Фурията на Академа

Глава 16

– Не разбирам – каза Исана. – Той е академ. Учи в Академията. Тя не е чак толкова голяма. Как така не можеш да намериш племенника ми?

Разсилният, нает от Сирай, се намръщи. Той беше твърде малък, за да може да работи на доковете, но вече бе твърде голям, за да е освободен от задължението да работи, и пясъчнорусата му коса беше подгизнала от пот от тичането между Цитаделата и частното имение в Квартала на гражданите.

– Моля да ме извините, лейди гражданко – изрече задъхано момчето. – Направих всичко, както ме помолихте, и разпитвах за него навсякъде в Академията, където се допускат посетители.

– Сигурен ли си, че провери стаята му в общежитието?

– Да, милейди – отговори момчето с извинителен тон. – Почуках, но никой не ми отговори. Пъхнах бележката ви под вратата. Той може да е на изпит.

– Още по изгрев-слънце? – възмути се Исана. – Това е нелепо.

– Предположението на Антонин си има основания, холтър – обади се седналата наблизо Сирай. – Седмицата на годишните изпити е много натоварена.

Исана седеше на каменния парапет около централния градински фонтан, като държеше гърба си изпънат, а очите – затворени.

– Разбирам.

Някъде наблизо чуруликаха птички, наслаждаващи се на топлия ден, предвестник на настъпващата пролет. Имението, в което Сирай беше довела Исана, не беше голямо по стандартите на столицата, но бе толкова изискано, че по-големите имения наоколо изглеждаха безвкусни.

Исана отвори очи. Въпреки че нощите все още бяха студени, градината започваше пролетното си пробуждане. Ранните растения и трите старателно подстригани дървета бяха напъпили. Градината беше скромна и много красива. Тя беше заобиколена от всички страни от триетажната къща, обвита от пълзящи растения, които почти напълно скриваха мраморните стени, така че мястото приличаше на поляна в гъста гора, а не на част от градско имение. Пчелите още не се бяха пробудили от зимен сън, а и повечето птици не бяха долетели от топлите страни, но съвсем скоро градината щеше да се изпълни с движение, шумолене и нов живот.

Пролетта беше любимият сезон на Исана и радостта ѝ беше заразителна. Тя винаги беше усещала емоциите на семейството си, независимо от това, кой сезон е, но напролет всички бяха най-щастливи.

Тази мисъл я накара да си спомни за Бърнард. Брат ѝ беше отишъл на опасна мисия, вземайки със себе хора, които тя бе познавала цял живот. През този ден щеше да пристигне в Арикхолт, а може и вече да беше там. Възможно беше хората му да се сблъскат с опасността, която представляваха вордите, още на следващата сутрин.

А Исана не можеше да направи нищо, освен да седи в градината и да слуша плискането на водата в изящния фонтан.

Тя се изправи и започна да се разхожда из градината, а междувременно Сирай заплати на Антонин пет лъскави медни монети. Момчето моментално скри парите в джоба си, поклони се на Исана и Сирай и тихо напусна градината. Сирай го съпроводи с поглед, после отново седна при фонтана с бродерията си.

– Ще проправиш пътека в тревата, скъпа.

– Това продължава твърде дълго – каза тихо Исана. – Трябва да направим нещо.

– Ние правим – възрази Сирай спокойно. – Хазаинът ни, сър Нед, е пратил по съответните канали молбата ти за аудиенция.

– Оттогава минаха часове – рече Исана. – Толкова ли е сложно това? Колко време трябва да мине, за да получим отговор?

– Фестивалът е свързан с много мероприятия, холтър. В столицата идват хиляди граждани и стотици от тях по една или друга причина желаят аудиенция при Първия лорд. Да се срещнеш с Гай по време на фестивала, е много престижно.

– Но нашият случай не е такъв – възрази Исана. – Той ме повика. А ти си негов пратеник.

В очите на Сирай се появи предупреждение и тя погледна многозначително към къщата. Исана се смути, но повтори:

– Нашият случай е различен.

– Да, различен е – каза Сирай. – За беда хората на Първия съветник не са наясно с подробностите. Ще ни се наложи да използваме обичайните канали.

– Но по този начин може да не успеем да се доберем до него – каза Исана. – А ние трябва да му предадем молбата си лично.

– Исана, тази сутрин професионален убиец извърши покушение срещу теб. Ако напуснеш това имение, шансовете ти да се добереш до Цитаделата и да избегнеш други подобни опити са в най-добрия случай съмнителни.

