Фурията на капитана

Глава 40

Тави нямаше спомен за събитията от последните няколко дни. Не напълно, но имаше известна неяснота в спомените му. Той искаше да разбере подробностите от Кайтай, но и кратката, и дългата версия бяха, че те тихо и кротко са напуснали Алера Империя два дни след като измъкнаха Варг от Сивата кула.

Демос забави отплаването им, за да натовари товар, който да достави надолу по реката до Парция — защото пристигнал кораб, който отплава, без да натовари или разтовари нищо, щеше да изглежда повече от леко подозрителен.

Поради продължаващото изцеление чрез интензивно използване на водна магия, от което се нуждаеше след своята спасителна операция, Тави само частично осъзнаваше какво се случва.

Той добре помнеше разговора с майка си, когато се скриха в реката, и още нещо за това как усуква ухото на Варг, сякаш е упорита овца, съпротивляваща се на стригането. Но основно помнеше колко ужасно гладен е и как настървено се опитва да изяде повече, отколкото може да се побере в стомаха му, а след това пада в леглото и заспива.

По времето, когато часовете в съзнанието му започнаха отново да се подреждат в определен ред, те стигнаха до Парция и това им отне по-малко от половината време от пътуването нагоре по реката.

Демос разтовари и след няколко часа те отново излязоха в открито море.

Тави веднага отново се разболя.

Една вечер, няколко дни по-късно, когато най-накрая гаденето му започна да отминава, той лежеше на палубата, наслаждавайки се на прохладния бриз, и гризеше сухари. Арарис седеше и дремеше, облегнал гръб на мачтата, а мечът му лежеше в скута.

Тави отново беше започнал да вярва, че животът си струва да се живее, когато вратата на трюма се отвори и Варг крадешком излезе на палубата.

Тави мълчаливо проследи как канимът се отправи към носа на кораба. Огромната, покрита с тъмна козина фигура, по-тъмна и по-плътна от вечерните сенки, известно време гледаше напред, вдигнала лице към небето.

Тави се изправи. Минавайки покрай Арарис, той протегна ръка. Сингуларът му подаде меч, Тави го взе и го пъхна в ножницата, след което застана до Варг.

Канимът хвърли поглед към Тави и меча му. От гърдите му изригна гърмящ звук, който можеше да се счита както за удовлетворение, така и за одобрение.

— Бях ранен — каза Варг, — почти мъртъв.

— Не съвсем — тихо отговори Тави.

Варг вдигна лапа в алерански жест на съгласие.

— Излекуваха ме с помощта на алеранска магия.

— Лейди Исана — каза Тави.

— Твоята майка — допълни Варг.

Тави примигна и го погледна.

Варг потупа върха на носа си с нокът.

— Двамата миришете еднакво.

Тави изсумтя.

Варг се обърна към морето.

— Почти толкова еднакво, както ти и Гай Секстус.

Тави се намръщи.

Варг издаде още един доволен рев.

— Нито едни уши, освен твоите, не е чул това от мен.

— Понякога ми се струва, че всички освен мен знаят — изръмжа Тави. — Откога знаеш?

— От нощта, в която държа нож до гърлото ми.

— В онзи момент нямах голям избор — каза Тави.

— Можеше да пренебрегнеш своя дълг, но не го направи — Варг сложи огромната си лапа на борда на кораба и се загледа в морето. — Защо слезе след мен, когато паднах, алеранецо?

— Защото ти се съгласи да ме последваш — каза Тави.

— Можеше вече да съм умрял.

— Нямаше друг начин да съм сигурен, освен да се спусна долу и да видя.

Варг се подсмихна.

— Можеха да те убият.

Тави сви рамене.

— Но не ме убиха.

Варг се ухили.

— Уважавам силата на Гай. Уважавам интелекта му. Но най-вече го уважавам, че е разбрал какво означава да бъдеш лидер — той се обърна към Тави и внимателно склони глава напред по алерански маниер. — Точно както уважавам и теб, гадара.

