Фурията на капитана

Глава 30

По настояване на Тави, подкрепено от допълнително количество монети на Сирил, Демос нае най-бързия влекач за пътуването нагоре по реката, веднага щом стигнаха до Парция. Тави никога не беше идвал в южната част на града и морското пристанище в устието на Гал, но за разглеждане на забележителности време нямаше.

Парция беше град от бял блестящ камък, разположен на няколко нива, като стъпала на стълбище, издигащо се до внушителна укрепена цитадела. Въпреки че не беше толкова голяма, колкото Алера Империя, Парция изглеждаше по-просторна, по-чиста и въздухът беше по-добър.

Екипажът на влекача, нает от Демос, с техния тъмно златист цвят на кожата и коси с нотки на червеникаво злато, кехлибар и мед напомни на Тави за графиня Амара. Те изглеждаха по-весели от речните хора, които Тави познаваше в столицата, и след като „Слайв“ беше прикачен към влекача, по-малкият кораб започна да се изкачва нагоре по реката, задвижван от екипажа парцианци с дълги пръти. Те се бяха разположили по двата борда на влекача, пееха шеговити песни и притежаваха невероятна способност да тласкат кораба нагоре по реката.

На кърмата на по-малкия кораб, на седалки, окачени зад влекача, до ватерлинията, се бяха разположили две жени на средна възраст.

Те седяха, потопили крака във водата, и разговаряха помежду си, като извършваха някаква ръчна работа, предимно да шият.

Когато Тави попита, Демос отговори, че това са съпругите на капитана на влекача и на първия му помощник и че те са водни призователи, които убеждават речните фурии да пренебрегнат влекача и „Слайв“.

Потокът от съдове по Гал беше наситен и щеше само да нараства, чак докато търговският сезон не приключи в края на есента. Сега, когато моряците не бяха заети с платната, те се мотаеха по палубата по няколко часа подред, всеки път, когато Демос не можеше да им намери работа.

В резултат на това Тави откри, че двамата с Арарис имат зрители по време на тренировките и за негово смущение те започнаха редовно да залагат на резултата от тренировката — не на това, че Тави ще победи Арарис, което изглеждаше немислимо. Залозите бяха за това кога и как Тави ще бъде ранен и каква част от кръвта му ще бъде пролята.

Влекачът продължаваше да дърпа кораба няколко часа след настъпване на мрака, осветявайки пътя си с магически лампи, докато екипажът не се умореше твърде много. Продължаваха отново още щом небето на изток просветлееше.

Съдът се движеше с удивителна грация и скорост нагоре по реката, често подминавайки търговски кервани, които се движеха по пътя покрай водата, на път към Алера Империя — и мирно, кротко заобикаляше други кораби, вървящи по реката с помощта на влекачи. В резултат на това им бяха нужни само шест дни, за да стигнат до столицата.

— Много умен бизнес — отбеляза Демос, когато влекачът маневрира близо до доковете и подаде въжетата, които ще позволят на докерите да довлекат „Слайв“ до мястото му. — Те получиха една четвърт от това, което спечелих аз, само за това, че се качиха нагоре по реката. Няма пирати, няма левиатани, няма притеснения за бури, прясна вода или храна.

— Може би се занимавате с погрешен бизнес — каза Ерен.

— Когато доживееш до моята възраст, също ще започнеш да мислиш за оставка — отговори Демос. — Обичам да мисля напред. Харесвам работата си, но с времето ми става малко тежка.

Тави застана до тях и кимна на Демос.

— Ще останем тук два-три дни, не повече, в зависимост от това колко време ще ни отнеме…

Демос с мрачен вид го прекъсна и вдигна ръка.

— Не ми казвай. Колкото по-малко знам, толкова по-трудно ще бъде да ме обвинят.

Тави се намръщи, но кимна.

— Два дни, максимум три, и ще тръгнем посред нощ.

Демос изсумтя и привика боцмана.

— Плати на моряците. Дай им отпуск на брега до утре следобед. Кажи на Сигурд да не тръгва, докато не попълни запасите.

Опитният моряк кимна, после сърдито погледна Ерен и каза нещо тихо на Демос. Демос го изслуша, кимна и намръщено погледна Ерен.

Ерен завъртя очи, отвори кесията си и хвърли две сребърни монети на боцмана. Той ги хвана, пробва ги със зъби и кимна, преди да пристъпи към задълженията си.

