Фурията на Академа

Глава 23

– По-бавно – примоли се Макс. – Велики фурии, Калдерон, закъде сме се забързали така, враните да те изкълват?

Тави го погледна през рамо, вървейки бързо по улицата, която тръгваше от Цитаделата. Пъстроцветни фестивални фуриени лампи осветяваха пътя в розово, жълто и небесносиньо и въпреки късния час улиците бяха оживени.

– Не съм сигурен. Но знам, че нещо не е наред.

Макс въздъхна и започна да подтичва тромаво, докато не се изравни с Тави.

– Откъде знаеш? Какво пишеше в писмото?

Тави поклати глава.

– О, обичайното. Как си, разни случки от дома, че е отседнала в дома на някой си Нед на „Градинска леха“.

– Аха – рече Макс. – Нищо чудно, че си се паникьосал. Това е едно ужасяващо писмо. И определено си заслужава да се измъкнеш от Килиан и може би да застрашиш сигурността на Короната.

Тави го погледна.

– Писала е разни неправилни неща. Нарекла е чичо ми Бернхард. Той се казва Бърнард. Пише, че малката ми сестричка се справя отлично с уроците по четене. Аз нямам сестра. Нещо не е наред, но не е искала да ми го съобщи писмено.

Макс се намръщи.

– Сигурен ли си, че писмото е истинско? Сещам се за имената на няколко души, които не биха имали нищо против да те причакат в някоя тъмна уличка посред нощ.

– Почеркът е нейният – каза Тави. – Сигурен съм.

Известно време Макс вървеше редом с него мълчаливо.

– Знаеш ли какво? Мисля, че трябва да отидеш при нея и да разбереш какво става.

– Смяташ ли?

Макс кимна мрачно.

– Да. И няма да е зле да вземеш някой едър и злобен тип със себе си, просто за всеки случай.

– И това е добра идея – каза Тави. Двамата завиха по „Градинска леха“. – Как ще разберем коя е къщата на Нед?

– Ходил съм там – отвърна Макс.

– Да не би да има някоя млада вдовица? – попита Тави.

Макс изсумтя.

– Не. Но сър Нед е най-добрият фехтовач на цяло едно поколение. Обучавал е едни от най-великите. Принцепс Септимус, Арарис Валериан, капитан Майлс от Кралския легион, Алдрик екс Гладиус, Лартос и Мартос от Парция и десетки други.

– Преподавал ли ти е? – попита Тави.

Макс кимна.

– Да, през цялата първа година. Стабилен мъж. Все още се справя отлично с меча, макар да е на осемдесет години. Най-доб­рият учител, който съм имал, по-добър дори от баща ми.

– Сега продължава ли да те обучава?

– Не – отвърна Макс.

– Защо?

Макс сви рамене.

– Каза, че няма на какво повече да ме научи на тренировъчната площадка. Че останалото ще го науча сам на бойното поле.

Тави кимна и замислено задъвка долната си устна.

– А какво е отношението му към Короната?

– Той е твърдолинеен поддръжник на дома на Гай и властта на Първия лорд. Но ако питаш мен, бих казал, че презира самия Гай.

– И защо?

Макс помръдна с рамене, но отговори с абсолютна увереност:

– Мисля, че между тях се е случило нещо. Не знам подробнос­тите. Но той не би се замесил с предателите на Короната. Надежден човек е.

Но когато се изправиха пред портата, им казаха, че лорд Нед и гостите му вече не са там. Тави показа на портиера писмото от леля си, мъжът кимна и се върна с втори плик, който подаде на младежа.

Тави го взе и го прочете, докато двамата се връщаха на улицата.

– Тя е... О, велики фурии, Макс. Тя е на приема на лорд Калар.

Макс изненадано повдигна вежди.

– Наистина ли? От думите ти останах с впечатлението, че не е любителка на подобни развлечения.

– Не е – отвърна намръщено Тави.

– Обзалагам се, че Дианическата лига ще я връхлети като пасаж фригийски щуки. – Макс взе писмото и го прочете, мръщейки се. – Пише, че се надява да получи възможността да разгледа двореца в компанията на един от Върховните лордове. – Младежът присви очи. – Но по време на фестивала Върховните лордове получават достъп до двореца само ако имат среща с Първия лорд.

– Тя се опитва да се добере до Гай – каза тихо Тави. – Не смее да го каже открито, защото я е страх писмото да не попадне в чужди ръце. Но ме е потърсила точно по тази причина. За да стигне до Гай.

