Фурията на капитана

Глава 6

— И така, капитане — каза сър Сирил.

Той леко се намръщи и се размърда на седалката, опитвайки се да нагласи по-удобно металния крак, който заместваше собствения му под коляното.

— Ако сте готов, защо не ни демонстрирате вашата ерудиция.

Тави кимна и излезе на подиума в залата за конференции. Въпреки че високопоставените лица си бяха отишли, помещението все още беше претъпкано, но този път от офицерите на двата легиона на Сенатската гвардия и Първи алерански.

С изключение на Макс, Красус и един или двама други трибуни от Първи алерански, Тави беше най-младият човек в залата.

— Благодаря ви, сър Сирил — каза Тави. — Първи алерански води активни бойни действия срещу войските на канимите на юг в продължение на почти две години, броено от Нощта на червените звезди. Ние отблъснахме техния първи и втори опит за превземане на моста. След допълнителния натиск, оказан от войските на Върховен лорд Плацида на източния им фланг, те бяха принудени да отклонят значителна част от пехотата си на изток и ние изтласкахме гарнизона им от неговата позиция във Фаундърпорт. Гражданското опълчение на Фаундърпорт държи града и ние винаги сме готови да му окажем необходимата помощ. Това е единствената ни крепост на юг от Тибър, но канимите не смеят да я атакуват от страх да не бъде хванати между Първи алерански и градските стени.

— Това вече го знаем, капитане — раздаде се гласът на Арнос.

Сенаторът, облечен във великолепна официална мантия от синя и червена коприна, седеше на първия ред.

Двамата капитани от Сенатската гвардия седяха от лявата му страна, а Наварис и един от нейните двама сингулари — отдясно.

— Може да не продължавате да ни напомняте за постиженията си. Всеки от намиращите се тук признава, че сте постигнали някои успехи.

Тави почувства, че е на път да започне да скърца със зъби, но успя да се сдържи. Да го отнесат враните, ако позволи на този надут паун, облечен в копринена роба, така лесно да го изкара извън нерви. Освен това инстинктите му подсказваха, че би било грешка да позволи на Наварис да го види как губи самообладание.

Наварис. Жената беше легенда сред курсорите, най-успешният и най-високоплатен убиец в Алера. Беше убила седемдесет и трима противници в законни дуели и около шестдесет-седемдесет в схватки, които бяха определени като самозащита. Носеха се слухове, че още около стотина загадъчни убийства могат да й бъдат приписани с доста висока точност, а също така тя беше добра и в прикриване на престъпленията си, както и в избягване на отговорност за уменията си. Тави осъзнаваше, че тя сигурно е убила много повече, но успешно се е отървавала от труповете.

Наварис не изглеждаше толкова опасна, колкото всъщност беше. Жилава и стегната, един-два инча не й достигаха до шест фута височина. Имаше безцветни сиви очи, косата й с цвят на сол и пипер беше подстригана късо, както е прието в легионите, което убиваше всякакви намеци за женственост, също както и мършавото й, мускулесто тяло.

Носеше черни кожени панталони за езда, а на бедрото й се виждаше дълъг меч за дуели. Скучаещият й поглед гледаше света наоколо, сякаш всеки в него е просто поредният спаринг-партньор в залата за тренировки. Ако беше нападнала Тави в кабинета му, той се съмняваше, че ще успее да й устои повече от секунда или две.

Също така тя беше, ако Тави правилно я беше преценил, абсолютно откачена.

Той измести поглед от Наварис обратно към сенатора.

— Моля за извинение, сенаторе. Започнах с общ преглед на ситуацията.

Арнос му хвърли кисел поглед и нетърпеливо махна с ръка.

— Приключете с това.

Сър Сирил, седнал в самия край на първия ред, вдигна глава и каза:

— Започнете с Воксгард.

Тави кимна. Той се обърна към черната дъска зад себе си и с няколко бързи движения нахвърли груба карта на региона, отбелязвайки Елинарх, Тибър и Фаундърпорт.

— Воксгард е холт, който се занимава с дърводобив, и се е разраснал до малък град — каза той, обръщайки се към залата. Бързо отбеляза местоположението му, примерно на около тридесет мили южно от Елинарх. — Когато изтласкахме канимите от позициите им във Фаундърпорт, те се сражаваха като бесни, за да задържат Воксгард.

Един от капитаните до Арнос, мъж на име Налус, промърмори:

— Стени?

