Фурията на капитана

Глава 19

Бърнард внезапно замря, след това вдигна ръка и отново я прибра към себе си — сигнал „в укритието“. Амара бързо направи две крачки напред, за да подкрепи Гай, когато той тромаво закуцука, сгънал единия си крак в коляното и стиснал тоягата, която Бърнард му отряза, когато отново се отправиха на път.

Тя помогна на Първия лорд да легне на студената влажна земя и последва примера му. Гай изсъска от болка и подви крак, преди отново да утихне. Лицето му се изкриви от болка.

Амара хвана ръката на стареца, за да му даде безмълвна подкрепа, и намръщено погледна към Бърнард или по-точно към мястото, където предлагаше, че все още стои. Сенките на дърветата, които падаха върху него като наметало, както и фуриите му, напълно го скриваха от погледа.

Тя чу тихия звук на стъпки по земята пред себе си, а след това светлината леко се промени, когато дървесната магия на Бърнард се плъзна между нея и Първия лорд. Сега Бърнард вече стана видим за нея, въпреки че чертите му бяха размазани и замъглени, сякаш е в дълбока сянка.

Той се възвишаваше над тях с лък в ръка и със стрела на тетивата, а очите му напрегнато гледаха напред.

Тогава Амара чу туп-туп, туп-туп — звуци, предизвикани от копита на кон по отъпкана пътека.

Към тях се присъединиха още няколко и след половин минута тя видя приближаващите се конници. Бяха шестима, облечени в кожени куртки на горски обитатели, и на всеки отпред на куртката се виждаше емблема със зелено-сивите цветове на Калар.

Преден отряд на легион — или по-скоро бандити, които признаваха Калар срещу пари и власт, за да продължат да правят това, което винаги са правили, плюс понякога и допълнителна работа. Бяха добре въоръжени, всеки с ловен лък, копие с широк връх и резервни мечове и брадви, прикрепени към седлата.

Яздеха в мълчание, чуваха се само копитата на конете им. Това беше вторият такъв патрул от два дни, въпреки че другият беше повече от двойно по-голям. Тези хора бяха достатъчно близко, за да може Амара да види петната по техните туники и драскотините по ботушите им.

Тя забеляза, че е затаила дъх в желанието си да пази тишина.

Патрулът мина покрай тях и Амара бавно започна да се отпуска — и тогава последният ездач се огледа, след това спря коня си и скочи на земята.

Хвърли края на поводите на ниско висящите клони и се насочи към тях.

Бърнард се движеше много бавно и много спокойно. Той вдигна лъка си и го изпъна внимателно и безшумно.

Когато се намираше на по-малко от двадесет ярда от тях, разбойникът свърна настрани, пое си дъх и започна да се промъква между дърветата.

Въпреки че Амара дори не можеше да издърпа тетивата на лъка на съпруга си, Бърнард държеше мощното оръжие в пълна готовност, без да трепери.

Той замря, дишането му бе равно, очите му бяха полузатворени, а погледът — ленив. Амара почувства как трепери от напрежение и осъзна, че пръстите й, където беше хванала Първия лорд за лакътя, вече са побелели. Нямаше търпение да придвижи ръката си към меча, но се сдържа.

Движението можеше да размърда лист или да счупи клонка и да предупреди врага за тяхното присъствие. Нещо повече, мечът й всъщност не би й помогнал особено в този момент, дори ако вече беше в ръката й. Лъкът на Бърнард щеше да ги защити много по-добре.

Бандитът спря, промърмори нещо и се обърна да си тръгва.

Тежестта на Гай се измести. Амара притеснено го погледна.

Лицето му беше побеляло от болка, а десният крак, все още невъзстановен от травмата, трепереше и докосваше земята. Не вдигаше много шум — но и това беше достатъчно.

Разбойникът рязко се обърна, ръката му се стрелна към меча, а очите му се присвиха, оглеждайки гората. Амара лежеше напълно незащитена на горската настилка, не по-далеч от два-три ярда от мъжа и точно пред него. Той просто гледаше, очите му се движеха бавно отляво надясно.

Цяла минута той стоя, просто гледаше и се ослушваше.