– Готова съм да рискувам – отвърна Исана.

– А аз – не – изрече спокойно Сирай. – Във всеки случай това не е начинът да се добереш до Първия лорд на Алера, холтър. Ако постъпим, както ти предлагаш, е много вероятно никой да не ни обърне внимание.

– Тогава ще бъда настоятелна – заяви Исана.

Пръстите на Сирай се движеха бързо и уверено.

– В такъв случай ще ни арестуват и ще ни държат в затвора до процеса, който ще започне след края на фестивала. Трябва да бъдем търпеливи.

Исана стисна устни и изгледа изпитателно Сирай. После се насили да се върне при фонтана.

– А ти сигурна ли си, че това е най-бързият начин?

– Не е най-бързият, а единственият – отговори Сирай.

– И колко още трябва да чакаме?

– Нед има приятели и съюзници в Цитаделата. Скоро ще получим отговор. – Тя остави бродерията си и се усмихна на Исана. – Искаш ли малко вино?

– Не, благодаря – отвърна Исана.

Сирай отиде до кътчето в градинката, където беше сложена масичка с чаши и кристална гарафа с вино. Наля си от розовото вино в една от чашите и отпи няколко глътки.

Исана я наблюдаваше и с голямо усилие долови безпокойството ѝ. Сирай се върна с чашата си при фонтана и седна до Исана.

– Мога ли да те попитам нещо? – рече Исана.

– Разбира се.

– Там, на площадката за кацане, как се досети, че онзи мъж е убиец?

– Заради кръвта по туниката му – отговори Сирай.

– Не разбирам.

Дребната куртизанка вдигна ръка и се докосна отстрани, някъде под мишницата.

– Тук имаше кървави петна. – Тя погледна Исана. – Най-вероятно резултат от забиването на нож в сърцето, между ребрата и през белия дроб. Това е най-сигурният начин да се убие човек безшумно.

Исана изгледа Сирай продължително, после възкликна:

– О!

– Ако не се направи както трябва – продължи да обяснява куртизанката спокойно, – ще има много кръв. Явно на убиеца му се е наложило да нанесе още един удар, за да довърши докера, чиято туника е откраднал. По плата надолу се точеше кърваво петно и това ме накара да погледна човека отново. Извадихме късмет.

– Загинал е човек, за да може някой да опита да ме убие – каза Исана. – За какъв късмет говориш?

Сирай повдигна едното си рамо.

– Та нали не си го убила ти, скъпа? Извадихме късмет, че убиецът не беше много опитен и бързаше.

– Какво имаш предвид?

– Отишъл е твърде далеч, за да се сдобие с туника, с която да се дегизира. Ако е имал време да планира всичко, тогава не би рискувал мисията си, извършвайки ненужно убийство, и не би се появил пред нас с туника, изцапана с кръв. Тези действия са намалили шансовете му да остане незабелязан. Ако беше по-възрастен и опитен, не би допуснал такова нещо. Също така ни провървя, че беше ранен.

– Откъде знаеш?

– Той беше десняк. А хвърли ножа с лявата си ръка.

Исана се намръщи и каза:

– Кървавото петно беше от дясната страна на туниката.

– Точно така. Убиецът се е приближил към докера изотзад и го е ударил с нож, който е държал в дясната си ръка. Знаем, че не е пос­тигнал успех от първия опит. Докерът вероятно е бил призовател на земя. Логично е да се предположи, че е нанесъл ответен удар с призователската си способност – най-вероятно това е било удар назад с дясната му ръка или лакът, срещнал в движение ръката на убиеца.

Исана погледна надолу към Сирай. Спокойният и делови тон, с който куртизанката обсъждаше внимателно планираното насилие и убийството, я плашеше. Тя се почувства зле и отново седна при фонтана. Хора с възможности и изпълнени с решителност се опитваха да отнемат живота ѝ, а единствената ѝ защитница беше крехка на вид жена с голямо деколте на копринената си рокля.

Сирай отпи отново от виното си.

– Ако беше успял да се доближи повече до нас, преди да го видя, или ако беше хвърлил ножа с дясната си ръка, сега щеше да си мъртва, холтър.

– Да ни пазят великите фурии – прошепна Исана. – Племенникът ми. Как мислиш, в опасност ли е?

– Няма никакви признаци, че е заплашен, а във вътрешността на Цитаделата е в не по-голяма опасност, отколкото навсякъде другаде в държавата. – Сирай положи длан върху ръката на Исана. – Търпение. Щом успеем да се свържем с Гай, той ще защити семейството ти. Има всички основания да го направи.

