Хилядният етаж

ЛИДА

— Мамо? Тук ли си? — провикна се Лида от вратата. Потръпна, мокра от пот, все още с белите накитници от антигравитационната йога, които блокираха позивите за повръщане. Днес бяха единствено Лида и Минг. Ейвъри не беше идвала на йога повече от седмица. Разправяше, че ходела да тича по-често, но Лида знаеше, че приятелката й я избягва — също и Минг, на която все още не беше простила за онова, което бе направила на партито на Ерис.

Лида и Ейвъри почти не си бяха проговорили след странната среща онази сутрин, когато Лида пристигна със сакото на Атлас. Вече дори не седяха заедно на обяд. Един ден Ейвъри просто се настани в края, до Ерис, и остави Лида да се мушне между Риша и Джес. Никой не каза нищо за промяната, но Лида усещаше, че всички я наблюдават и очакват от нея реакция, но тя успя да се овладее.

Ами Атлас! Надя настояваше, че въпросната нощ не се бил виждал с друга: дори беше хакнала архива на централното управление на ховерите и бе открила онзи, който го беше взел, за да докаже, че след като е оставил Лида, се е прибрал право у дома. Тя лично видя записа. Той не се бе върнал на партито, не беше отишъл в дома на друго момиче. Въпреки това… Лида все още не можеше да се отърси от чувството, че става нещо, но бе просто въпрос на време да разбере какво.

Искаше й се да престане с тази своя мания по семейство Фулър. Те обаче бяха навсякъде — по дяволите, когато отиде в „Алтитюд“, за да пие сок след часа по йога, едва не се сблъска с Ейвъри и семейството й, които си тръгваха след обяд. Тя се шмугна в един ъгъл, докато минаваха, за да не говори с тях. Знаеше, че се държи като луда, но не можеше да се изправи нито срещу Ейвъри, нито срещу Атлас. Не и преди да усети, че владее положението.

— Лида? — Гласът на майка й долетя от офиса. — Какво има, милинка?

Лида влезе в кухнята и започна да натиска копчетата на втечнителя, за да си направи смути от кашу, защото й се пиеше още отпреди да избяга от бара. Какво трябваше да направи? Да оправи отношенията си с Ейвъри. Да прави отново секс с Атлас. Каквото и да е, стига да не беше онова, което ставаше в момента, защото настоящата й стратегия определено беше скапана.

— Нищо — отвърна тя, тъй като не беше сигурна защо бе повикала майка си. Смутито се изля в охладената чаша.

Лида го посипа с канела преди да отпие. Не можеше да се отърси от образа на Ейвъри и Атлас и родителите им, докато минаваха през „Алтитюд“, всички горди, неудържими и дръзки.

— Как мина тренировката? — Илара Коул се показа на вратата.

— Искаше й се да престане Добре — отвърна с раздразнение Лида.

— Довечера с баща ти ще ходим на партито на семейство Холънбранд — напомни й майка й. — Не съм сигурна какво ще прави Джейми. Вие с Ейвъри имате ли планове?

— Тази вечер мисля да си остана вкъщи. Нещо съм уморена — побърза да се измъкне Лида.

Подразни се от облекчението в очите на майка си. Илара не беше очарована, че Лида беше отишла на рождения ден на Ерис миналия уикенд, но Лида й беше обещала, че всичко ще е наред и че няма да пие. Почти не бе нарушила обещанието си, въпреки че й беше много трудно да прецени, след като пи от тъпите балончета.

— Защо не поканиш Ейвъри у нас? Ще помоля Хейли да остане и да ви направи домашна пица — предложи майка й. Посегна да приглади къдрица зад ухото на Лида, но тя отдръпна глава.

— Казах ти, че съм добре!

— Лида. — Гласът на майка й притихна загрижено. — Наред ли е всичко? Искаш ли да запиша час при доктор Вандерстийн?

Отговорът й беше спестен от позвъняване на входната врата. Сигурно баща й се връщаше. Слава богу, защото последното, което искаше, беше среща с психиатъра на майка й.

— Здравейте и двете — подхвърли баща й, когато влезе в кухнята. Гласът му бе уморен. — Как е?

— Къде беше? — попита Лида. Обикновено баща й си беше вкъщи в съботите и спеше на канапето в хола. Ако пък му се налагаше да работи, приемаше обаждания в офиса.

