Хилядният етаж

ЛИДА

Лида обикаляше периферията на „Бъбъл Лаундж“, стиснала нелепата си бяла сламка толкова силно, че тя остави вдлъбнатина на дланта й. Партито беше суперско — тя не очакваше нищо друго от Ейвъри. Освен това знаеше, че изглежда зашеметяващо в новата си рокля с една презрамка. Обаче беше неспокойна. Пиеше й се, макар да си бе обещала да не близва алкохол тази вечер, обещание, което досега бе успяла да спази. Досега.

Забеляза Ейвъри и Ерис в центъра на заведението и за момент я бодна познатата завист. Ейвъри, разбира се, беше наистина съвършена. Само че Лида ревнуваше и от Ерис, от начина, по който тя, незнайно как, успяваше в прекалено късата си кожена дрешка да изглежда като кралицата на всичко. Всичко идваше от начина, по който се движеше, от небрежната самоувереност, с която се държеше, от презрението, с което изричаше команди. Лида бе по-скоро готова да умре, вместо да си признае, но в седми клас тя се опитваше да имитира движенията на Ерис пред огледалото. Така и не успя да постигне същия ефект.

Замисли се дали да не отиде при тях, но се отказа. Странната враждебност на Ейвъри й действаше зле.

А и защо не бе видяла Атлас тази вечер Все още не беше сигурна какво става между тях. Когато плановете им да излязат заедно се превърнаха в обща игра на АР, тя се уплаши, че той не се интересува. Оттогава обаче си разменяха фликъри непрекъснато — за глупости като училище и любимия им холосериал „Майк Волето“ и дали си струва да се ходи на мачовете на хокейния отбор този сезон. Лида бе сигурна, че някои от фликърите са многозначителни. Но пък от срещата им в грил „Алтитюд“ бяха минали две седмици, а Атлас все още не се беше задействал. Какво чакаше?

Тя погледна кехлибареното балонче, което се носеше наблизо. Една глътчица нямаше да й навреди, нали? Позволи си да отпие дълга глътка и се наслади на приятната топлина, която уискито разля в тялото й чак до пръстите на краката във високи сребърни сандали.

Тълпата пред нея се размести и тя забеляза Атлас в другия край на заведението.

И без да мисли, тръгна към него.

— Здрасти — започна тя, развълнувана от усмивката, която затрепка по лицето му, когато я видя. — Как върви?

— Нали знаеш. — Той посочи наоколо, тълпата гости, цветните балончета. — Всичко е толкова…

— Толкова в стила на Ерис ли? — попита Лида и Атлас се разсмя.

— Именно.

— Чух за новата ти работа — добави тя и й се прииска разговорът да не беше чак толкова неангажиращ.

— Да, засега е супер. — Той беше започнал работа в една от инвестиционните компании на баща си и бе отложил постъпването си в „Кълъмбия“ за следващата есен. Сви рамене. — Мисля да кандидатствам и за други колежи, след като разполагам с време.

— Искаш да се махнеш от Ню Йорк ли? — Колкото и време да го познаваше, мислеше Лида, нямаше да успее да го разбере.

— Има и други места по света, освен Ню Йорк — отвърна той.

— Да. И понеже си ги обиколил всичките и си прекарал по една седмица във всяко, вече си експерт — засече го Лида.

За нейна изненада той се разсмя.

— Права си, не съм експерт. Както казват хората, колкото повече виждаш, толкова по-малко знаеш.

Лида не беше чувала този израз. Беше й писнало да се опитва да разбере какво има предвид Атлас, какво иска.

— Объркваш ме — призна тя честно.

— И ти мен.

Лида го наблюдаваше как отпива от кехлибареното балонче. Неочаквано музиката й се стори по-бърза, в тон с бесните удари на сърцето й.

Не издържаше повече. Импулсивно, също както когато бяха в Андите, тя се приближи и го целуна.

Той отвърна. Лида пристъпи по-близо, плъзна ръка и вплете пръсти в косата му, нервите й неочаквано се възпламениха. Във вените й плъзна чист окситоцин. Най-сетне!

След миг се отдръпнаха един от друг. Лида вдигна поглед, за да прецени реакцията му, и… видя Ейвъри. Приятелката й беше застанала на не повече от метър от тях. Беше пребледняла, веждите й бяха извити от отвращение и ужас.

Лида примигна и пристъпи напред, но преди да успее да каже и дума, Ейвъри се обърна и потъна в тълпата.