Снежен крах

36

Преди да навърши двайсет и пет години човек все си мисли, че при точните обстоятелства би се проявил като най-страшния пичага на света. Ако бях се заселил в манастир в Китай, в който се изучават бойни изкуства, и ги изучавах страшно упорито десет години. Ако колумбийски наркодилъри бяха изтребили семейството ми и се бях заклел да отмъстя. Ако се бях разболял от смъртоносна болест и ми оставаше една година живот, за да я посветя на ликвидирането на уличната престъпност. Ако просто бях пропаднал и бях посветил живота си на лошотията.

И Хиро навремето се чувстваше по този начин, но после се натъкна на Гарвана. Това в известен смисъл е освобождаващо. Вече не му се налага да се напъва да се прави на най-страшния пичага на света. Позицията вече е заета. Увенчаващият щрих, единственото, което наистина поставя страшнопичагарията от световна класа тотално извън обсега му, разбира се, е водородната бомба. Ако не беше тя, човек все би могъл да се старае. Може би да намери ахилесовата пета на Гарвана. Да се промъкне, да го надвие, да се изниже и да офейка. Но ядреният чадър на Гарвана прави световната титла недосегаема.

В което няма лошо. Понякога си е съвсем наред да бъдеш и мъничко лош. Да си познаваш границите. Да се задоволяваш с онова, което имаш.

След като излиза на магистралата и потегля към планините, той се включва към кабинета си. Земята все още си е там, насочила обектива си в едър план върху Сала. Хиро го оглежда — наложен в призрачни отсенки върху изгледа от магистралата — докато препуска към Орегон с над двеста километра в час.

Отдалече Салът изглежда по-голям, отколкото е в действителност. С приближаването той забелязва, че илюзията е предизвикана от обгръщащото го мазно петно-облак от канални нечистотии и замърсяващи въздуха вещества собствено производство, разтапящи се в океана и в атмосферата.

Салът обикаля океана по часовниковата стрелка. Когато напалят котлите на „Ентърпрайз“, той може да контролира в слаба степен посоката си, но истинската навигация е практически невъзможна с всичките тези лайна, с които е накичен. Пътува най-вече натам, накъдето го завлече вятърът или ефекта на Кориолис. Преди две години Салът обикаляше покрай Филипините, Виетнам, Китай, Сибир и обираше бежанците. После зави към Алеутската верига, покрай анклава Аляска, а сега преминава покрай градчето Порт Шърман, щата Орегон, близо до границата с Калифорния.

Докато Салът плава през Тихия океан и яха океанските потоци, сегиз-тогиз той отърсва големи парчета от себе си. После вълните изхвърлят тези части на някое място като Санта Барбара, все още вързани една за друга, с полезен товар от скелети и оглозгани кости.

Когато стигне в Калифорния, Салът ще навлезе в нова фаза от житейския си цикъл. Той ще откърти голяма част от своето разпростряло се импровизирано туловище, когато няколкостотин бежанци се изтръгнат и зацапат към брега. Единствените бежанци, стигнали толкова далеч, по дефиниция са най-жилавите, успели да преживеят мъчително дългото плаване през арктически води и достатъчно печени, че да не паднат убити от други бежанци. Всичките са много свестни хора. Тъкмо от хората, които бихте искали да се изсипят на частния ви плаж на групи от по няколко хиляди.

Сведен до няколко големи кораба и малко по-маневрен, „Ентърпрайз“ ще потегли на юг по Тихия океан в посока Индонезия, после отново ще завие на север и ще започне следващия миграционен цикъл.

Мравките-войници прекосяват буйни реки, като се накатерват една върху друга и се скупчват в топчица, която плава. Мнозина от тях падат и потъват, а естествено тези най-отдолу се удавят. Онези, които са достатъчно бързи и жизнени и постоянно драпат към върха, оцеляват. Много от тях успяват да минат на другия бряг и тъкмо затова не можеш да спреш мравките-войници с взривяване на мостове. Тъкмо така бежанците прекосяват Тихия океан, макар че са твърде бедни да си резервират билет за истински кораб или да си купят лодка, която става за плаване по море. На всеки пет години поредната нова вълна се изсипва върху западното крайбрежие, когато океанските течения отново довлекат „Ентърпрайз“.