— Играх голф с Пиърсън и един нов клиент в „Линкс“. — Говореше все едно на отворения хладилник, докато вадеше лимонова газирана вода.

— С господин Фулър ли? — попита Лида. В ума й зазвуча вътрешна аларма.

— Да, с господин Фулър — отвърна кратко баща й, сякаш самият въпрос беше нелеп. Тя притаи дъх, за да не кажа и дума. Беше видяла семейство Фулър на обяд преди двайсет минути. Нямаше начин господин Фулър да е играл голф цяла сутрин. Защо баща й лъжеше?

— Как беше играта? — Илара заобиколи плота, за да целуне бързо бащата на Лида.

— Оставихме клиента да победи, което беше най-важното. — Той се разсмя на собствената си смешка, но смехът му прозвуча изкуствено, сякаш умът му беше другаде. Да не би да криеше нещо? Майка й обаче се усмихна и кимна, без да забележи нищо.

— Отивам да си взема душ — заяви Лида и грабна чашата със смути.

Изфуча по коридора и блъсна вратата на стаята след себе си. Започна да сваля бързо мокрите от пот дрехи и ги хвърли в коша в ъгъла, който подаваше мръсното облекло към пералното помещение. Обгърна се с ръце и стъпи под душа, включи панела на пълна мощност. Сама не можеше да си обясни защо не спира да трепери.

Сви се и седна на червените плочи на пода, взети от вила в Капри. Тя лично ги беше избрала, когато бе ходила там във ваканция преди две лета. Косата й се накъдри на ситни фитили от ароматерапевтичната пара. Привлече колене към гърдите си и се опита да помисли. Мислите й бяха разпилени, прескачаха от тема на тема. Беше целунала Атлас на партито. С коя друга се виждаше той? Защо баща й лъжеше къде е бил? Изражението на Ейвъри напоследък, когато я зърнеше в коридорите на училището. Начинът, по който Лида се преструваше, че това никак не я притеснява.

Всичко това й се отразяваше. Тежеше й. Водата я бодеше като милион иглички, които пронизваха кожата й.

Имаше нужда да вземе нещичко.

Все още пазеше флик линка на стария си дилър, Рос. Корд ги бе свързал навремето; на два пъти, когато беше откраднала от ксенперхеидрена на майка си и за малко да я хванат, и на едно парти го беше помолила за помощ. Не знаеше към кого другиго да се обърне. Знаеше, че е рисковано да повери тайната си в ръцете на Корд, но усещаше, че под надувките той има собствен код на лоялност.

— Дадено — отвърна той и й изпрати флик линк с името Рос.

Рос, разбира се, й даваше ксенперхеидрен, колкото поискаше. Даваше й и други нещица, за които не й се налагаше да плаща.

— Имам предостатъчно допълнителни релаксанти — обясни й веднъж, когато тя си купи няколко ксенперхеидрена. — Защо не вземеш две? Сигурно ще ти трябват след тестовете. — Тя го послуша.

Скоро след това Лида започна да пуши от време на време с Корд и приятелите му, понякога с Брайс. На два пъти пробва по-силни наркотици, просто от любопитство; но не си позволяваше това да се случва прекалено често. От време на време й беше приятно; така се отпускаше, защото вечно й беше напрегнато.

Всичко беше съвсем наред до миналата зима, до Катян и изчезването на Атлас. Тогава Лида започна да губи равновесие.

„Здрасти. Как е?“

Лида вдигна рязко глава, когато получи съобщението на Атлас. „Здрасти — отговори тя предпазливо като се опита да потисне вълнението, което я разтърси. — Добре съм. При теб как е?“

„Питах се искаш ли да дойдеш с мен на едно купонче в университетския клуб?“

Лида затвори очи. Заля я облекчение и тя отмаля. „Да — отговори. — С удоволствие“.

За пръв път от седмици се отпусна, пое си дълбоко дъх с аромат на роза и остави кожата на ръцете и да набъбне. Нямаше значение колко вода използва — всичката се събираше и филтрираше за друга употреба. Затова остана под душа и остави напрежението да се оттече от умореното й тяло.

Най-сетне, почти спокойна, Лида стана и започна да втрива сапунени зърна в косата си. Така се чувстваше, когато бе защитена в палатката за медитации на Силвър Коув.