– Е, това няма как да стане – рече спокойно Макс.

– Знам – отвърна тихо Тави. – И точно в това е проблемът.

– Какво?

– Леля ми... Да речем, че съм останал с впечатлението, че що се отнася до Първия лорд, тя и сър Нед са на едно мнение. Леля ми никога не е искала да го доближи дори на една миля разстояние.

– В такъв случай защо ще иска да се срещне с него точно сега? – попита Макс.

Тави сви рамене.

– Тя отчаяно се опитва да се добере до него, иначе нямаше да постъпи така: да изпраща шифровани писма; да отседне в дома на лоялист вместо в Цитаделата; и да отиде на светско събиране.

– И то в дома на Калар. Това е опасно.

Тави се намръщи замислено.

– Калар и Акватайн са най-силните Върховни лордове и съперници. Двамата еднакво ненавиждат Гай. А леля ми се ползва с неговото благоразположение.

– Да – рече Макс. – Там няма да я посрещнат с отворени обятия.

– Тя не може да не го знае. Защо ѝ е да ходи там? – Тави си пое дълбоко дъх. – Не мога да го разбера, но това ужасно ме притеснява. Аз... напомня ми на Втората калдеронска. Инстинктът ми подсказва, че тук става дума за нещо сериозно.

Макс изгледа Тави и кимна.

– Може и да си прав. И на мен ми се е случвало на два пъти, докато служех на Стената. Лоши нощи бяха. Но леля ти няма да успее да се срещне с Гай, Тави. Нито дори с мен. Килиан не би го допуснал в никакъв случай.

– Няма да ѝ се наложи – каза Тави. – Да вървим.

– Къде? – попита развеселено Макс.

– Към имението на Калар – отвърна младежът. – Ще говоря с нея. Мога да предам на Първия лорд съобщение от нея. Ще запазим тайната, Килиан ще бъде доволен, а ако става въпрос за нещо сериозно...

– Тогава какво? – попита остро Макс. – Смяташ да издадеш някаква кралска заповед, която да ѝ реши проблема? – Погледите им се срещнаха. – Честно да ти кажа, ужасно ме е страх, Тави. Каквото и да правя, докато се преструвам на Гай, накрая той ще трябва да се разправя с последствията. А аз не съм Първи лорд. Нямам властта да наредя на легионите да нападнат или да изпращам помощ от името на Короната.

Тави се намръщи.

– Килиан би казал, че легионите и ковчежникът легат не го знаят.

Макс изсумтя.

– Аз го знам. Това ми е достатъчно.

Тави поклати глава.

– Нима смяташ, че Гай би предпочел да си стоим настрани и да не правим нищо, докато земята и поданиците му са застрашени?

Макс го погледна кисело.

– Ти се справяш много по-добре от мен по риторика. Отказвам да се замесвам в това заедно с теб. Каквото и да казваш, аз нямам намерение да се занимавам с политически игри и да давам заповеди от името на Гай. Да нарушавам правилата на Академията, чиято цел е да защитят семействата на учениците от изпадане в неловко положение, е едно, изпращането на хора на смърт е съвсем друго.

– Хубаво. Ще разговаряме с леля ми – каза Тави. – Ще разберем какво не е наред. Ако е нещо сериозно, ще кажем на Килиан и ще го оставим да реши заедно с Майлс какво да правят. Става ли?

Макс кимна.

– Става. Макар че фуриите да са ти на помощ, ако Бренсис те забележи на приема на баща му.

– Съвсем забравих за него – изръмжа раздразнено Тави.

– А не бива – каза Макс. – Тави, смятах да говоря с теб за него. Според мен Бренсис не е добре. Нали ме разбираш?

Тави се намръщи.

– С главата?

– Да – кимна Макс. – Той е опасен. Затова се старая винаги когато ми се удаде възможност, да го поступвам. С надеждата, че ще се страхува от мен и ще стои по-надалече. Той си е страхливец по природа, но от теб не се бои. Което може би означава, че му доставя удоволствие да си мисли как ти причинява болка – а ти смяташ да влезеш в дома на баща му.

– Не се страхувам от него, Макс.

– Знам – отвърна Макс. – Ти си идиот.

Тави въздъхна.

– Ако от това ще се почувстваш по-добре, смятам да влезем и по най-бързия начин да излезем. Колкото повече се забавим, толкова по-бесен ще е Килиан, когато се върнем в Цитаделата.

Макс кимна.

– Добра идея. Така ще ни убие по-спокоен.