Фурията на капитана

Глава 3

— Капитане — каза Валиар Маркус. — Те ви очакват.

Тави се изправи, поправи края на луксозната си пурпурна туника под бронята и се увери, че униформеният му полуплащ му стои както трябва.

Всъщност досега не беше имал възможност да носи парадна униформа и след две години редовна употреба очуканата му броня изглеждаше доста невзрачно, обрамчена от великолепната тъмночервена тъкан.

— Мечът, сър — каза Маркус.

Обветреното лице на стария центурион беше сериозно, но Тави видя веселите искрици в очите му.

Тави погледна надолу и въздъхна. Правилата предписваха мечът да виси строго надолу по шева на панталона, но той, по подобие на Маркус и няколко други ветерани, го носеше под лек ъгъл. Промяната улесняваше изваждането на острието, а умният войник се възползваше от всички възможни предимства.

Но уставът си е устав и Тави се задържа, за да нагласи оръжието правилно. После кимна на Първото копие и влезе в конферентната зала.

Конферентната зала беше построена в подземната каменна част на командната сграда, веднага след като Първи алерански отблъсна първоначалния натиск на канимите. Стаята с голяма каменна пясъчна маса и напомнящи на училище дъски за писане по стените беше проектирана така, че да побира командния състав на два легиона — два пъти повече, отколкото някога се бяха събирали всъщност.

Сега обаче помещението беше задушно и тясно, препълнено с четиридесет от най-могъщите мъже и жени в Алера.

Тави разпозна по лице само няколко, въпреки че можеше да определи кои са повечето от останалите по техните цветове и репутация.

Гай, разбира се, седеше в предната част на залата на малка платформа, издигаща се на няколко инча над пода. Той беше заобиколен от двама гвардейци на короната и сър Сирил, който като домакин на срещата седеше до него, а на крака металната му протеза блестеше в светлината на магическите лампи.

Из цялата зала стояха други забележителни представители на Империята: Върховен лорд и Върховна лейди Плацида бяха в центъра на първия ред, седнали до престарелия Върховен лорд Церес. Сър Майлс, капитан на Легиона на короната, седеше до него, въпреки че Тави нямаше представа защо устата на Майлс е толкова широко отворена. В крайна сметка без съмнение някой е казал на Майлс за ролята на Тави като Руфус Сципио. По-близо до задната част на залата, мързеливо подпрян на стената като отегчен ученик, стоеше мъж, който можеше да бъде само Върховен лорд Акватайн. Няколко души, чийто език на тялото ги определяше като близки приятели на Акватайн, стояха близо до него. На срещуположния на Акватайн край на залата стоеше графиня Амара, заемайки абсолютно същата поза, вероятно като тънка насмешка над втория по могъщество човек в Империята — и, разбира се, в позиция, която й позволяваше да следи всичко, което правеха Върховният лорд и неговите съратници.

Сенатор Арнос, ръководителят на Военния комитет, заедно с дузина помощници и съюзници заемаха целия втори ред и Тави усети как студеният, пресметлив поглед на мъжа го преценява при влизането му.

— А-а — каза Гай. Дълбокият му, кадифен глас изпълни стаята, когато заговори. — Добре дошъл, капитан Сципио. Благодаря ви, че дойдохте.

Тави се поклони ниско пред Първия лорд.

— Разбира се, сър. С какво мога да ви услужа?

— Ние бихме искали да чуем за всички последни развития в хода на кампанията — отговори Гай. — Сър Сирил ме увери, че вие сте най-подходящ да разкажете накратко за случилото се тук — Гай посочи предната част на залата. — Ако нямате нищо против.

Тави още веднъж склони глава и отиде в предната част на залата. Той се поклони на събраните благородници и капитаните на легиони, пое дълбоко въздух, подреди мислите си и започна.

