Снежен крах

49

Понякога виждат в далечината кораби. Няколко дори се приближават, за да ги проверят, но като че никой не е в спасително настроение. В близост до Сала алтруистите са малцинство и сигурно си личи, че няма кой знае какво за крадене.

От време на време виждат стари риболовни кораби, дълги по двайсет-трийсет метра, а покрай тях — ята от по десетина малки, бързоходни лодки.

Когато Елиът ги информира, че тези кораби са пиратски, Вик и Рибешкото око наострят уши. Вик изважда пушката си от торбите, с които я пази от солените пръски, и сваля обемистия мерник, за да го използват като телескоп. Хиро не вижда никаква причина да се сваля мерника за тази цел освен факта, че ако не го свалиш, сякаш рисуваш мишена върху всичко, което погледнеш.

Щом мернат пиратски кораб, те всички се изреждат да го огледат през мерника, като си играят с всичките сензорни режими: видим, инфрачервен и т.н. Елиът е прекарал доста време в мотаене покрай Ръба и познава символите на различните пиратски групировки. След като ги огледа през мерника, той може да каже кои какви са: един ден Клинт Истууд и бандата му ги следват успоредно няколко минути, докато ги огледат. „Великолепната седморка“ пък изпрати една малка лодка да ги наобиколи и да провери за потенциална плячка. Хиро почти се надява Седморката да ги плени, защото техният кораб е най-хубав: бивша луксозна яхта с катапулти за ракети „Екзосет“, струпани на предната палуба. Но разузнаването не довежда доникъде. Пиратите, невежи в термодинамиката, не схващат какво означава постоянната пара, излизаща изпод сала.

Една сутрин огромен стар траулер се материализира много близо до тях от нищото, след като мъглата се разсейва. От известно време Хиро чува шума от двигателите му, но не предполага, че е толкова близо.

— Кои са тези? — пита Рибешкото око и се задавя с разтворимото кафе, което толкова презира. Увит е в космическо одеяло и се е напъхал под водонепроницаемия купол — само лицето и ръцете му се виждат.

Елиът ги оглежда през мерника. Той иначе си е прикрит, но е ясно, че гледката не го радва особено.

— Брус Ли — казва най-сетне той.

— По какво познаваш? — пита Рибешкото око.

— Виж им знамето — отвръща Елиът.

Корабът е достатъчно близо и знамето се вижда ясно. Червено знаме със сребърен юмрук в средата и чифт кръстосани нунджако под него, обградени с инициалите Б и Л.

— Какви са тия? — пита Рибешкото око.

— Пичът, дето се е кръстил Брус Ли, тарторът им… Има жилетка с емблемата им на гърба.

— Е, и?

— Ами тя не е избродирана или изрисувана, а е направена от скалпове. Като пачуърк.

— Е, и какво? — обажда се Хиро.

— Носи се мълва, само мълва, пич, че е обиколил корабите на бежанците в търсене на хора с червена и сребриста коса, за да събере нужните му скалпове.

Хиро все още се мъчи да преглътне това, когато Рибешкото око взема неочаквано решение.

— Искам да си поприказвам с тоя образ, Брус Ли — заявява той. — Интересен ми е.

— Защо, по дяволите, искаш да говориш с тоя шибан психопат? — пита Елиът.

— Да — подкрепя го Хиро. — Гледал ли си онази серия на „Шпионско око“? Тоя е пълна откачалка.

Рибешкото око вдига ръце, сякаш за да каже, че отговорът, също като католическата идеология, е непостижим за ума на смъртните.

— Така реших — заявява той.

— Че кой си ти бе, твойта мама? — пита Елиът.

— Президент на шибаната лодка — заявява Рибешкото око. — Издигам кандидатурата си. Други има ли?

— Тцъ — обажда се Вик, за първи път от четирийсет и осем часа.

— Всички, които са „за“, да кажат „да“ — продължава Рибешкото око.

— Да. — Изблик на цветисто красноречие от страна на Вик.

— Печеля — заключава Рибешкото око. — Как да накараме момчетата на Брус Ли да дойдат тук да си поговорим?

