Хилядният етаж

РАЙЛИН

Райлин седеше в леглото си, без да вижда нищо, и се опитваше да мисли. Стаята беше тъмна. Знаеше, че Криса се тревожи за нея, че трябва да каже нещо на сестра си, но в момента не можеше да помръдне. Мигаше в тъмнината, умът й бе водовъртеж от тъмни, завихрени мисли. Прииска й се да върне времето назад и да постъпи различно.

Някой задумка по вратата.

— Рай — провикна се Криса от коридора с разтреперан глас, — Хиръл е.

Райлин стана и прокара ръка през сплъстените си къдрици. Все още беше с роклята с циповете, която така наивно беше облякла одеве.

— Идвам. Не се притеснявай — успокои тя Криса и отиде да отвори.

Хиръл стоеше на прага, сякаш нищо между тях не се беше променило. Беше с анцуга, който беше носил, когато го арестуваха — сигурно му бяха върнали дрехите, когато го бяха освободили, което означаваше, че е дошъл право тук. Това не вещаеше нищо добро.

— Хиръл — започна тя предпазливо, без да пристъпи към него. — Много се радвам, че са те пуснали.

— Благодарение на теб, любима. — Той я огледа и й отправи странна усмивка. — Готова ли си да празнуваме?

— Влез — отвърна тя и отвори вратата докрай.

— Няма ли целувка за добре дошъл?

— Седни, Хиръл. Трябва да поговорим.

Използва същите думи, които бе казала на Корд, въпреки че този път говореше искрено. Не пропусна горчивата ирония.

Той се настани на един от пластмасовите столове и забарабани с пръсти по масата. Изглеждаше още по-мускулест, отколкото когато го бяха арестували, сякаш контурите на тялото му бяха очертани с молив. Райлин нямаше представа как е успял да наедрее в затвора.

— Все още си разстроена, че те накарах да помогнеш с гаранцията — каза той, без да откъсва очи от нея.

Това беше част от истината. Но само част.

— Да, не харесвам Ви.

— Благодарение на Ви излязох. Трябва да си му благодарна!

— Той ме накара да открадна отново!

Хиръл сви вежди.

— Ти просто не обичаш да вършиш мръсната работа. Господи, Рай, човек да си помисли, че изобщо не се радваш да ме видиш.

Тя не беше и мечтала за по-добра възможност.

— Искам да скъсаме.

Думите увиснаха между двамата. Тя се напрегна, зачака скандал, дори насилие…

Хиръл се изсмя грубо, без следа от веселост.

— Изобщо не съм изненадан, след начина, по който се държа, когато дойде в затвора. Все едно беше там по задължение. — Присви очи. — Отначало си помислих, че си просто уплашена, но след това дори не искаше да ме докоснеш. Когато те целунах за довиждане, се отдръпна.

— Ти ме заплаши!

— И се получи! И двамата знаем, че иначе нямаше да направиш нищо.

Тъй като Райлин не отговори, той се наведе напред и изръмжа:

— Заради Андъртън е, нали? Чукаш се с този изрод от горните етажи.

— Хиръл, между нас всичко свърши отдавна. И двамата го знаем — каза тя тихо.

— Мама му стара — продължи той. Беше бесен и не го криеща — Чукаш се с него.

Райлин не отговори. Нямаше доверие на себе си да излъже. Истината обаче, изглежда, беше изписана на лицето й, защото Хиръл неочаквано блъсна масата настрани и я преобърна.

— Какво правиш! — ахна Райлин.

Чашите се стовариха на пода. Хиръл беше почервенял и едва си поемаше дъх.

— Имах ти доверие, Райлин!

— Очевидно не си, иначе нямаше да ме изнудваш! — изкрещя тя.

В неочаквано настъпилата тишина на лицето на Хиръл се изписа странно спокойствие.

— Може пък сега да го направя — заяви той. — Може би сега, след като знам, че си ми изневерила, ще кажа на ченгетата всичко за теб и за кражбите ти.

— Няма — отвърна Райлин по-дръзко, отколкото се чувстваше. — Защото дори да се държиш гадно понякога, ти не си гадняр. Ти си все още човекът, в когото се влюбих, нищо че дойде време всеки да си тръгне по пътя. — Гласът й притихна и стана някак замислен. — Знам, че си казал на Ви, че ти си откраднал Стъпалцата. Благодаря ти. Благодаря ти, че си ме защитил.

Хиръл я погледна, после изсумтя:

— Отвращаваш ме!

И излезе и блъсна вратата след себе си.

— Райлин? — Криса излезе от спалнята. Беше пребледняла.

— Всичко ли чу?

— Да. Какво става?

На Райлин й се виеше свят. Не можеше да мисли. Искаше да защити Криса, да я държи настрани от всичко това, а се проваляше.

— Виж… — почна тя. — Просто… обещай да ме изслушаш преди да се разстройваш.

Пое си дълбоко дъх и разказа всичко на сестра си. Започна от първата вечер, когато бе отишла да работи у Корд, не пропусна кражбата, ареста на Хиръл и заплахата му, разказа всичко, което се беше случило оттогава. Изпусна единствено лични моменти като онзи на плажа.

Криса мълчеше и я слушаше ококорено. Изправиха масата, после събраха чашите от пода. Най-сетне, след като разказа всичко, Райлин седна и стисна главата си с ръце.

— Ти го обичаш — тихо каза Криса.

Райлин кимна, без да вдигне глава.

— Тогава иди да му кажеш!

— Не мога! Брат му ме заплаши!

— Ако той те обича, както и ти него, ще се разберете! Той няма да позволи на брат си да отиде при ченгетата. Или пък ще каже, че той ти е дал Стъпалцата. Все ще измислите нещо!

Райлин се поколеба. Беше доловила нещо в гласа на Криса. Беше надежда, глупавата, наивна, романтична надежда, че любовта може да победи всичко. Почувства се глупаво, че вярва в това, но Криса беше права.

Трябваше да опита.

— Върви горе! — нареди малката и набра скорост. — Върви да му кажеш истината, точно както ми я разказа на мен!

Райлин поклати глава.

— В момента е на парти, на хилядния етаж. Организирано е от една богаташка, Ейвъри. — Последното й желание беше да се натрапва на парти и да се стигне до скандал.

— Сериозно, Рай? Да не би някое парти да те е спирало досега?

Райлин се разсмя и поклати глава.

— За пръв път се случва да ме убеждаваш да отида на парти.

— Тогава върви!

Райлин я погледна, после кимна и се разбърза. Трябваше да се качи горе, да каже истината на Корд и да се опита да оправи онова, което бе съсипала. Може би Корд щеше да намери сили да й прости.