Фурията на капитана

Глава 15

Дуриас бързо потегли и жилавото тяло на бившия роб на открита местност се движеше с невероятна грация и бързина. Ако Тави не яздеше, едва ли би могъл да поддържа темпото, въпреки че поддържаше форма при сухопътните походи с хората си.

Актеон следваше Дуриас с мързелив тръс, миля след миля. Отвесната скала до тях постепенно се превърна в стръмен склон, след което се разтвори в безкрайната хълмиста местност на долината.

След около час Дуриас рязко зави надясно, насочвайки Тави към млада гора. Минаха през нея и се спуснаха в тясно дефиле, което Тави дори не успя да забележи, преди Дуриас да влезе в него.

Дефилето се извиваше по древно речно корито, корените на дърветата висяха от твърдата земя, а от двете му страни се издигаха каменни стени. Пътеката по дъното на дефилето на няколко пъти се разклоняваше и накрая ги доведе до гъста гора, напълно скрита под навеса на младите пролетни листа.

Ниска трева покриваше земята, при това доста оскъдно. Слънчевите лъчи проникваха тук-там между дърветата, а шумът на вятъра в листата беше постоянно шушукащо шумолене.

Насаг ги чакаше.

Тави веднага разпозна огромният, покрит с черна козина каним. С ръст над девет фута, дори в прегърбена и непринудена поза, канимът беше облечен в кървавочервена стоманена броня и въоръжен с огромен, леко извит меч в ножница на хълбока си.

Ушите на Насаг трепнаха в посока към тях и Тави видя как ноздрите му се разширяват, когато той улови миризмата им.

На Тави му беше само необходим миг, за да оцени ситуацията. Ако му предстоеше спешно да бяга, трябваше да разбере коя посока ще му даде най-добър шанс да избегне преследването. Честно казано, той беше убеден, че Насаг не е единственият каним тук. Тави не ги виждаше, но вълците и подобните им рядко работят не в групи.

Тави подкара Актеон напред и конят изпръхтя и тръсна глава, когато усети миризмата на хищници, идваща от канимите. Актеон нервно запристъпва от крак на крак, но Тави го насочи напред, като леко дръпна поводите, и послушният боен кон продължи да се движи, спирайки на десет фута от Насаг.

— Капитане — изръмжа Насаг. Гласът му беше дълбок и звучен, въпреки че алеранският му имаше „дъвчащ“ акцент, изкривен от зъбите и челюстите по време на разговора. Той леко наклони главата си надясно.

— Насаг — отговори Тави, повтаряйки жеста му. — Къде е моят човек?

Ушите на канима потрепнаха в жест, който Тави разпозна като съгласие. Насаг изсумтя нещо под нос и друг, по-нисък каним, покрит с белези и гъста сива козина, се появи иззад стволовете на дърветата, бутайки Ерен пред себе си.

Ръцете на курсора бяха вързани с кожени ремъци, ризата му — цялата в мръсотия, а под очите му имаше тъмни кръгове, но като цяло изглеждаше добре.

Тави пъхна ръка в джоба си и извади черната фигура, изпратена от Насаг. Той я хвърли към водача на канимите и воинът я хвана с небрежно движение на лапата си.

Насаг кимна на Тави и изръмжа още нещо. Старият каним извади нож от пояса си и Тави се напрегна. Опасенията му обаче бяха неоснователни. Ножът сряза ремъците на Ерен и беше върнат на мястото си.

— Отиди при капитана си — изръмжа Насаг.

Ерен го погледна притеснено, но с бърза крачка тръгна към Тави.

— Добре ли си? — попита Тави.

— Като цяло, по-скоро смутен — отговори Ерен. — Дори не успях да приближа до тях и те ме хванаха.

Тави кимна, извади нож от колана си и го подаде на Ерен. Курсорът го взе с благодарно кимване и след това се обърна, за да прикрива гърба му.

— Ти ми върна моя разузнавач — изръмжа Насаг. — Аз ти върнах твоя. Везните между нас са уравновесени.

— Съгласен съм — каза Тави. — Твоите войски днес се сражаваха добре.

— Ние правим каквото трябва — отговори Насаг. — Защо искаш да говориш с мен?