— Че за какво сме им? — възразява Елиът. — Нямаме какво да им предложим, освен дупе.

— Да не ми казваш, че тия са педали? — пита Рибешкото око и лицето му се сбръчква.

— Мамка му, пич — възкликва Елиът. — Като ти казах за скалповете, и окото ти не мигна!

— Знаех си, че тия гадости с корабите не ми харесват — споделя Рибешкото око.

— Ако случайно това има значение за тебе, те не са хомосексуалисти в обичайния за нас смисъл — обяснява Елиът. — Хетеро са, но са пирати. Биха го турили на всичко топло и вдлъбнато.

Рибешкото око взема мигновено решение.

— Добре. Вие двамата — Хиро и Елиът. Вие сте китайци. Събличайте се.

— Какво?

— Събличайте се! Аз съм президентът, нали си спомняте? Вик ли искате да ви съблече?

Елиът и Хиро не могат да се сдържат да не погледнат Вик, който просто си седи като пън. В крайно отегчената му поза има нещо, което вдъхва страх.

— Събличайте се веднага, или ще ви убия, ваш’та мама — изкомандва Рибешкото око и слага точката.

Елиът и Хиро, като се клатушкат непохватно на нестабилния под на сала, свалят костюмите си за оцеляване и излизат от тях. После свалят и останалите си дрехи и оголват гладка, гола кожа за първи път от няколко дни насам.

Траулерът се приближава на не повече от шест метра и моторите угасват. Добре са се оборудвали: половин дузина моторници „Зодиак“ с нови извънбордни двигатели, ракета тип „Екзосет“, два радара и картечници петдесети калибър и на носа, и на кърмата — в момента без картечари. Отзад траулерът влачи две моторници като канута и на всяка от тях също има тежка картечница. Има и десетметрова моторна яхта, която ги следва на собствен ход.

В пиратската банда на Брус Ли има около дузина души, строени в момента на парапета на траулера — хилят се, подсвиркват, вият като вълци и развяват във въздуха опаковани презервативи.

— Не се тревожете, пичове, няма да ги оставя да ви наебат — ухилва се Рибешкото око.

— А какво ще правиш? — пита Елиът. — Папска енциклика ли ще им дадеш?

— Убеден съм, че ще се вслушат в гласа на разума — казва Рибешкото око.

— Тия не се страхуват от Мафията, ако това си намислил — обезкуражава го Елиът.

— Само защото не ни познават достатъчно.

Най-сетне водачът излиза — самият Брус Ли: около четирийсетгодишен мъж в жилетка от кевлар, а над нея — бронежилетка, запасан през рамо патрондаш, самурайски меч — Хиро много би искал да го предизвика — нунджако и емблемата му, мозайката от човешки скалпове.

Той им се ухилва любезно, оглежда Хиро и Елиът, прави крайно неприличен, мушкащ жест с палци нагоре, а после пуска един тегел по кораба и удря длани с веселата си дружина. Чат-пат избира напосоки някой пират и му посочва презерватива. Пиратът го поднася към устните си и го надува като хлъзгав оребрен балон. После Брус Ли го оглежда, за да е сигурен, че не е пробит. Очевидно на този кораб пипа здрава ръка.

Хиро не може да отлепи поглед от скалповете на гърба на Брус Ли. Пиратите забелязват интереса му и започват да гримасничат и да му сочат скалповете. Кимат и го зяпат с опулени, подигравателни очи. Цветовете изглеждат твърде еднакви — няма промяна в червеното на различните парчета. Хиро заключава, че Брус Ли, въпреки репутацията си, сигурно е излязъл и е събрал скалпове в какви ли не цветове, изрусил ги е и ги е боядисал. Ега ти пъзльото.

Най-сетне Брус Ли отново застава в средата на кораба и отново им се ухилва до уши. Усмивката му е страхотна, ослепителна, и той го знае. Може би заради еднокаратовите диаманти, залепени на предните му зъби.

— Лодка трепач — отбелязва той. — К’о ша каеш да са менкаме? Ха-ха-ха.

Всички на сала без Вик пускат мимолетни усмивки.