— Както всички знаете, Първи алерански удържа Тибър срещу нахлуването на канимите, още откакто те акостираха тук в нощта на червените звезди преди две години. Оттогава сме имали няколко големи сблъсъка с тях, както и множество малки схватки. Не беше лесно…

— Не би могло да е чак толкова трудно — прекъсна го сенатор Арнос. Сенаторът беше дребен мъж, модната му дълга коса беше сресана назад и събрана в опашка. — В крайна сметка начинаещ командир задържа нашественици, които превъзхождат собствения му полуобучен легион десет към едно или повече, ако вашата оценка на силите е точна.

Тави почувства проблясък от безпокойство и тревога при суровия, раздразнен тон в гласа на сенатора, и усети как те бързо се сливат във вълна от гняв към това, за което намекваха думите му. Тави си напомни, че ако някой иска да го дискредитира, провокирането на емоционална реакция би било идеалният начин да го постигне, и затова сдържа емоциите си.

— Редица фактори бяха в наша полза — отговори Тави със спокоен и равен глас. — Най-важният от тях беше разколът в командването на канимите, между водача на кастата на воините Насаг и водача на кастата на шаманите Сари. Успяхме да ги настроим един срещу друг и да осуетим първите атаки. Въпросът за техния брой не подлежи на съмнение, сенаторе. За тези две години той бе потвърден от множество източници.

— Да, да — нетърпеливо се отзова Арнос. — Въпросът, на който, сигурен съм, че всички искат да получат отговор, капитане, е защо все още не сте изхвърлили кучетата в проклетото от враните море. Числено превъзходство или не, вашите рицари превъзхождат всичко, което канимите имат.

Тави за миг просто гледаше мъжа. После си пое дълбоко дъх и каза:

— Центурион.

Маркус влезе, носейки Т-образно метално устройство с големина на хомот за товарен кон. Спря до Тави и вдигна предмета така, че всички да могат да го видят.

— Това — каза Тави — е канимско оръжие. Това е развитие на обикновения лък и го нарекохме балиста. Способно е да изстреля здрава стоманена стрела на почти две трети миля при благоприятен вятър, и удря с достатъчна сила, за да пробие нагръдника, човека в него и да излезе от другата страна.

Арнос завъртя очи и издаде лек звук на насмешка.

— Имам повече рицари, убити от това оръжие, сенаторе, отколкото от всяко друго в арсенала на канимите — продължи Тави. — Те използват отлични специалисти и почти винаги през нощта. Когато нашите рицари Аери опитат да се приближат, изглежда сякаш във всяка група каними има поне един от тези стрелци, и канимите са готови на всичко, за да ги защитят. Това оръжие е единственото, което успяхме да заловим в течение на две години, а канимът, който го използва, успя да избяга.

— Капитане — каза Върховен лорд Плацида със своя спокоен, мек глас, — можете ли да ни дадете представа колко ефективни са тези техни стрелци?

— Те нямат точността на опитен рицар на дърво, ваша светлост — отговори Тави. — Но са много близко до нея. И грубата сила на това оръжие с лихвите я компенсира. Като се има предвид, че очевидно имат заповед да изчакват появата на рицарите, скривайки присъствието си преди стрелбата, те се утвърдиха като ефективно тактическо противодействие.

— Дори ако предположим, че тази… играчка… позволява на канимите да се сравняват с бойната ефективност на рицарите на дърво — каза Арнос, а тонът му подсказваше, че той изобщо не вярва в тази възможност, — просто трябва да предприемете аналогични тактически мерки, за да им попречите да я използват ефективно.

— Ако забравим, че Насаг има огромен брой каними, които може да обучи в стрелба с балиста — каза Тави. — А ние имаме строго ограничен брой рицари и не можем да си позволим да ги загубим или заменим — Тави се обърна към останалата част от стаята. — Разбира се, това оръжие само по себе си не определя хода на конфликта. Просто го използвах, за да покажа, че канимите са по-хитри, по-находчиви, по-изкусни и по-добре оборудвани врагове, отколкото мислехме преди.

Арнос издаде изразяващ отвращение звук.

— Трябва да повярваме, че за толкова векове конфликти с тези животни, ние сме били просто прекалено слепи, за да видим това, което се е намирало точно под носа ни?

