Фурията на Академа

Глава 20

Амара нареди на най-близкия лечител да се погрижи за Хеди и призова Сирус. Фурията ѝ веднага се появи и вихрите ѝ вдигнаха облак прах, който очерта смътната фигура на дългокрак жребец. Амара извика и почувства как Сирус я издига над земята и я понася към ясните сини небеса над Арикхолт.

Тя направи пълен кръг, оглеждайки внимателно земята под краката си и небето над себе си, опитвайки се да разбере какво става.

Видя как легионерите изскачат от огромния каменен хамбар. Последният мъж, който се появи отвътре, извика и се стовари върху каменните плочи. Нещо се беше вкопчило в глезена му и започна да го придърпва навътре. Войникът се разкрещя и другарите му веднага се върнаха, за да му помогнат.

Амара вдигна ръце пред очите си, обърна длани една срещу друга и накара Сирус да пречупи светлината, което ѝ позволи да види какво става на няколко ярда от каменния хамбар.

Легионерът замахна с меча си към някакъв лъскав, черен, като че ли твърд крайник, какъвто Амара не беше виждала досега, ако не се броят щипките на омарите. Мечът се заби в крайника на ворда, но не можа да проникне надълбоко. Легионерът нанасяше нови и нови удари, но успя само леко да увреди щипката, без да я осакати напълно.

Мъжете изтеглиха ранения си другар по-далеч от хамбара. Амара забеляза, че ботушът му е изкривен под грозен ъгъл.

На вратата се появи воинът ворд.

Амара зяпна стреснато съществото и вътрешностите ѝ се смразиха. Воинът ворд беше с големината на пони и сигурно тежеше четири- или петстотин фунта. Беше покрит с гладки лъскави плочи, които приличаха на някакъв вид тъмна кожа. От изгърбеното му туловище, наподобяващо тяло на бълха, излизаха четири крайника. Главата стърчеше върху къс врат, състоящ се от няколко сегмента. Тя бе покрита с хитинови плочи, а хлътналите му мънички очички горяха със злобен пламък. От хитиновото лице стърчаха масивни, бръмбароподобни челюсти и всяка една от тях завършваше с щракащи щипци, които всъщност бяха осакатили легионера.

Вордът изскочи на двора и се впусна след плячката си. Движенията му бяха чужди, уродливи и бързи. Двама от легионерите се обърнаха с лице към него, стиснали мечовете си в ръце, а трети издърпа ранения мъж настрани. Вордът неочаквано подскочи, метна се напред и се стовари върху един от легионерите. Мъжът отскочи, но недостатъчно бързо, и съществото успя да го събори на земята. То веднага се озова върху него и го хвана през кръста с щипките си. Те се забиха в плътта му и легионерът изпищя от болка.

Другарят му нападна с крясъци ворда в гръб и започна да нанася яростни удари с късия си остър гладиус. Един от ударите попадна върху някаква кръгла изпъкналост на гърба на съществото и оттам пръсна фонтан от прозрачна лепкава течност със зеленикав оттенък.

Вордът издаде поредица щракащи звуци, пусна първия легионер, обърна се към новия си нападател и отново се озова във въздуха. Мъжът отскочи встрани и когато вордът се приземи, той удари с всичка сила дебелия му врат. Ударът се оказа точен, макар на твърдата кожа да се появи само малка рана. Но това беше достатъчно, за да причини болка на съществото.

От раната плисна още течност с противен зеленикавокафяв цвят и откъм чудовището долетяха нови силни щракания. То залитна на една страна, неспособно да се задържи на четирите си крака. Легионерът веднага сграбчи ранения си другар и го издърпа надалече от олюляващия се ворд. Бързаше с всичка сила.

Но не достатъчно.

От хамбара наизскачаха още половин дузина същества, наподобяващи разярени стършели, и силното щракане на ранения ворд се вля в ужасяващия им нечовешки хор. Вибриращият тътен се усили, изпъкналите гърбици на чудовищата внезапно се разцепиха на две и се разделиха на широки черни криле. Те се издигнаха във въздуха и се втурнаха да преследват бягащите легионери.

