Фурията на капитана

Глава 34

Килията на Варг беше просторно помещение, което спокойно можеше да се нарече луксозно. Таванът беше достатъчно висок, за да може дори десетфутов каним да стои прав, ако пожелае, а самата килия беше разделена на хол, спалня и малка трапезария.

Когато Тави приближи, миризмата на ръжда и мускус от канима го удари в носа, връщайки спомена за редовните му посещения при Варг, както и спомени за действията на посланика на канимите по време на първата атака на вордската кралица.

Тави отиде до затъмнената килия, но не можа да види Варг. Сенките скриваха по-голяма част от нея, но дори така беше трудно да се повярва, че огромният каним може да се скрие. В леглото няма никой, помисли си Тави, но не можеше да бъде сигурен в това.

Разбира се, той нямаше намерение да отваря вратата, преди да поговори с Варг. Въпреки че беше в доста добри отношения с канима като за алеранец, Тави не хранеше никакви илюзии. Варг не му беше приятел.

Ако реши, че ситуацията му предоставя възможност да избяга и че може да го направи, като убие Тави, канимът щеше да го направи. По-късно можеше и да съжалява за това убийство, но това нямаше да забави дори за миг ноктите или зъбите му.

Тави спря пред вратата и извика:

— Варг! Аз съм Тави от Калдерон. Трябва да поговоря с вас.

Две трепкащи алени светлинки се появиха в сянката близо до камината. После сянката се раздвижи и огромната фигура на канима пристъпи напред към мястото, където от коридора проникваше слаба светлина.

Варг изглеждаше като нещо, извадено от нощен кошмар. Огромен, дори по стандартите на канимите, извисяваше се на почти десет фута височина. Козината му беше абсолютно черна, но я пресичаха толкова много бели ивици на местата над бойните белези на канима, че при такова осветление тя изглеждаше почти сива.

Едното му ухо беше разкъсано и в него висеше златен пръстен с искрящ червен камък, оформен във формата на човешки череп. Очите му, с черни ириси на кървавочервен фон, изучаваха Тави с интелигентно и насмешливо изражение и въпреки размерите си, той се придвижи пъргаво като котка, когато безшумно прекоси стаята и застана пред Тави.

Тави наклони глава настрани, излагайки гърлото си. Това беше на езика на тялото на канимите нещо като поклона при хората и Варг повтори жеста му, въпреки че не наклони толкова много глава като Тави.

— Пораснал си — изръмжа Варг. Гласът на канима беше бучащ бас, а думите му излизаха буквално като разкъсани през неговите зъби, но алеранският му беше съвсем разбираем. — Този сигнал за тревога, доколкото разбирам, е заради теб.

— Да — отговори Тави. — Искам да дойдете с мен.

Варг наклони глава.

— Защо?

— Нямам време да обяснявам — каза Тави.

Очите на Варг се присвиха, но опашката му трепна в жест, който Тави прецени като подразбиращо се съгласие.

— От името на твоя Първи лорд ли действаш?

— Действам така, че да защитя неговите интереси — каза Тави.

— Но не го правиш по негова заповед? — настоя Варг.

— Нашият народ има една приказка, сър: по-лесно е да получиш прошка, отколкото разрешение.

Ушите на Варг потрепнаха насмешливо.

— Ясно. И какви са намеренията ти спрямо мен?

— Смятам да ви измъкна от този затвор — каза Тави. — После тайно да ви изведа от града. След това ще ви заведа на брега и ще ви върна командването на канимските войски, които нахлуха преди две години. Надявам се, че по този начин ще успея да спра битките между нашите народи.

В гърдите на Варг заклокочи ниско ръмжене.

— Кой командва моя народ на вашата земя?

— Воинът Насаг — отговори Тави.

Ушите на Варг изведнъж се обърнаха към Тави, толкова настръхнали, че трепереха.

— Насаг е в Алера?

Тави кимна.

— Той предложи да обсъдим прекратяването на военните действия, ако вие бъдете върнат при своя народ. Аз съм тук да го направя.

Варг пристъпи по-близо до решетката.

— Кажи ми — изръмжа той, — защо съм длъжен да ти вярвам?

— Не сте длъжен — каза Тави. — Аз съм ваш враг, а вие — мой. Но връщайки ви при вашия народ, аз помагам на моя собствен. Гадара ли сте или не, аз искам да се върнете при тях жив и здрав.

В гърдите на Варг заклокочи ръмжене.

— Гадара. Тази дума не си я чул от мен.

