Фурията на Академа

Глава 41

Исана придружи убиеца до една винарна в тихата, слабо осветена част на улица „Майсторска“, където най-сръчните майстори занаятчии на Алера предлагаха уменията си на богатата клиентела от града. Самата винарна се намираше между два големи магазина – в единия продаваха скулптури, а в другия – фуриени лампи. Над входа ѝ нямаше никаква табела, никакъв знак, който да показва, че това е нещо по-различно от врата за персонала или вход към някоя кантора, който не бе предвиден за непрекъснат поток от клиенти.

Въпреки късния час, вратата се отвори веднага щом убиецът почука, и един мълчалив служител в ливрея ги поведе по коридора към частните помещения.

Стаята беше уютна и богато обзаведена – в единия ѝ ъгъл бяха разположени в полукръг малки диванчета, които осигуряваха интимна обстановка за спокоен разговор на чаша вино. Едно от диванчетата беше заето.

Инвидия Акватайн се беше разположила удобно в него, облечена със същата червена рокля от приема на Калар. Кристалната чаша в ръката ѝ беше напълнена до половината със светло вино. Лицето ѝ бе покрито в прозрачна тъкан – воал, реши Исана – чието предназначение бе да осигури анонимността ѝ, в случай че разговорът им по някакъв начин предизвика нечий интерес. Когато двамата влязоха, лейди Акватайн извърна главата си към тях и леко кимна.

– Добре дошли, холтър. Доколкото разбирам, сътрудникът ми е успял да ви убеди да се съгласите на тази среща.

– Беше доста убедителен – предвид обстоятелствата – отвърна Исана.

Лейди Акватайн посочи с жест диванчето пред себе си.

– Моля, седнете. Желаете ли малко вино? Отлична реколта.

Исана отиде до посочения диван, но не се разположи удобно, а просто седна на ръба и погледна намръщено лейди Акватайн.

– Благодаря, но виното не ми понася – отвърна тя.

Учтивата усмивка на лейди Акватайн се стопи.

– За вас ще бъде по-лесно, ако се опитате да се държите учтиво, холтър. Поне няма да ви навреди.

– Но и полза не виждам – само се губи време – отвърна Иса­на. – А в момента всеки миг е ценен. Дойдох тук да говорим по работа.

– Както желаете – каза лейди Акватайн. – С какво искате да започнем?

– Кажете ми какво искате – рече Исана. – Какво мога да направя за вас?

Инвидия бавно отпи от виното си.

– Първо, публично да подкрепите Акватайн и лорд съпруга ми – каза тя, – който ще стане ваш политически покровител. Което означава, че ще се появявате на публични събирания с цветовете на Акватайн – най-вече на представянето при закриването на фестивала. Може да бъде поискано от вас да присъствате на вечери, да изпълнявате определени социални функции, такива неща. Съпругът ми ще покрива всичките ви разходи.

– Аз сама си изкарвам хляба – отвърна Исана. – И съм отговорна за повече от трийсет семейства в моя холт. Ако непрекъснато присъствам на разни приеми, няма да мога да се грижа за тях.

– Така е. Желаете ли тогава да уговорим някакъв приемлив брой дни годишно?

Исана стисна устни и кимна, опитвайки се да скрие чувствата си.

– Добре. Това ще го решим допълнително. Второ, необходима ми е вашата поддръжка като член на Дианическата лига, което означава да присъствате на събранията на Лигата веднъж в годината, когато се определя курсът ѝ на действие през следващата година.

– А като член на Лигата очаквате от мен да ви подкрепям.

– Естествено – каза лейди Акватайн. – И накрая, може да поискаме от вас да подкрепите определени кандидати за сенаторските избори в Рива. Тъй като вие живеете там, ще имате възможност да участвате в тях и мнението ви ще има немалка тежест сред останалите граждани.

– Бих искала да изясня нещо, Ваша светлост – каза спокойно Исана.

– Какво имате предвид?

– Напълно са ми известни политическите стремежи на вашия съпруг и нямам никакво намерение да нарушавам законите на държавата, за да ви помагам. Подкрепата и участието ми ще се простират в рамките на закона – и нито инч по-нататък.

Лейди Акватайн повдигна вежди.

– Разбира се. Дори не бих си помислила да ви моля за това.