— Не — каза Тави. — Там няма никакви сериозни укрепления. Също така нищо особено по отношение на терена. Но ние се сражавахме с тях в продължение на два дни, преди най-накрая да отстъпят.

— Защо ви е отнело толкова много време, за да ги разбиете? — попита Налус.

— Те не бяха разбити — каза Тави. — Всъщност отстъпиха много организирано, а след два дни сражения ние не бяхме във форма да ги питаме за това.

— Оттогава повечето ни стълкновения приличат по-скоро на тежки схватки, отколкото на генерално сражение, докато канимите укрепваха позициите си. Едновременно с това няколко курсора на короната, изпратени да помогнат на Първи алерански, проникнаха в окупираната територия и започнаха да събират информация.

— Какво научихте? — попита Арнос.

— Първо, сър, че канимите не са позволили на всички да си тръгнат спокойно, както си помислихме в началото. Те са задържали представителите на две професии — дърводелци и корабостроители.

Арнос силно се намръщи.

— Значи… тяхната защита на дърводобивния холт е имала определена цел.

Тави кимна.

— Те са събирали материал. Дървесината, която е отлежавала в складовете, основно.

— Отлежала дървесина? — трибунът по тактика Келус стоеше облегнат на страничната стена, недалеч от Тави. — Защо точно отлежала дървесина, сър?

— Защото, трибун — каза Арнос твърдо, — не можеш да строиш кораби от сурова.

Тави кимна, леко впечатлен въпреки нежеланието си. Мозъкът на Арнос работеше бързо, когато решеше да го използва.

— Точно така, сър.

Той се обърна и маркира точка на грубата карта, долу ниско на дъската, може би на разстояние стотина мили.

— И ние мислим, че те ги строят тук, в град, наречен Мастингс. От морето към него води дълъг тесен залив и там вече е имало условия да се строят по дузина кораба едновременно. Предполагаме, че сега възможностите са разширени.

— Предполагате? — попита Арнос.

— Това е хипотеза, сър, но всичко се вписва много добре. Канимите поставиха отбранителни позиции на входа на залива и потапят или залавят всички кораби, насочили се към Мастингс. Патрулите им в този район са тройно повече от където и да е другаде, а основната част от техните войски е разположена някъде в този район. Трудно е да се установи точно, защото те забраняват на всички алеранци да влизат в града, с изключение на корабостроители или дърводелци, които са принудително взети да работят.

— Тогава как разбрахте, че основната част от войските им са там? — попита Арнос.

— Посредници в доставките на храни, сър — каза Тави. — Или Мастингс е населен с огромен брой каними, или жителите му са решили да изоставят живота на морско пристанище и да се заемат с търговия с едър рогат добитък.

— Кораби — промърмори капитан Налус отново. — Какво ще правят с проклетите кораби?

Тави отговори:

— Канимът Сари, който първоначално ръководеше инвазията, заповяда корабите им да бъдат изгорени веднага след като слязоха на брега. Сиянието на пожарите над Фаундърпорт се виждаше на пет мили наоколо.

Арнос се почеса по брадичката, докато изучаваше грубата карта.

— Корабите ще им дадат няколко възможности, които в момента нямат — каза той. — Те ще могат бързо да се движат нагоре и надолу по брега, кучетата могат да плават. Ако построят достатъчен брой, те ще могат да придвижат всичките си сили, за да подкрепят Калар на юг или да ни накарат да бягаме в кръгове тук.

— Или, сър — каза Тави. — Те могат… да се приберат у дома.

Арнос хвърли пълен с неверие поглед на Тави.

— Възможно е, сър. Повечето каними в Алера не искат да се установяват тук. Точно затова Сари трябваше да изгори корабите. С тях има деца и жени, за които също трябва да мислят. Те искат същото, което всеки от нас би искал в подобна ситуация — сви рамене Тави. — Те искат да се приберат у дома.

Арнос просто гледаше Тави, без да казва нищо.

Тави стисна зъби. Хитрият сенатор му осигури достатъчно въже, за да се обеси сам на него, и Тави го осъзнаваше, но също така знаеше, че трябва поне да опита.

Затова той си пое дълбоко дъх и продължи да настоява:

— Имайки предвид как конфликтът е спрял през последните няколко месеца, тук имаме възможност.

В стаята се възцари абсолютно мълчание, докато накрая Арнос учтиво не попита:

— Каква възможност?

Късно беше да спира сега.

— За преговори — каза Тави.

— Преговори — каза Арнос. — С канимите.

