Бърнард и Амара се събудиха заедно още преди зазоряване. Целунаха се бавно и продължително, изправиха се мълчаливо и започнаха да обличат дрехите и броните си. Точно когато приключиха, пред импровизираната стая се разнесоха стъпки и Дорога рязко дръпна завесата от наметала. Широкото грозно лице на марата имаше свирепо изражение.
– Бърнард – прогърмя гласът му. – Съмна се. Те идват.