— Моряците и тяхната помия — промърмори Ерен.

„Слайв“ удари плътно стегнатите платнени ролки, омекотяващи края на кея, и хората на дока привързаха кораба. Спуснаха трапа и моряците изхвърчаха от кораба, гледайки света като студенти, излизащи от задушна лекционна зала.

Ерен кимна на Тави и се измъкна от кораба сред моряците, като с лекота се смеси с шумната тълпа.

Демос погледна Тави.

— Ти няма ли да отидеш?

Тави погледна залязващото слънце.

— Малко по-късно.

— Аха — каза Демос и кимна. — Радвам се, че човекът ти се разплати с моя боцман.

— За какво се разплати? — попита Тави.

— Някои хора имат странна представа за чуждата собственост — каза Демос. — Смятат, че могат да я вземат или унищожат и че това е тяхно право. Ти ще ми платиш за тези вериги.

— Направих ти услуга.

— Виждаш какво имам предвид, когато говоря за странна представа? — каза Демос. — Това е моята печалба.

— Не, не е така — каза Тави. — Ако беше преди всичко роботърговец, твоят кораб щеше да вони много по-лошо и щеше да имаш повече вериги.

Демос сви рамене.

— Работих за търговец на роби, преди да купя „Слайв“. Парите са добри, но миризмата не ми харесва. Но въпреки това такива курсове се случват. Аз превозвам всякакви видове товари.

— Хората — каза Тави — не са товар.

— Момчетата, които печелят от това във всички южни пристанища, изглежда няма да се съгласят с теб — сухо каза Демос.

— Всичко се променя — каза Тави. — Робството също си отива.

Демос присви очи и внимателно се взря в Тави за доста дълго време. Накрая каза:

— Засега това не се е променило. Ще ми платиш за тези вериги.

Тави хвърли поглед към Демос.

— Или какво? Ще вдигнеш котва и ще ни оставиш тук?

Очите на Демос се превърнаха в процепи:

— Моля?

— Какво ще направиш, ако не се съглася? — продължи Тави. — Какво ще стане, ако не платя, ще ни оставиш тук и…

Тави никога не беше виждал как Демос използва меча си. Той просто се появи като продължение на ръката му. Това, което го шокира, беше, че собствената му ръка реагира също толкова бързо и острието му срещна острието на Демос, преди то да докосне Тави.

Тогава дъските на палубата под краката на Тави се надигнаха и го подхвърлиха във въздуха на шест, осем фута, изваждайки го от равновесие. Той размаха ръце и пльосна по задник. Една от дъските на палубата рязко се изви като върбова клонка и като последва ръката на Тави, държаща кинжал, болезнено я прикова към дървената повърхност на палубата.

Демос пристъпи напред и заби меча си на палубата между краката на проснатия Тави на не повече от два инча от слабините му. Капитанът изръмжа и клекна, така че очите му да са на едно ниво с очите на младия мъж.

— Аз си заработих парите — каза той с тон, изпълнен с тиха ярост. — Това означава, че си върша работата. Навреме. Разбра ли ме?

Тави просто го гледаше шокирано. После промърмори:

— Корабът. Целият кораб е една дървесна фурия.

— И тя е моя — каза Демос. — И ти ще ми платиш за всякакви щети на моята собственост, докато пътуването приключи.

Зад капитана Тави видя босия Арарис безшумно да се приближава с меч в ръка. Когато се приближи, намерението се виждаше ясно по лицето му.

Внезапно вратата на кабината се отвори със страшна сила, удари Арарис в рамото, просвайки го на палубата в неловка поза.

— И кажи на твоя майстор на меча — продължи Демос, чиито очи дори не се откъснаха от Тави, — че ако отново извади меча си срещу мен, трябва да има достатъчно мозък, за да не го прави на борда на моя кораб.

Демос се изправи, извади края на острието от дъските на палубата и го прибра. Обръщайки се към Арарис, той каза:

— И двамата знаем, че ще ме победите в честен бой.

Арарис бавно стана и прибра меча си. Той кимна леко на Демос.

— Кога за последен път сте участвали в честен бой?

Демос направи кратък жест към палубата и дъската, която държеше ръката на Тави, се изправи и го освободи, връщайки се в изходното си положение.

— Според мен на дванадесет. Никога не съм виждал смисъл в това. Приятен ден, господа.