— Да обсъдим решението на нашите проблеми.

— Проблеми — каза Насаг. Думата прозвуча с гърмящо ръмжене, което при канимите беше еквивалент на кикот. — За какъв проблем говориш?

— Започвам да мисля, че нашите хора умират напразно — отговори Тави. — Тази война не е от полза нито за твоята държава, нито за моята.

— Ние се сражаваме за живота си, капитане — изръмжа Насаг. — Новият ден е достатъчна победа за мен.

— А ние се сражаваме, за да се защитим от нашественици — отговори Тави. — И двамата имаме достатъчно причини да водим война. Но съм сигурен, че постигането на мир ще бъде изгодно за всички.

Искрящите черни очи на Насаг се присвиха, но ушите му останаха напълно неподвижни и бяха съсредоточени върху Тави.

— Обясни.

— Аз искам вие да напуснете Алера — каза Тави. — И не ме интересува как ще си тръгнете, ако си тръгнете.

Устните му се разтегнаха в лека усмивка, оголвайки зъби.

— И двамата разбираме, че вие не можете да издържите вечно. Дори да се справите с тези легиони, други ще бъдат изпратени срещу вас. А в случай, че и те бъдат победени — следващите. Числено ви превъзхождаме прекалено много и ти го знаеш. Рано или късно Алера ще ви изтрие от лицето на земята.

Гърдите на Насаг завибрираха от предупредителен рев, но той не каза нищо, за да опровергае твърдението на Тави.

— Няма да се предам на твоето племе.

— Никога няма да те моля за това — отговори Тави.

— Какво тогава?

— Кажи ми, колко време ще ти отнеме да довършиш строежа на корабите?

От изненада Насаг вдигна устни и оголи зъби. Той промърмори нещо на канимски, което Тави не можа да разбере, а после каза.

— Повече, отколкото ми се иска.

— Новият ми командир смята, че смятате да ги използвате срещу Алера.

— Корабите превозват войски — каза Насаг. — Но те не ми трябват, за да доставят войски до Алера. Те вече са тук.

— Вие искате да се върнете у дома — тихо каза Тави.

Преди да отговори, Насаг мълча около минута, накрая гласът му прозвуча едва чуто.

— Да.

— С други думи — каза Тави, — аз искам да си тръгнете и вие искате да си тръгнете. За мен по този начин можем взаимно да си решим проблемите.

— В един разумен свят, може би — каза Насаг, — но ние сме в Алера.

Тави кимна.

— Да. Защото Сари изпрати вашите хора тук.

— Сари — гласът на Насаг затрепери от едва сдържана ярост, единият му крак рязко се отдръпна назад, разпръсквайки мръсотия и стари листа. — Той беше страхливец и глупак.

— Никога не си го подкрепял истински — каза Тави. — Ето защо той изгори корабите.

Насаг не отговори.

— Защо? — попита го Тави. — Защо го последва тук?

— Той имаше съответните правомощия. А аз имах заповеди. Мое задължение беше да ги следвам, независимо колко безумни изглеждаха.

— Разбирам — каза Тави, като не успя да скрие иронията в гласа си.

— И при него имаше… — Насаг издаде недоволно ръмжене. — В алеранския няма такава дума. При него имаше много членове на семейства от кастата на воините, за които да се грижи.

— Заложници?

Насаг малко рязко махна с лапа.

— Не точно.

Тави се намръщи.

— Но сега Сари не ви командва.

— Не — каза Насаг.

— Ако получите шанс, ще си тръгнете ли мирно?

Канимът склони глава отстрани, присвивайки очи.

— Твоите войски откриха ловен сезон за нас. Те не търсят мир.

— А ако това се промени? — попита Тави. — А ако Първият лорд им заповяда да спрат? Ще пожелаете ли да прекратите сътрудничеството си с Върховен лорд Калар и да сключите примирие до заминаването си?

Канимът отново запази замислено мълчание.

Тави го притисна.

— За действията на Сари трябва да има причина, Насаг. Той екипира всеки каним във всеки кораб, който успя да намери, и ги изпрати по море да дойдат тук. Той беше страхливец, и двамата го знаем. Той бягаше от нещо, нали?

Насаг запази мълчеше.