Тави поклати глава.

— Канимите, с които Алера се е сражавала преди, никога не са нападали толкова добре организирано или в такива количества. Освен това, преди това нашествие, ние никога не сме срещали забележим брой представители на тяхната каста на воините.

— Просто изобщо не разбирам тази ситуация — обади се Върховен лорд Церес. Той прокара твърдата си, покрита с тъмни петна ръка по оплешивяващата си глава. — Поведението на тези същества изобщо не е това, което очаквах. Собствените ми благородници и войници ми докладваха, че тези каними просто позволили на алеранците да напускат окупираните територии безпрепятствено, при условие че си отидат мирно.

— Което очевидно е индикатор за липсата им на контрол над ситуацията — каза сенатор Арнос, надигайки се — и също така говори по отношение на стратегическата им глупост. Никой истински командир не би си позволил да загуби такъв потенциално ценен ресурс, камо ли да го даде на врага — той се обърна към залата. — Всъщност неумелото командване в целия този регион беше…

— Извинете ме, сенаторе — прекъсна го Тави, запазвайки тона си любезен. — Ще се радвам да отговоря на всякакви въпроси, които вие или други граждани може да имате — той посрещна погледа на Арнос без усмивка. — Но предполагам, че протоколът изисква да говоря аз.

Арнос се обърна към Тави, кръв нахлу в бузите му.

— Абсолютно вярно, капитане — промърмори Гай от мястото си.

Въпреки че формулировката остана учтива, а гласът му спокоен, твърдото ударение на думите му не оставяха никакво съмнение, че на Първия лорд не му е весело.

— Сенаторе, моля за вашето търпение по този въпрос. Всеки ще има възможност да се изкаже, уверявам ви. Капитане, моля, продължете мисълта си за неочакваната щедрост на военачалника на канимите относно освобождаването на алеранци от окупираните територии.

Тави наклони глава.

— Нямаше нищо щедро в това, сър. Беше гениално.

Гай кимна, без да откъсва поглед от Арнос.

— Обяснете.

— Това не му дава нищо друго освен предимства — отговори Тави. — Най-големият проблем, пред който е изправена цялата зона на конфликта, е храната. Бойните действия доведоха до унищожаването на много полета, други бяха увредени и това намали способността на целия регион да даде стабилна реколта. Добавете към уравнението над сто хиляди гладни каними и в резултат получаваме, че всички сили тук се опитаха да гарантират безопасността на цялата храна, която им е на разположение.

Лейди Плацида вдигна ръка.

— Извинете, капитане. Сто хиляди? Разбрах, че нашите изчисления се основават на около приблизително двойно по-малка цифра.

— Сто хиляди е много скромна оценка, ваша светлост — каза Тави, учтиво свеждайки глава към Върховната лейди. — Канимите, които пристигнаха тук, не дойдоха просто като военно нашествие. Докараха и своите семейства. Жени и деца. Казах, че са сто хиляди, но не знам реалното число. Никой не го знае. Те се събират в огромни стада, за да се защитят.

Приглушен ропот премина през залата.

Тави прочисти гърлото си и започна да говори малко по-силно.

— Освобождавайки алеранци от окупираните територии, Насаг решава редица свои собствени проблеми и създава няколко нови за нас.

Живеещите в определен район алеранци са много добре запознати с местните фурии и са в състояние да предприемат мерки срещу неговите войски. Като се отърве от тях, той едновременно премахва всякаква съпротива на териториите на по-голяма част от силите си, запазва хранителните си запаси, намалявайки броя на гладните усти, и в същото време ни обременява с бежанци. Сега ние сме принудени да търсим някакъв начин да ги нахраним, а също така да държим тук нашия ограничен военен контингент, разположен по такъв начин, че да ги предпазим от евентуална атака на противника, което пречи на самите нас да го атакуваме. Това е умен ход. Типичен за неговото мислене. И определено работи. Не сме имали загинали от глад, но липсата на достатъчно количество храна вероятно е причина за редица фатални заболявания миналата зима. Колоната с провизии, организирана от Исана, холтъра от Калдерон, може да ни подкрепи до прибирането на реколтата, но този бежански лагер е само един от многото, разпръснати в покрайнините на окупираната от канимите територия.