Тави изпроводи с поглед отдалечаващия се Демос и поклати глава.

— Добре ли си? — попита тихо Арарис.

— Той е опасен човек — каза Тави.

Арарис разтърка рамото си и се намръщи в безмълвно съгласие.

Тави погледна слънцето.

— Още един час и ще е достатъчно тъмно да тръгнем. На улица Занаятчийска има хан. Ще бъдем там, докато не получим всичко необходимо. Тави се намръщи и понижи глас. — Как е тя?

— По-добре, откакто напуснахме океанските води — отговори Арарис.

Тави поклати глава.

— Онези неща, които тя направи. Много мощно призоваване. Срещата с акулата… Никога не съм чувал някой да се движи във водата така. Ние летяхме толкова бързо, че мислех, че пръските ще ми срежат кожата.

Арарис се намръщи.

— Не помня много.

— Тя те излекува, без да използва вана.

Очите на Арарис леко се разшириха.

— Тя… не го спомена.

— Веднъж видях лейди Плацида да прави нещо подобно — тихо прошепна Тави. — Но само това. Искам да кажа, знам, че Исана е много умела лечителка, дори в сравнение с гражданите, но това е вече втория път, когато прави нещо толкова грандиозно, че излиза извън границите на лечителството.

Арарис бавно кимна.

— Нещо като това, как е накарала една малка река да излезе от бреговете си малко преди Втора калдеронска.

— Точно. Това, което направи там, не беше съвсем ново за нея. Но това със сигурност е повече от всичко, което е правила. Повече, отколкото си е мислела, че е способна да направи, сигурен съм.

Арарис забарабани с пръсти по дръжката на меча си.

— В много случаи ти наистина не знаеш на какво си способен, докато не опиташ. Познавах доста хора, притежаващи голям талант в призоваването на метал, но по някаква причина те не го използваха — той сви рамене. — Колко често някой се е опитвал да хвърли атакуваща акула върху пиратски кораб, Тави?

Тави криво се усмихна на Арарис.

— Ти я познаваш по-дълго от мен — каза той тихо. — Виждал ли си някога нещо подобно? Нещо, което би подсказало, че дарбата й за призоваване може да е по-значителна, отколкото някой би си помислил?

Арарис поклати глава.

— Искаш да попиташ дали баща ти е казвал нещо по въпроса.

Тави отмести поглед, внезапно смутен.

— Ами. Да.

Арарис скръсти ръце на гърдите си и дълго замълча.

— Беше отдавна. И… дълго време се опитвах да не мисля за това.

— Но ако все още помниш нещо…

Арарис вдигна ръка и затвори очи.

— Веднъж. Когато говорихме за това какво би казал Секстус, когато разбере за Исана. Баща ти тъкмо ме беше информирал за намерението си да се ожени за нея и… — Арарис погледна Тави и младият мъж усети проблясък на неловкост и срам, излъчващ се от сингулара. — И аз му казах, че той, враните да го вземат, ще съжалява, ако направи това. Гай няма да има нищо против едно или две копелета, които обикалят наоколо — родът им никога не е бил особено известен с плодовитостта си. Но със сигурност ще има планове за жена за Септимус. Той би предпочел тя да е не само изгодна политически, но и да е умела в призоваването, за да запази силата на управляващата династия.

Тави въздъхна.

— Не питам какъв съвет си дал на баща ми за мен, Арарис. Кървави врани, човече, познаваш ме много по-добре. Просто ми отговори какво е казал.

Арарис кимна.

— Той каза, че Исана е надхвърлила очакванията му. И също така, че нейните способности ще бъдат неприятна изненада за Гай — въздъхна той. — Но той не беше длъжен да говори за нейното изкуство на призоваване.

— Изглежда така е и направил. Какво друго би могъл да има предвид? — попита Тави.

— Нямаше много хора, способни да устоят на Септимус, но тя беше една от тях. Ако тя смяташе, че той греши, му го казваше. Без да спори, просто така, но… той би могъл да накара повечето хора да вървят заедно с него само с помощта на силата на личността си. Не можеше да се справи единствено с Исана. Тя никога не повишаваше глас, никога не се конфронтираше явно с него, но никога не отстъпи нито на инч — Арарис сви рамене. — Тави, баща ти никога не е залагал много на фурии, когато ставаше дума за важните неща.

— Но никога не му се е налагало да се справя без призоваване — каза Тави.