— Не — отговори Тави. — Насаг ме нарече така.

Изведнъж отдолу звънна стомана и разноцветни огнени проблясъци заиграха по стените на коридора, когато на стълбите се сблъскаха мечовете на призователите на метал.

Тави стисна зъби и се обърна към Варг.

— Искате ли да се измъкнете от тази дупка или не?

Варг оголи зъби в имитация на алеранска усмивка.

— Отвори вратата.

— Първо — каза Тави — ми дай думата си.

Варг наклони глава.

— Аз съм този, който може да те измъкне оттук, но не мога да го направя без твоето съдействие. Ако те освободя, ще станеш част от моя екип. И ако ти кажа да направиш нещо, ще се подчиниш, без въпроси или възражения, и ще ми дадеш дума, че няма да причиниш вреда на хората ми, докато пътуваш с мен.

По коридора се разнесе вик. Последва кратка пауза, след което искрите и стоманеният звън се възобновиха.

Варг се взираше в Тави сякаш цяла седмица, въпреки че едва ли можеше да е продължило повече от няколко секунди.

— Ти си шефът — изръмжа той. — Ще те следвам. Докато си достоен за това.

Тави оголи зъби.

— Това не е достатъчно.

— Това е клетвата, с която моята глутница ми се закле — каза Варг. — Аз съм каним. По-скоро ще остана в тази дупка и ще изгния, отколкото да се променя.

Тави отново затвори уста и кимна.

— Но имам обещанието ти да не навреждаш на хората ми, докато не се върнеш при своите.

— Съгласен съм — каза Варг. — Ще спазвам думата си, докато ти спазваш твоята.

— Да вървим — каза Тави.

Това беше най-трудната част. Варг никога не беше лъгал Тави, поне доколкото той знаеше — но Тави си помисли, че е повече от леко вероятно Варг да пожертва личната си чест, ако сметне, че е необходимо за благото на неговия народ.

Варг никога нямаше да успее да избяга от Алера без помощ и Тави смяташе, че е достатъчно умен, за да го осъзнава — но Варг вече няколко пъти му показа, че канимите не мислят по същия начин като алеранците. Варг можеше да има съвсем различни мисли от Тави по повод бягството си.

Но сега нямаше смисъл да дава назад.

Тави пъхна ключа в ключалката, отключи вратата на килията и я отвори пред Варг. Отстъпи назад, когато седемстотин фунта зъби, козина и мускули се плъзнаха странично през нея.

След като излезе от килията, Варг се наведе, така че очите му се оказаха на едно равнище с тези на Тави. После бавно наклони глава на една страна, по-ниско от преди. Тави повтори жеста му, инстинктивно правейки собственото си движение по-малко дълбоко, и Варг удовлетворено потрепна с уши.

— Следвам те, гадара.

Тави кимна.

— Насам — каза той и тръгна назад по коридора. Косата на врата му се изправи, когато обърна гръб на канима. Ако Варг смяташе да го предаде, щеше да го направи сега.

Зад Тави се раздаде нисък лаещ звук, еквивалентът на смях при канимите.

— Не, гадара — изръмжа Варг, — времето да те убия още не е дошло.

Тави погледна през рамо и хвърли гневен поглед на Варг.

— Много обнадеждаващо.

Тави извади меча си, когато стигнаха до стълбите, където Арарис се сражаваше, задържайки нападателите. Двама мъже в брони на Сивата гвардия стояха малко по-ниско от него, другарите им стояха зад тях, но повечето бяха облечени само с бричове, а косите им бяха разрошени. Повечето гвардейци спяха дълбоко, когато прозвуча сигналът за тревога, и те просто бяха грабнали мечовете си и бяха хукнали.

Вече трима мъже стояха лице в лице с Арарис, въпреки че трябваше да застанат странично на стълбите и бяха прилепнали плътно един към друг. Те се сражаваха предпазливо и въпреки че не успяваха да пробият отбраната на Арарис, без да рискуват да изложат незащитените си тела под ударите му, и Арарис не можеше да се приближи достатъчно, за да удари някой от тях, без същевременно да се окаже под ударите на другите два меча.

— Готови сме — извика Тави.

— Вървете, вървете — каза Арарис. — По-бързо, аз ще прикривам!