Настъпи миг на замислена, дори загрижена тишина.

— Капитане — попита Гай и дълбокият му спокоен глас прекъсна вселяващата страх пауза. — Предполагам, че сте се опитали да приложите обичайната доктрина на легиона в битките си срещу канимите.

— Да, сър — отговори Тави.

— И как бихте определили нейната ефективност?

— Тя има ограничена стойност, сър.

Гай огледа залата.

— Защо?

— Канимите не играят по правилата, сър — каза Тави.

В първия ред капитан Майлс явно се беше възстановил достатъчно, за да се изсмее дрезгаво.

Гънките в ъгълчетата на устата на Гай леко се задълбочиха.

— Пояснете.

— Те не разчитат на призоваване на фурии, сър — каза Тави. — Не могат да го използват и не се нуждаят от него. В резултат на това не разсъждават стратегически като нас. Например те нямат особена нужда да използват пътищата, както прави един алерански легион, ако иска да се движи бързо. Те ги избягват, когато могат, принуждавайки легиона да марширува пеша, което от своя страна им дава значително предимство на бойното поле. Те се придвижват по-бързо от нас. Ние компенсирахме това до известна степен чрез въвеждане на обучение за обикновени маршове, освен за спомагателните кавалерийски части.

В далечната част на залата Акватайн промърмори нещо. Тави улови само израза „голи варвари“, но мъжете, стоящи до него, избухнаха в нисък, дрезгав смях.

— Също така — невъзмутимо продължи Тави, — допълнихме кохортата с конна пехота.

— Конна пехота? — попита Върховен лорд Церес.

— Те яздят до бойното поле, след което се спешават, ваша светлост — пояси Тави. — Това създава солидна бариера от легионери на полесражението, които да подкрепят нашата конница и нашите рицари, и ни осигурява голяма тактическа гъвкавост в битката.

Арнос подигравателно се изсмя.

— Това са само думи, Гай, и всички тук го знаем. Благодарение на тактиката на капитан Руфус Сципио и стратегията на сър Сирил, признавам, те са успели да удържат региона и да задържат канимската заплаха. Възможно е, имайки предвид колко малко са били, те дори да са се справили напълно със задачата. Но сега с тази ситуация е приключено.

Сенаторът стана и се обърна към цялата зала.

— Имам два огромни легиона в Сенатската гвардия, свежи и съставени само от опитни легионери, които сега са разположени на лагер отвън. С помощта на тях и остатъците от Първи алерански ще пометем тези животни обратно в морето и ще сложим край на този унизителен фарс — той се обърна по-специално към лорд Акватайн. — Очаквам, че до средата на лятото ще приключим войната на този театър на военните действия и после ще можем да увеличим натиска върху останалите войски на Калар и да възстановим реда в Империята.

Тави известно време недоумяващо гледаше Арнос. Този човек луд ли беше? Действително двата легиона от Сенатската гвардия се състояха от почти десет хиляди души всеки, но ако преподавателите по математика в Академията не бяха направили на Тави сериозна мечешка услуга, това все пак означаваше, че силите на канимите числено превъзхождаха алеранските повече от два пъти.

Което не само правеше шансовете им за победа невероятно малки, колкото и да е човек оптимист, но обезкуражаваше — и не вземаше предвид никакви войски, състоящи се от бивши роби, които канимите можеха да формират.

— Такъв вид замисъл може да бъде… преждевременен, сенаторе — каза на глас Тави. — Докато не разберем повече за допълнителните сили, събрани от канимите.

Всички очи в стаята се обърнаха към него.

— Какво? — попита сър Майлс.