— Ако той е бягал от това, от което си мисля — тихо каза Тави, — тогава вие и вашите хора наистина сте много нужни у дома. Легионите отиват към Мастингс, Насаг. Ако го завладеят, ще изгорят вашите кораби, заедно с надеждата ви да се върнете у дома. Но дори и да не го завладеят, те ще разредят редиците на твоите хора, ще атакуват доставките на храна и по всякакъв начин ще пречат на вашите корабостроители — той се наведе напред и срещна очи с канима. — Най-бързият начин да стигнете до дома с възможно най-силна армия е примирието.

Тави се облегна назад в седлото си и загледа очакващо Насаг.

— Капитане — каза той след известно време. — Ти си гадара. Но не всички алеранци са такива.

— Гадара — намръщено каза Тави. — Враг?

Насаг направи още едно рязко отрицателно движение.

— Не точно. Аз те уважавам. Но ти не ги командваш. Ти не говориш с гласа на Гай Секстус. А вашите хора многократно са ни доказвали, че не заслужават доверие.

Тави се намръщи.

— Как така?

— Защото вие сте чудовища — отговори Насаг и прозвуча така, сякаш казва нещо съвсем очевидно. — Вие сте по-лоши от гладни животни. За лидерство се убивате един друг с хиляди. Вашите хора потискат онези, които нямат сила, и вземат от тях каквото си искат, само защото могат да го направят.

Муцуната на канима се вдигна в презрителен жест.

— Вие предавате, поробвате и издевателствате над своите събратя алеранци. Над своите събратя. Ако се държите така със своите хора, кой глупак би повярвал, че ще се отнасяте по-различно с моите?

Тави почувства как леко се отдръпва заради яростта, прозвучала в гласа на Насаг. Той никога не го беше разглеждал от такава гледна точка. Разбира се, проблемът с робството съществуваше от години. И вероятно ще съществува още много години. Системата на гражданство, титли и привилегии, основана на база владеенето на фурии, беше абсолютно непобедима и както той добре знаеше, беше безполезно да се опитва да я преодолее.

Насаг продължи.

— Натъкнахме се на поробени и ги освободихме. И понеже го направихме, когато те поискаха оръжия, за да защитят своята свобода, ние им помогнахме. Но аз знам и ти също знаеш, че вашите легиони няма да се успокоят, докато не унищожат и вземат онова, което е справедливо да принадлежи на всички.

— Така постъпват някои алеранци — отговори Тави. — Но аз не постъпвам така, както не постъпва така и моят господар, Гай Секстус.

— Може би не, гадара — каза Насаг. — Но думите — това са само вибрации във въздуха.

— Докато не са последвани от действия — продължи Тави. — Тук съм само защото ти ми даде думата си.

— Доказах ти, че думата ми тежи — каза Насаг.

— Тогава ми позволи да ти докажа същото — каза Тави.

— Как?

— А какво ти би сметнал за убедително действие?

Насаг пусна замислено, гърлено ръмжене.

— Този, на чиито думи се доверявам като на мои собствени, някога беше почетен гост във вашата страна. Казаха ми, че го държат заключен в някаква воняща каменна сграда в Алера Империя.

— Имаш предвид Варг — каза Тави. — Да. Държат го в килия.

— Варг не е извършил нечестни действия.

— Откъде знаеш? — попита Тави.

Насаг вдигна лапа, освобождавайки ноктите си.

— Това е Варг.

Тави помълча, после кимна.

— Не извърши нечестни действия. Точно обратното. Той ни предупреди за противника, наричан ворд.

— И затова гние в затвора — изръмжа Насаг, оголвайки зъби. — Вашата дума може и да тежи, капитане. Може би можем да сключим споразумение и аз ще мога спокойно да напусна вашата ужасна държава. Но без Варг това няма да стане.

Тави погледна към Ерен, който му хвърли притеснен поглед.

— Ако ти върна Варг — тихо каза Тави, — ти ще се съгласиш ли да спреш да работиш с Калар? Да се върнеш в Мастингс, да довършиш строежа на корабите си и да напуснеш тази страна?

Насаг се обърна към застаналия отзад стар посивял каним. Никой от тях не произнесе нито дума и не помръдна, но въпреки това Тави беше сигурен, че те общуват помежду си.