През последните няколко месеца собствениците на прибрежни имоти в Калифорния наемат охрана, инсталират прожектори и укрепени огради покрай линията на прилива, монтират картечници на яхтите. Всичките са се абонирали за двайсет и четири часовия „Репортаж от Сала“ на ЦРК и получават направо от сателита последните новини за това кога последният контингент от двайсет и пет хиляди гладни евразийци се е откъснал от „Ентърпрайз“ и е започнал да гребе в океана с безбройните си весла, наподобяващи мравешки крачета.

— Време е да се поразровим пак — казва той на Библиотекаря — но трябва да е само вербално, защото в момента карам по шосе 5 с невероятна скорост и трябва да внимавам за бавни таратайки и тям подобни.

— Ще го имам предвид — произнася гласът на Библиотекаря в слушалките. — Пази се от камиона с ремаркето южно от Санта Кларита. А в лявото платно, близо до изхода за Туларе, има голяма дупка.

— Благодаря. Кои са били тези богове, все пак? Лагос имаше ли мнение по въпроса?

— Според Лагос те биха могли да са магьосници — т.е. нормални човешки същества с особени способности, или пък пришълци.

— Чакай, чакай, задръж малко. Всичко по реда си. Какво имаше предвид Лагос под „нормални човешки същества с особени способности“?

— Да предположим, че нам-шубът на Енки наистина е функционирал като вирус. Да предположим, че го е измислил някой на име Енки. Тогава Енки би трябвало да притежава някакви лингвистични способности, надхвърлящи представата за нормалното.

— И как биха се проявили тези способности? Какъв е механизмът?

— Мога да ви приведа само справките, направени от Лагос.

— Добре, давай.

— Вярата в магическата сила на езика не е необичайна както за мистичната, така и за академичната литература. Кабалистите — еврейските мистици от Испания и Палестина — са вярвали, че чрез правилното комбиниране на буквите на Божественото име могат да се постигнат свръхнормална проницателност и способности. Например, за Абу Аарон, ранен кабалист, емигрирал от Багдад в Италия, се твърди, че е правил чудеса с помощта на силата на Свещените имена.

— За каква сила говорим?

— Повечето кабалисти са били теоретици и са се интересували единствено от чистата медитация. Но са съществували и така наречените „практически кабалисти“, които се опитвали да прилагат силата на Кабала в ежедневието.

— Иначе казано, магьосници.

— Да. Тези практически кабалисти са използвали така наречената „архангелска азбука“, съставена въз основа на гръцката и арамейската азбуки от първи век, които наподобяват клинопис. Кабалистите са наричали тази азбука „очното писане“, защото буквите й са съставени от чертички и кръгчета, наподобяващи очи.

— Единици и нули.

— Някои кабалисти са разделяли буквите от азбуката според това как се произнасят в устата.

— Добре. Значи, като се замислим, те са правили връзка между отпечатаната върху страницата буква и нервните окончания, които трябва да се задействат, за да я произнесеш.

— Да. Чрез анализ на правописа на различни думи те са стигали до мъдри — според тях — изводи за истинското им вътрешно значение и значимост.

— Добре, щом казваш.

— В академичната област в литературата, естествено, не се влага толкова въображение. Но много усилия са посветени на намирането на обяснение за Бабел. Не на събитието с Вавилонската кула, което повечето хора смятат за мит, а на факта, че езиците са склонни да се разклоняват. Разработени са няколко лингвистични теории в опит да се обединят всички езици.

— Теории, които Лагос се е опитал да приложи към своята хипотеза за вируса.

— Да. Съществуват две школи: релативистката и универсалистката. Както обобщава Джордж Стайнър, релативистите са склонни да вярват, че езикът не е проводник на мисълта, а определящият я носител. Той е скелетът на познанието. Нашите възприятия за всичко са организирани чрез потока от усещания, преминаващи по този скелет. Следователно изучаването на еволюцията на езика е изучаване на еволюцията на самия човешки ум.

— Добре, осъзнавам важността на това. А универсалистите?