— Накъде бе? Към Кий Уест? Ха-ха-ха.

Брус Ли оглежда Хиро и Елиът, завърта показалец, за да покаже, че трябва да се обърнат и да покажат работните си отвърстия. Стават.

— Quanto — пита Брус Ли и всички пирати надават рев, а най-паче Брус Ли. Хиро усеща как сфинктерът му се свива до размера на пора.

— Пита колко струваме — обажда се Елиът. — Шегичка, нали разбирате, защото те знаят, че могат да дойдат тук и да ни натаковат в гъза безплатно.

— Много смешно! — възкликва Рибешкото око. Докато на Хиро и на Елиът буквално им се смръзват гъзовете, той, копелето му недно, продължава да се гуши под покривалото.

— Пунпеда? — Брус Ли посочва едно от торпедата на палубата. — Бъгове? Мотороли?

— Пунпедо е торпедо „Харпун“. Много е скъпо — обяснява Елиът. — Бъг значи микрочип. Моторола е марка, като Форд и Шевролет. Брус Ли се занимава с електроника — нали се сещаш, типичен азиатски пират.

— Ще ни даде торпедо „Харпун“ за вас?! — смаян е Рибешкото око.

— Не бе, тъпоглавецо, това е сарказъм! — сопва се Елиът.

— Кажи му, че искаме лодка с извънбордов мотор — казва Рибешкото око.

— Искаме „зод“ с кикер, пълен — казва Елиът.

Изведнъж Брус Ли става напълно сериозен и се замисля наистина над предложението.

— Инспекция? Мярка и драйфус.

— Ще си помисли дали първо да не дойдат да проверят стоката — превежда Елиът. — Искат да проверят доколко сме тесни и дали можем да потискаме рефлекса за повръщане. Всички тези термини са от индустрията на бардаците на Сала.

— Пиш’вете ми се стру’ат дванайски, хахаха.

— Ние — „пичовете“ — му изглеждаме така, като че дупките на задниците ни са дванайсети размер — обяснява Елиът. — Т.е., че сме разтегнати от гъзене и не ставаме за нищо.

Рибешкото око се намесва сам:

— Не, не! Абсолютно малокалибрени са!

Цялата палуба пирати започва да хихика възбудено.

— Не думай бе — възкликва Брус Ли.

— Тия пиш’ве — сочи ги Рибешкото око — са още девствени там!

Цялата палуба избухва в непристоен, писклив смях. Един от пиратите се покатерва на парапета и заема стойка, завърта юмрук във въздуха и се провиква: „Ба ка на зу ма лей га но ма ла ария ма на по но а аб зу…“ Всички останали са спрели да се смеят, добили са сериозен вид и се присъединяват към него — всеки бълва свой личен поток от срички и разтрисат въздуха с мощен, дрезгав вой.

Салът се раздвижва и стъпалата на Хиро се подхлъзват. Той вижда как Елиът се строполява до него.

Поглежда кораба на Брус Ли и трепва неволно — съзира тъмна вълна, преливаща през парапета и помитаща редицата от пирати. Започва от кърмата и продължава нататък. Но това е някаква оптическа илюзия. Всъщност изобщо не е вълна. Изведнъж се оказват на петнайсет метра от траулера, не на шест. Щом смехът на парапета секва, Хиро чува нов звук: ниско бръмчене откъм Рибешкото око и от атмосферата наоколо. Разкъсващо съскане, също като звука точно преди да удари гръм, като звука от раздрани чаршафи.

Той поглежда траулера и вижда, че тъмният вълноподобен феномен е вълна от кръв, сякаш някой мие палубата с гигантска срязана аорта. Но тя не идва отвън. Тя е изригнала от телата на пиратите, един по един — от кърмата към носа. Палубата на кораба сега е напълно тиха и неподвижна, без да броим кръвта и пихтията от вътрешни органи, която се стича по ръждясалата стомана и меко цопва във водата.