Насаг отново се обърна към Тави и кимна.

— Да. Но това споразумение няма отношение към начина, по който се сражавам с вас. Докато не видя и не говоря лице в лице с Варг, вашите легиони ще плащат с кръв за всяка направена от тях крачка.

— Разбрах — каза тихо Тави. — Ако може да се направи, ще отнеме известно време.

Насаг кимна.

— Значи дотогава, гадара, ще си разкъсваме гърлата един на друг — той отново показа зъбите си. — Върви си с мир — той повиши тон и извика на канимски. — Не го докосвайте.

— Ерен — тихо прошепна Тави. — Седни зад мен.

Той се наведе и протегна ръка към курсора, а Ерен се качи на седлото зад Тави.

Тави по алерански размени поклони с Насаг, след което обърна Актеон и тихо, спокойно препусна през поляната. Той мина покрай Дуриас, който също му се поклони, след което започна уверено да се отдалечава.

Половин час по-късно, когато стигнаха до позната на Тави местност, той бавно издиша и накара Актеон да препуска по-бързо по откритата местност.

— Дошъл си сам? — шокира се Ерен. — Ти да не си луд?

Тави се усмихна на приятеля си.

— Няма за какво.

Ерен поклати глава.

— Мисля, че трябва да поясня, че няма нито един способ да ги убедиш да освободят Варг.

— Но Гай може — отговори Тави. — Още щом разбере значението.

— Може би, ако успееш да стигнеш до него — отговори Ерен. — Ами ако не можеш?

Тави отвори уста, за да възрази рязко на Ерен, но беше повален от рязък порив на усилен от фурии вятър.

Актеон се изправи на задни крака и се хвърли настрани, когато внезапна буря вдигна прах и боклуци във въздуха, като ги ослепи и оглуши с рева си. Актеон подскочи паникьосано и Тави падна от коня на земята до Ерен.

Очите на Тави бяха почти изцяло затворени и той едва успя да види трептящите форми на рицарите Аери, които се спускаха към тях и носеха осемместен паланкин.

Каретата кацна, рицарите я закрепиха на земята и един от тях побърза да отвори вратата.

Наварис от Фригия, стройна и облечена изцяло в черно, се появи от паланкина, а на лицето й сияеше странна усмивка. След нея се появиха останалите сингулари, а накрая и самият сенатор.

Арнос, все още в копринената си мантия, спокойно приближи до тях, заобиколен от телохранителите си. Той застана над Тави със студена усмивка на удовлетворение на лицето.

— Сега вече знаем как вашият уж доблестен легион успява да издържи толкова дълго срещу превъзхождащите сили на канимите — тихо каза той. — През цялото време ти си заговорничел с тях, Сципио.

— Това не е вярно — изръмжа Тави. — И вие го знаете.

Арнос махна с ръка към заобикалящите ги рицари Аери.

— Не знам нищо подобно. Вие се срещнахте с един от канимските офицери и аз имам повече от дузина свидетели, които ще го потвърдят. Освен това вие влязохте в преговори с врага въпреки моята заповед да се избягва всякакъв намек за слабост или липса на решителност от наша страна.

Арнос вирна брадичка, гледайки Тави.

— Не изпитвам никакво удоволствие да го правя, Руфус Сципио. Но ще ви поставя под арест за отказ да изпълните заповед на старши офицер по време на бойни действия. Ще бъдете отведени до най-близката крепост и ще бъдете задържан там, докато за вашия случай не бъде свикан военен трибунал.

Тави мълчаливо гледаше Арнос, зашеметен от чутото, проклинайки себе си за своето безгрижие. Той предупреди Макс, че Арнос ще изпрати наблюдатели на това място. Трябваше да се досети, че Арнос го наблюдава отдавна, може би с помощта на няколко рицари Аери, прикрити с воал.

Той се възползва от шанса и претърпя крах.

Той се провали.

— Наварис — каза Арнос, — арестувайте затворника.

Злобни огънчета, които не можеха да бъдат сбъркани с нищо, танцуваха в очите му.

— Намерете място, където може да бъде задържан под стража, докато намерим време да го съдим за предателство.