Хилядният етаж

УОТ

— Уот! — Дребничка фигурка в розово се втурна по коридора.

— Здравей, Зара — разсмя се Уот и гушна петгодишната си сестра. По тъмните й къдрици имаше нещо лепкаво, тиара от костюм беше кацнала накриво на главата й. Уот забеляза, че долнището на пижамата, което преди се влачеше по земята, сега й стига до средата на прасците. Каза си, че следващия път, когато му платят, трябва да й купи нова пижама. Зара се разкиска, след това се загърчи нетърпеливо и се измъкна от ръцете му, за да хукне отново към хола, където брат й близнак, Амир, строеше нещо от пластифорни кубчета.

— Ти ли си, Уотзан? — провикна се майката на Уот от кухнята.

— Да, мамо.

Не биваше да очаква нищо хубаво, когато го наричаше с цялото му име.

„Първо се преоблечи“, посъветва го Надя, но Уот вече беше на вратата. Ширин беше пред печката и наливаше вода за вечерята от инстантни нудълс. Уот помнеше времето, преди да се родят близнаците, когато тя приготвяше сложни персийски гозби: ароматни агнешки яхнии и питки със златиста коричка, ориз, поръсен със сумак. След това, най-неочаквано, тя забременя и спря да готви: твърдеше, че от миризмата на подправките й прилошава. Дори след като близнаците се родиха, домашните персийски ястия така и не се появиха отново. Вече нямаше време за тях.

Ширин включи котлона на максимум и се обърна към Уот.

— Цял ден ли беше у Дерик? — И погледна смачканите му дрехи от предишния ден. Уот се изчерви. Надя мълчеше, но той усещаше каква мисъл й се върти в главата: „Нали ти казах“.

— Да, останах у Дерик — отговори той на майка си, но тя продължи да го наблюдава с празен поглед. — Днес беше последният ни ден от лятната и искахме да приключим играта… — Той замълча.

Истина беше. Не бе прекарал много време с момичето с мартинито от снощи — Надя се оказа права, тя нямаше какво да каже и той се почувства малко глупаво, че си е тръгнал от бара с нея. Измъкна се бързичко и тръгна към дома на Дерик. Прекара нощта там, на сутринта ядоха огромни сандвичи от пекарната и гледаха футбол на малкия екран в хола на Дерик. Не че Уот гледаше да не се прибира, но Дерик нямаше по-малки брат и сестра, които имат нужда от непрекъснато внимание. Родителите му го оставяха да прави почти всичко, което иска, стига оценките му да са добри.

— Имах нужда от помощта ти — продължи Ширин, по-скоро отчаяно, отколкото гневно. — Следобед близнаците имаха преглед. Наложи се да накарам Таша да ме покрие в центъра, за да ги заведа, защото не можах да те намеря. До края на седмицата се налага да съм на двойни смени, за да компенсирам отсъствието си.

Уот се почувства много гадно.

— Можеше да ми пингнеш — отвърна той нещастно, защото бе почти сигурен, че снощи не е обърнал внимание на обаждането й.

— Бил си твърде зает да играеш на холоиграта — сопна се майка му, след това въздъхна. — Добре де, няма нищо. Просто се позанимавай с брат си и сестра си. — Докато тя слагаше на масата купички и лъжици, вратата се отвори отново и Зара пак се разписка. След малко бащата на Уот влезе в кухнята, близнаците бяха увиснали на краката му. Обикновено работеше до по-късно и да си дойде за вечеря беше специален случай.

— Вечерята е готова, Рашид. — Майката на Уот го посрещна с уморена целувка по бузата.

Всички се скупчиха около малката маса. Уот тъпчеше инстантните нудълс и извадените от консерва зеленчуци в устата си, без да усеща вкуса им — не че имаха кой знае какъв вкус. Беше ядосан на майка си, че го беше накарала да се чувства виновен. Какво толкова, че от време на време ще отскочи до бар в средата на Кулата, за да изпусне малко пара? Какво толкова, че ще прекара последния ден от лятната ваканция с приятеля си?

В мига, в който Зара се прозя и ръцете й се свиха в малки юмручета над главата, Уот скочи.

— Влакчето за сън тръгва! Всички да се качват! — заяви с дълбок глас.

— Ту-ту! — Зара и Амир се опитаха да имитират звука, който издава влакът, и затичаха редом с него. Истинският влак беше безшумен, разбира се, но близнаците гледаха безкрайно много анимационни холофилми с влакчета и обичаха да издават този звук. Бащата на Уот се усмихна, докато ги наблюдаваше. Ширин стисна устни и не каза нищо.