Тави наклони глава в отговор.

— Яде ли?

Варг изгрухтя кратко и хрипливо, което отговаряше на смях.

— Научил си какво е необходимо, за да командваш воини — той явно беше удивен. — На тези моряци не им харесва да се приближават до мен. Не съм приемал храна от тях.

Очите на Тави се разшириха, когато си спомни, че Кайтай говореше за огромните рани на Варг и за интензивното призоваване, за да бъдат излекувани.

— Сигурно умираш от глад.

— Бил съм и по-гладен.

Тави се обърна към Варг и сложи останалите сухари до ръката-лапа на канима.

— Яж — каза той. — А аз ще се опитам да осигуря нещо по-съществено.

Варг взе сухар и го хвърли в устата си. Зъбите на канима сдъвкаха твърдия сухар така, сякаш е пресен хляб.

Той недоволно размърда уши, когато трохи изпаднаха между зъбите на дъвчещите му челюсти.

— Алеранците могат да бъдат по-издръжливи, отколкото си мислех — той наведе глава и изучаващо погледна Тави. — Лейди Исана — изръмжа той, — ако е уместно, бих искал да й предадеш, че се възхищавам на нейните способности.

— Защо смяташ, че това може да е неподходящо? — попита Тави.

Варг с нокти изчопли парче сухар, заседнало между зъбите му.

— Вашият народ има странни обичаи по отношение на брака и потомството. Мъжът може да е женен, но въпреки това ще търси други жени. Една жена може да е омъжена, но въпреки това би родила деца от друг мъж и ще се преструва, че те са от законния й съпруг, а съпругът също ще се преструва, че това са негови деца. Мъж и жена могат да сключат брак и да имат дете, но ако бракът не е регистриран както трябва, позорът ще падне и върху детето.

— Позор?

— Незаконороден. Чух, че го наричате така — отговори Варг. — Копеле. С теб, потомък на Дом Гай, се отнасят като с отхвърлен. Като със слуга. Не знам дали майка ти е заклеймена с позор или просто е неуместно да бъде призната. За мен такива неща нямат никаква ценност.

— Това е… сложно — отговори Тави. — Дори по алеранските стандарти. Но за теб не би било неуместно да й благодариш за помощта.

Варг оголи зъби и изръмжа.

— Нямам намерение да благодаря. Твоите хора се нуждаят от мен жив и здрав. Това не беше акт на милосърдие.

— Така е — каза Тави. — Избрах грешна формулировка. За теб не би било неуместно да изкажеш възхищението си от нейните способности.

Варг за миг замислено присви очи.

— Сред моите хора водачът на глутницата решава подобни проблеми.

Тави сложи ръка на дръжката на меча си и погледна в упор Варг.

— Тогава така и ще направя.

Канимът шумно въздъхна и ушите му трепнаха в съгласие, после той отново се обърна към морето.

— Така е добре.

Тави смени позата си с по-дружелюбна.

— Какво още е нужно?

Варг стисна лапи и изръмжа.

— Информация.

Тави обмисли за миг отговора си.

— Ще ти кажа каквото мога.

— От каквото имам нужда — възрази Варг.

— Ако бяхме с разменени роли и аз бях затворник във вашите земи, ти би ли споделил с мен цялата информация?

— Ако бяхме с разменени роли, алеранецо, кръвта ти отдавна щеше да е пролята — той забарабани с нокти по перилата, — и не. Не бих споделил информация с теб.

Той кимна.

— Кажи ми каквото можеш за моя народ тук.

Тави описа накратко случилото се през последните две години, без да навлиза в подробности за позициите на алеранските войски, техните възможности, придвижвания или уязвими точки.

Когато приключи, устата на Варг се отвори и езикът му се мярна за секунда-две.

— Сари е загинал от твоята ръка?

Тави се усмихна, гледайки към морето.

— Нямаше да се случи, ако Насаг не го беше манипулирал.

