Хилядният етаж

УОТ

— Загаси — простена Уот и се превъртя.

Всичко го болеше. Гърлото му беше пресъхнало, езикът обложен, главата го цепеше повече, отколкото в деня, когато бяха инсталираш Надя. Не беше сигурен защо проклетата светлина не се гаси, но държеше очите си затворени в опит да я блокира. Прииска му се да изругае, но усилието му се стори твърде голямо.

— Уотзан — заговори в ушните му антени Надя.

— Ох! По-тихо! — намръщи се той и си затисна ушите. Преобърна се и забеляза смътно, че все още е с дрехите от снощи. Какво се беше случило?

— Пий! — нареди Надя. На масичката до леглото му бе оставена кана вода и шишенце с болкоуспокояващи. Уот успя да седне и грабна каната с две ръце.

— Леле — въздъхна и поклати глава, след като изпи почти половината. — Кое време е станало?

— Осем вечерта в събота.

— Какво? — Уот понечи да стане, но се отпусна отново, защото краката не го държаха. — Нашите…

— Мислят, че си болен. Влязох в местния медицински мейнфрейм и хакнах един медицински робот, накарах го да докладва, че си с грип. Дори осигурих почистващ робот, който да заличи следите от уискито и другите доказателства преди те да се събудят — уведоми го Надя почти гордо. — На сутринта баща Ти те пренесе в леглото. Майка ти се грижеше одеве за теб, преди да тръгне на работа. Накарах медицинския робот да й каже да ти донесе това — добави тя за водата и болкоуспокояващите.

— Благодаря — прошепна той. Държането на Надя по време на криза беше наистина впечатляващо.

— Предупредила съм те за потенциалните странични ефекти на нелегалните вещества.

— Какво? — Той отпи още глътка вода и изпъшка изтощено: — Господи! Никога не съм бил с такъв махмурлук.

— Не е махмурлук. Беше дрогиран — каза Надя. — От Лида. Какво помниш?

Лида. Беше забравил, че е идвала. Опита се да подреди събитията от предишната нощ, но всичко беше размазано. Помнеше, че беше пил с Дерик, след това дойде Лида… задаваше въпроси за Атлас… целунаха се и тя имаше вкус на уиски…

Не помнеше нищо друго.

— Какво стана? — прошепна дрезгаво той.

— Ще ти пусна записа — отвърна Надя.

И пусна записа директно на лещите, също като видео. Уот преживя отново вечерта от гледна точка на пиянското си изпълнение, видя как Лида нахлува, как му говори за Ейвъри и му предлага наркотик. Видя се как отказва — това го помнеше, — а след това тя сви рамене и започна да налива уиски и на двамата.

— Ето — обади се Надя, спря записа и увеличи ръцете на Лида, след това превъртя и пусна на забавен кадър. — Виждаш ли? Тя ти пуска нещо в чашата.

— Но защо? — извика той.

Надя продължи със записа. Уот гледаше обзет от ужас как Лида сяда в скута му и го целува. „Какъв глупак!“, помисли си. Целувката продължи по-дълго, отколкото му беше приятно да гледа.

— Можеш да продължиш напред, Надя — помоли той и тя изпълни.

След малко очите на Уот започнаха да се затварят — той предположи, че наркотикът си е свършил работата — тъкмо когато Лида се облегна назад, без да откъсва умния си поглед от него.

— Уот. — Говореше тихо, ласкаво, сладко. — Как се чувстваш?

— Супер — прошепна той.

— Да знаеш, че беше много лош. — Уот примигна и я видя, че се протяга към главата му. Реши, че си играе с косата му. Добре че записът на Надя включваше единствено аудио и видео, без докосване.

— Не — опита се да протестира Уот. Очите му се затвориха и повече не се отвориха.

— Одеве ме излъга, когато каза, че нямаш представа с кого се вижда Атлас зад гърба ми.

— Аз не…

— Не знаеш, а? — Гласът й беше мек като пухено легло. С такъв глас се говори на болно дете.

— Да. — По дяволите, помисли си той, докато слушаше, стомахът му бе свит от ужас.

— Кой е? — Сладостта в гласа й вече я нямаше, беше останало единствено нетърпение.

— Ейвъри…

— Съсредоточи се, Уот! Попитах те с кого се вижда Атлас. Забрави за Ейвъри!

— Не… Ейвъри и Атлас за заедно…

Последва дълго мълчание. Уот неочаквано се зарадва, че очите му са били затворени. Не искаше да види лицето на Лида, докато тя осмисля чутото.

— Сигурен ли си? — попита тихо тя накрая и той чу шока в гласа й. — Атлас и Ейвъри Фулър? Нали знаеш, че са брат и сестра? — Прозвуча така, сякаш си напомняше, също както беше и при него.

— Надя ги хакна! Чух ги в леглото…

Чу се шумолене, когато се разтърси шишенце с хапчета, ново шумолене, нещо се подреждаше — и после гласът на Лида прозвуча някъде отдалече, откъм вратата.

— Благодаря ти, Уот — каза тя. — Много ми помогна. Сладки сънища.

Уот чу как вратата се затваря.

След това записът свърши.

Какво направих, замисли се Уот, обзет от ужас.

— Не се обвинявай — опита се да го успокои Надя. — Тази сутрин сканирах жизнените ти показатели. Дала ти е изключително висока доза вертоломин, смесен със седатив. Това е наркотик, който премахва задръжките, известен с това, че забавя мисленето толкова много, че на хората им е трудно да лъжат!

— Споменал съм те! — добави Уот с все повече ужас.

— Да, но Надя е името, което използва пред нея. Сигурно е решила, че е просто пиянска изцепка.

— Забравяш, че Лида е напълно луда. — А сега знаеше за Ейвъри и Атлас.

Уот не можеше да обясни чувството за отговорност, което изпитваше към Ейвъри. На практика не й дължеше нищо — тя го беше изритала, за да се натиска със собствения си брат, нали така. Да, наистина неприятно и дори гадно. Спомни си колко тъжна му се стори онзи първи ден, когато се запознаха в „АРина“, когато каза замислено, че никой не опознава другите, защото всички крият по нещо голямо.

Той беше научил най-голямата й тайна и я беше поднесъл на тепсия на напълно смахнатата й бивша най-добра приятелка, която пък бе готова на всичко.

— Дали Лида вече е изтресла каквото знае пред Ейвъри и Атлас? — Уот бе обзет от паника.

— Не — увери го Надя. — Цял ден следя какво правят и по всичко личи, че Лида все още не се е задействала. Доколкото разбирам, дори не се е виждала с Ейвъри.

— Те къде са?

— Ейвъри е организирала парти — каза Надя и включи фийда на Ейвъри на лещите му. — Лида е тръгнала натам.

— Тогава и аз трябва да отида! — Уот се втурна към вратата, все още с вмирисаните и смачкани дрехи от снощи. Не беше сигурен защо, но имаше чувство, почти предчувствие, че ще се случи нещо ужасно. Всичко беше толкова заплетено и прецакано, че нямаше начин да не приключи с трагедия.