Фурията на капитана

Глава 29

— Още веднъж! — отривисто заповяда Арарис, правейки поредица от бързи като вихър удари, насочени към главата на Тави. Сингуларът не сдържаше силата на ударите и на Тави му трябваше всяка унция концентрация и майсторство, за да ги отрази.

Той изчисли ритъма на атаката, откри миниатюрно, леко уязвимо място между един от ударите на Арарис и следващия, и контраатакува отдолу. Тялото му се наклони от линията на атаката, едната му длан звучно плесна в земята, за да запази внезапно променилото се равновесие, а острието му се стрелна в промушващ удар, насочен към големи артерии по тялото на сингулара.

Тави закъсня с много малко. Арарис удари с острието през меча на Тави, избивайки го от ръката му. После сингуларът ритна с обутия си крак в лицето на Тави. Тави се отдръпна назад.

Арарис удари с петата надолу, целейки се в носа на Тави. Тави отби по-голямата част от удара — и откри, че върхът на меча на Арарис опира в ямката на шията му.

Арарис погледна Тави, очите му бяха безизразни, дори плашещи. После се изправи и прибра меча.

— Трябва още по-бързо — каза той тихо. — Боят е постоянно движение. Не може да очакваш възможност за удар. Трябва да я предвидиш.

Тави сърдито погледна Арарис.

— Това го отработваме всеки ден в продължение на седмица. Само един прийом. Всеки с моите размери ще има големи проблеми с неговото използване. И двамата знаем това. Защо да не използвам в битка силните си страни?

— Точно това ще бъде твоята силна страна — каза Арарис. — Ти просто още не го знаеш.

Тави поклати глава.

— Какво, враните да го вземат, трябва да означава това?

Арарис сложи ръка на корема си, където беше ранен, мръщейки се като от пронизваща болка в хълбока след дълго тичане.

— Никой известен мечоносец няма да очаква подобна маневра от някой като теб. Те ще мислят, че това е твърде опасно, твърде безразсъдно.

Тави докосна гърлото си, където го закачи мечът на Арарис, и погледна малката капка кръв по пръста си.

— Защо някой би мислил така? — той се изправи на крака, вдигна меча си и се обърна с лице към Арарис, готов отново за битка.

Арарис масажира малко рамото си, изражението му беше болезнено, и поклати глава.

— Достатъчно за днес.

Те вдигнаха мечовете си във взаимен поздрав и ги прибраха в ножниците.

— Все още ли те боли? Може би трябва да докарам холтъра, за да…

— Не — отказа Арарис. — Не. Тя вече достатъчно се занимава с мен. Това е просто болка, нищо повече.

Тави вдигна вежди, на лицето му се появи разбиране.

— Значи така Наварис те е ранила.

Арарис се намръщи и отмести поглед.

— С нея имаше твърде много сингулари на Арнос. Не можех да се преборя с всички и да оцелея. Затова предоставих на Наварис благоприятна възможност. Реших, че тя ще се хвърли напред, целейки се в крака ми, а мечът й ще се забие за миг в корпуса на кораба — той махна с ръка, сочейки към хълбока си. — Но вместо това тя ме удари тук.

Тави се намръщи.

— Видях как мечът й проби корпуса. Но той все още беше там, когато… — гласът му затихна, а стомахът му се сви в лек пристъп на гадене. Арарис беше прикован към корпуса на „Мактис“ с меч, пронизал вътрешностите му. Единственият начин да се освободи…

Кървави врани. Той просто се е раздрал, за да се освободи от оръжието на Наварис. Беше позволил на острието да среже четири или пет инча от корема му. Не е изненадващо, че изглеждаше така, сякаш Наварис го беше разпорила отстрани почти до гръбнака.

Арарис срещна Тави със сериозен поглед и кимна.

— Без Исана… — той сви рамене. — Наварис не би трябвало да може да нанесе такъв удар. Не знам как изобщо успя. Но й се получи.

Той се обърна, без да каже нито дума, и се върна в каютата на кораба. Тави поправи ножницата с меча си, наметна свободна туника и замислено се насочи към носа на кораба.

След рейда им към злополучния „Мактис“, останалата част от техния път беше сравнително безопасна и Тави забеляза, че все повече се притеснява. След два дни почивка Арарис отново беше на крака и те се върнаха към безспирните тренировки на палубата, продължаващи по няколко часа.