— Но ти си видял, че се случва — каза Варг, — и си използвал това преимущество?

— Да.

— И Сари е умрял от твоята ръка?

— Да.

— И тогава Насаг те е нарекъл гадара — изръмжа Варг.

— Аз имам една теория.

Ухото на Варг се обърна към него.

— Вашето нашествие с кораби е предизвикано от отчаяни обстоятелства — каза Тави. — Сари изгори корабите след акостирането. Възникна голям вътрешен разкол. Много шамани пристигнаха с флота и очевидно те бяха главните — Тави се намръщи. — И водеха със себе си цивилно население. Видях жени с деца.

Ноктите на Варг се впиха в парапета.

— Това не е нашествие на войски — каза Тави. — По-скоро прилича на колонизация.

— Не знам тази дума — каза Варг.

— Това е, когато изпращате група в нови земи. Те вземат със себе си всичко необходимо, за да започнат да създават собствена общност и да се заселят на ново място.

Варг размърда уши в знак на разбиране.

— След нощта, когато вордът нападна Първия лорд, Сари изчезна. Сега знаем, че той е бил изкаран от столицата с кораб и се е върнал в родината си. Тогава го търсихме няколко седмици, но така и не успяхме да го намерим — Тави с присвити очи погледна напред на запад — там, където беше домът на Варг. — Също така не успяхме да открием и вордската кралица.

Варг оголи зъби.

— Сари е плел интриги с ворда. Сигурен съм, че я е взел със себе си, когато е избягал. Сигурен съм, че той я е отвел в твоята родина и че там тя е получила свободата си. Мисля, че щом е разбрал какво се случва, той е взел заложници, за да си гарантира сътрудничеството на Насаг и неговите воини, взел е всичко, което е можел да вземе със себе си, и е избягал, като се е доверил на плана на Калар, за да има шанс за успех.

— Значи за всичко — изръмжа Варг, — е виновен Сари.

Тави кимна.

— Мисля — каза той тихо, — че твоят народ е в опасност. Затова Сари изгори корабите зад гърба си. Знаеше, че ако не го направи, Насаг ще се върне у дома, за да защитава родината си. И точно затова Насаг сега строи флот.

Варг мълчеше. Езикът на тялото му също не казваше нищо на Тави. Но минута по-късно той заговори.

— Ако това е вярно, алеранецо, тогава твоите врагове ще бъдат победени. По каква причина искаш да помогнеш на Насаг да се върне и да предотврати това, което може да се случи?

— Шегуваш ли се? — попита Тави. — Имам личен интерес. Ако вордът унищожи твоя народ, рано или късно те ще дойдат тук. Ако ви изпратя у дома, за да се биете с тях, ще стане едно от двете неща. Или вие ги побеждавате и в този случай Алера ще се сблъска с познат враг, а не с нещо още по-лошо. Или те ще ви унищожат, но като същевременно отслабят себе си, което ще улесни войната на Алера с тях. Във всеки случай на нас ще ни е много по-добре, ако хората ти напуснат.

Варг обмисли за кратко тази мисъл.

— Ако си прав, тогава ние имаме общ враг.

— Прав съм — каза тихо Тави. — Знам, че съм прав.

Канимът погледна Тави.

— Какво предлагаш?

— Връщам те на Насаг в Мастингс. Вие си достроявате корабите и заминавате.

— Толкова просто — каза той. — Не, алеранецо, не е толкова просто. Не е толкова почтено, както, ако се пролива кръв. Ти ще можеш ли да накараш вашите легиони да спрат? За да могат канимите да заминат?

Тави стисна зъби за момент, но се принуди да признае:

— Не съм сигурен.

— Тогава как ще действаш?

— Не съм сигурен — каза Тави. Той присви очи. — Все още не, но ще го уредя.

Варг не отговори.

Двете същества стояха редом и гледаха сянката на запад от тях. И изведнъж, без причина, на Тави му стана студено.