– Сигурно – каза Исана. – Просто искам от самото начало да се разберем добре.

– Мисля, че се получава – отвърна лейди Акватайн. – А вие какво ще поискате в замяна за вашата подкрепа?

Исана си пое дълбоко дъх.

– Семейството ми е в опасност, Ваша светлост. Дойдох в града, за да се свържа с Първия лорд и да отведа помощ в Калдерон, както и да предупредя племенника ми за потенциална заплаха за живота му. Сама не успях да намеря достъп до нито един от двамата. Ако искате подкрепата ми, трябва да ми помогнете да защитя семейството си. Това е цената ми.

Лейди Акватайн отново отпи от чашата с вино.

– Преди да обещая каквото и да било, бих искала да науча повече. Моля, разкажете ми по-подробно.

Исана кимна и започна да разказва всичко, което Дорога им бе обяснил за вордите, за начина, по който се разпространяват, и за зап­лахата, която представляват за цялата страна. Накрая Исана положи ръце на коленете си и погледна въпросително събеседничката си.

– Това е... доста необичайна история – промърмори лейди Акватайн. – Доколко сте убедена, че е вярна?

– Напълно – отвърна Исана.

– Макар че, ако съм ви разбрала правилно, сте я научили от някакъв варварски вожд?

– Името му е Дорога – отвърна тихо Исана. – Той е изключително умен и почтен човек. А раните му бяха съвсем истински.

Лейди Акватайн промърмори:

– Фиделиас, с какви сили разполагаме в близост до Калдерон?

Седналият до вратата убиец отговори:

– Въздушните вълци провеждат тренировъчни упражнения на Червените хълмове, Ваша светлост.

– Това е... двайсет рицари?

– Шейсет, Ваша светлост – поправи я той.

– А, да, вярно – рече тя с небрежен тон, макар Исана да бе напълно уверена, че жената знае точно с какви ресурси разполага и къде са разположени. – Подсилиха се с нови хора. За колко време ще стигнат до Калдерон?

– За по-малко от три часа, Ваша светлост, или пък за седем, зависи от въздушните потоци.

Лейди Акватайн кимна.

– В такъв случай информирай Негова светлост, когато му докладваш, че съм ги изпратила в помощ на гарнизона в Калдерон от името на новата ни довереничка.

Фиделиас я погледна и каза:

– Лорд Рива няма да одобри, че изпращате войска за бойни действия в земите му.

– Ако Рива си вършеше добре работата, собствените му войници вече щяха да са изпратени на помощ на гарнизона – каза лейди Акватайн. – Аз съм повече от сигурна, че той ще се отнесе пренебрежително към молбата на новия граф Калдерон и няма да започне бърза и скъпа мобилизация, а аз с удоволствие бих го унижила пред цялата страна. Но уверете моя съпруг, че ще наредя на хората ни да се държат скромно, така че Рива да бъде унизен само в очите на аристокрацията.

Убиецът се ухили.

– Много добре, Ваша светлост.

Тя кимна.

– Следващата ви задача ще бъде да намерите племенника на холтър Исана и да се погрижите за безопасността му, като го защитите както от тези ворди, така и от кръволоците на Калар.

– Предполагаемите кръволоци, Ваша светлост – поправи я Фиделиас. – Все пак нямаме доказателства, че убийците са били изпратени от лорд Калар.

Лейди Акватайн му хвърли лукав поглед.

– Ах, да. Колко съм недосетлива. Предполагам, че си поставил под наблюдение именията на Калар в столицата?

Фиделиас я погледна с упрек.

– Разбира се, че си. Провери какво са научили наблюдателите ти и изпрати всичките си свободни хора за изпълнението на тази задача. Намерете момчето и се погрижете за безопасността му.

Той учтиво наведе глава.

– Да, Ваша светлост. Но мога ли да споделя една своя мисъл, преди да тръгна?

Лейди Акватайн кимна.

– След завръщането си засякох необичайна активност в подземията. Голям брой хора са изчезнали през зимата и според мен причината не са конфликти между местни престъпни интереси. Възможно е да са замесени съществата, за които говори маратът.

Лейди Акватайн повдигна изненадано вежди.

– Наистина ли смяташ така?

Фиделиас сви рамене.

– Струва ми се напълно възможно. Но подземията са необятни и тъй като не разполагаме с достатъчно хора, едно сериозно проучване ще отнеме доста време.