Рибешкото око е застанал на колене и е раздрал покривалото и одеялото, които го завиваха досега. В едната си ръка държи дълъг уред с диаметър пет сантиметра. Той е източникът на бръмченето. Представлява кръгъл наръч от успоредни тръби, дебели колкото молив и дълги около половин метър, като миниатюризирана картечница „Гатлинг“. Толкова бързо се върти, че не можеш да различиш отделните тръбички. Докато е в действие, изглежда призрачно и прозрачно заради ускорението: блещукащ прозрачен облак, стърчащ от ръката на Рибешкото око. Уредът е прикрепен към дебел колкото китката на ръката наръч от черни тръби и кабели, които се вият надолу към голям куфар. Куфарът лежи отворен на дъното на сала. В него е вграден цветен монитор с графики, даващи информация за състоянието на оръжейната система: колко боеприпаси остават, статуса на различните подсистеми. Хиро му хвърля един кратък поглед точно преди всички боеприпаси на борда на кораба на Брус Ли да започнат да експлодират един през друг.

— Казах ти, че ще се вслушат в гласа на Разума — казва Рибешкото око и изключва въртящата се пушка. Сега Хиро вижда табелата, прикрепена на контролното табло.

— Така ни срита, че замалко да стигнем в Китай — със задоволство отбелязва Рибешкото око.

— Ти ли го направи? Какво стана току-що? — пита Елиът.

— Аз. С „Разума“. Виж, той стреля с едни миниатюрни метални иглички. Те наистина летят бързо — с повече енергия от обикновен куршум. От обеднен уран са.

Въртящите се дула са забавили ход почти до спиране. Изглеждат 20–25 на брой.

— Мислех, че мразиш картечниците — забелязва Хиро.

— Тоя шибан сал го мразя още повече. Да вървим да си намерим нещо, дето върви, нали се сещате. Нещо с мотор.

Заради пожара и малките експлозии по палубата на пиратския кораб минава цяла минута, докато разберат, че неколцина там са още живи и продължават да ги обстрелват. Когато Рибешкото око осъзнава това, той пак натиска спусъка, дулата се завъртат и се превръщат в прозрачен цилиндър, а раздиращият, съскащ звук отново се разнася. Той размахва картечницата напред-назад и обсипва мишената със свръхзвуков дъжд от обеднен уран. Целият кораб на Брус Ли сякаш заискрява, заблестява — сякаш феята Звънче прелита от цвят на цвят и ги обсипва с радиоактивен вълшебен прашец.

Малката яхта на Брус Ли прави грешката да се приближи, за да види какво става. Рибешкото око се обръща към нея за миг и високият й стърчащ мостик се плъзва под водата.

Основни структурни елементи на траулера губят целостта си. Отвътре се чува невероятно пращене и дрънчене — огромни парчета превърнал се на швейцарско сирене метал поддават и суперструктурата бавно се спихва в корпуса като нескопосано сготвено суфле. Щом Рибешкото око забелязва това, прекратява огъня.

— Стига вече, шефе — обажда се Вик.

— Ще се стопя! — изграчва Рибешкото око.

— Можехме да използваме траулера, мръснико! — изръмжава Елиът и се загащва отмъстително.

— Не исках да го гръмна целия. Но куршумчетата сигурно минават през всичко.

— Какъв остър ум, Рибешко око — обажда се Хиро.

— Е, съжалявам, малко се поразвъртях, за да отърва задниците ни. Хайде, да вървим да вземем някоя от малките лодки, преди да са изгорели.

Гребат към обезглавената яхта. Когато я стигат, от траулера на Брус Ли е останала само килната настрана, празна стоманена черупка. От нея бълват пламъци и пушек, а от време на време избухва по някоя експлозия.

Остатъкът от яхтата е целият в много, много дупчици и блещука от експлодиралите парченца стъклопласт: един милион тънички стъклени нишки, дълги по милиметър. Капитанът и един член на екипажа, или по-скоро яхнията, в която са се превърнали, когато „Разумът“ удари мостика, се хлъзват във водата заедно с другите отломки и не оставят никакво свидетелство за съществуването си освен чифт дълги успоредни ивици, влачещи се по водата. Но долу в камбуза има едно филипинско момче — толкова ниско е разположен камбузът, — невредимо и съвсем смътно осъзнаващо какво става.