Пред очите на Амара вордите ги разкъсаха на парчета.

Всичко се случи много бързо – за части от секундата – и никой не можа да направи нищо, за да спаси обречените легионери. От сградите в холта наизлязоха още ворди, а Амара видя как три от тварите изскочиха от кладенеца. Тя чу гласа на Джиралди, който се извиси над грохота от злобни щракания. Изведнъж във въздуха избухна огън – един от рицарите Игнуси беше пуснал огнени фурии срещу атакуващите ворди.

Съвсем наблизо до Амара се разнесе друг писък, тя се обърна рязко и видя как един от рицарите Аери се бори срещу двама от крилатите воини ворди. Мъжът махна с ръка във въздуха и запрати буреносен вятър срещу едната твар, която се запремята във въздуха и се понесе към земята. Но другият ворд успя в последния момент да разпери криле и да нанесе удар в корема на рицаря, след което го обгърна с крайниците си и започна да го разкъсва на парчета с челюс­тите си. Рицарят се разкрещя и двамата бързо полетяха към земята.

Амара видя как ветераните от центурията на Джиралди побързаха да се съберат заедно и да застанат с гърбове към каменната стена на холта, използвайки най-близката сграда за защита на фланга им. Осем или девет ворди се хвърлиха напред, но се сблъскаха със солидната стена от тежки легионерски щитове и остри мечове на първата редица бойци, а останалите, които бяха заели позиции зад тях, хвърлиха едновременно копията си, присъединявайки се към смъртоносния концерт на първата редица. Подкрепяйки се един друг, ветераните на Джиралди успяха да спрат атаката на вордите. Проблясваше стомана, а мъжете крещяха силно, опитвайки се да отблъснат врага. Каменните плочи на двора се окъпаха в кръв и противна вордска течност.

Другата центурия беше изпаднала в затруднение. Само половината бойци бяха успели да се изтеглят и прегрупират, а половин дузина легионери и няколко въоръжени мъже се бяха пръснали по стените и из двора. Вордите бяха оставили десетина разкъсани трупа, чиято кръв заливаше каменните плочи. Амара знаеше, че оставени сами и хванати в капан, изолираните групички алерани щяха да загинат за няколко минути.

Някъде под нея се разнесе писък, последван от детски плач, и Амара веднага наведе глава, съзирайки трима ворди, които се придвижваха в перфектен синхрон към лечителите и оцелелите от холта. Наблизо нямаше никой, който да им помогне.

Амара закрещя от ярост и ужас, измъкна меча си и се спусна надолу с такава скорост, че с лекота би могла да изпревари гладен сокол. В последния миг премина към вертикален полет и профуча бързо пред ворда водач. В движение замахна с меча си към него и макар да не бе особено силна, скоростта ѝ на летене бе достатъчна, за да придаде на удара ѝ силата на нападащ бик. Сътресението от сблъсъка премина през цялата ѝ ръка до рамото и пръстите ѝ изтръпнаха.

Амара веднага се насочи към застрашените лечители и деца, готова да ги защити. Вордът водач изгуби равновесие от удара ѝ, който бе отсякъл половината от едната му щипка – от чукана течеше гадната кафеникавозелена слуз.

Вордът разтърси яростно глава, окопити се и се извъртя, за да нападне Амара, докато другарите му се спуснаха към лечителите. Съществото скочи с намерението да се стовари върху жената, но курсорът вече познаваше тази тактика. Докато вордът беше във въздуха, тя замахна с ръка и призова Сирус. Внезапен буреносен вятър пресрещна ворда и го блъсна със страшна сила в защитната стена на холта. Амара изръмжа, махна отново с ръка и вихрите стовариха чудовището върху облицования с каменни плочи двор. При удара се разнесе хрущене и пукане. Вордът се извъртя и успя да се изправи на четирите си крака, но изпод хитиновите му плочи капеше лъщящата зелена течност. След няколко секунди той се отпусна на земята като увиснало при безветрие корабно платно.

