Фурията на капитана

Глава 13

— Сигурен ли сте, че трябва да ги сваляме? — попита Първият лорд. — Наистина ми се струва, че е по-добре да ги оставим, както са сега.

Те бяха спрели близо до стара изоставена пътека, за да утолят жаждата си с изворна вода, и Амара забеляза как Гай прикрива накуцване, докато останалите от тяхната малка компания ускориха в последните няколко ярда.

Сега Първият лорд седеше на походен стол, а Бърнард беше застанал на колене пред най-могъщия мъж в Алера, за да го събуе.

— Сигурен съм, сър — промърмори Бърнард. — Болката в краката трябва да се приема сериозно, особено след като сме вървели не чак толкова много.

— Признавам, че това донякъде ме притеснява — каза Гай. — Дори през последните няколко месеца ходих повече пеша, за да се подготвя за това.

— Ходенето по стълби и павета е много различно от преход през пресечена местност, сър — избоботи Бърнард. Ноздрите му се разшириха и той поклати глава. — Сега ще ви сваля ботушите. Усещам миризма на кръв, така че партенките ви може да са залепнали. Размърдайте пръсти, сър, а аз ще ги събуя възможно най-бързо.

Първият лорд направи гримаса и кимна.

— Нека да приключваме с това.

Без да задава въпроси, Амара застана зад Гай и го стисна за раменете. Беше невероятно чувство.

Въпреки че Първият лорд бе доста силен за алеранец на неговите години и въпреки че изглеждаше като четиридесетгодишен мъж, който е започнал рано да се прошарва, раменете му се усещаха тънки и дори крехки. Амара внимателно увеличи силата на докосването си. Последното нещо, от което се нуждаеше короната, беше да изкълчи рамото на Гай, докато Бърнард се грижи за краката му.

Ботушите заядоха и се наложи Бърнард да приложи усилие, като ги завърти внимателно, при което Гай изсъска от болка, докато накрая успя да ги свали. Както и очакваше, светлите партенки бяха потъмнели от кръв.

Бърнард въздъхна дълбоко и замислено се намръщи. После погледна Амара и каза:

— Графиньо, моля, вземете котлето и го напълнете с вода.

В начина, по който държеше главата си, имаше нещо напрегнато, помисли си Амара. Тя за миг замръзна, намръщи се и на лицето й се появи въпросително изражение.

— Вода, графиньо — повтори Бърнард и гласът му стана по-твърд. — Трябва да намокрим партенките, преди да ги сваля и да видя колко е лошо положението.

Тя свъси вежди, но донесе пълно котле, както той поиска. Трябваше им още четвърт час, за да стигнат до краката на Гай, да ги почистят и да разгледат раните. Миг по-късно той намръщено се облегна назад в стола.

— Колко е зле? — попита Гай.

Бърнард за момент го погледна внимателно, преди да каже.

— Виждал съм и по-лошо. Но е лошо, че са ви се появили мазоли. Откога започнаха да ви притесняват, сър?

— На моята възраст е трудно да забележиш още един източник на болка на фона на останалите — отговори Гай. — През първия ден не беше толкова лошо. Снощи беше съвсем приемливо и до тази сутрин беше поносимо.

Бърнард кимна.

— Истинският проблем е инфекцията. Ако я спрем достатъчно рано, с всичко останало ще се справим съвсем лесно.

— Много неловко положение — промърмори Гай и погледна отеклите си глезени. — Болни крака. Това едва ли е достойно.

— Мазолите не се интересуват от титли, сър — каза Бърнард. — Първо, нека ви сложим на земята с вдигнати крака. Това ще помогне да се намали отока и част от дискомфорта.

— Това ще е много полезно, граф Бърнард — въздъхна Гай. С помощта на графа Първият лорд се отпусна на земята, сложи краката си на стола, намръщи се, докато ги гледаше с неодобрение, и започна да гризе ябълка.

Бърнард плисна водата и се спусна към потока, за да вземе още, а Амара тръгна с него.

— Колко е зле? — тихо попита тя.

Той поклати глава.

— Виждал съм и по-лошо — веднъж. При пратеник на легиона, който имаше достатъчно фурии на метала, за да игнорира болката, и недостатъчно здрав разум, за да разбере, че е време да спре. Кракът му се инфектира толкова лошо, че дори сестра ми не можа да му помогне. Загуби крака си, а от треската загуби и по-голямата част от разума си.

Амара прехапа устни и отметна косата си от челото.

— Толкова ли е ужасно?

Бърнард се намръщи.

— Ние се заехме с Първия лорд много по-рано, въпреки че само великите фурии знаят какво би станало, ако ти не беше забелязала неговото накуцване.

— Достатъчно рано ли?