Уот поведе близнаците по виещите се релси на въображаемия влак към края на коридора. Стаята им беше малка и въпреки това по-голяма от неговата: навремето беше всъщност неговата, преди те да се родят, а след това той се пренесе в офис къта. Бледа светлина едва осветяваше тесните легла, вградени едно над друго на стената. Уот многократно се бе опитвал да подаде повече електричество към близнаците, но то никога не изглеждаше достатъчно. Той с горчивина подозираше, че вината е негова, заради жадния за електричество хардуер в стаята му.

Помогна на близнаците да си измият с лазер зъбите, сложи ги в леглата и ги зави. Тук нямаше компютър, разбира се, но Надя направи най-добрата проверка на жизнените показатели, като наблюдаваше дишането и движението на очите на близнаците. След като тя потвърди, че са заспали, Уот затвори тихо вратата и тръгна по коридора към импровизираната си спалня.

Отпусна се доволно в ергономичния си стол — беше го взел от офис, на който предстоеше закриване — и кликна върху екрана висока дефиниция на бюрото, което заемаше по-голямата част от стаята. Леглото му беше завряно в ъгъла, дрехите натъпкани върху ховер греди близо до тавана. Надя нямаше нужда от екрана, разбира се, тъй като можеше да проектира абсолютно всичко директно върху лещите му. Въпреки това Уот обичаше да сърфира в нета винаги, когато имаше възможност. Макар понякога да си казваше, че е откачено да замениш цялото си зрително поле с дигитален поглед.

Прегледа всички съобщения от момичета, с които се беше запознал в „Пулс“ снощи, след това затвори, без да отговори на нито едно. Вместо това се логна в H@cker Haus, любимия му черен уебсайт с постинги за поръчки в „сферата на обслужването“.

Семейството на Уот винаги се нуждаеше от пари. Бяха се преместили от Исфахад в Ню Йорк година преди той да се роди, когато Кулата била нова и целият свят бил полудял по нея: преди Шанхай, Хонконг и Сао Пауло да си построят свои мегакули от по хиляда етажа. Уот знаеше, че родителите му са емигрирали заради него, с надеждата да му осигурят по-добро бъдеще.

Не се беше получило както се бяха надявали. В Иран бащата на Уот учил в най-добрата школа по механично инженерство, а майка му се готвела за лекарка. Сега обаче Рашид ремонтираше индустриални охладители и отточни системи. Ширин бе принудена да поеме работа като болногледачка в частна болница, за да могат да запазят апартамента си. Никога не се оплакваха, но Уот знаеше, че не им е никак лесно, докато дни наред блъскат по разни машинарии и превиват гръб около капризни старци, а след това слизат, за да се грижат за семейството си. Колкото и да се стараеха, парите все не стигаха. Особено сега, когато близнаците растяха.

Затова Уот започна да спестява за колеж. За Техническия в Масачузетс. Инженерната им програма за микросистеми беше най-качествената на света — най-добрият му шанс някой ден да започне работа в един от малкото останали законни кванти, собственост на ОН и НАСА. Нямаше намерение да кандидатства в разни училища, където бе гарантирано, че ще го приемат. Родителите му се тревожеха, защото проявяваше инат и бе прекалено самоуверен, но на Уот не му пукаше: той знаеше, че ще влезе. Големият въпрос беше как ще плати за образованието си. Беше кандидатствал за стипендии и бе спечелил няколко незначителни тук-там, но никъде достатъчно, че да плати за четири години в скъп частен университет.

Затова започна да изкарва пари по различен начин: като се вреше в незаконните ниши на нета и отговаряше на обяви за евфемистично наречените поръчки „в сферата на обслужването“. С други думи, хакерска работа. Двамата с Надя фалшифицираха данни за професионален опит, променяха оценките на ученици в различни училищни системи, дори се вмъкваха във фликър акаунтите на хора, които имаха съмнения, че интимният им партньор им изневерява. Само веднъж се опитаха да хакнат банкова система и прекратиха почти незабавно, защото Надя откри вирус, който се беше насочил към тях, и се изключи на мига.

След този случай Уот се стараеше да се държи настрани от всичко прекалено незаконно, с изключение на съществуването на Надя. Въпреки това поемаше всичката работа, която можеше да свърши, депозираше повечето приходи в спестовен влог, а останалото даваше на родителите си. Те бяха наясно, че го бива в технологиите, и когато им обясняваше, че парите са от техническо обслужване онлайн, не задаваха въпроси.