Нов писък зад гърба ѝ накара Амара да се обърне и тя видя как друг ворд хваща Харгър за крака със своите челюсти щипци и чупи костта му с едно тръсване на безформената си глава. Амара чу ясно противното изпращяване.

Вторият ворд защипа през кръста друг лечител и го разтърси толкова силно, че вратът на мъжа се прекърши. После го захвърли настрани и се втурна към децата и Хеди.

Амара бе готова да завие от отчаяние, но когато погледна към ворда, когото беше убила, както и към другия, който бе умрял край хамбара, тя изведнъж осъзна нещо.

Ако беше права, значи, бе открила слабо място, което би могла да атакува.

Тя отново призова Сирус и се понесе над двора, приближавайки се към втория ворд, като внимателно търсеше целта си. Намери я и докато профучаваше покрай тварта, тя замахна с късия си меч и нанесе удар върху приличната на луковица подутина в основата на заоблената черупка.

Мечът проби кожата на ворда и зелената слуз плисна на всички страни, обливайки плочките на двора. Вордът издаде същия странен щракащ звук, който бе чула и преди, и започна да се върти объркано на всички страни, позволявайки на децата да побягнат панически по-надалече от него. Амара направи салто във въздуха, смени посоката си на движение и прелетя покрай другия ворд, който бе пуснал глезена на Харгър и се опитваше да го хване през кръста.

Когато минаваше покрай него, Амара отново замахна и ударът ѝ бе безпогрешен. Рукна блестяща зелена слуз. Харгър се изтърколи под щипките му, размахващи се като бесни. Лицето му бе пребледняло от болка. Олюлявайки се като пиян, вордът се опита да се хвърли върху Амара, но тя излетя във въздуха, преди той да успее да я достигне. Тварта направи със залитане няколко крачки напред, сякаш не виждаше, че мишената ѝ вече не е там, и се строполи върху каменните плочи.

Амара се спусна при децата. Хеди и останалият невредим лечител се опитваха да ги съберат и да ги отведат надалече. Амара се затича към Харгър.

– Не! – изръмжа ѝ мъжът. От глезена му течеше кръв. – Милейди, погрижете се за децата. Мен ме оставете.

– Изправи се, лечителю! – сопна му се Амара и се наведе. Хвана едната му ръка, наведе се и я преметна през рамото си, за да му помогне да стане. – Отивайте към центурията на Джиралди! – извика тя на другите двама възрастни.

В този миг върху нея падна сянка.

Амара погледна нагоре и видя, че над тях се спускат още ворди. Твърдите им криле издаваха сърдити, скърцащи звуци. Поне една дузина същества летяха право към нея, толкова бързо, че нямаше да има време да им избяга, дори да беше сама. Тя гледаше нападащите я ворди в един безкраен миг, изпълнен със страх и с осъзнаването ѝ, че е на път да умре.

Изведнъж се чу силен взрив и във въздуха, право насред спускащата се група ворди, избухнаха пламъци. Тварите се завъртяха и започнаха да падат, а силните щракащи звуци, които издаваха, заглушиха дори скърцането на крилете им. Две от тях пламнаха веднага и полетяха към земята в смъртоносна спирала, оставяйки зад себе си черна димна следа и облаци от изпепелена плът.

Нови смъртоносни взривове избиха повечето ворди, но едно от създанията успя да се приземи върху плочките на няколко крачки от Амара и ранения лечител. То се извърна, за да скочи върху нея, но когато тя се приготви да се хвърли встрани, изведнъж бе повлечена надолу от тежестта на Харгър.

В следващия миг се разнесе плътното свистене от тетивата на тежък лък на горски призовател и една стрела се заби в хлътналото ляво око на ворда, толкова дълбоко, че навън останаха да стърчат само кафявозеленикавите ѝ пера. Вордът започна да издава щракащи звуци, потрепери и в следващия миг в другото му око се заби втора стрела.

