Снежен крах

52

Уай Ти чака толкова дълго, че започва да си мисли дали слънцето не е изгряло. Но знае, че няма как да са минали повече от два-три часа. В известен смисъл това дори няма значение. Нищичко не се променя: музиката свири, видеозаписът с анимацията се превърта и отново започва, мъже влизат, пият и внимават да не ги изловят, че я зяпат. Все едно е прикована за масата — няма начин да намери обратния път оттук. И затова седи и чака.

Изведнъж Гарвана застава пред нея. Преоблякъл се е — носи мокри и хлъзгави дрехи, вероятно от животинска кожа. Лицето му е червено и мокро от пребиваването на открито.

— Свърши ли си работата?

— Нещо такова — отвръща той. — Направих достатъчно.

— Как така достатъчно?

— Ами защото не обичам, когато съм на среща с момиче, да ме викат заради глупости — казва той. — Така че оправих нещата там, позицията ми е „нека неговите гноми да се занимават с подробностите“.

— Аз пък си прекарах страхотно тука.

— Извинявай, бебчо. Да се махаме — казва той с напрегнатия, принуден тон на мъж, получил ерекция.

— Да вървим в Ядрото — предлага той, след като излизат на хладния въздух на горната палуба.

— Какво има там? — пита тя.

— Всичко — отговаря той. — Хората, които управляват цялото това място. Повечето от тези — той посочва с ръка целия Сал — не могат да ходят там. Аз мога. Искаш ли да го видиш?

— Разбира се, защо не — отвръща тя и се мрази, задето звучи като такава лигла. Но какво друго да каже?

Той я повежда по дълга, огряна от луната поредица от мостчета навътре към големия кораб в средата на Сала. Тук почти става за скейтборд, но трябва да си наистина добър.

— Защо си по-различен от другите? — пита Уай Ти. Изтърсва го, без много-много да му мисли. Но въпросът изглежда смислен.

Той се разсмива.

— Аз съм алеут. В много отношения съм различен…

— Не, имам предвид, че мозъкът ти работи по друг начин — обяснява тя. — Не си изперкал. Нали се сещаш за какво ти говоря? Цяла вечер не си споменавал Словото.

— Ние правим едно нещо с каяците — все едно сърфираш — казва Гарванът.

— Така ли? И аз сърфирам, сред колите.

— Ние не го правим за удоволствие — обяснява Гарванът. — То е част от нашия живот. Придвижваме се от остров на остров, като сърфираме по вълните.

— И с нас е същото — казва Уай Ти, — само дето се придвижваме от единия франчулат до следващия, като сърфираме с коли.

— Виждаш ли, светът е пълен с неща, по-могъщи от нас. Но ако знаеш как да хванеш превоза, можеш да ходиш на разни места — казва Гарвана.

— Така си е. Тотално съм съгласна с тебе.

— Тъкмо това правя с Правчовците. Донякъде съм съгласен с религията им. Но не с всичко. Но движението им притежава голяма мощ. Имат много хора, пари и кораби.

— И ти сърфираш върху него.

— Да.

— Това е готино, разбирам те. Какво се опитваш да постигнеш? Питам те за истинската ти цел.

Прекосяват голяма, широка платформа. Изведнъж той минава зад нея, ръцете му обгръщат тялото й и той я придърпва към себе си. Пръстите на краката й едва докосват земята. Усеща допира на хладния му нос в слепоочието си и горещият му дъх в ухото си. Изтръпва чак до върховете на пръстите на краката си.

— Краткосрочната или дългосрочната цел? — прошепва той.

— Ъъ… дългосрочната.

— Имах един план — да пусна атомна бомба на Америка.

— О… Ами, малко е грубичко — казва тя.

— Може би. Зависи от настроението ми. Освен тази нямам други дългосрочни цели. — Всеки път, когато прошепне нещо, дъхът му отново гъделичка ухото й.

— Ами средната?

— След няколко часа Салът ще се разпадне — казва Гарвана. — Отиваме в Калифорния и си търсим прилично място за живеене. Разни хора могат да се опитат да ни спрат. Моя работа е да помогна на хората да пристигнат на брега живи и здрави. Така че би могла да кажеш, че отивам на война.

— Срамота — смънква тя.

— Така че ми е трудно да мисля за нещо, освен за тук и сега.

— Да, знам.

— Наех хубава стая, за да прекарам в нея последната си нощ — казва Гарвана. — Там има чисти чаршафи.

„Няма да е задълго“ — мисли си тя.

Мислеше, че устните му ще са студени и корави като на риба. Но е шокирана от топлината им. Всяка част от тялото му пари, сякаш това е единственият начин, по който той се топли в Арктика.

Около трийсет секунди след началото на целувката той се навежда, обвива кръста й с яките си като бедра ръце и я вдига във въздуха. Краката й се отлепят от палубата.

Тя се боеше, че той ще я отведе на някое ужасно място, но излиза, че е наел цял товарен контейнер високо горе в една от частите на Ядрото. Мястото е като луксозен хотел за големите клечки от Ядрото.