— Амара… — той въздъхна. — Не знам.

Амара си пое дълбоко дъх и кимна.

— Добре. Какво можем да направим?

— Можем да се доверим на способността му да лекува рани — каза Бърнард.

Амара поклати глава.

— Не. Не може. Всеки опит да използва фурии веднага ще издаде нашето местоположение и мисията ни ще се провали.

Бърнард я погледна в очите.

— Тогава го чака осакатяване или смърт, любима.

Амара го погледна, после отмести поглед и поклати глава.

— Има ли някаква непосредствена опасност за него?

Бърнард се изправи с пълно котле.

— Засега не е с единия крак в гроба. Ако започне треска, ще й отнеме известно време, за да го убие. Може би дни, а може и повече.

— Тогава имаме малко време — каза Амара.

— Може би — отвърна Бърнард, — но все пак е възможно и да нямаме. Инфекцията може да се развие дори докато стоим тук и си говорим — Бърнард скръсти ръце на гърдите си. — Това е незначително нараняване. Но то не се интересува кой е той и е способно да го убие, ако не получи подходяща медицинска помощ.

Амара скръсти ръце на гърдите си и се вторачи гневно в потока.

— Позволи ми да поясня — каза Бърнард бавно. Той се обърна с лице към Амара и разкрачи крака на ширината на раменете си. — Лудост е да рискуваш живота на Първия лорд по толкова тривиален въпрос. Аз няма да позволя това.

За момент Амара се взря в съпруга си.

— Извинявай, какво?

— Аз няма да позволя това — повтори той с мек и безстрастен тон. — Ако се наложи, лично ще издам присъствието ни.

Амара едва сдържа острия отговор, който едва не се откъсна от устните й.

— Бърнард — каза тя тихо, — това е предателство.

— Не го разбирам така — каза той. — Аз съм се клел да защитавам короната. В клетвата не се казва нищо да защитавам короната от всички, освен от самия него. Сигурен съм, че ти си положила същата клетва.

— Не можеш да вземеш такова решение — изфуча Амара.

— Вече го взех — отговори той. — Много време мина, откакто Гай за последно е участвал в кампания, а ти никога не си. И никога не си виждала как хората умират от инфекция — той отмести поглед встрани. — Тя им отнема всичко, Амара. Достойнството им. Силата им. Изсъхват толкова бързо, че всъщност се случва направо пред очите ти — той потръпна. — Империята едва се държи. Трябва ли да се случи нещо с Гай, трябва ли да умре по този начин…

Тя прехапа устни и докосна рамото му:

— Той знае за тези рискове, любими. И е решил да рискува.

— Той отговаря за много повече животи, не само за собствения си — каза Бърнард. — Какво може да бъде толкова важно, че е готов да рискува живота си?

— Не знам — отговори тихо Амара. — Не ми каза.

Бърнард я погледна недоверчиво.

— Дори не знаеш защо правим това?

Тя поклати глава.

— Тогава, кървави врани, Амара, защо си против моето решение?

— Защото се доверявам на неговото решение — тихо каза Амара. — Защото съм положила клетва — тя направи кратка пауза и добави: — Както и ти.

Бърнард изсумтя, признавайки обратния удар.

Амара се притисна в него и той я прегърна. Тя положи глава на гърдите му.

— Ако и на теб не е казал, ти защо си тук?

Гласът на Бърнард тътнеше в гърдите му, предизвиквайки приятна вибрация в ухото й.

— Каза ми, че има нужда от опитен горски и разузнавач, на когото може да се довери — изсумтя той и се засмя. — И добави, че и ти ще си тук. Мисля, че той знаеше, че за мен това ще е достатъчна причина.

Амара изведнъж вдигна глава, за да се вгледа в лицето на съпруга си.

— Точно както знаеше, че един ден отново ще бъдем заедно и аз ще бъда напълно шашната от това, че задаваш твърде много въпроси — тя усети как устата й се разтяга в усмивка. — Докато не е прекалено късно да променим вижданията си, предполагам.

Бърнард се намръщи и присви очи, поглеждайки назад към мястото, където седеше Гай, след което каза:

— Няма да направим и крачка, докато не разбера какво точно ни предстои.

Амара се намръщи и каза на свой ред:

— Предполагам, че мой дълг ще бъде да ти попреча да прекратиш тази мисия. Строго погледнато.

— Вече го направи веднъж — отвърна Бърнард, а очите му за миг заблестяха развеселено. — Помниш какво се получи — изражението на лицето му стана по-сериозно. — Не можеш да ме спреш, без да ни изложиш на риск, Амара. И се съмнявам, че той би могъл да се справи с мен без призоваване на фурии. Дори и ако в момента можеше да ходи.

Амара бавно кимна.