— Сенаторе, ние искаме канимите да си тръгнат. Има вероятност самите те да искат да си тръгнат. Аз мисля, че си струва да проучим тази възможност.

— Преговори — повтори сенаторът. — С канимите.

— Те имат посланик, сър — каза Тави. — Алера вече е преговаряла с тях преди.

— Посланикът, който командваше отряд канимски воини и обучени животни в самото сърце на столицата и се опита да убие Първия лорд, да — съгласи се Арнос. — Посланикът, който в момента е в затвора в очакване на екзекуцията.

— Съд — каза сър Сирил с много мек глас. — В очакване на съд. Вината му не беше доказана.

Арнос хвърли насмешлив поглед на Сирил.

— Неговите войници. Неговите хора. Дори и да не го е планирал, той е трябвало да знае за това и да го спре. Във всички случаи той носи вината.

— Все пак това може да е възможност, която си струва да се обмисли.

— Ясно — каза Арнос тихо. — След като канимите нахлуха, убиха хиляди алеранци, лишиха от домове стотици хиляди, изгориха няколко града и се съюзиха с бунтовника с цел да го издигнат на престола, ние трябва… какво? Да им дадем подслон и храна, докато сами строим кораби за тях? Да напълним тези кораби с храна и подаръци? И след това да ги изпратим у дома с най-добри пожелания?

— Сър — започна Тави.

— Дори виждам ползите — продължи Арнос. — Те се връщат у дома и разказват, че цялата раса алеранци е толкова страхлива и слаба, че ние не само не сме успели да защитим собствените си земи от тях, но и сме били толкова уплашени, че сме им платили, за да ни оставят.

— Това не е…

— А след година, или две, или пет, те ще дойдат отново, и този път в много по-голям брой. Ще поискват ново плащане — Арнос поклати глава. — Не, ние ще ги спрем тук. Сега. Ще ги изтрием от лицето на Алера. Всички до един. Ще им покажем каква цена трябва да платят за това, което направиха.

Няколко ниски, ръмжащи възгласи на одобрение преминаха през помещението. Нито един от тях, доколкото Тави можа да прецени, не принадлежеше на някой от Първи алерански.

— Ние можем да ги победим — намеси се Сирил. — Но това ще ни струва много хора. Хора, които ще ни бъдат необходими на юг, когато тръгнем в настъпление срещу Калар.

— Хората умират, независимо какво правим — парира Арнос.

— Разбира се — съгласи се Сирил. — Просто предпочитам да не умират без нужда. Това е професионален принцип.

Арнос присви очи към сър Сирил.

— Бих могъл също да посоча, сър — добави Тави, — че дори временното прекратяване на военните действия ще ни даде повече време за събиране на информация и получаване на най-голямо предимство.

— И повече време на врага да построи атакуващи кораби, което ще ги направи много по-мобилна заплаха. Повече време за робите-предатели да се подготвят и оборудват. Повече време за укрепване на позицията им — Арнос насочи поглед към Тави и каза: — Няма да има никакви преговори, капитане.

— Сър — каза Тави, — ако ми дадете само малко време да се свържа с Първия лорд и…

Лицето на Арнос се зачерви, а гласът му стана остър и суров.

— Няма да има никакви преговори, капитане!

— Но…

— Още само една дума — изплю Арнос, — и ще ви освободя от задълженията ви и ще заповядам да ви набият с камшик. Разбрахте ли ме? Капитане?

Тави стисна челюсти, задържайки напълно неблагоразумния отговор, и вместо това рязко кимна на сенатора.

След като го гледа няколко секунди, Арнос кимна. Гласът му отново беше спокоен, когато се изправи.

— Благодаря ви за доклада, капитане — каза той и закрачи в предната част на стаята. — Това е всичко.

Тави мрачно зае мястото си отдясно на сър Сирил.

— Враните да го вземат всичко това — промърмори той под нос.

— Това едва ли е изненада — отговори Сирил.

Тави гърлено изръмжа.

— По-спокойно — предупреди го Сирил. — Ти направи достатъчно за днес. Мисля, че успяхме да достигнем поне до Налус.

Тави се огледа, търсейки капитана на гвардията. Налус замислено се мръщеше на грубата карта, докато сенатор Арнос произнасяше кратката си реч в защита на Алера от канимския бич.

По гърба на Тави пробяга тръпка, когато погледна покрай Налус и видя Наварис да го гледа с празни очи. Сингуларът за миг задържа погледа му, след което му изпрати смущаваща усмивка.

