Снежен крах

9

За секунда светът застива и се размазва. „Черното слънце“ изгубва шлифованата си анимация и започва да се движи на мъгляви пресекулки. Явно компютърът му току-що е поел изключително силен удар. Всичките му вериги трескаво обработват огромен залък от данни — съдържанието на хиперкартата — и нямат време да прерисуват образа на заведението в пълната му, смайваща прецизност.

— Мамка му! — възкликва той, когато „Черното слънце“ превключва пак на пълноценна анимация. — Какво, по дяволите, представлява тази карта? Че тук трябва да е натикана половината Библиотека!

— С все библиотекаря — допълва Хуанита. — За да ти помогне да се оправиш. И много видеозаписи на Л. Боб Райф — повечето байтове са пълни с това.

— Е, ще му хвърля едно око — казва той подозрително.

— Хвърли му. За разлика от Дей5ид, ти си достатъчно умен, за да извлечеш полза. А междувременно, пази се от Гарвана. И от Снежния крах. Става ли?

— Кой е Гарвана? — пита той. Но Хуанита вече се е запътила към вратата. Всички луксозни аватари се обръщат да я гледат, когато ги подминава. Кинозвездите й хвърлят убийствени погледи, а хакерите прехапват устни и се взират благоговейно в нея.

Хиро се запътва обратно към Хакерския квадрант. Дей5ид разбърква хиперкарти на масата — бизнес-статистиката за „Черното слънце“, филми и видеоклипове, програми, набързо надраскани телефонни номера.

— В операционната система има малък блип, който ме удря право в червата всеки път, като влезеш през вратата — казва той. — Винаги ме обхваща предчувствието, че „Черното слънце“ лети към катастрофа.

— Явно е Бигборд — обяснява Хиро. — Има си рутина, която запушва временно отделни капани в ниската памет.

— А, това ли било. Моля те, много те моля, изхвърли това нещо — казва Дей5ид.

— Кое, Бигборда ли?

— Да. Навремето беше много радикално, обаче сега е все едно да се опитваш да работиш по ядрен реактор с каменна брадва.

— Благодаря.

— Ще ти дам всичко необходимо, ако искаш да го осъвремениш и да го превърнеш в нещо малко по-безопасно — обещава Дей5ид. — Не че поставям способностите ти под съмнение. Просто ти обяснявам, че трябва да бъдеш в крак с времето.

— Мъчна работа — отговаря Хиро. — Вече няма място за хакери на свободна практика. Трябва зад гърба ти да стои голяма корпорация.

— Знам го. Знам също и че работата за големи корпорации не ти понася. Тъкмо затова ти казвам, че ще ти предоставя необходимото. За мен ти винаги ще бъдеш част от „Черното слънце“, Хиро — макар и пътищата ни да се разделиха.

Класическият Дей5ид. Пак говори от сърце и подминава главата. Ако Дей5ид не беше хакер, Хиро би се отчаял от вечните му недомислия.

— Хайде да говорим за друго — предлага Хиро. — Халюцинация ли получих, или вие двамата с Хуанита пак си говорите?

Дей5ид му се усмихва снизходително. Той се държи много любезно с Хиро, откакто преди няколко години проведоха Разговора. Диалог, започнал като приятелско бъбрене на бира и стриди между двама дългогодишни другари по оръжие. Чак след като изминаха три четвърти от Разговора, Хиро се усети, че всъщност го уволняват — сега, в този момент. От Разговора насам се знаеше, че Дей5ид от време на време подхвърля на Хиро полезна информация и клюки.

— Тръгнал си на лов за полезна информация ли? — пита многозначително Дей5ид. Като мнозина компютърни маниаци, той е съвсем простодушен, но в такива мигове се мисли за превъплъщение на Макиавели.

— Имам новини за тебе, пич — казва Хиро. — Повечето неща, дето ти ми ги пробутваш, аз така и не изпращам в Библиотеката.

— Че защо не? По дяволите, предоставям ти най-добрите си клюки. Мислех си, че изкарваш пари от това.

— Не издържам вече — признава Хиро. — Вземам части от личните си разговори и после проституирам с тях. Защо, мислиш, нямам пукнат грош?

Има и още нещо, което той не споменава — че винаги се е смятал за равен на Дей5ид и не понася идеята да се храни от подаянията му като куче под масата.

— Радвам се, че Хуанита дойде тук, макар и черно-бяла — сменя темата Дей5ид. — Тя да не идва в „Черното слънце“ е все едно Александър Греъм Бел да откаже да ползва телефона.

— Защо е дошла тази вечер?

— Нещо я тормози — отвръща Дей5ид. — Искаше да разбере виждал ли съм се с едни хора на Улицата.

— С кого по-точно?

— Тревожи я един здравеняк с дълга черна коса — обяснява Дей5ид. — Пробутва нещо, наречено Снежен крах, разбираш ли.

— Пробвала ли е в Библиотеката?

— Да. Поне така предполагам.

— Ти виждал ли си го тоя?