— Да, така е — Арарис се намръщи още повече. — Но… Тави, не знам дали знаеш това. Но Дом Гай винаги е бил надарен… не с дарба за пророчество, не точно. По-скоро с интуиция, далновидност, които надхвърлят рамките на онова, което може да се обясни като проста мъдрост.

Тави се намръщи.

— Никога не съм чувал за това.

— Това не е нещо, за което се говори — каза Арарис. — Септимус беше особено… интуитивен. Той просто небрежно споменаваше неща, които ще се случат седмици или месеци по-късно. Майлс записваше думите му. Да ги провери. Понякога Септимус дори не си спомняше какво е казал. Не мисля, че това беше нещо, над което имаше контрол.

— Какво общо има това с Исана? — попита Тави.

Арарис сви рамене.

— Само това, че той може да е направил редица изводи, основани на интуицията — сингуларът слабо се усмихна. — Трябва да признаеш, че Исана направи малко повече, отколкото Гай можеше да очаква от жена от холт. Тя изигра важна роля в събитията от Втора калдеронска. Ако не беше тя, Гай щеше да умре онази нощ, когато вордът го нападна в неговата зала за медитация. Според графиня Амара само предупреждението й спасило и нея, и твоя чичо да не бъдат убити от Безсмъртните на Калар, а впоследствие техните действия помогнаха да се промени балансът на силите по време на първата атака на Калар — той поклати глава. — Или може би е говорил за нейните фурии. Може би тя притежава повече сила, отколкото си мисли. Или…

Той се намръщи.

— Какво? — настойчиво попита Тави. — Или какво?

— Или може би… може би баща ти й е предал още повече фурии в нейно разпореждане. Преди да умре.

Тави се намръщи.

— Нима… това е възможно?

— О, да — каза Арарис, кимайки. — Точно както фуриите могат да се предават от поколение на поколение в холта. Помниш ли как старият Фредерик предаде Тампер на младия Фредерик?

— Мислех, че това е изключителен случай. Че е възможно само в селските местности, където хората дават имена на своите фурии.

— Доколкото знам, няма никаква причина някой да не може да прехвърли допълнителни фурии на някой друг по същия начин, независимо дали те са отделни същества или аморфни. Просто това се прави много рядко сред гражданите. Като правило дете с висок потенциал само привлича много фурии, разбира се — Септимус също. Но силата му щеше да бъде много по-голяма, ако баща му, преди да умре или да му отстъпи короната, пожелае по-голяма част от силите му да преминат към него.

Тави се намръщи.

— И… какво? Ти мислиш, че баща ми може да е пожелал някои от неговите фурии да отидат при нея, когато е бил убит?

Арарис поклати глава.

— Просто не знам, Тави. Но мисля, че е важно, че и двата пъти, когато тя демонстрира необичайни сили, животът ти беше в опасност.

Погледът му стана разсеян и той леко се усмихна.

— Изглежда сякаш Септимус е намерил начин да защити своя син дори много години след смъртта си.

Тави се намръщи. През последните минути Арарис му разказа повече за баща му, отколкото през последните две години. Имаше за какво да мисли.

Той за миг затвори очи, когато кратка остра болка го прониза. Дали баща му все още беше наблизо, наблюдавайки го по някакъв начин? Самата мисъл беше невероятно успокояваща, почти непоносимо тъжна, причиняваща сладка болка. Това беше нещото, за което мечтаеше, когато беше сам, в което се съмняваше или от което се страхуваше.

Както сега. Скоро трябваше да организира бягството на Варг от най-надеждния затвор в цяла Алера. Сивата кула беше дом на някои от най-опасните мечоносци, които биха могли да бъдат намерени, и благодарение отчасти на неговите собствени препоръки, защитните й фурии бяха едни от най-смъртоносните, които съществуваха.

И дори ако бягството бъде успешно, те трябваше да се изплъзнат и от преследването, което, той беше сигурен, щеше да бъде организирано след тях. Сякаш всичко това не беше достатъчно, трябваше да вземе предвид и Варг.

Тави не беше съвсем сигурен каква може да бъде реакцията на канимския воин, когато го освободят. Варг можеше да реши, че да разкъса гърлото на Тави е най-добрият план за действие, а след това да тръгне по собствения си път.

Тави се усмихна слабо на Арарис и каза тихо:

— Ще приема всяка помощ, която мога да получа.