— Канимите са въоръжили поне един легион от бивши роби — отговори Тави. — Изхождаме от факта, че те предлагат свобода в замяна на…

— Това важно ли е? — настоятелно попита Арнос, сега в тона му прозираше презрение.

— Те са наши сънародници, алеранци — парира Тави. — Много хора, които останаха, вероятно защото са нямали избор…

— Това няма значение — заяви Арнос и смръщи вежди. — Както вие сам посочихте, всички верни на Алера вече са напуснали окупираните територии.

— Не това казах… — започна Тави.

Добре поставеният баритон на Арнос го прекъсна без особени усилия.

— Тези, които са останали у дома — независимо дали са вдигнали оръжие срещу Империята или просто подкрепят канимите заради собствена изгода — са предатели — усмивката му беше злобна и жестока. — За предателството си те не заслужават нищо друго освен смърт.

Няколко мъже повишиха глас при тази забележка. Тави щеше да се присъедини към тях, но изведнъж почувства присъствие до себе си, обърна се и видя Първия лорд, застанал до него.

— Мълчи — спокойно каза Гай.

— Но, сър — започна Тави.

— Мълчи — изшътка Първият лорд. Очите му се насочиха към Тави и го премериха със строг поглед, толкова властен, че младият курсор дори не си помисли да направи или каже нещо друго.

— Да, сър.

Гай кимна късо, докато нетърпеливите възбудени гласове ставаха все по-силни.

— Нужен си ми там, където си в момента — начело на Първи алерански. Не му давай повод да се отърве от теб.

Тави, без да каже и дума, се загледа в Гай.

— Съжалявам, че не мога да направя нищо повече за теб тук, момче — продължи Първият лорд. — Страхувам се, че моята подкрепа вече не е толкова значима, колкото преди. Днес аз не съм нищо повече от председателя на събранието.

— Дори не успях да разкажа за това, което научихме от Ерен и какви изводи бяха направени от това.

Гай сви устни.

— Той не иска да ги чуе. Арнос и неговите слуги имат план за това какво трябва да се случи тук в бъдеще и в тези планове няма място за такива дреболии като факти.

Тави скърца със зъби.

— Той е идиот.

— Той е идиот, подкрепян от Сената — поправи го Гай. — И, трябва да добавя, между другото той е пълноправен главнокомандващ на Гвардията и Първи алерански. Така че ще поеме командването в тази област със сър Сирил като старши съветник.

Тави си пое дълбоко дъх.

— Какво ще заповядате да правя?

— Всичко, на което си способен — отговори Първият лорд. — Сътрудничество със Сирил. Балансирай идиотизма на сенатора. Запази колкото се може повече животи.

— Ако Арнос се държи така, както каза, Насаг ще ни нанесе загуби. Значителни.

— Три месеца — каза Гай. — Постарай се да издържите три месеца.

— Какво? — объркано попита Тави. — Защо три месеца?

— Защото дотогава войната с Калар ще приключи, бунтът му няма да го има и ще разполагаме с достатъчно командири на легиони. Щом „извънредното положение“ на Сената приключи, Арнос ще се върне да управлява войници на пясъчната маса, където му е мястото.

Тави примигна.

— И как ще стане това, сър?

Първият лорд вдигна сивите си вежди и го погледна. Тави си отбеляза, че очите им сега са на едно ниво.

Очите на Гай за миг светнаха в опасна веселост.

— Засега не мога да ти кажа — той хвърли поглед към безпорядъка, породен от изявленията на Арнос. — Задачата, която ти поставям, е незавидна. Ще се справиш ли?

Тави хвърли поглед към царството на раздора, развихрило се около сенатора, и присви очи. Прекалено добре знаеше колко скъпо ще трябва да платят легионерите за грешките, допуснати от техните водачи, дори и да са сравнително малки и непреднамерени.

Това, което Арнос предлагаше, не беше далеч от безумието. А страданията, на които действията му можеха да изложат мирните жители в окупираната територия, младият капитан дори в кошмарите си не беше сънувал. Трябваше да се направи нещо.

— Да, сър — тихо каза Тави. — Ще се справя.