Тя се опитва да реши какво да прави с краката си, които висят във въздуха. Не е съвсем готова да го обвие с тях — рано е още. После усеща, как те се разкрачват — много, много широко. Бедрата на Гарвана сигурно са по-широки от кръста му. Вдигнал е единия си крак, мушнал го е под чатала й и е стъпил на стол, и тя язди бедрото му, а с ръце притиска тялото й до себе си, стиска я и отпуска, стиска и отпуска, и тя безпомощно се люлее напред-назад, а цялата й тежест пада върху чатала. Един огромен мускул — горната част на квадрицепса му — се извива нагоре от мястото, където е прикрепен към тазовата му кост. Той я люлее и я притиска все по-близо и силно до себе си, най-сетне тя се нахлузва върху мускула, той я притиска толкова силно, че тя усеща шевовете по чатала на комбинезона си, усеща монетите в джобчето на черните джинси на Гарвана. Когато той плъзва длан надолу, като продължава да я притиска, и стисва с две ръце дупето й — дланите му са толкова големи, че все едно стиска кайсия. Пръстите му са толкова дълги, че я обгръщат и проникват в цепката. Тя се люшва напред, за да се измъкне, но няма къде да отиде, освен в тялото му. Откъсва устни от неговите и лицето й се плъзва по изпотената му широка, гладка, неокосмена шия. Не може да се сдържи и издава скимтене, което преминава в стон — и разбира, че няма как да му се измъкне. Защото тя никога не издава звуци по време на секс, но този път не може да се удържи.

И след като го е решила, вече няма търпение да продължи. Може да движи ръце и крака, но средната част на тялото й е прикована и не може да мърда, докато Гарвана не я раздвижи. А той няма да я раздвижи, докато тя не го накара да го поиска. Затова се залавя с ухото му. Това обикновено върши работа.

Той се опитва да се отдръпне от нея. Гарвана да се опитва да избяга от нещо! Тази идея й допада. Ръцете й са силни като на мъж — заякнали са от стискането на харпуна по магистралите. Тя стисва главата му като в менгеме, притиска чело в слепоочието му и започва да обикаля с връхчето на езика си надипленото ръбче на външното му ухо.

Той се вцепенява за минута-две и диша плитко, докато тя прониква с език навътре и когато най-после го напъхва в слуховия му канал, той подскача и изсумтява като уцелен с харпун. Вдига я от крака си и ритва стола толкова здраво, че той се удря в стоманената стена на контейнера. Тя усеща как пада по гръб на футона, минава й през ума, че той може да я смачка под себе си, но той прехвърля цялата си тежест на лактите и отпуска само долната част на тялото си, което се врязва изведнъж в нейното и отново изпраща мълния от наслада нагоре по гърба и надолу по краката й. Бедрата и прасците й са твърди и стегнати, все едно са ги напомпали с мъзга — тя не може да ги отпусне. Той се обляга на единия лакът, разделя за миг телата им, полага устните си върху нейните, за да поддържа контакта, езикът му изпълва устата й и я задържа с него, докато разкопчава закопчалката на врата й и разтваря ципа чак додолу, до чатала. Сега ципът е разтворен и разкрива голямо V от кожа, започващо от раменете й. Той отново ляга върху нея, сграбчва с две ръце краищата на комбинезона, смъква го, притиска ръцете й отстрани и напъхва топката от плат и подплънки под кръста й, така, че тя се извива в дъга. После се намества между стегнатите й бедра — всички тези скейтърски мускули, напрегнати докрай — а дланите му бръкват под комбинезона и отново стисват дупето й. Този път чувства горещата му кожа по своята — сякаш е седнала върху гореща смазана решетка и цялото й тяло се стопля от това.

Има нещо, което би трябвало да си спомни в този миг. Нещо, за което трябва да се погрижи. Нещо важно. Едно от онези отегчителни задължения, които винаги изглеждат толкова логични, когато мислиш абстрактно за тях, а в такива моменти изглеждат така излишни, че дори не ти хрумва за тях.

Май има нещо общо с предпазването от забременяване или нещо такова. Но Уай Ти е безпомощна от страст и затова си има извинение. Започва да се гърчи и да рита с коленете, докато крачолите на комбинезона и гащите й не се изхлузват чак до глезените.

Гарвана се съблича напълно гол за има-няма три секунди. Изхлузва ризата си през главата и я захвърля, изскача от панталоните и ги изритва на пода. Кожата му е гладка като нейната — като кожата на бозайник, плуващ през морето, но е горещ, а не студен като риба. Тя не вижда кура му, но и не иска — какъв е смисълът, нали така?

И тя прави нещо, което никога не й се е случвало преди: свършва веднага щом той прониква в нея. Все едно мълния се изстрелва от средата по долната страна на напрегнатите й крака, по гръбнака, в зърната на гърдите й. Тя вдишва въздух, докато всичките й ребра не изпъкват под кожата, и надава крясък. Раздиращ крясък. Гарвана сигурно е оглушал. Негов си проблем, мамка му.

