави Патронус Гай от Калдерон ми заръча да предам на лейди Плацида, че той ѝ изпраща почтителни поздрави и искрени извинения за това, че си е позволил да я заговори на градинския прием на лорд Калар. Заръча ми също да ѝ предам, че преди един час той и спътницата му са били отведени насила в един склад на Седмия пристан в Крайречие и са били задържани там от агенти, които наричали себе си кръволоци и за които смята, че са служители на лорд Калар или на някой от неговото домакинство.

Лицето на лорд Акватайн помръкна.

– Тави Патронус Гай. Момчето от Втората калдеронска?

– Да, скъпи – каза лейди Акватайн и го потупа по ръката. Пос­ле леко наклони глава. – И как е могъл да изпрати съобщение, след като е държан в плен?

– Успя да избяга, Ваша светлост – отвърна Ерен.

Акватайн погледна жена си.

– Избягал е от кръволоците?

– Казах ти, че е много изобретателен – промърмори лейди Акватайн. Тя погледна към лейди Плацида и попита: – Ария, това е очарователно, но не спирам да се чудя защо идвате с тези новини при нас.

– Доколкото знам, на вас ви е известно за скорошното нападение над холтър Исана и нейната свита – каза лейди Плацида. – Стори ми се интересно, че тя и сродникът ѝ са били нападнати в една и съща вечер. Очевидно някой се опитва да злепостави Гай пред Съвета на лордовете и Сената, като ги убие тук, точно под носа му.

– Очевидно – отвърна лейди Акватайн с невъзмутимо изражение на лицето.

– Знам колко лоялни сте вие и съпругът ви към Първия лорд и колко сте загрижени за благополучието на държавата – продължи лейди Плацида и в гласа ѝ не се долавяше и намек за сарказъм или насмешка. – Затова си помислих, че такива непоколебими защитници на държавата може да се разтревожат, че някой се опитва да вдигне ръка срещу Гай.

В продължение на няколко секунди в стаята цареше пълна тишина, след което лейди Плацида се изправи и се поклони изящно и учтиво.

– Ерен, предполагам, че достатъчно дълго досаждахме на нашите домакини. Благодаря ви, че ни приехте.

– Разбира се, Ваша светлост – отвърна младежът и също стана.

– Да вървим. Ще накарам кочияша ми да те откара до Академията.

Семейство Акватайн се изправиха и се сбогуваха учтиво, след което лейди Плацида и младежът напуснаха стаята.

– По-рано днес – каза Фиделиас – един от моите източници откри, че канимите са започнали да изчезват загадъчно от Черния коридор. Петнайсет минути преди пристигането на лейди Плацида научих за необичайна активност в подземията. Един от източниците ми видял двама канимски воини да се бият в улицата зад „Черния елен“ в Крайречие, като единият от тях бил убит. Канимът, който спечелил битката, със сигурност е бил посланик Варг. Според източника ми мъртвият каним се е бил абсолютно безмълвно, без да показва някакви емоции – дори при собствената си смърт. Като че ли бойният му дух е бил взет.

– Взет. – Лейди Акватайн си пое дълбоко дъх. – Онези ворди, за които говореше холтър Исана?

Фиделиас кимна мрачно.

– Възможно е. Преди пет минути до мен достигна слух, че се води битка в най-горните проходи на подземията, близо до Цитаделата, и че в двореца е била вдигната тревога.

Акватайн изсъска:

– Този глупак Калар. Нападнал е Първия лорд сега?

– Твърде дръзко – отвърна лейди Акватайн. – Той никога не би предприел толкова открити действия. Според мен това е свързано с канимите.

– Защо тогава водачът им ще избива собствените си хора в тъмните улички? – попита Акватайн.

Тя поклати глава.

– Възможно е лоялността им да е била взета. – Тя се намръщи при тази мисъл. – Но ако тревогата и объркването са достатъчно големи, Калар може да се възползва и да нанесе своя удар. Този мъж е истински слайв.