— В противоположност на релативистите, които вярват, че не е нужно езиците да имат нещо общо помежду си, универсалистите са убедени, че ако анализираш езиците в достатъчна степен, ще откриеш, че всички те притежават някои общи белези. И затова те подлагат езиците на анализ и търсят подобни белези.

— И намерили ли са?

— Не. Като че за всяко правило съществува изключение.

— Което разбива универсализма.

— Не е задължително. Те обясняват този проблем с твърдението, че същите белези са погребани твърде дълбоко и са недостъпни за анализ.

— Което си е живо измъкване.

— Те смятат, че на някакво ниво езикът се случва в човешкия мозък. Тъй като всички човешки мозъци са горе-долу еднакви…

— Хардуерът е еднакъв, но не и софтуерът.

— Използвате някаква метафора, непонятна за мен.

Хиро задминава голям „Еърстрийм“, люлян насам-натам от свирепия вятър, духащ откъм долината.

— Ами… мозъкът на френскоговорящ човек отначало е съвсем същият като този на англоговорящия. С израстването си те биват програмирани с различен софтуер — тези хора се научават да говорят на различни езици.

— Да. Ето защо според универсалистите френският и английският — или които и да било езици — трябва да притежават някакви общи белези, вкоренени в „дълбинните структури“ на човешкия мозък. Според теорията на Чомски дълбинните структури са вродени компоненти на мозъка, които го правят способен да извършва определени действия с вериги от символи. Или, както Щайнер парафразира Емон Бах: тези дълбинни структури в крайна сметка довеждат до самия рисунък върху мозъчната кора с нейната изключително развита, ала в същото време „програмирана“ мрежа от електрохимични и неврофизиологични канали.

— Но тези дълбинни структури са толкова дълбинни, че не можем да ги видим?

— Универсалистите поставят активните възли на лингвистичния живот — дълбинните структури — толкова надълбоко, че те не се поддават нито на наблюдение, нито на описание. Нека използваме аналогията на Щайнер: опитайте се да извлечете чудовището от морските дълбини — то или ще се разпадне, или формата му ще се измени гротескно.

— Пак онази змия. Та, в коя теория вярваше Лагос? В релативистката или в универсалистката?

— Той като че смяташе, че между тях няма особена разлика. В края на краищата и двете са си малко мистични. Лагос беше убеден, че и двете мисловни школи са стигнали до един и същи извод, но ходът на разсъжденията им е бил различен.

— Но на мен ми се струва, че съществува ключова разлика — изтъква Хиро. — Универсалистите смятат, че ние сме обусловени от предварително наложената структура на нашия мозък — пътищата в мозъчната кора. Релативистите не смятат, че нещо ни ограничава.

— Лагос видоизмени строгата теория на Чомски с предположението, че ученето на езици е като вкарването на код в ППЗСЧ — аналогия, която не мога да разтълкувам.

— Аналогията е прозрачна. ППЗСЧ са Подлежащи на програмиране запаметяващи чипове само за четене — обяснява Хиро. — Когато излизат от фабриката, те не съдържат нищо. Веднъж и само веднъж можеш да вкараш в тези чипове информация, а после я замразяваш. Информацията, софтуерът замръзва в чипа и той се превръща в хардуер. След като си вкарал кода в чипа, ти можеш да го прочетеш, но вече не можеш да пишеш вътре. Затова Лагос се е опитвал да каже, че мозъкът на новородения човек няма структура — както биха казали релативистите — и че докато детето учи езика, той се вкарва в хардуера и се превръща в неизменна част от дълбинната структура на мозъка, както биха казали универсалистите.

— Да, това беше неговата интерпретация.

— Добре. Значи, когато той е разправял, че Енки може да е действителна личност, притежаваща магически способности, е имал предвид, че Енки по някакъв начин е разбирал връзката между езика и мозъка и е знаел как да я манипулира. По същия начин както един хакер, вещ в тайните на компютърната система, може да напише код, чрез който да я контролира — дигитален нам-шуб.

— Лагос казваше, че Енки е притежавал способността да се издигне в езиковата вселена и да наблюдава как тя се разгръща пред очите му. Горе-долу като хората в Метавселената. Това му е дало способността да създава нам-шуби. А нам-шубите са притежавали способността да променят функциите на мозъка и тялото.