Лейди Акватайн поклати глава в знак на отрицание.

– Не, това не е наше задължение. С безопасността на подземията се занимават Кралската гвардия и Кралският легион. При първа възможност ще ги уведомим за потенциалната опасност. Засега се съсредоточете върху младежа. В настоящия момент ни интересува само той.

– Да, милейди.

Убиецът се поклони, после кимна на Исана и излезе от стаята.

Исана седеше мълчаливо и усещаше как сърцето ѝ бие ускорено. Тя преплете пръсти, за да скрие треперенето на ръцете си. По челото и бузите ѝ изби пот.

Лейди Акватайн я погледна и се намръщи:

– Холтър? Зле ли ви е?

– Добре съм – промърмори Исана, преглътна горчивината в устата си и додаде: – Милейди.

Лейди Акватайн се намръщи, но кимна.

– Налага се да си тръгна, за да мога да се свържа чрез вода с нашия полеви командир в Калдерон.

Исана я погледна изненадано. Самата тя можеше да изпраща Ручей през повечето реки в долината Калдерон – но само защото бе живяла дълго време там и познаваше добре местните фурии. С огромни усилия сигурно би могла да общува чрез Ручей с гарнизона, но лейди Акватайн говореше напълно спокойно за изпращането на фурията си на разстояние, надвишаващо пет пъти собствените ѝ способности.

Лейди Акватайн я изгледа продължително и каза:

– Наистина вярвате, че те се намират в смъртна опасност. Семейството ви.

– Да – отвърна простичко Исана.

Лейди Акватайн кимна бавно.

– Иначе никога нямаше да дойдете при мен.

– Не – отговори Исана. – Не, нямаше.

– Мразите ли ме? – попита жената.

Исана си пое дълбоко дъх, преди да отговори:

– Мразя онова, което представлявате.

– И какво е то?

– Властта без убеждение – отвърна Исана с равен, безжизнен глас. – Амбицията без съвест. Добрите хора страдат от такива като вас.

– А Гай? – попита лейди Акватайн. – Мразите ли Първия лорд?

– С цялото си сърце – отвърна Исана. – Но по съвсем различни причини.

Лейди Акватайн кимна, показвайки с целия си вид, че слуша внимателно, но Исана замълча. Тогава Върховната лейди кимна отново и каза:

– Виждам, че предпочитате честността преди всичко. Тогава ще ви отвърна със същото. Съжалявам за онова, което се случи в Калдерон преди две години. Толкова хора загинаха напразно. Противопоставих се на съпруга си, но не аз управлявам решенията му.

– Противопоставили сте се от добро сърце? – попита Исана и усети горчивия сарказъм в думите си.

– Противопоставих му се, защото решението му беше неефективно и лесно можеше да се обърне срещу нас – отвърна лейди Акватайн. – Бих предпочела да засилим влиянието си чрез съюзи и лоялност, отколкото да прибягваме до насилие.

Исана я погледна намръщено.

– И защо да ви вярвам?

– Защото ви казвам истината – отвърна лейди Акватайн. – Гай е стар, холтър. За да бъде свален от трона, не е необходимо да се прибягва до насилие. Накрая годините ще изиграят ролята на убиец вместо нас, а той няма наследник. И онзи, който бъде най-силен в момента на неговата смърт, може да вземе трона, без да позволява нещата да се изродят във въоръжена борба за власт. – Тя протегна ръката си към Исана. – Затова съм напълно сериозна, когато ви казвам, че вашата лоялност ме задължава да защитавам семейството ви, все едно е мое. И аз ще го направя с всички средства, с които разполагам. – Тя кимна с глава към ръката си. – Стиснете я и се уверете сама. Аз няма да крия чувствата си.

Исана я погледна. След това протегна ръка и хвана нейната. За миг не почувства нищо, но след това усети лекия натиск от чувствата на лейди Акватайн.

– Истината ли казвате? – попита тихо тя. – Наистина ли смятате да помогнете на мен и на семейството ми?

– Да – отвърна лейди Акватайн. – Наистина.