Той разгледа бавно обявите за търсене в H@cker Haus и потисна една прозявка. Както обикновено, повечето бяха нелепи прищевки — или прекалено нелегални, за да ги поеме, но набеляза няколко, за да ги прегледа по-късно. Една от тях привлече погледа му, защото се търсеше информация за изчезнал човек. Обикновено тези бяха лесна работа, стига човекът да беше все още в страната; Надя отдавна беше хакнала камерите на националната система за сигурност и можеше да използва системата за лицево разпознаване, за да открива хора за броени минути. Обзет от любопитство, Уот продължи да чете с извита вежда, беше определено необичайно.

Авторът на поста искаше информация за човек, който липсваше от една година, но сега вече се бил върнал. „Държа да науча де е бил през всичкото време и защо се върна“, обясняваше човекът. Стори му се съвсем лесно.

Уот веднага написа отговор и се представи като Надя — името, което използваше за всичките си хакерски поръчки, защото що пък не? — и каза, че с удоволствие ще помогне. Отпусна се назад и забарабани с пръсти по подлакътника.

„Може и да проявя интерес — отговори човекът, написал поста. — Само че имам нужда от доказателство, че наистина можеш дa направиш това, което твърдиш“.

Виж ти, виж ти. Новак. Всички, които редовно постваха тези форуми, знаеха достатъчно за Уот и бяха наясно, че е професионалист. Запита се кой ли е човекът.

— Надя, можеш ли…

— Да — отвърна Надя, разбрала въпроса още преди той да го е изказал, и хакна системата за безопасност на изпращача, за да открие хардуер адреса. — Спипах я. Ето я и нея.

На екрана излезе профил на момиче. Беше на възрастта на Уот и живееше тук, в Кулата, на 962-ри етаж.

„Какво имаше предвид?“, отговори той малко заинтересован.

„Той се казва Атлас Фулър. Кажи ми нещо, което не знам за него, и получаваш работата“.

Надя откри Атлас на мига. Той си беше у дома — на хилядния етаж. Уот беше поразен. Този тип наистина ли живееше на хилядния етаж? Не че Уот се беше замислял за пентхауса на Кулата, но ако се замислеше, нямаше дори да помисли, че там живее тийнейджър. „Какъв идиот — помисли си Уот. — Да избяга от такъв живот“.

— Има ли начин да хакнем домашния им компютър? — попита той Надя и се замисли дали ще види Атлас в спалнята му. Късметът обаче изневери на Надя.

— Невероятно сложна система — предупреди тя Уот, което той много добре знаеше, че означава, че ще отнеме седмици. Трябваше да се добере до нещо веднагически. Тази работа беше прекалено сладка, за да я изгуби.

„Тогава съобщенията му“. Тях щеше да хакне по-лесно. Както и предполагаше, Надя веднага изтегли последните съобщения на Атлас. Няколко бяха до момчета на име Тай и Макстън, а останалите до някоя си Ейвъри. Нито едно не беше интересно. Въпреки това Уот ги препрати.

След малко пристигна отговорът на момичето.

„Поздравления. Нает си. Сега трябва да откриеш колкото е възможно повече за това какво е правил Атлас през изминалата година“.

„Както желаеш“, не се стърпя да отговори Уот.

„Освен това — продължи момичето, без да обърне внимание на сарказма, — предлагам ежеседмично заплащане за непрекъснати сведения за него — какво прави, къде ходи, всяка информация, която можеш да ми осигуриш. Всичко това е за негова безопасност“, написа в заключение, макар да звучеше напълно неубедително.

Точно така, за негова безопасност, помисли си през смях Уот. Много добре знаеше какво представляват отхвърлените любовници. Тази или беше бившата приятелка на Атлас, която се опитваше да си го върне, или настоящата, която се беше затръшкала, че той й изневерява. Така или иначе, работата беше истинска златна мина. Досега Уот не беше виждал поръчка за хакер с периодично заплащане: повечето случаи в H@cker Haus бяха еднократни, защото хакването беше едно незаконно влизане, след което приключваш завинаги. Това момиче искаше да му плаща всяка седмица единствено за да следи какви ги върши гаджето. На това му се казваха лесни пари, така че той нямаше намерение да се издъни.

— Лида Коул — каза Уот на глас, когато натисна „изпращане“, — за мен ще е огромно удоволствие да правим бизнес.