— Защо днес никой не го прави? Защо не съществуват нам-шуби на английски?

— Не всички езици са еднакви, както изтъква Щайнер. Някои са по-добри в метафорите от други. Юдейският, арамейският, гръцкият и китайският се впускат в игри на думи и улавят трайно и здраво реалността: „Палестина е имала Кирият Сефер, «Града на писмеността», а Сирия — Библос, «Града на книгата». В противоположност на това, други цивилизации изглеждат «безмълвни» или поне, какъвто вероятно е случаят с Египет, не са били много сведущи в съзидателните и преобразувателните възможности на езика“. Лагос вярваше, че шумерският е бил необичайно могъщ език — или поне е бил такъв в Шумер преди пет хиляди години.

— Език, станал оръдие на невролингвистичното хакерство на Енки.

— Ранните лингвисти, както и кабалистите, са вярвали в един език-фикция, наречен Езикът на Едем — Адамовият език. Той давал възможност на всички хора да се разбират помежду си, да общуват без недоразумения. Това е езикът на Логоса — мигът, в който Господ създал света, произнасяйки дума. На езика на Едем наименуването на нещо е било равнозначно на създаването му. Нека пак цитирам Щайнер: „Нашата реч застава между разбирането и истината като прашно стъкло или криво огледало. Езикът на Едем е бил като гладко, прозрачно стъкло — бил е осиян от светлината на пълното разбиране. По този начин, Бабел е бил второто Изгнание от рая“. А Исак Слепи, ранен кабалист, е казал — ще цитирам превода на Гершом Шолем — „Човешката реч е свързана с божествената реч и всички езици, небесни и човешки, произхождат от един и същи източник: Божественото име. Практическите кабалисти, магьосниците, са носели титлата Баа̀л Шем — «владетел на божественото име».“

— Машинният език на света — посочва Хиро.

— Това пак ли е аналогия?

— Компютрите говорят на машинен език — обяснява хакерът. — Неговата писменост са единиците и нулите — двоичният код. На най-ниско ниво всички компютри се програмират с поредици от единици и нули. Когато човек програмира на машинен език, той контролира мозъчното стебло на компютъра, корена на неговото съществование. Това е езикът на Едем. Но е много трудно да се работи на машинен език, защото след като известно време поработиш на такова съвсем ниско ниво, просто полудяваш. Така че за програмистите е създаден цял Бабел от компютърни езици: ФОРТРАН, БЕЙСИК, КОБОЛ, ЛИСП, ПАСКАЛ, СИ, ПРОЛОГ, ФОРТ. Ти говориш с компютъра на някой от тези езици, а една програма на име компайлър го превежда на машинен език. Но никога не знаеш какво точно прави компайлърът. Невинаги излиза така, както го искаш ти. Като прашно стъкло или криво огледало. Истински вещите хакери разбират какво става наистина вътре в машината — те прозират през езика, на който работят, и съзират тайното функциониране на двоичния код. Стават Баа̀л Шем, един вид.

— Лагос вярваше, че легендите за езика на Едем са преувеличени версии на истински събития — казва Библиотекарят. — Тези легенди отразяват носталгията по времето, когато хората са говорели на шумерски — език, превъзхождащ всички, появили се впоследствие.

— Шумерският чак толкова добър ли е?

— Съвременните лингвисти не биха могли да се произнесат — отвръща Библиотекарят. — Както вече споменах, за нас е почти невъзможно да го проумеем. Лагос подозираше, че в онези времена думите са въздействали по различен начин. Ако родният език влияе върху физическата структура на развиващия се мозък, то бихме могли да твърдим, че мозъците на шумерите, чийто език е бил коренно различен от всички днешни, са били фундаментално различни от вашите. Лагос беше убеден, че по тази причина шумерският е бил език, идеално подходящ за създаването и разпространението на вируси. Че един вирус, веднъж пуснат в Шумер, се е разпространявал бързо и вирулентно, докато всички не се окажели заразени.

— Може би Енки е знаел и това — заключава Хиро. — Може би нам-шубът на Енки не е бил чак толкова лошо нещо. Може би Бабел е най-хубавото нещо, което някога ни се е случвало.