Чрез допрените им длани Исана усещаше присъствието на лейди Акватайн като лека вибрация във въздуха, а в думите ѝ се чувстваше искреност и увереност. И това не беше призователска преструвка. Истината не можеше да се изкриви, не и пред призовател със силата на Исана. Лейди Акватайн сигурно можеше да прикрие лъжата зад мъгливи облаци от равнодушие и спокойс­твие, но думите ѝ бяха изпълнени с неприкрита искреност.

Да, тя беше амбициозна, пресметлива, непреклонна и безмилостна – но Инвидия Акватайн говореше искрено. Тя наистина възнамеряваше да направи всичко по силите си, за да помогне на Бърнард, да защити Тави.

Исана потрепери и не успя да скрие въздишката си на облекчение. Последните няколко дни бяха изпълнени с кръв, страх и безпомощни притеснения, с опити да се добере до мъжа, чиято мощ би могла да защити семейството ѝ. Вместо това бе стигнала до лейди Акватайн.

Но Исана осъзнаваше, че ако Инвидия успееше да изпълни обещанията си, ако осигуреше безопасността на Бърнард и Тави, тогава Исана нямаше друг избор, освен в знак на добра воля да запази лоялността си към Акватайн. Щеше да стане част от силите, които възнамеряваха да свалят Първия лорд, и тя беше готова да го направи, ако това бе цената за защитата на близките ѝ. Исана бе тръгнала против убежденията си.

Но това нямаше значение. Стига Тави и брат ѝ да останеха живи, значи, си е заслужавало.

Лейди Акватайн не каза нищо, нито отдръпна ръката си, докато накрая Исана не я погледна. Върховната лейди се изправи, огледа роклята си и се намръщи, докато цветът ѝ не потъмня до толкова тъмночервено, почти черно, което бе по-подходящо за избягване на нежелано внимание през нощта. След това тя погледна Исана с хладните си очи, не съвсем лишени от съчувствие, и каза:

– Трябва да се свържа с хората ни, холтър. Ще наредя да ви отведат под охрана в имението ми, където за вас са подготвени покои. Щом науча нещо за брат ви или племенника ви, веднага ще ви съобщя.

Исана се изправи. Болката в главата ѝ беше утихнала и тя усети как ѝ се приспива. Сега ѝ се искаше единствено да си почине.

– Разбира се, милейди – отвърна тихо тя.

– Тогава елате с мен – каза Инвидия. – Ще ви отведа при каретата.

Исана излезе с лейди Акватайн от сградата и се озова пред каретата, която ги чакаше отвън. Край нея бяха разположени шестима слуги и всичките бяха въоръжени. Лейди Акватайн подкрепяше Исана с едната си ръка, докато тя се качваше в каретата, а един от слугите затвори вратата подир нея.

– Починете си, докато имате такава възможност – каза лейди Акватайн и махна рязко с ръка. От тъмнината изникна сив жребец, който потърка муцуна в рамото ѝ. Тя отблъсна главата на животното от роклята си с изражение на раздразнение и привързаност. – Ще направя всичко по силите си, за да се задействаме незабавно, и освен това ще се постарая да съобщя на Първия лорд за опасността, която застрашава столицата и Калдерон. Обещавам ви.

– Благодаря ви – отвърна Исана.

– Не ми благодарете, холтър – каза лейди Акватайн. – Това не е подарък от покровител на довереник. Ние сключихме договореност като равни – и се надявам в следващите години тя да се окаже изгодна и за двете страни.

– Както кажете, милейди.

Лейди Акватайн се метна изящно на седлото, поклони се леко на Исана и каза на кочияша:

– Март, внимавай. Тази нощ гостенката ни вече беше обект на едно покушение.

– Да, Ваша светлост – отвърна кочияшът. – Ще се погрижим за безопасността ѝ.

– Отлично.

Лейди Акватайн обърна коня си и препусна по улицата, развявайки воала и роклята си. Единият от слугите дръпна кожените завеси на прозорците на каретата. Вътре стана тъмно и вече никой не можеше да види пътника. Кочияшът цъкна с език на конете и каретата потегли по улицата.

Исана облегна главата си на възглавницата и застина неподвижно, неспособна да помръдне от изтощение. Беше успяла. Беше платила цена, за която знаеше, че ще съжалява, но бе постигнала целта си. Помощта бе на път към Тави и Бърнард. Нищо друго нямаше значение.

Тя беше заспала дълбоко още преди каретата да успее да се отдалечи от винарната.