— Ето те и теб.
Лида закрачи стегнато към мястото, където Ейвъри беше застанала сама и пиеше от едно балонче. Синята му светлина блестеше по лицето й, подчертаваше гланца по устните и клепките и тя изглеждаше почти като създание от друга планета. Повечето момичета бяха с брокат, с изключение на Лида — той винаги й придаваше вид на клоун заради по-тъмната й кожа.
— Здрасти, Лида — отвърна Ейвъри. Понечи да се обърне.
— Ти сериозно ли? — Лида протегна ръка и сграбчи китката на приятелката си. Писнало й беше да се преструва, че всичко е наред. Одеве се бе опитала да поговори с Ейвъри, непосредствено след като двамата с Атлас се целунаха и Ейвъри ги погледна ужасено, но я изгуби сред тълпата. Наложи й се да чака, докато Ейвъри слезе от носещата се платформа с тортата за рожден ден, на която не я беше поканила. Господи, Лида бе толкова отчаяна, че дори се опита да попита Ерис за съвет. Вече не знаеше какво друго да направи.
Ейвъри присви очи.
— Опитвах се отново да пингна на Ерис, така че би ли ме пуснала?
Лида пусна ръката й, сякаш се беше опарила.
— Защо ме избягваш?
— Не те избягвам — отвърна съвсем спокойно Ейвъри.
— Заради Атлас е, нали? Мислиш, че не съм достатъчно добра за него — заяви Лида. — Беше много разстроена, когато ни видя заедно.
Ейвъри трепна. Изглежда, се опитваше да измисли какво да каже.
— Струва ми се малко странно. Най-добрата ми приятелка и брат ми.
— Разбирам, че е странно. Не мислиш ли обаче, че преиграваш? — Думата „странно“ обаче съвсем не обясняваше защо Ейвъри беше отрязала Лида от живота си още от началото на учебната година. Имаше нещо друго.
— Можеше поне да ми кажеш, че го харесваш.
— Очевидно съм била права да си мълча, след като видях как реагира — сопна се възмутено Лида.
Ейвъри скръсти ръце на гърдите си.
— Просто не искам да бъдеш наранена.
— Не виждаш ли, че вече съм наранена?
Ейвъри отвори уста, но оттам не излезе никакъв звук.
— Извинявай — успя все пак да каже и Лида долови напрежението в думите й.
— Просто искам нещата да тръгнат постарому. — Наблюдаваше изражението на най-добрата си приятелка. Беше й неприятно, че говори така, сякаш й се моли. Само че вече не се интересуваше от гордостта си. Ейвъри й липсваше и бе готова да се извини за всичко, само и само за да оправи отношенията им.
Русото момиче въздъхна.
— Лида — започна тя, — ти си тази, която започна да се държи странно и да имаш тайни от мен.
— О, господи! — въздъхна Лида, защото сега вече всичко се връзваше. Ейвъри определено знаеше. — Атлас ти е казал, нали? За Андите?
Ейвъри стисна устни и не отговори. Лида продължи толкова бързо, че думите се сливаха:
— Извинявай, че не ти казах. Но ти беше заминала за Ню Йорк за операция, освен това се случи един-единствен път. След това Атлас изчезна и аз не знаех как да повдигна въпроса.
Почувства се лека, след като го каза и изчисти недоразуменията завинаги.
— Глупаво е, че не ми каза. — отвърна предпазливо Ейвъри.
Сведе поглед.
— Знам, че е глупаво, че е клише да изгубиш девствеността си с брата на най-добрата си приятелка. Тъкмо затова не исках да ти кажа. Бях толкова засрамена. Мислех, че може да означавам нещо за него. След това обаче той избяга.
Ейвъри беше пребледняла и мълчеше. Лида се поколеба.
— Честно… аз наистина много го харесвам — настоя тя. — Дори ако мислиш, че идеята не си струва. Аз пък искам да пробвам.
— Добре. Разбира се — отвърна напрегнато Ейвъри.
— Извинявай — каза отново Лида. — Знам, че трябваше да ти каже. Обещавам да няма повече тайни между нас. — Освен за реабилитационния център, прошепна гласче в ума й, но тя го накара да замълчи. Този въпрос не беше важен в момента. Ейвъри кимна бавно.
— Разбирам защо не си ми казала. И въпреки че съм малко…учудена — тя се разсмя, но в смеха й нямаше весела нотка, — се радвам за вас. Сега наистина трябва да пингна на Ерис. Може да ме търси. И се врътна към входа.
— Добре — отвърна тихо Лида. Бе наясно обаче, че извинение или признанието, или каквото и да беше, не е дало желания резултат. Между тях двете все още имаше напрежение.
Не е честно, помисли си тя и усети нова горчивина да напира в нея. Какво още искаше Ейвъри от нея? Трябваше ли да поеме ролята на неин придатък, да приеме, че досегашната приятелка никога няма да й позволи да излиза с любимия й брат? И как бе станало така, че Ейвъри определяше правилата? Гневът й започна да се надига на вълни. Лида извади гравираната бяла сламка от чантата си и се огледа за кехлибарено балонче.