Нервите на Амара започнаха панически да крещят.

Ако кракът на Първия лорд отново трепне, нямаше никакъв шанс човекът да не го забележи. Ако успее да се противопостави на призованата от Бърнард дървесна фурия, той на мига щеше да атакува Гай, ако първият изстрел на Бърнард не го убие веднага.

И ако мъжът успееше да оцелее след първия изстрел, дори за малко, Гай можеше да не успее да се защити. Ако това се случеше, Амара ще трябва да застане между разбойника и Първия лорд, затова тя призова Сирус да даде на крайниците й скоростта, от която щеше да се нуждае.

През цялото това време Бърнард стоеше точно пред мъжа, без да мърда, с опънат лък.

— Какво, враните да те приемат, правиш? — внезапно се раздаде глас.

Амара трепна от изненада и почти изпадна в паника, когато от движението листата и клонките под нея изпукаха. Но разбойникът не чу нищо. Той реагира на гласа, като се завъртя на място и извади меча си.

— Враните да те вземат, Тонар — изръмжа разбойникът. — Така ме изплаши, скъси ми живота с десет години.

Появи се друг разбойник, конят му бавно си пробиваше път през храстите към тях.

— Имаш такъв живот, че ти направих услуга.

— Копеле.

— Не трябва да яздиш сам, глупако — дружелюбно каза Тонар. — Ако пак го направиш, Юлиус ще ти отреже топките.

— Юлиус — каза разбойникът с мрачен глас. — Той ни кара да яздим по прокълнати от врани места, където няма война. Представяш ли си каква плячка бихме могли да получим, ако участвахме в истинска битка?

— По принцип язва на стомаха, както чух. А за това тук постоянно ни се плаща. И няма какво да мърмориш.

— Тук не се разхождат никакви шпиони — продължи да се оплаква разбойникът. — Само си губим времето.

— Рицари Аери не летят толкова далеч в тила на врага без причина. Те или са спуснали някой…

— Или са взели някого и тогава напразно си скапваме задниците.

— Ти си в конен патрул. На теб ти плащат. Може и да намерим някого, а може и да не намерим. Или ще получим награда от петстотин бика, или ще се върнем, без да се натъкнем на някой, който ще се опита да ни изкара червата. Тук няма губещи.

— Освен мен, Тонар. Трябва да те слушам как мърмориш.

— Ако не се влачиш с крантата си последен, няма да ти се налага да го чуваш отново — отговори Тонар. След това обърна коня си и се върна към пътеката.

Разбойникът навъсено го изпрати с поглед и яростно ритна някакъв камък.

Камъкът заподскача по земята и отскочи от крака на Бърнард.

Амара се стегна.

Но разбойникът не забеляза. Вече се беше обърнал към коня си. Той скочи на седлото, срита енергично животното и препусна след останалата част от бандата.

Бърнард не свали лъка си още цяла минута, след като той се скри от погледите им, а след това бавно отпусна тетивата и в същото време издиша плавно и внимателно. Свали лъка си и разтри изтръпналото си дясно рамо. После се обърна към Амара.

— Смятам незабелязано да ги последвам малко — прошепна той. — Да се уверя, че няма да се върнат по следите си. Вие останете тук и пазете тишина. Ще се върна скоро.

— Бъди внимателен — каза тя.

Той й намигна и се обърна. Дървесната магия се свлече от Амара и слънчевите лъчи отново блеснаха, достатъчно ярки, за да я накарат да присвие очи.

Тя се обърна към Гай и прошепна:

— Сър? Добре ли сте?

— Кракът ми изтръпна — тихо промърмори Гай. — Започна да трепери — той със сила разтри с една ръка десния си крак. — Врани, колко неудобно. Извинете ме за израза, графиньо.

— Да, сър — отвърна Амара с лека усмивка. Тя погледна след Бърнард и каза:

— Можем да сменим превръзките, докато сме тук.

Гай се намръщи, но кимна. Той се надигна, седна и протегна десния си крак към нея.

— Е — каза тя, когато се зае с превръзките, — какво мислите за това?