Арарис се оказа един от онези треньори, които вярваха, че болката е най-добрият мотиватор за обучение. Тави си спечели множество малки порязвания — някои от тях доста неприятни и болезнени — и колекция от дузина синини във всякакви цветове.

Въпреки болката, практическите упражнения помогнаха. Не знаеше точно колко добре напредва в своето фехтовално изкуство, тъй като Арарис винаги изглеждаше малко по-бърз от Тави, а техниката и ориентацията му бяха малко по-точни от тези на Тави, но Арарис го увери, че прогресира.

Тренировките бяха изтощителни, което според Тави беше основната им полза.

След тях той нямаше достатъчно сили, за да се тревожи за бъдещето.

След вечеря същата вечер той отново стоеше на носа на кораба и наблюдаваше делфините, играещи във водите пред „Слайв“.

Кайтай, облегната удобно, лежеше на едно въже някъде над и зад него толкова спокойна и небрежна, сякаш беше хамак, а не въже, за което се беше хванала само с глезен и една ръка. Усещаше нейното мързеливо удовлетворение от това, че има пълен корем, интересен ден и прекрасен залез, за да се наслаждава на търкалящите се морски вълни.

Тави затвори очи, опитвайки се да сподели чувствата си с Кайтай. Двамата гледаха твърде различно на бъдещето. За Кайтай бъдещето беше нещо огромно, далечно и сравнително незначително. Значение имаше само тук и сега. Има смисъл да се подготвяш за това, което може да се случи, само когато подготовката формира характера ти, усъвършенствайки го ден след ден, а не заради получаването на някаква практическа полза, когато бъдещето най-накрая настъпи.

Знаеше, че Кайтай одобрява тренировките му с Арарис, но подозираше, че е свързано повече с това, че й харесва да го гледа потен и без риза, отколкото от загриженост, че обучението може да му потрябва в бъдещи двубои.

Тави усети, че вниманието на Кайтай леко се насочва към нещо. Погледна през рамо и видя Ерен да се приближава.

— Привет! — каза тихо Тави.

— Привет — отговори Ерен.

Дребничкият курсор застана до Тави и се загледа пред кораба.

— Говорих с Демос. Утре ще пристигнем в Гал. След това ще ни трябва още седмица, за да се изкачим нагоре по реката. Може би повече, ако не намери подходящ влекач.

Тави кимна.

— Това е добре. Предполагам, че ще пристигнем там на новолуние.

— Точното време за бягащи от затвора затворници — каза Ерен.

Бившият писар беше напрегнат. Той скръсти ръце върху гърдите си и облегна бедро на борда.

— Знаех, че тя е опитен лечител, но не бях срещал нито един друг холтър, който да има такава мощна водна магия. Изненадан съм.

— Мисля, че и тя беше изненадана — каза Тави. — Макар че не би трябвало. Тя принуди реката у дома да излезе от бреговете си малко преди Втора калдеронска. Това е повече, отколкото могат да направят болшинството водни призователи.

Ерен кимна.

— Как е тя?

— Арарис й окачи хамак в помощното помещение в трюма. Тя казва, че там долу е по-тихо. Преди малко стоеше на палубата. Бих казал, че вече се е взела в ръце.

— Страхотно — каза Ерен. Той намръщено погледна морето и гласът му затихна в неловко мълчание.

— Хайде, говори — тихо каза Тави.

— За какво да говоря? — попита Ерен.

— За всичко, което те притеснява.

Ерен вдигна ъгъла на устата си в крива усмивка и кимна, гледайки към морето.

— Когато бяхме до борда на „Мактис“. Ти каза нещо на холтъра.

Тави трепна.

— Надявах се, че няма да обърнеш внимание в цялата тази суматоха.

— Чудех се дали трябва да ти кажа — каза Ерен. — Но… тези дни изглежда трябваше да лъжа почти всички. И наистина не ми харесва. Не искам и теб да лъжа.

Тави се усмихна леко и кимна.

— Благодаря.

— Разбира се — каза Ерен. — Така. Когато каза на Исана, че е Първата лейди на Алера, ти имаше предвид…

— Точно това, което казах — отговори Тави.

Ерен се намръщи. После примигна и се загледа в Тави.

— Искаш да кажеш… тя наистина ли е лейди Кария? Замаскирана?

Тави примигна в отговор.

— Какво? Не! О, кървави врани, не.

Ерен отново се намръщи.

— Тогава не разбирам. Първата лейди е съпруга на Първия лорд.