— О, да. Не е трудно да го откриеш — отвръща Дей5ид. — Пред вратата е. Даде ми това.

Приятелят на Хиро оглежда масата, взема една от хиперкартите и му я показва.

— Дей5ид — възкликва Хиро — не мога да повярвам, че си взел хиперкарта от черно-бял.

Дей5ид се разсмива.

— Сега не е като едно време, приятелю. Така съм натъпкан с противовирусни лекарства, че нищо не може да проникне вътре. Получавам толкова много заразени гадости от всички хакери, дето се мъкнат тук, че все едно бачкам в чумно отделение. И затова не ме е страх от това в хиперкартата, каквото и да е то.

— Е, в такъв случай, любопитен съм — признава Хиро.

— Да, и аз — смее се Дей5ид.

— Сигурно ще е голямо разочарование.

— Сигурно е някоя анимореклама — съгласява се Дей5ид. — Мислиш ли, че трябва да се пробвам?

— Да. Давай. Не всеки ден се случва да пробваш нова дрога — насърчава го Хиро.

— Е, ако поискаш, всеки ден можеш да пробваш по някоя нова — възразява Дей5ид. — Но не всеки ден можеш да намериш такава, дето няма да ти навреди. — Той взема хиперкартата и я къса на две.

Първоначално не се случва нищо.

— Чакам — казва Дей5ид.

На масата пред него се материализира аватар — отначало той е призрачен и прозрачен, постепенно придобива плътност и триизмерност. Този номер е наистина изтъркан — Хиро и Дей5ид вече се кикотят.

Аватарът е една чисто гола Бранди. Дори не прилича на стандартната Бранди, а по-скоро на евтината тайванска версия на хубавицата. Ясно си личи, че е чисто и просто демон. Държи в ръцете си две тръби, горе-долу колкото рула от хартиени кърпи.

Дей5ид се обляга назад в креслото си и се кефи. В цялата сцена има нещо ужасно безвкусно.

Брандито се навежда напред и кимва на Дей5ид да се приближи. Той се навежда към лицето й, ухилен до уши. Тя доближава ярките си рубинени устни до ухото му и смънква нещо, което Хиро не чува.

Когато се отдръпва, физиономията на Дей5ид се е изменила. Изглежда смаян, с безизразно лице. Може би и в действителност изглежда така. А може би Снежният крах е прецакал аватара му така, че той вече не следва истинското му изражение. Но Дей5ид се е вторачил право напред с очи, замръзнали в орбитите.

Брандито протяга чифта тръби пред неподвижното лице на Дей5ид и ги раздалечава. Всъщност това е свитък. Тя го разгъва точно пред физиономията му — разгръща го като плосък двуизмерен екран пред неговия поглед. Парализираното лице на Дей5ид е добило синкав оттенък, сякаш отразява излъчваното от свитъка сияние.

Хиро заобикаля масата, за да погледне и мярва свитъка, преди Брандито отново да го сгъне. Това е жива стена от светлина, подобие на сгъваем телевизор с плосък екран, който не показва нищичко. Само екранни смущения. Бял шум. Сняг.

После тя изчезва без следа. Несвързани саркастични ръкопляскания отекват от няколко маси в Хакерския квадрант.

Дей5ид се е върнал в нормално състояние с усмивка, колкото фалшива, толкова и засрамена.

— Какво беше това? — пита Хиро. — Мярнах само сняг съвсем накрая.

— Всичко си видял — отвръща Дей5ид. — Фиксирана схема от черно-бели пиксели с доста добра резолюция. Само няколко хиляди единици и нули, за да ги погледна.

— Значи, с други думи, някой току-що изложи зрителния ти нерв на, да речем, сто хиляди байта информация — заключава Хиро.

— По-скоро шум.

— Е, всяка информация изглежда като шум, преди да разгадаеш шифъра — отбелязва Хиро.

— Защо му е притрябвало на някого да ми показва информация под формата на бинарен код? Аз да не съм компютър! Не мога да чета бит-карти.

— Спокойно, Дей5ид, само те ебавам — подсмихва се Хиро.

— Знаеш ли какво беше това? Знаеш ли как хакерите вечно ми пробутват мостри от работата си?

— Знам.

— Някой хакер е измислил този план, за да ми покаже това нещо. И всичко си вървеше по реда до момента, в който Брандито разгъна свитъка. Обаче кодът беше бъгав и даде срив в неподходящ момент, и вместо да му видя продукцията, видях само сняг.

— Тогава защо го е кръстил Снежен крах?

— Хумор на бесилката. Знаел е, че е бъгав.

— Какво ти пошепна Брандито на ушенце?

— Беше на някакъв език, който не разпознах — отвръща Дей5ид. — Просто ала-бала.

Ала-бала-Бабел.

— След това изглеждаше доста шашнат.

Дей5ид като че се засяга.

— Не съм се шашнал. Просто цялата тази работа ми се видя толкова смахната, че се слисах за секунда.

Хиро го оглежда крайно съмнително. Дей5ид забелязва погледа му и става.

— Искаш ли да видиш какво са измислили конкурентите ти от Нипон?