— Мисля, че нашият млад приятел няма намерение да остави живи този патрул — отговори Гай. Гласът му трепна, когато тя махна превръзката от десния му крак, откривайки изменила цвета си рана, която отказваше да заздравее напълно. — И мисля, че имаме късмет, че те яздеха пред нас. Ако бяхме минали няколко минути по-рано, щяха да излязат право на нашата пътечка и да тръгнат по нея директно към нас.

Амара извади манерка с подсолена вода и изля от нея върху крака на Гай. Той гледаше встрани, изражението му беше откъснато и сдържано, но кракът му рязко подскочи, когато дезинфекциращата течност попадна на раната.

Амара последователно изми и подсуши крака му, след което го превърза с чисти бинтове, преди да сложи чорапа и тежката кожена обувка, която Бърнард беше измайсторил за Гай.

— В критична ситуация твоят мъж е доста хладнокръвен — отдъхна си Гай, когато Амара приключи.

— Забелязахте. Мислех си, че накрая ще закрещя.

— Както и аз, но по друга причина. Не посмях да използвам силата си на призоваване на метал, за да облекча болката — той се усмихна и бръкна в раницата си, за да извади манерка с вода. Той изпи по-голямата част от нея и после отново се отпусна на горската покривка, затваряйки очи.

— Не мога дори да си спомня толкова дълго пътуване, без да използвам някаква магия. Това е все едно… да се движиш с вързани ръце и крака. Не предполагах, че ще е толкова трудно — той тръсна глава, после затвори очи и се потопи в състояние, подобно на лека дрямка.

Амара го остави на спокойствие. Въпреки че Гай настояваше да продължи напред, всяка крачка му костваше значителни усилия. Дори и никога да не се оплакваше, болката в крака явно много го изтощаваше и с всеки ден той все повече и повече се подпираше на тоягата.

Тя седна, облегна се на дървото, извади меча си и започна безмълвно да пази спящия Първи лорд. След половин час Бърнард внезапно се появи, прикрит от горски фурии.

Амара трепна от изненада и намръщено го погледна.

— Извинявай — промърмори той. После коленичи и здраво я прегърна.

Амара въздъхна, поклати глава и също го прегърна. Той беше толкова голям, и силен, и топъл, че тя изведнъж се почувства много по-малко притеснена. Макар да знаеше, че това чувство е малко нелепо.

Все пак Бърнард също беше уязвим. Но когато я прегърна, това някак нямаше значение. Без особена причина тя се чувстваше по-добре и това чувство й харесваше.

— Как е той? — тихо прошепна Бърнард.

— Няма промяна. Или ако е по-добре, не съм го забелязала. Бърнард, не трябваше ли тези рани вече да са зараснали?

— Ами при по-възрастните хора без помощта на призовател на вода лечението отнема повече време. Той няма температура и няма признаци на отравяне на кръвта. Бих предпочел да почива няколко дни, но…

— Но той няма да иска — довърши Амара.

— Може да се влоши. Ако раните зараснат, преди да стигнем до блатото, всичко ще е наред.

— А ако не зараснат? — попита Амара.

Той се отдръпна от нея и прокара върха на пръста си по бузата й. Тя затвори очи и се наслади на докосването му.

— Ще се тревожим за това, когато се случи — каза той тихо.

Гай се размърда и седна, примигвайки няколко пъти. Той кимна на Бърнард.

— Графе. Нашите приятели отидоха ли си?

Бърнард кимна.

— Да, сър. Няма да ни навреди, ако си починем малко тук, ако желаете.

Първият лорд поклати глава, подпря се на тоягата и се изправи на крака.

— Не, без обсъждане. Нямаме свободно време.

— Да, сър — каза Бърнард.

Той подаде ръка на Амара и тя леко я разтърси, когато се изправи на крака.

Бърнард отново тръгна отпред на малката им група, а Първият лорд изсумтя от напрежение при първите стъпки, но след това започна решително да прави широки крачки, помагайки си с тоягата.

За момент Амара гледа към накуцващия Първи лорд, прехапала устни. След това го последва, като непрекъснато се оглеждаше встрани и назад, и те продължиха пътя си към Калар.