Тялото й се отпуска. Неговото също. Сигурно е свършил в същия миг. Лошо няма. Рано е, а излизането в морето накара Гарвана да се разгони като пръч. За по-късно тя очаква повече издръжливост.

Точно в момента е доволна да лежи под него и да всмуква топлината на тялото му. Студено й е от дни. Стъпалата й все още са студени и висят във въздуха, но това само кара останалата част от нея да се чувства много по-добре.

И Гарвана изглежда доволен — което не е характерно за него. Блаженство ли! Повечето пичове вече да са започнали да прехвърлят каналите по телевизията. Не и Гарвана. Той би бил доволен да лежи тук цяла нощ и да диша нежно във врата й. Всъщност е заспал направо върху нея — както правят жените.

И тя придремва. Лежи там минута-две, а всички тези мисли се въртят из главата й.

Мястото си го бива. Като средна ръка бизнес хотел в Долината. Тя си нямаше представа, че на Сала съществуват подобни неща. Но тук също има богати и бедни като навсякъде другаде.

Когато стигнаха до едно определено място по пътя, недалеч от първия от големите кораби на Ядрото, един въоръжен страж им препречи пътя. Пусна Гарвана да мине, а Гарвана взе със себе си Уай Ти — водеше я за ръка и стражът я изгледа, но не каза нищо. Почти цялото му внимание бе съсредоточено върху Гарвана.

После пътят стана много по-хубав. Беше широк като дъсчената пътека на крайбрежието, но не толкова гъмжащ от китайски баби, понесли гигантски вързопи на гърба си. И не миришеше толкова много на лайна.

Когато се качиха на първия кораб от Ядрото, се изкачиха по една стълба от морското ниво горе на палубата. Оттам минаха по едно мостче към вътрешната част на друг кораб и Гарвана я преведе през мястото, сякаш е минавал оттук милион пъти. И след като минаха по още едно мостче, се оказаха в онази част с контейнерите, където беше и неговият. А вътре си беше съвсем като в шибан хотел: пикола с бели ръкавици мъкнеха багажа на костюмари, имаше си рецепция и всичко. Все пак си беше кораб — всичко беше от стомана, пребоядисвана милион пъти — но нищо подобно на онова, което тя очакваше. Имаше дори и малка хеликоптерна площадка, където костюмарите слизаха и се качваха. До нея беше паркиран хеликоптер с емблема, която тя беше виждала и преди — Предприятия за нови разработки „Райф“. ПНРР. Хората, които й дадоха плика, за да го отнесе в щаба на ООКИК. Сега всичко се навързва: федералните, Л. Боб Райф, Райските врата на Преподобния Уейн и Салът, всички те са част от една и съща сделка.

— Кои, по дяволите, са всичките тези? — попита тя Гарвана, щом видя хеликоптера. Но той й изшътка.

Тя го попита пак по-късно, докато обикаляха и търсеха стаята си, и той й каза: всичките тези типове работят за Л. Боб Райф. Програмисти, инженери, специалисти по комуникациите. Райф е важна клечка. Трябва цял монопол да ръководи.

— Райф тук ли е? — попита тя. Разбира се, разиграваше театро — вече се беше досетила, че е тук.

— Шшт — отговори й той.

Информацията си я бива. На Хиро ще му хареса, стига да успее да му я предаде. А дори и това ще е лесно. Не й беше хрумвало, че тук, на Сала, има терминали за Метавселената, но на този кораб има цяла редица от тях, за да могат гостуващите костюмари да държат връзка с цивилизацията. Тя трябва само да се добере до някой от тях, без да събуди Гарвана. Което сигурно ще е сложно. Много зле, че не може да го упои с нещо като по филмите за Сала.

И тъкмо тогава идва прозрението. То изплува от подсъзнанието й като кошмар. Или както когато излизаш от къщи и половин час по-късно се сещаш, че си оставил чайник да ври на котлона. То е студена лепкава реалност, и тя не може да направи нищичко.

Най-сетне се е досетила какво е това чувство, което я бе подразнило за миг точно преди самото чукане.

Нямаше нищо общо с предпазването от забременяване. Нито с хигиената.

Нейната дентата. Последният фронт на персоналната самозащита. Заедно с кучешките медальони на Чичо Енцо, последното нещо, което Правчовците не й взеха. Не й я взеха, защото не вярват в претърсването на отвърстията.

Което означава, че в мига, в който Гарвана влезе в нея, една съвсем миниатюрна подкожна игличка незабелязано е проникнала в издутата фронтална вена на пениса му и е изстреляла автоматично в кръвния му поток коктейл от силни наркотици и депресанти.

Уцелиха Гарвана с харпун точно там, където най не е очаквал, и сега има да хърка поне четири часа.

Леле-мале, как ще се ядоса после.