— Какви конкуренти?

— Ти нали разработваше аватари за рокзвезди?

— И още разработвам.

— Е, тази вечер Суши Кей е тук.

— А, да. С фризура колкото цяла галактика.

— Лъчите се виждат оттук — Дей5ид махва към съседния квадрант — но ми се ще да видя цялата му премяна.

Наистина сякаш нейде посред Квадранта на рокзвездите слънцето изгрява. Над главите на сновящите насам-натам аватари Хиро вижда ветрило от оранжеви лъчи, излизащи от някаква точка сред тълпата. Тя постоянно се движи, върти, люлее се насам-натам и сякаш цялата вселена повтаря движенията й. На Улицата правилата за височина и ширина пречат на прическата на Суши Кей да лъсне в пълния си блясък. Но вътре в „Черното слънце“ Дей5ид е предоставил свобода на изразяването и затова оранжевите лъчи се разпростират чак до границите на заведението.

— Чудя се дали някой вече го е светнал, че американците няма да си купуват рап музика, изпълнявана от японец — отбелязва Хиро, когато се упътват нататък.

— Може би ти трябва да му го кажеш — предлага Дей5ид — и да му поискаш такса за услугата. В момента той е в Ел Ей, нали знаеш.

— Вероятно е отседнал в някой хотел, пълен с гъзолизци, които му раздуват каква голяма звезда ще стане. Трябва да бъде изложен на действителна биомаса.

Те се вмъкват в един поток, лъкатушещ като тесен канал през една пролука в тълпата.

— Биомаса ли? — пита Дей5ид.

— Съвкупност от живи неща. Екологичен термин. Ако вземеш един акър дъждовна гора, една кубична миля океан или квадратен блок Комптон и махнеш всичко, което не е живо — пръстта и водата — получаваш биомасата.

Дей5ид, вечният компютърен маниак, казва:

— Не разбирам.

Гласът му звучи странно — в аудиосистемата му се промъква много бял шум.

— Лаф от Индустрията — обяснява Хиро. — Индустрията се храни с човешката биомаса на Америка — като кит, прецеждащ планктон от морето.

Хиро се вклинява между двама нипонски бизнесмени. Единият е в униформеното синьо, но другият е неотрадиционалист, облечен в черно кимоно. И също като Хиро носи два меча — дългата катана на левия хълбок и уакизаши, с който се борави с една ръка, затъкнат диагонално в пояса. Двамата с Хиро оглеждат бегло оръжията си. После Хиро се извръща и се преструва, че не забелязва, а неотрадиционалистът замръзва на място — само ъгълчетата на устата му се смъкват надолу. Хиро и преди е виждал това. И знае, че му предстои двубой.

Хората се отдръпват встрани — нещо огромно и неумолимо се врязва в тълпата и разбутва аватарите. В „Черното слънце“ едно-единствено нещо притежава способността да разбутва така хората, и това е демонът-бияч.

Щом се приближават, Хиро вижда, че са цяло ято демони, летящи в клин — горили в смокинги. Ама истински горили. И май са се насочили към Хиро.

Той се опитва да се отдръпне, но бързо се нахаква в нещо. Май Бигбордът най-сетне го е вкарал в беля. Тръгва към изхода.

— Дей5ид — подвиква той. — Спри ги, пич. Ще престана да го използвам.

Всички хора наоколо са се вторачили зад гърба на Хиро с лица, огрени от хаос от яркоцветни светлини.

Хиро се обръща към Дей5ид. Но Дей5ид вече го няма.

Вместо Дей5ид там има само трепкащ облак лоша дигитална карма. Той е толкова ярък, бърз и безсмислен, че направо да те заболи като го гледаш. Става ту цветен, ту черно-бял, а когато е цветен, се носи като побеснял по спектъра, сякаш обстрелван от мощни диско-прожектори. И не се задържа в границите си — тънки като косъм пикселни линии постоянно се изстрелват от едната страна, минават през цялото заведение и пробиват стената. Не е толкова организирано тяло, колкото центробежен облак от линии и многоъгълници, чийто център не може да го удържи и изстрелва ярки парчета телесен шрапнел из цялата зала, които се врязват в хорските аватари, трепват и изчезват.

Горилите не се впечатляват. Те бъркат с дългите си космати пръсти в разпадащия се облак, успяват някак си да го гепят и го отнасят покрай Хиро към изхода. Хиро го поглежда и мярва нещо, което много прилича на лицето на Дей5ид, гледано през купчина стъкла. Мярва го само за миг. После аватарът изчезва, сръчно изритан през вратата, и се издига над Улицата в дълга плоска дъга, която го запраща отвъд хоризонта. Хиро поглежда към масата на Дей5ид — празна, наобиколена от слисани хакери. Едни са шокирани, други се мъчат да не се разхилят.

Дей5ид Майер, върховният повелител на хакерите, отецът-основател на протокола на Метавселената, създател и собственик на световноизвестното „Черно слънце“, току-що преживя системен срив. Изхвърлен е от собствения си бар, от собствените си демони.