Фурията на Академа

Глава 53

Докато тичаше надолу по стълбите, Тави си мислеше, че това е почти същото, както когато Гай го караше да тича нагоре-надолу заради разни дреболии през изминалите две години. Защото, ако му се наложеше да тича надолу още веднъж, вече щеше да започне да крещи.

Оставаха му само още няколко десетки ярда, когато видя восъчните паяци.

– Кайтай! – извика той. – Кайтай, още пазители! Внимавай!

Когато измина и последните няколко стъпала, той чу внезапен трясък на счупено стъкло.

Кайтай очевидно бе чула предупреждението му тъкмо навреме и реакцията ѝ бе да се хвърли към скрина с напитки на Първия лорд, да докопа бутилките със стогодишно вино и да започне да ги хвърля със смъртоносна точност по прииждащите восъчни паяци. Когато краката на Тави се докоснаха до пода, три паяка вече лежаха по гръб, частично смазани от ударите на Кайтай. Но в същия миг други два паднаха върху неподвижното тяло на Макс, а още три се устремиха към маестро Килиан.

Кайтай скочи да защити Килиан, нададе боен вик и измъкна със замах меча си от колана. Тави се затича към Макс и грабна лежащия наблизо меч – оръжието на Гай, което раненият му приятел бе използвал по-рано. Единият от паяците се хвърли да ухапе Макс. Тави замахна силно, още преди да е успял да хване меча доб­ре, и удари паяка с плоската страна на острието, но поне успя да го отхвърли настрани. Изрита го и го запрати към втория звяр.

– Какво става? – попита Кайтай със слаб глас. – Тави?

– Восъчни паяци – извика той. – Влизай в залата за медитиране!

Кайтай заби единия си меч в паяка. Съществото се сви, изтръгвайки оръжието от ръката ѝ, и се отдалечи, олюлявайки се. Тя успя да ритне втория, но третият скочи върху маестро Килиан и заби зъбите си в рамото му.

Килиан закрещя.

Кайтай хвана паяка и се опита да го махне от възрастния мъж. Но той се беше вкопчил упорито и всеки път когато момичето го дръпнеше, маестрото изкрещяваше.

Тави направи две крачки към Килиан и извика предупредително. Но още преди да завърши изречението, Кайтай бе пуснала паяка и се изтърколи настрани. Тави замахна с меча на Първия лорд към паяка и го разсече на две.

– Хвърляй бутилки! – извика той и падна на колене, за да помогне на стареца.

Кайтай изрита обезглавения торс настрани, а Тави се пресегна да махне от рамото на Килиан главата, чиито челюсти продължаваха да са здраво вкопчени в кожата. Старецът имаше дълбоки прободни рани, които бяха започнали да се възпаляват. От тях сълзеше някаква жълто-зелена слуз. Отрова.

Тави прехапа устни, изтича до вратата на вътрешната стая и рязко я отвори. След това сграбчи маестрото за яката и го завлече вътре. Когато младежът го повлече, Килиан нададе жалостив, лишен от достойнство вик и Тави трябваше да стисне зъби, за да продължи да го дърпа. След като се озоваха в стаята, Тави чу как в приемната се троши стъкло, и бързо изтича обратно.

Опряла гръб в шкафа с напитките, Кайтай метна някаква тежка бутилка към един от паяците, който се намираше близо до Макс, удари го и го отблъсна настрани. Друг скочи към нея. Тя сграбчи нова бутилка, замахна с нея като с тояга и смаза паяка.

– Тук! – изръмжа Тави. – Задръж ги тук, пред вратата! – Той сграбчи яката на Макс и започна да го дърпа. Приятелят му тежеше два пъти повече от Килиан, но Тави успя да го помести от мястото му. Трябваше да използва всичките си сили, но допълнителните тренировки с маестрото си казаха думата, а страхът и разгорещеността от битката го правеха още по-силен.

Един паяк скочи към Макс и Тави тромаво замахна към него с меча на Първия лорд. За негов ужас паякът просто улови острието с челюстите си и ловко залази по него към ръката на младежа.