— Повечето Първи лордове на тази възраст вече се оттеглят — каза Тави. — Прехвърлят правомощията си на наследниците. Оставайки в качеството си на съветници, може би.

Ерен отново се намръщи. После веждите му плъзнаха нагоре и гласът му спадна до шепот.

— Принцепса? Гай Септимус?

Тави кимна мълчаливо.

— Но той никога не е бил женен!

— Бил е — каза Тави. — Формално. И й е оставил начин да го докаже.

Ерен подсвирна.

— Ако беше жив… — той поклати глава. — Е, всичко би било различно, нали така?

Ерен се намръщи и за момент се вгледа в лицето на Тави.

— Но това още не е всичко.

Тави си пое дълбоко дъх.

— Той има наследник от нея, Ерен. Син.

Курсорът скептично изви вежди.

— Наследник на короната? Тави…

Тогава изражението на лицето му застина.

— Тави — прошепна тихо и очите му се изцъклиха.

Тави се насили леко да се усмихне и напрегнато сви рамене.

— Аз също се чувствам малко неспокоен по този въпрос.

Ерен незабелязано се огледа.

— Хмм. Кой друг знае за това?

— Ти. Сирил. Арарис. Майка ми.

— И аз — измърка Кайтай от мястото си, без да отваря очи.

Тави се намръщи и я погледна.

— Никога не съм ти казвал.

Тя се прозя.

— Алеранецо, моля те. Сякаш е толкова ужасно трудно да се разбере. Имам уши и мозък. Ако чаках да ми кажеш всичко, което е важно, сигурно щях да полудея.

Тави изсумтя и поклати глава. После се обърна към Ерен.

Младият мъж с безучастен вид си гризеше нокътя, навик, който Тави си спомняше добре от дните, прекарани заедно в Академията.

— Гай не знае ли?

— Започва да подозира нещо — отговори Тави. — Не съм сигурен колко му е известно.

Ерен въздъхна.

— Разбираш, че е мой дълг да го уведомя.

— Това — каза Тави, — е най-малкият от проблемите ми.

Курсорът кимна.

— Ако всичко това е наистина вярно — каза той. — Тави, не искам да те обидя, но… наследникът на Дом Гай би бил могъщ призовател на фурии. А ти… ти ги нямаш.

— За това си има причини — тихо отвърна Тави. — Не искам да навлизам в подробности сега.

Курсорът кимна и се обърна.

— Откога знаеш? — попита той след минута, а в гласа му се прокраднаха остри нотки.

— Ти си мой приятел, Ерен. Не искам нито да те лъжа, нито да премълчавам — Тави се обърна и сложи ръка на рамото на Ерен, като срещна погледа му. — Разбрах точно преди да напуснем Елинарх. Преди това нямах представа.

Ерен го погледна в очите, между веждите му се появиха гънки. После бавно кимна.

— Добре — той задъвка друг нокът. — И така, какво ще правим?

— Ще продължим започнатото — каза Тави. — Вземаме Варг и го използваме като посредник при преговорите за примирие с канимите. После ще се отправим на юг и ще помогнем на сър Майлс окончателно да срази Калар.

— И едновременно с това избиваш почвата изпод краката както на Акватайн, така и на марионетката им Арнос — Ерен поклати глава. — Нямаш право да се подлагаш на такъв риск.

— Какъв риск? Аз засега съм никой — каза Тави. — А ако бях него, тогава щях да съм задължен да поема риска. Кой друг, ако не аз?

Ерен завъртя очи и размаха ръце в неопределен жест на безсилие.

— Как успя да кажеш нещо толкова противоречиво и все още имащо смисъл?

Тави се засмя.

— Факт е, че трябва да се съсредоточим върху това, което е тук и сега. Направи ли списъка?

Ерен кимна.

— Мога да купя всичко, освен охлаждащи камъни. Те не са лесни за намиране по всяко време, особено през пролетта. Всички ги пазят за лятото. Дори и ако успея да намеря продавач, те ще струват толкова много, че няма да имаме достатъчно пари.

— Те са незаменими — каза Тави с намръщен вид. — Трябва да ги имаме и точка.

— Предполагах, че ще кажеш нещо подобно — изсумтя Ерен. Той погледна към мачтата над и зад тях. — Между другото, като че ли си спомням доста успешни крадци, които тероризираха столичните магазини преди няколко години.

Кайтай отвори едното си око. Устата й се разплу в ленива, котешка усмивка.

— Е, най-накрая — каза тя. — Че тук вече започнах да се отегчавам.