Тави се обърна с лице към стоманената решетка и затвори очи за секунда или две, за да се концентрира. Почувства съзнанието му да се разпростира върху меча в ръката му и усети как въздухът се движи около меча, сякаш той е продължение на ръката му. Той се фокусира върху това съзнание, надарявайки меча с дух и изпълвайки го със собствено си напрежение и воля, укрепвайки и заточвайки стоманата. После изкрещя и удари решетката, убеден, че мечът, подсилен от фурията, трябва да я разреже с няколко удара.

Ураган от разноцветни искри — алени, сини и виолетови, излетя в точката на допир на меча с решетката, и Тави изпита шок, пронизал като копие ръката с меча. Болката беше такава, сякаш е ударил с незащитен юмрук по тухлена стена, и той изръмжа.

Пръчките на решетката не поддадоха. На едната се появи малка резка, но във всичко останало Тави можеше със същия успех да удря с върбова пръчка по заякчената с фурии стомана.

— Те са я усъвършенствали — изсъска Тави, стиснал дясната китка с лявата си ръка. — Подсилили са решетката! Не мога да я срежа!

— Аз тук съм малко зает — отсече Арарис. — Направи нещо!

Тави кимна и върна меча в ножницата. Новите порти, веднага щом се спуснаха, бяха зазидани в камъка с помощта на фурии, така че нямаше как да се вдигнат отново. Те просто бяха запечатани в камъка около тях и не можеха да се отворят, докато фуриите на камъка не получат заповед да ги освободят.

Не можеха да бъдат вдигнати — но това не означаваше непременно, че не могат да бъдат мръднати. Тави стъпи здраво на камъка под тях и хвана решетката с две ръце. Той я задърпа нагоре с равномерна и постоянна сила и усети как тази сила изпълва краката, бедрата и се разпространява към гърдите, раменете и ръцете му. Той натрупа тази сила колкото може повече, след това стисна зъби и я хвърли срещу стоманената решетка, опитвайки се да я изтръгне от камъка с помощта на чиста, груба сила.

Стоманата на портата може и да беше подсилена от призоваване, за да устои на въздействието на подсилен с фурии меч, но това не означаваше, че не може да бъде огъната от въздействие, приложено в друга посока.

Стоманата трепна и малко се огъна, когато Тави дръпна. Тя започна леко да се деформира, не повече от инч, а след това Тави установи, че се задъхва и е неспособен да поддържа това усилие.

Дробовете му избухнаха от липса на кислород и стоманените пръти на решетката почти се върнаха в първоначалното си състояние. Деформацията почти не се забелязваше.

Огромна, покрита с козина ръка внимателно избута Тави настрани и Варг пристъпи до решетката. Канимът присви очи, протегна дългите си ръце към нея, едната — в горния десен ъгъл, другата — в долния ляв. След това леко намести крака, изръмжа и започна да я дърпа.

За секунда нищо не се случи. Мускулите се напрегнаха, жилите се опънаха под гъстата козина на канима, потрепвайки от усилието. После Варг изрева от напъна и прегърбените му, мощни плещи потрепнаха. Раздаде се вопъла на изтерзания камък и усилената от фурии стена се разруши. Парчета камък полетяха във всички посоки под въздействието на изтръгнатата от канима стоманена решетка.

Варг изръмжа, наклони решетката, за да мине през вратата към стълбите и без подготовка я хвърли над главата на Арарис надолу върху гвардейците, намиращи се на стълбите.

Варг не вложи никаква сила при хвърлянето, но решетката, тежаща няколкостотин фунта, падна с плоската си страна върху незащитените гвардейци като огромна палка за мухи, събори ги и ги притисна към пода.

Арарис примигна към решетката, после към канима, устата му леко се разтвори.

— Хайде — извика Тави. — Докато не са се освободили. Тръгваме.

Подсилената защита на Сивата кула беше проектирана така, че никой да не може да избяга, но на база предположението, че обичайния затворник ще се опита да избяга през единствения изход — вратата.

Тъй като прозорците бяха закрити с тежки решетки, а единственият път навън беше през главния вход, планът по осигуряване на безопасността на сградата беше проектиран така, че затворникът да не може да слезе по стълбите и да напусне сградата.

Тежките спускащи се решетки изолираха изхода на всеки етаж на този затвор към стълбите, отрязвайки стълбите от останалата част на сградата, а още по-тежки решетки запечатваха единствения изход от сградата няколко етажа по-долу.

Затова Тави се втурна по стълбите, водещи към покрива.

Той отчаяно се надяваше, че частта от плана с участието на Кайтай и Исана не е минала толкова зле като при тях — или тази вечер заплашваше да завърши с бърза, болезнена и невероятно кървава развръзка.