Исана почувства как я обземат стара тъга и горчивина, а пръстенът на верижката около врата ѝ се стори много тежък.

– Сигурна съм, че има най-добри намерения.

Сирай леко изпъна гърба си и Исана изведнъж почувства, че откъм куртизанката прииждат разбиране и подозрителност.

– Исана – каза Сирай тихо, – ти познаваш Гай, нали?

Исана почувства прилив на паника, но не позволи това да ѝ проличи по гласа, изражението и стойката, докато се изправяше. Направи няколко крачки.

– Само по това, което се говори за него.

Сирай стана и я последва. Преди да успее да каже нещо, издрънча входният звънец, откъм улицата се чуха гласове и малко по-късно възрастен, но енергичен мъж с разкошна роба бързо закуцука през градината.

– Сър Нед – каза Сирай и направи изящен реверанс.

– Дами – отговори Нед.

Висок и строен, той беше служил като капитан на рицарски отряд цели трийсет години, преди да се оттегли, но все още пазеше увереността и точността на движенията, характерни за военните. Нед се поклони на двете жени и се навъси, свивайки гъстите си сребристи вежди.

– Пак ли ми изпи виното, Сирай?

– Може да е останало нещичко на дъното – каза тя и се приб­лижи до малката масичка. – Моля, седнете, милорд.

– Холтър? – попита Нед.

– Разбира се – отвърна Исана.

Нед кимна с благодарност и седна на каменната пейка около фонтана, потривайки бедро с едната си ръка.

– Надявам се, че няма да ме помислите за грубиян.

– Ни най-малко – увери го Исана. – Боли ли ви?

– Както винаги, когато ми се наложи да прекарам на крак няколко часа и да си имам вземане-даване с глупаци – отговори Нед. – Сигурно не съм млъквал от часове.

Сирай му подаде чаша вино и старият рицар я пресуши на един дъх.

– Фуриите да те благословят, Сирай. Бъди добро дете и...

Сирай се усмихна, взе бутилката зад гърба си и отново напълни чашата на Нед.

– Прекрасна жена – заяви Нед. – Ако можеше и да готвиш, бих купил договора ти.

– Не можеш да си ме позволиш, скъпи – каза Сирай с усмивка и нежно докосна бузата му.

Исана с усилие се сдържа да не изругае и попита:

– Какво се случи, сър?

– Бюрокрация – изръмжа Нед. – Кабинетът на Първия съветник беше препълнен. Ако някой беше запалил сградата, половината тъпанари в държавата щяха да изгорят и да ни ощастливят, като ни отърват от присъствието си.

– Толкова много?

– Досега не съм виждал такова нещо – потвърди Нед. – Искаха всяка молба да бъде в писмен вид, но не дадоха нито хартия, нито мастило. Академията също се отказа да ни снабди с всичко необходимо, защото там сега има изпити, в магазините в Цитаделата всичко е разпродадено, а момчетата за поръчки искат цяло състояние, за да изтичат до Търговския квартал, да са благословени алч­ните им сърца.

– И колко ви струва това? – попита Сирай.

– Не ми струваше и пукната пара – отговори Нед. – Там става нещо странно. Условията на Първия съветник бяха само извинение.

– Откъде знаете? – попита Исана.

– Платих на писаря дузина златни орли и той ми разказа – отвърна Нед.

Исана примигна към Нед. С дванайсет златни монети можеха да се купят продоволствия за един холт за година напред или даже повече. Това беше цяло състояние.

Нед допи втората чаша вино и я остави настрана.

– Постъпило е разпореждане, че няма да има повече аудиенции при Първия лорд – каза той. – Но на Първия съветник му е заповядано да не разгласява това. Глупакът се опитваше да измисли как да попречи на желаещите да видят Първия лорд, без да им съобщава, че това е невъзможно. И съдейки по състоянието на посетителите в канцеларията му, едва ли очакваше да изкара до края на деня без сътресения.

Сирай се намръщи и се спогледа с Исана.

– И какво означава това? – попита Исана тихо.

– Че няма да се доберем до него по този начин – отговори Сирай. – Засега знам само това. Нед, не успяхте ли да научите защо Първият лорд постъпва така?

Нед поклати глава.

– Сред служителите на съветника се носи слух, че здравето на Първия лорд най-накрая се е влошило, но никой не знае нещо определено. – Той взе бутилката от ръката на Сирай и я пресуши на един дъх. – Опитах да издиря сър Майлс и да поговоря с него, но той е неоткриваем.