— Е, може би.

— О-о?

— Това ни дава възможност да окажем натиск върху него — тя погледна към Първия лорд. — Той пази тайни чисто рефлексивно. Не мога да му служа и да го защитавам, ако съм сляпа и се лутам на тъмно. Но…

Бърнард взе ръката й в своята и нежно я стисна:

— Но какво?

Усети как устните й се свиват:

— Просто чувствам, че това не е съвсем правилно. Толкова много неща се обърнаха срещу него. Фиделиас…

Сълзи изпълниха очите й с нарастваща вълна гняв, когато се сети за предателството на своя наставник. Стана й невъзможно да говори.

— Не е същото, любима — каза той тихо. — Ти се опитваш да го защитиш и да предложиш най-доброто решение. Това абсолютно не е същото.

— Надявам се да си прав — също толкова тихо му отвърна тя.

Тя наклони глава и примигна, преди сълзите да успеят да се появят на лицето й. След това кимна още веднъж, успокои се и тръгна обратно към Гай. Бърнард я последва.

Първият лорд погледна израженията на техните лица, след което само каза:

— Аха.

Амара спря пред него и се отпусна на колене, за да са очите им на едно ниво.

— Сър, граф Калдерон…

Той вдигна ръка в нетърпелив жест, гледайки Бърнард.

— Няма да изминем нито миля повече, докато не разберете защо и къде отиваме? Нещо такова?

Бърнард изсумтя.

— Всъщност няма да направим нито крачка.

Гай потръпна, повдигайки единия си крак.

— Толкова ли е зле?

Бърнард пристъпи, застана на колене и изчетка с една ръка слоя ситни горски боклуци, разкривайки няколко малки бяло-розови кристала. Хвърли ги в котлето и като започна да разбърква водата, отговори:

— Без използване на водни фурии? Напълно възможно е да се превърне в нещо много лошо, сър.

Гай изсумтя гнусливо:

— Предполагам, че бих бил глупак, ако пренебрегна съветите на опитен горски, заради които съм го взел?

Ъгълчето на устата на Бърнард трепна в усмивка.

— Никога не бих казал това, сър.

Белите зъби на Гай проблеснаха за миг.

— Само защото не си много приказлив, нали?

Той погледна ранените си и кървящи крака.

— Доколкото разбирам, твоят съвет е да използвам фуриите си, за да излекувам раните?

— Или да прелетите до някой, който ще ги излекува — каза Бърнард.

— Какви са шансовете ми, ако не го направя?

— Ако своевременно успеем да предотвратим инфекцията, може би ще се справя сам. Ако не успеем — той сви рамене, — ще започнете да слабеете, после ще започне треска и в крайна сметка ще умрете. Ще ни остане да се надяваме, че ще запазите способността си да отстраните проблема, докато треската не стигне твърде далеч и вече няма да може да се лекува с помощта на фурии.

— Което може да застраши нашата мисия — тихо довърши Гай. — Не мога да допусна това.

— Сър — каза Амара. — Вашата ненавременна смърт също е недопустима.

— Ненавременна? Да. Но и неизбежна не бих я нарекъл.

Той размърда пръстите на единия си крак и потръпна:

— Според мен всичко ще се размине без инфекция. Мисля, че най-добрият вариант за нас сега е да не губим присъствие на духа и да продължим пътя си.

— Това е много сериозен риск, сър — каза Бърнард без намек за подчинение в гласа си. — Какво може да бъде толкова важно, че сте готови да изложите себе си и цялата Империя на такъв риск.

Гай погледна намръщено Бърнард, склони глава и свъси вежди.

— Това изглежда като повторение на позиция на дъска за лудус. Холтърът има по-голяма сила от Първия лорд и курсора му, взети заедно. Не мога да ви попреча, без да се разкрия, както впрочем и Амара.

Бърнард кимна.

— Държа ви за топките, сър.

Подпрелият се на лакти Гай отметна глава назад и се засмя за кратко.

— Изглежда е така. Добре. Ще поговорим за мотивите ми, след което ще се движим толкова бързо, колкото можем.

Бърнард се намръщи.

— Не мога да обещая това.

— И въпреки това ще го направим — каза Гай и очите му светнаха студено. — Това е необходимо, графе. И ние ще го направим — той заговори по-тихо. — И въпреки че сега сте в по-изгодна позиция, не бих ви посъветвал да ме изпитвате.

Ръцете на Бърнард за миг замръзнаха, тъкмо когато накъсваше някаква билка над котлето. Това беше единственият признак за безпокойството му.

— Мога само да обещая, че ще действам по моя преценка.

— Това е достатъчно — отговори Гай.