Тави отмести поглед и потисна неприятното треперене.

— Господа — каза Арнос, — прекалено дълго време се защитавахме. Прекалено дълго време стояхме на стени и мостове. Настана време да излезем срещу тази заплаха и да покажем какво означава да заставаш на пътя на легионите.

Това предизвика нов одобрителен ропот от всички, които седяха в стаята, с изключение на офицерите от Първи алерански.

— И така — продължи Арнос, — нашата офанзива започва — той се обърна и начерта дебела линия върху дъската, от Елинарх право в Мастингс. — Ще принудим техните основни сили да встъпят в битка и ще ги унищожим, преди да успеят да завършат изграждането на тези кораби. Тръгваме на разсъмване, след два дни. Подгответе хората си. Свободни сте.

Залата се изпълни с шум, когато мъжете станаха, продължавайки да разговарят, и започнаха да се придвижват към изхода. След минута-две Тави и Сирил останаха сами.

Сирил хвърли поглед към картата на дъската, а след това завъртя очи.

— Разбира се. Марш директно към целта по права линия — той въздъхна. — Колко силни точки2 може да разположи Насаг по този маршрут?

— Три, може би четири — каза Тави. — Плюс това те ще имат много възможности да грабят обозите ни с продоволствия, докато сме в движение. А после и самия град.

— Ще можем ли да се промъкнем през тях?

— Как да го кажа — отговори Тави. — Ако Насаг е готов да понесе тежки загуби, той може да ни спре и без подготовка.

Сирил поклати глава.

— Не. Той ще ни атакува колкото може по-яростно, но като сведе собствените си загуби до минимум.

Тави кимна.

— Ще ни пуска кръв по целия път до Мастингс. За да ни довърши накрая.

— Колко време ще отнеме?

Тави поклати глава, пресмятайки. Благодарение на работата на Ерен той разполагаше с подробни карти за разработване на своя собствен план и беше запознат с територията, през която им предстоеше да си пробиват път с бой.

— Около десет седмици, ако имаме късмет — Тави присви очи, гледайки към картата. — И нямам особено предчувствие за късмет.

— Много неща могат да се случат за десет седмици — отвърна Сирил.

— Трябва да говоря с него още веднъж — каза Тави. — Насаме. Може да се окаже по-възприемчив към идеята за преговори, ако не е заобиколен от хора.

— Той винаги е заобиколен от хора — каза Сирил. — И от това няма да излезе нищо добро, капитане.

— Но това е глупаво. Насаг е готов за диалог.

— Не го знаеш — каза Сирил. — Никога, с нито една дума не го е намеквал.

— Това не е техният начин — отговори Тави. — За канимите говоренето е безполезно. Действията говорят по-силно. И Насаг със своите действия ясно заяви намеренията си. Той е готов да си сътрудничи с алеранци, а не просто да ги убива — и иска да си тръгне.

— Възможно е — каза Сирил. — Възможно е да си прав. Ако аз командвах, щях внимателно да обмисля думите ти. Ти си го заслужил — той поклати глава. — Но командвам не аз и не ти. Ако отново повдигнеш тази тема, той ще има оправдание да те махне. Не му позволявай да го направи.

Тави проговори през стиснати зъби.

— Трябва да има начин.

— Тогава го намери — каза Сирил, надигайки се от стола. — Но го прави в свободното си време. Съсредоточи се върху това, което се случва тук и сега. Животът на много хора зависи от теб, въпреки че те може и да не го знаят.

— Да, сър — отговори Тави.

Те си размениха взаимни поздрави и Сирил, подпирайки се на бастуна си, закуцука навън. Миг по-късно Максимус провря главата си през вратата.

— Поздрави, капитане. Какви са новините?

— Потегляме — отговори Тави и тръгна към вратата. — Извикай трибун Цимния в моя кабинет, ако обичаш, за да обсъдим логистиката. И сложи момчета на стража.

Той огледа коридора отдясно наляво и се намръщи.

— Хм. Очаквах, че Маркус ще е тук. Виждал ли си го?

— Днес — не.

— Когато ги видиш — каза Тави, — също го изпрати при мен.

— Да, сър — каза Макс.

Тави отиде при дъската и изтри всичко с влажна кърпа. Много небрежно бе от страна на Арнос да остави всички планове за придвижването така, че всеки идиот да може да дойде и да ги види.

— Добре, трибун — въздъхна той. — Да се заемаме с работата.