Капитан Янус се хвърли към ослепелия ворд, вдигнал над главата си тежкия си двуръчен меч, който размахваше с лекота само с една ръка. Той нададе боен вик, замахна със свръхчовешка сила и нанесе силен удар по бронирания врат на тварта, отделяйки главата ѝ от тялото. От чуканчето изригна смрадлива течност.

– Насам! – извика Бърнард и Амара го видя да тича към нея, стиснал лъка си в ръка, а на хълбока му се поклащаше колчанът със стрели.

Той вдигна Харгър, преметна ръката му през рамо и го повлече към вратата на холтърската къща.

Амара се изправи, за да го последва, и когато вдигна глава, забеляза двамата рицари Игнуси под командването на Бърнард да ги чакат до отворената врата. Единият от тях, който наблюдаваше летящите ворди, изведнъж сви юмрук и във въздуха избухна ново огнено кълбо, което превърна чудовището в парчета горяща плът.

Амара провери дали всички деца са налице и догони Бърнард. Отзад Янус изкрещя заповед. Тя погледна през рамо и видя, че капитанът на рицарите тича след тях, стиснал в ръка тежкия си меч, готов да пази гърбовете им. Във въздуха избухнаха още две огнени кълба и Амара влетя в къщата. Миг по-късно малко по-надалече отекнаха нови взривове, добавяйки допълнителен грохот към оглушителния хаос на сражението.

Щом се озоваха на безопасно място, Амара падна на колене, чувствайки, че тялото ѝ е твърде слабо и изморено, за да изпълнява желанията ѝ. Тя постоя няколко секунди, дишайки тежко, и чу как Бърнард се приближава и коленичи до нея. Той докосна гърба ѝ със силната си ръка.

– Амара – избоботи той. – Ранена ли си?

Тя безмълвно поклати глава и успя да прошепне:

– Изморена. Твърде много призоваване днес. – От умора ѝ се гадеше и ѝ се виеше свят, и тя дори не си и помисляше да се изправи. – Какво стана?

– Лоша работа – отвърна Бърнард с мрачен глас. – Хванаха ни неподготвени.

Към тях се приближиха чифт ботуши. Амара вдигна глава и видя надвесения над тях Янус.

– Ваша светлост, моите рицари спасиха всички, които бяха откъснати от центурията на Феликс, но той е изгубил половината си хора. Формацията на Джиралди засега се държи.

– Помощните отряди? – попита Бърнард с напрегнат глас.

Янус поклати глава.

Лицето на графа пребледня.

– Дорога?

– Маратът и гаргантът му се присъединиха към остатъка от центурията на Феликс, заедно с моите бойци. Положението им се закрепи.

Бърнард кимна.

– Рицарите?

– Загинаха десет души – отвърна Янус с равен, безизразен глас. – Всичките рицари Аери паднаха, опитвайки се да забавят втората вълна. Хармон също е мъртъв.

Стомахът на Амара нервно се сви. Една трета от рицарите бяха мъртви, а Хармон бе най-могъщият призовател на вода в гарнизона. Рицарите и легионите разчитаха изцяло на своите водни призователи за лечението на ранените в битка, така че смъртта на Хармон щеше да нанесе съкрушителен удар както върху тактическите възможности на бойците, така и върху техния дух.

– Засега успяваме да ги удържим – продължи Янус. – Ветераните на Джиралди не са изгубили нито един човек, а смрадливият гаргант на марата мачка тези неща като буболечки. Но моите огнени призователи са изморени. Няма да успеят да издържат на това темпо още дълго.

Бърнард кимна отсечено.

– Ще трябва да съсредоточим силите си. Дай знак на Джиралди да се обедини с центурията на Феликс. Докарай ги тук. Няма да намерим по-добро място за защита.

Янус кимна, отдаде чест с удар в гърдите, след което рязко се обърна и се отправи към ревящия хаос на битката.