Няколко електрически кабела са прекъснати. Елиът вади от трюма кутия с инструменти и прекарва следващите дванайсет часа в кърпене, за да може най-сетне моторът да заработи и яхтата да потегли. Хиро, който има рудиментарни познания по електротехника, го играе момче за всичко и некадърен съветник.

— Чу ли как говореха пиратите, преди Рибешкото око да открие огън по тях? — Хиро пита Елиът по време на работа.

— Дето говореха на пиджин ли?

— Не. Най-накрая. Бърборенето.

— Да. На Сала е много популярно.

— Така ли?

— Да бе. Един почва, и другите подхващат. Според мен е поредната мания, която ще отшуми.

— Но на Сала това се среща често?

— Да. Те всички говорят различни езици, нали знаеш — всичките ония различни етнически групи. Същинска шибана Вавилонска кула. Мисля, че когато започнат да издават тия звуци, да плямпат така помежду си — те просто имитират езика на другите групи.

Филипинчето започва да им готви. Вик и Рибешкото око сядат в главната каюта долу — хапват, разглеждат китайски списания, зяпат снимки на азиатски мацета и сегиз-тогиз поглеждат морските диаграми. Когато Елиът успява да оправи електрическата инсталация, Хиро включва в нея персоналния си компютър, за да презареди батериите.

Когато яхтата най-сетне отново е здрава-права, вече се е стъмнило. На югозапад трепкащ стълб от светлина играе напред-назад на фона на ниско надвисналия облачен слой.

— Това там Салът ли е? — пита Рибешкото око и сочи към светлината. Всички ръце се устремяват към импровизирания контролен център на Елиът.

— Да — потвърждава Елиът. — Нощем го осветяват, за да могат рибарските лодки да се върнат обратно.

— Колко има дотам, как мислиш? — пита Рибешкото око.

Елиът свива рамене.

— Към трийсет-четирийсет километра.

— А до сушата колко е?

— Нямам представа. Вероятно капитанът на Брус Ли е знаел, но и той стана на пюре заедно с останалите.

— Прав си — съгласява се Рибешкото око. — Трябваше да го наглася на „камшик“ или „резачка“.

— Салът обикновено се установява на около сто и петдесет километра от брега — уточнява Хиро, — за да намали опасността да се натъкне на непредвидени препятствия.

— Как сме с горивото?

— Проверих резервоара — осведомява го Елиът — и май, да си кажа правичката, не сме много добре.

— Как така не сме много добре?

— Невинаги е лесно да разчетеш нивото на горивото, когато си в открито море — обяснява Елиът. — Не зная и какъв е капацитетът на тия двигатели. Но ако наистина сме на стотина-сто и петдесет километра от брега, може и да не успеем.

— Значи отиваме на Сала — отсича Рибешкото око. — Отиваме на Сала и убеждаваме някого, че е в негов интерес да ни даде гориво. И после обратно към континента.

Никой не вярва в действителност, че ще стане точно така, а най-малкото Рибешкото око.

— А докато сме там — продължава той, — на Сала, като вземем горивото и преди да си тръгнем, трябва да станат и още някои работи, нали се сещате. Животът е непредсказуем.

— Ако си наумил нещо, защо просто не изплюеш камъчето? — пита Хиро.

— Добре. Политическо решение. Тактиката със заложниците се провали. Така че ще приложим издърпване.

— Издърпване на какво?

— На Уай Ти.

— Става — съгласява се Хиро, — но като стана дума за това, има и още един човек, когото аз бих искал да издърпам.

— Кого?

— Хуанита. Хайде де, нали сам каза, че е свястно момиче.

— Щом е на Сала, може би не е чак толкова свястна.

— Но аз все пак искам да я измъкна оттам. Всичките сме вътре, нали така? Ние сме част от бандата на Лагос.

— Там има хора на Брус Ли — изтъква Елиът.

— Поправка. Имаше.

— Искам да кажа, ще са вбесени.

— Според теб ще са вбесени, но според мен ще се посерат от страх — отвръща Рибешкото око. — А сега пали мотора, Елиът. Хайде, че вече ми се драйфа от тая шибана вода.