Лорд Акватайн кимна и доразви мислите на съпругата си:

– Той никога не би пропуснал възможността да нападне отслабения си враг. Ще трябва да се погрижим Калар да не се възползва от ситуацията. – Той се намръщи. – Запазвайки властта на Гай. Врани, това изобщо не ми харесва.

– Политиката води до странни съюзи – промърмори лейди Акватайн. – Ако Гай бъде убит сега, преди да сме се разправили с Калар, знаеш какво ще се случи. Всъщност няма да съм изненадана, ако канимите се опитат да убият Гай, за да предизвикат война между Калар и Акватайн...

– За да отслабят страната като цяло – кимна Акватайн. – Мис­ля, че е време да отървем Калар от кръволоците му. Седми пристан ли каза момчето, Фиделиас?

– Да, милорд – отвърна шпионинът. – Изпратих наблюдатели, които съобщиха за засилена активност. По моя преценка Калар е дал сигнал на агентите си и те се събират там, за да се подготвят за действие.

Акватайн се спогледа със съпругата си и ѝ се усмихна мрачно.

– Тунелите или реката?

Тя сбръчи нос.

– Знаеш, че мразя миризмата на умряла риба.

– Значи, аз ще се заема със складовете – каза Акватайн.

– Ако можеш, залови един от тях жив, Атис – каза лейди Акватайн.

Лорд Акватайн я изгледа мрачно.

– Скъпи, ако не ти кажа – рече спокойно тя – и ти не се сетиш да го направиш, после ще има да ми се оплакваш, че не съм ти напомнила. Просто се грижа за твоите интереси.

– Достатъчно – отсече той. После се наведе, целуна лейди Акватайн по бузата и каза: – Внимавай в тунелите. Не поемай никакви рискове.

– Ще бъда послушна – обеща тя и се изправи. – Фиделиас се ориентира много добре из тях.

Акватайн погледна към Фиделиас, повдигна едната си вежда и каза:

– Да, не се и съмнявам. – После я целуна по устата и изръмжа: – Очаквам да продължим разговора ни по-късно.

Тя отвърна на целувката му и му се усмихна с престорена скромност.

– Ще те чакам във ваната.

Зъбите на Акватайн проблеснаха, докато се усмихваше, и той излезе от стаята, кипящ от енергията, бушуваща в него като невидим огън.

Лейди Акватайн се изправи с блеснали очи и отиде до шкафа с оръжията, който се намираше до скрина с напитки. Тя го отвори и спокойно взе оттам меч, прибран в ножница, която беше закачена на изящно изработен кожен колан. Извади дългото и елегантно извито острие, после го прибра отново в ножницата и закопча колана на кръста си.

– Много добре, скъпи ми шпионино – промърмори тя. – По всичко личи, че ще трябва да слезем в подземията.

– За да спасим Гай – рече Фиделиас, позволявайки си лека ирония в тона си.

– Не можем да допуснем Калар да му види сметката, нали?

Тя извади тъмна кожена пелерина от шкафа, наметна я и пъхна в колана си чифт фехтовални ръкавици.

– Аз не разбирам особено от мода – отбеляза Фиделиас, – но винаги съм смятал, че стоманата е много по-подходяща от коприната при всяко събитие, което включва мечове.

– Ще се намираме близо до двореца, скъпи ми шпионино, където ще има стотици ядосани, параноични членове на Кралската гвардия. По-добре да изглеждаме като съзнателни граждани, които са дошли на помощ в момент на криза, отколкото като въоръжени и бронирани войници, промъкващи се в тъмнината към двореца. – Тя бързо върза косата си на опашка с тъмночервена панделка. – Колко бързо можеш да ни отведеш до двореца?

– За двайсет минути пеша – каза Фиделиас. – Но има една дълга шахта, която стига почти до самия дворец. От нея няма как да се изкатерим навън, но ако ни повдигнете с призоваване, ще стигнем за пет минути.

– Отлично – каза тя. – Води. Чака ни работа.