В този момент Амара чу самотен пронизителен звук, който приличаше на писък на ястреб. Още преди той да утихне, над целия холт се разнесе гръмотевично жужене. Амара вдигна глава, а Бърнард, без да каже нищо, я хвана за ръката и ѝ помогна да се изправи. Двамата отидоха заедно до вратата.

Когато застанаха на прага, жуженето започна да утихва. Амара погледна нагоре и видя десетки ворди, които се издигаха във въздуха и отлитаха към Гарадос.

– Те бягат – рече тя със слаб глас.

Бърнард поклати глава и тихо каза:

– Изтеглят се, за да се прегрупират. Виж двора.

Амара се намръщи и го послуша. Мястото приличаше на сцена от кошмар. Кръвта бе запълнила пукнатините между камъните, обгръщайки ги в ален ореол. Тук-таме бяха останали малки яркочервени локви, които проблясваха на слънцето. Въздухът смърдеше на кръв и вътрешности, долавяше се и острата, парлива воня на изгорели ворди.

Навсякъде се виждаха разкъсаните и осакатени тела на рицари и легионери. Накъдето и да погледнеше, Амара зърваше останките на войници, които сутринта бяха живи. А сега телата представляваха купчини мъртва плът, която можеше да бъде погребана единствено в общ гроб.

Бяха успели да убият по-малко от трийсет ворди. Повечето от тях бяха свалени от въздуха от рицарите Игнуси, макар че хората на Джиралди бяха добавили към сметката още двама, а четирима лежаха мъртви в другия край на двора, разкъсани от яките нокти на Дороговия гаргант Уокър.

Тя преброи двайсет и шест мъртви ворди. А поне два пъти повече бяха излетели в небето при отстъплението им. Отвъд защитната стена на холта сигурно имаше още мъртви твари, но едва ли бяха много.

Амара бе виждала кръв и смърт и преди. Но случилото се тук беше толкова страшно, толкова внезапно и смъртоносно, че тя имаше усещането, че видяното е влязло в съзнанието ѝ, преди да успее да го защити от ужасните картини. Вътрешностите ѝ се обърнаха от отвращение и тя едва успя да сдържи гаденето си. Не ѝ достигна воля да задържи сълзите, които замъглиха погледа ѝ и милостиво скриха ужасяващата сцена зад влажна завеса.

Ръката на Бърнард стисна рамото ѝ.

– Амара, трябва да полегнеш. Ще ти пратя лечител.

– Не – отвърна тихо тя. – Имаме ранени. Първо трябва да се погрижим за тях.

– Разбира се – промърмори Бърнард. – Фредерик – каза той, – заеми се с походните легла. Донесете ги и ги разположете в помещението. Ще настаним ранените тук.

– Да, сър – чу се гласът на Фредерик някъде зад гърба им.

Преди да се усети, Амара вече лежеше на едно походно легло, а Бърнард я завиваше с одеяло. Тя беше твърде уморена, за да възрази.

– Бърнард – каза тя.

– Да?

– Погрижи се за ранените. Дай храна на хората. Сред това трябва да се съберем и да обсъдим следващата ни стъпка.

– Следващата ни стъпка? – избоботи той.

– Да – отвърна тя. – Вордите ни нанесоха сериозни щети. Още едно нападение ще ни довърши. Трябва да помислим за отстъпление, докато не дойде помощта.

Бърнард помълча известно време. След това каза:

– Вордите избиха гаргантите и конете, графиньо. Всъщност подозирам, че целта на тази атака беше да убият конете и лечителите и да осакатят колкото се може повече легионери.

– И защо им е да правят това? – попита Амара.

– За да ни оставят с много ранени.

– И да се озовем в капан – досети се Амара.

Бърнард кимна.

– Бихме могли да избягаме. Но тогава ще трябва да оставим ранените тук.

– Никога – отсече Амара.

Бърнард кимна.

– Така че си почини добре, графиньо. Никъде няма да ходим.