– Сър Майлс? – попита Исана.

– Капитанът на Кралската гвардия и на Кралския легион – поясни Сирай.

– Навремето беше водоносец на рицарите на Гай – добави Нед. – Заедно с брат му Арарис. Майлс беше безперспективен земевладелец, но после доста се издигна. Той ме помни. Щеше да помогне, но не можах да го намеря. Съжалявам, че те подведох, дете.

– Разбира се, че не сте ме подвели, скъпи – промърмори Сирай. – Гай се е скрил, а капитанът му е невъзможно да бъде открит. Явно нещо става.

– Не бих казал, че се е скрил – възрази Нед. – Тази сутрин, както винаги, той откри квалификациите на Ветрените гонки.

– Възможно е – каза Сирай и смръщи вежди замислено. После погледна Исана и каза: – Ще се наложи да обмислим по-опасни начини, по които да се доберем до него.

Тя отвори малката кесия, закрепена за колана ѝ, и извади сгънат лист хартия. Подаде го на Исана.

– Какво е това?

– Покана – отвърна Сирай. – Лейди Калар дава прием в градината си довечера.

Гъстите вежди на Нед се повдигнаха.

– Враните да го изкълват, жено. Как успя да се сдобиеш с покана?

– Сама си я написах – отговори със сериозен вид куртизанката. – Почеркът на лейди Калар е лесен за имитиране.

Нед прихна, но каза:

– Опасно е. Много опасно.

– Не искам да ходя на приема – заяви Исана. – Искам да се добера до Първия лорд.

– Тъй като не успяхме нито да си уредим аудиенция, нито да намерим племенника ти, сме принудени да търсим по-заобиколни пътища. Всеки от Върховните лордове получава аудиенция при Първия лорд веднъж годишно, както и сенаторът Примус, председателят на Търговския консорциум и ръководителката на Дианичес­ката лига. Повечето от тях, ако не и всичките, ще присъстват на приема.

Исана се намръщи.

– Искаш да уговориш някой от тях да ни позволи да го съпровождаме на аудиенцията му?

– Това не е нещо необичайно – каза Сирай. – При нормални обстоятелства не би получила правото да разговаряш с Първия лорд, но в нашия случай веднага щом се озовем при Гай, ще променим реда.

– Много опасно – повтори Нед.

– Защо? – попита Исана.

– Там ще присъстват враговете на Гай, холтър.

Исана бавно въздъхна.

– Разбирам. Мислите, че някой ще се възползва от възможността да ме убие.

– Не е изключено – потвърди Сирай. – Лорд и лейди Калар ще присъстват. Калар е противник и на Гай, и на Дианическата лига и вероятно именно той стои зад опита за покушение срещу теб. И мисля, вече знаеш за политическите възгледи на лорд и лейди Акватайн.

Исана почувства как ръцете ѝ се свиват в юмруци.

– Определено. И те ли ще бъдат там?

– Почти със сигурност – отвърна Сирай. – Най-верните на Гай Върховни лордове управляват градовете край Защитната стена на север. Рядко се случва повече от един от тях да присъства на фестивала, а тази зима беше особена трудна за северните Върховни лордове.

– Искаш да кажеш, че там може да няма поддръжници на Гай, които да ме защитят?

– По всяка вероятност – отговори Сирай.

– А има ли шансове да се доберем до Гай, ако отидем на този прием?

– Малки – каза честно Сирай. – Но все пак ги има. Не бива да се забравя и отношението на Дианическата лига към теб. Те отдавна чакат жена да получи граждански права извън системите на брака или легионите. В техен интерес е да те защитават и да те поддържат.

– Да не би от Лигата да тръгнат след нея по улиците, за да следят убиецът да не я нападне по пътя? – изръмжа Нед.

Исана почувства как ръцете ѝ се разтреперват. Тя ги притисна до челото си и каза:

– Сигурна ли си, че не можем да се доберем до Гай по друг начин?

– Не и бързо – отвърна Сирай. – До края на фестивала възможностите ни са доста ограничени.

Исана се застави да не обръща внимание на страха си и тревогите си. Тя не искаше да умира, но не можеше да допусне нещо да ѝ попречи да достави съобщението на Гай, въпреки опасността. Фестивалът щеше да трае дни наред. Тави можеше в момента да е в опасност, а брат ѝ сигурно щеше да води битка още преди да е изтекъл денят. Тя нямаше време да чака. Не разполагаше с цели дни.

– Много добре – каза Исана. – Явно трябва да отидем на този прием.