Не го ухапа. Просто пропълзя по раменете му и се спусна надолу към Макс. Тави пусна приятеля си и диво размаха ръце, отхвърляйки паяка от себе си тъкмо навреме, за да се разбие в него една от хвърлените от Кайтай зелени бутилки.

– Побързай! – извика маратската девойка. – Свършват ми бутилките!

Тави сграбчи Макс, издърпа го в стаята и извика:

– Пред вратата, бързо!

Докато Тави издърпваше Макс в стаята, по пода продължи да се чупи стъкло и да се разливат вино и скъпи ликьори.

– Алеранецо! – извика Кайтай.

– Хайде, идвай тук! – отвърна той и побягна обратно към вратата.

Кайтай изтича през преддверието, грабвайки по пътя изпуснатия си меч. По стълбите слязоха още два паяка, които се присъединиха към половин дузината други, и скочиха във въздуха към Кайтай.

– Внимавай! – изкрещя Тави.

И пак преди да успее да завърши думата, Кайтай вече се хвърляше встрани, но се подхлъзна на разлятата течност и падна на едно коляно. Двата паяка се приземиха върху нея и започнаха да я хапят жестоко. Тя нададе ужасен и гневен вой и се опита да ги откъсне от себе си, но безуспешно. Опита се да се изправи и пак се подхлъзна. Удари я трети паяк.

И четвърти.

Те я убиваха.

Непознат досега гняв обхвана Тави. Всичко наоколо придоби ален цвят и той почувства как яростта пронизва като мълния крайниците му. Хвърли се напред и изведнъж мечът на Първия лорд вече не беше толкова тежък. Първият му удар разсече единия от паяците на две и запрати другия настрани.

Той прониза единия от останалите паяци и му се наложи да го изрита с крак от острието. Уби другия по същия начин, сграбчи момичето за китката и го издърпа във вътрешната стая.

Останалите паяци ги следваха неотстъпно, издавайки зловещото си цвърчене. При вратата Тави рязко се обърна, сграбчи една от фуриените лампи на стената и я метна върху покрития със спирт под. Пламъците избухнаха веднага и погълнаха останалите паяци. Те започнаха да надават свирукащите си писъци и се защураха безумно из стаята. Единият случайно влетя през вратата. Тави го събори на пода с един удар, който го осакати, и бързо го прободе с меча на Гай. После се завъртя рязко и паякът излетя от острието към полуотворената врата на стаята. Удари се в нея и се пръсна на парчета. Навсякъде плисна зелена кръв, а от удара вратата се затвори.

Тави изтича до нея, дръпна резето и бързо отиде при Кайтай.

Тя лежеше и трепереше. Кръвта ѝ изтичаше през десетки малки рани. Повечето от тях бяха започнали да се възпаляват от отровата, също както при Килиан, но други бяха обикновени рани, порязвания от счупено стъкло.

– Кайтай – каза Тави. – Чуваш ли ме?

Девойката примигна, отвори зелените си очи и кимна едва-едва.

– О-отрова – каза тя.

Тави кимна. Внезапно рукналите сълзи го заслепиха за миг.

– Да. Не знам какво да правя.

– Бий се – отвърна тя шепнешком. – Живей.

Изглеждаше, сякаш възнамерява да каже още нещо, но подбели очи и се отпусна безжизнено, разтърсвана единствено от спорадични спазми.

Няколко фута по-нататък Килиан бе успял да се надигне на лакът.

– Тави?

– Намираме се в залата за медитиране, маестро – каза Тави и прехапа устната си. – Вие сте отровен. Както и Кайтай. – Младежът се огледа отчаяно в търсене на нещо, което би могло да им помогне. – Не знам какво да правя.

– Първият лорд? – попита Килиан.

Тави провери походното легло.

– Добре е. Диша. Паяците не можаха да се доберат до него.

Килиан потрепери и въздъхна.

– Много съм жаден. Може би е от отровата. Има ли вода?

Тави се намръщи.

– Не, маестро. Трябва да легнете, да си починете. Опитайте се да запазите силите си. Гвардейците сигурно ще пристигнат скоро.

Възрастният мъж поклати глава. Тави виждаше как кръвта му пулсира във вените на слепоочията и челото.