С помощта на Бърнард той се върна на мястото си на походното столче и потопи краката си в котлето. Изсъска от болка и потрепери, но след това дишането му стана равно. Миг по-късно отвори очи и Амара пъхна в ръцете му чаша горчив чай от върба. Той кимна в знак на благодарност.

— Свързано е с последното ви посещение в Калар.

Амара изненадано вдигна вежди.

— Как така? Сигурна съм, че не става въпрос за познаване на терена. Ние вървяхме по земя само последните няколко мили.

— Същите мотиви — уточни Първият лорд. — Спомняте ли си необходимостта да върнете лейди Плацида цяла и невредима?

Амара кимна.

— В родината й има няколко опасни фурии, които са под нейния контрол. Ако тя умре, хората й ще бъдат разкъсани на парчета.

— Точно така — каза Гай. — И Калар, когото никога не бих обвинил в липса на амбиции, направи нещо толкова блестящо, колкото и безумно — той умишлено раздразни фурии с ужасна сила и ги подчини на волята си по абсолютно същия начин.

Амара си пое дълбоко дъх.

— Надява се, че това ще му спаси живота?

— Съвсем не — горчиво каза Гай. — Той е твърде горд, за да гние в тъмница, и знае, че бихме могли да поемем контрола над тези фурии, ако той е неутрализиран и имаме достатъчно време. Целта му е много по-проста, графиньо. Той се надява да отнесе със себе си възможно най-много животи, включително и моя собствен.

Бърнард се намръщи и се почеса по брадичката.

— Сър… Какви фурии имате предвид?

Гай си пое бавно дъх и каза:

— Тези, които причисляват към Великите фурии, графе.

Амара се намръщи.

— Великите фурии… какво… В смисъл, всъщност…

Гай се ухили.

— Ти си мислиш, че ги споменаваме само като израз ли? Не. Великите фурии съществуват. Около дузина са, доколкото знам. Тези същества са толкова древни и могъщи, че цялата ни хилядолетна история на развитие и раздори за тях е само едно мигване на окото.

Бърнард се намръщи още по-силно, взе чиста кърпа и започна да бърше краката на Първия лорд възможно най-внимателно.

— И Калар може да ги контролира?

— Едва ли — отговори Гай. — Но той може да ги дразни, да предизвика гнева им и да забавя момента на реакцията им. Но спре ли да го прави, Калус ще излее гнева си на първия срещнат.

— Калус? — попита Амара. — Като планината Калус?

— Името на който носи и Калар — отговори Гай, кимайки. — Не става въпрос само за планината, а и за древен вулкан. Това не се споменава в летописите на Алера, но Калар го е пробудил. Когато Калар умре, Калус ще се освободи от оковите на планината и ще залее земята с огън — той се наведе напред и последователно погледна в очите Бърнард и Амара. — Ако позволя на легионите да обсадят Калар, това ще доведе до множество смъртоносни схватки. Това означава, че всички сили на Калар ще бъдат затворени обратно в града. Което от своя страна ще предизвика приток на бежанци.

— Кървави врани — изпъшка Бърнард. — Той иска да си направи ковчег от съюзници, врагове и всички други. От самия град.

— Аз мога да попреча на това — продължи Гай, — но само ако успея да стигна на разстояние няколко мили от планината Калус и да я гледам безпрепятствено — той си дълбоко дъх. — Ако не се намеся, това ще доведе до безсмислена смърт на много хора в угода на злите помисли на Калар — очите му искряха студено и ясно. — Няма да допусна това. Не и в моята страна.

— И така — тихо каза Амара. — Планът е да се приближим достатъчно близо, за да лишим Калар от погребалната му клада.

Първият лорд кимна.

— Никога не бях истински осъзнавал колко страшен е животът в Калар, където той е превърнал земята си в кошмар от роби и страх. Подведох неговите хора. Сега той заплашва да ги изгори живи. Няма да ги оставя да умрат по волята на този психар.

Бърнард погледна Първия лорд, погледът му беше твърд.

— Граф Калдерон — спокойно каза Гай. — Моля, повярвайте ми, когато казвам, че ще продължа започнатото. С или без вас.

Бърнард го гледаше, без да мигне. После каза:

— Краката ви са подути и няма да може да обуете ботушите. Трябва да си починете ден-два, а аз ще направя обувките ви по-удобни, преди да продължим нататък — той се обърна към Амара. — Можеш ли да направиш лагер така, че да не се виждаме от пътеката? Няма смисъл да оставаме тук, докато някой не се натъкне на нас.

Амара стана и отиде при Бърнард. Докосна рамото му и каза:

— Благодаря.

Гай бавно издиша и склони глава към граф Калдерон:

— Да, Бърнард, благодаря.

Бърнард се намръщи, погледна Гай и Амара, но не каза нищо.