– Твърде късно е момче. Стар съм.

– Не говорете така – каза Тави. – Всичко ще се оправи.

– Няма – отвърна маестрото. – Ела наблизо. Когато говоря, боли.

Той вдигна ръка и му махна.

Тави се наведе към него, за да го чуе по-добре.

– Трябва да знаеш – каза той, – че съм свързан с Калар. Работя с агентите му.

Тави примигна изненадано.

– Какво?

– Това бе замислено като уловка. Исках да зная какво да чакам от тях. Мамех ги, съобщавах им фалшиви сведения. – Той потрепери отново и от слепите му очи потекоха сълзи. – Но се наложи да платя цена. Ужасна цена. За да ми повярват. – От гърлото му се откъсна ридание. – Допуснах грешка. Не трябваше да постъпвам така, Тави.

– Не разбирам – рече младежът.

– Ти трябва... – изсъска Килиан. – Шпионинът... На Калар... – Той изведнъж се свлече на пода и задиша учестено, сякаш тичаше. – Т-тук... – изпъшка той. – Калар... Главният му убиец. Ти тря...

Внезапно слепите очи на Килиан се разшириха и тялото му се изви като лък. Устата му се отвори, сякаш се канеше да изкрещи, но от нея не излезе нито звук, нито дори дихание. Лицето му придоби пурпурен цвят и той задраска със сгърчените си пръсти по пода.

– Маестро – каза тихо Тави.

Гласът му секна по средата на думата.

Той хвана едната от сгърчените ръце на Килиан. Старецът вкопчи пръстите си в него с ужасна сила. Не след дълго тялото му започна да се отпуска, животът започна да изтича от него като вода от пробита манерка. Тави положи ръка на гърдите му и почувства диво биещото му сърце.

То забави ритъма си.

И миг по-късно спря.

Тави внимателно остави ръката на Килиан на пода. В гърдите му бушуваха неудовлетворение и болка. Безпомощност. Бе гледал как старецът умира и не можа да направи нищичко, за да му помогне.

Младежът се обърна и отиде при Кайтай. Тя лежеше на едната си страна, свита на кълбо. Очите ѝ бяха затворени, дишането – накъсано. Той я докосна по гърба и долови лудото блъскане на сърцето ѝ. Тави прехапа устни. Тя бе ухапана много повече пъти от маестрото. Беше по-млада от него и не бе ранявана досега, но Тави не знаеше дали това има някакво значение.

Той я хвана за ръката и заплака. Сълзите му капеха по мозаечния под. С всеки удар на сърцето ѝ го пронизваше болка. Гневът не остана назад. Само да беше воден призовател като леля си Иса­на, може би щеше да успее да помогне на Кайтай. Дори да не бе толкова силен като нея, пак би могъл да я запази жива, докато дойде помощ. Дори да имаше най-невзрачните способности на воден призовател, поне щеше да може да даде вода на Килиан.

А той не умееше нищо.

Тави никога не се беше чувствал толкова безполезен. Толкова безсилен. Той я хвана за ръката и остана до нея. Беше ѝ обещал, че няма да я остави сама. Щеше да остане с нея до края, колкото и мъчително да бе да я гледа как умира. Поне това можеше да нап­рави.

Тогава вратата на залата за медитиране се откъсна от пантите си и рухна на каменния под.

Тави вдигна глава. Нима гвардията бе пристигнала?

Взетият каним стъпи върху падналата врата и огледа стаята с кървясалия си поглед. Той беше ранен, козината на гърдите и на единия му хълбок бе подгизнала от кръв. Едното му ухо изобщо липсваше, а удар през лицето му бе разсякъл муцуната му до костта и го бе оставил без едно око.

И въпреки това канимът се движеше така, сякаш не изпитва никаква болка. Окото му се спря върху Макс. После върху Гай. Известно време прескачаше между двамата, след което се обърна и тръгна напред, към Макс.

Сърцето на Тави застина от ужас и за миг той си помисли, че ще изгуби съзнание. Канимът бе преминал през Фейд и Майлс. Което означаваше, че те сигурно са мъртви. Означаваше също, че гвардията не идва на помощ.

Тави беше съвсем сам.