Снежен крах

6

На изхода на Бели колони е паркирана черна кола, дебнеща като пантера — лъскавата стоманена леща отразява сиянието на логлото по шосето за Оаху. Това е Единица. Подвижна единица на „МетаЧенгета“ — Дружество с неограничена отговорност. На вратата й е щампована сребърна значка — хромирана полицейска значка колкото тепсия с името на гореспоменатата частна организация за мир и надпис

„МетаЧенгета“ НОД е официалната умиротворителна сила на Бели Колони, както и на Конюшните на Уиндзор Хайтс, Хълмовете Мечи бяг, Канелената горичка и Фермите на Кловърдел. Освен това те следят за спазването на правилника за движението по пътищата по всички големи и малки шосета, стопанисвани от Корпорация „Феърлейнс“. И други КНЕОФП-и също ги използват — Каймани Плюс и Алпите, например. Но франчайз нациите предпочитат да разполагат със собствени сили за сигурност. Можете да се обзаложите, че Метазания и Нова Южна Африка си имат собствена полиция — единствената причина хората да вземат тамошно гражданство е, че ги привикват на служба. Очевидно Нова Сицилия също си има собствена полиция. На Нарколумбия не й трябва полиция, защото хората ги е страх и само да минат покрай тези франчайзи със скорост по-малка от сто и петдесет километра в час (Уай Ти винаги закача по някой лъскав влекач в кварталите, бъкащи от консулства на Нарколумбия), а Големият Хонконг на Г-н Ли, дядото на всички КНЕОФП-и, се справя типично по хонконгски — с роботи.

Основният конкурент на МетаЧенгетата, Световният патрул, следи всички шосета — собственост на „Крузуей“, а освен това има договор за целия свят с Традиционалистите на Дикси, Плантацията на Пикет, Хълмовете на Дъгата (обърнете внимание — два бърбклава с апартейд и един за „черните костюми“), Медоувейл на [Впишете името на реката] и Тухлената гара. Световният патрул е по-малък от МетаЧенгетата, работи с по-мащабни договори и се предполага, че са по-силни в шпионажа. Макар че ако някой иска точно това, може просто да си поговори с някой счетоводител от Централната разузнавателна корпорация.

Следва „Твърдата ръка на закона“ — но те струват скъпо и надзорът не им понася. Според мълвата под униформите си носят тениски с неофициалния герб на „Твърдата ръка на закона“ — юмрук, стиснал полицейска палка с надпис „ОСЪДИ МЕ“.

И така, Уай Ти се носи по полегат наклон към тежката желязна порта на Бели колони и я чака да се отвори, чака, чака… Но портата като че не се отваря. От будката на стража не се стрелва лазерен лъч, за да установи самоличността й. Системата е блокирана. Ако Уай Ти беше някоя тъпа пешеходка, щеше да отиде при МетаЧенгето да го пита защо така. А МетаЧенгето щеше да отговори: „Сили за сигурност на града държава“ и нищо повече. Бърбклави с бърбклави! Да му се не видят и градовете държави! Толкова малки и толкова несигурни, че комай всичко — например, че не си си окосил полянката или пък си надул стереоуредбата до дупка — се превръща във въпрос на национална сигурност.

Няма начин да се заобиколи оградата — Бели колони са заградени отвсякъде с два и половина метрова желязна ограда, изкована от роботи. Уай Ти отива до портата, стиска прътите, разтриса я, но портата е твърде голяма и тежка и не помръдва.

На МетаЧенгетата не им се позволява да се облягат на Единицата — така ги домързява и се отпускат. Могат да се подпрат лекичко — да имат вид все едно са се подпрели, могат дори да се перчат в поза „Ех, как съм се облегнал на колата!“, като този конкретен индивид, но не могат да се облягат. Освен това, в пълния блясък и великолепие на своята Лична преносима екипировка, окачена по Личната Модуларна Екипировъчна Рамка, те могат да одраскат лака на колата.

— Пич, разкарай тази бариера пред свободната търговия, аз имам пратки да разнасям — подканва Уай Ти МетаЧенгето.

Влажен, мляскащ взрив, недостатъчно силен за експлозия, пльоква на дъното на Мобилната Единица като мекото капване на сопола на тлъст кечист върху изплезен език. Като далечно сподавено мляскане на наакано бебе. Дланта на Уай Ти, все още вкопчена в железните пръти, за миг изтръпва, а после на ръката й става едновременно студено и горещо. Не може да я помръдне. Усеща мирис на винил.

Партньорът на МетаЧенгето слиза от задната седалка на Мобилната единица. Прозорецът отзад е отворен, но всичко в Единицата е толкова черно и лъскаво, че това си проличава чак когато вратата мръдва. И двете МетаЧенгета се хилят под лъскавите черни шлемове и очила за нощно виждане. Излизащият от колата държи Химически усмирител за стрелба на къси разстояния — така нареченият „сополив пищов“. Планчето им е сработило. Уай Ти не се сети да насочи очилата си за нощно виждане към задната седалка и да провери за снайпер лайномет.

„Сополът“, изстрелян във въздуха, по размер е горе-долу колкото футболна топка. Цели километри тънички, ала яки нишки, като спагети. Сосът на спагетите е лепкав и пихтиест — остава течен в мига на изстрела и веднага се втвърдява.

На МетаЧенгетата им се налага да мъкнат тази апаратура, защото франчулатите са толкова малки, че няма как да преследваш хората. Престъпникът — почти неизменно съвсем невинен трашър — винаги е на три секунди път със скейтборд от получаване на убежище в съседния франчулат. Освен това невероятната грамада на Личната модуларна екипировъчна рамка — цял полилей приспособления — и всичко накачено по нея така затруднява хода им, че ха са тръгнали да тичат, и хората започват да им се присмиват. И вместо да посмъкнат малко килограми, те кичат рамките с нови и нови приспособления като сополивия пистолет.

Пихтиестата, влакнеста капка се е увила около дланта и ръката й до лакътя и ги е приковала към пръта на портата. Излишната пихтия се е спихнала и потекла надолу по пръта, но вече се втвърдява и се превръща в гума. Няколко свободни нишки са се изстреляли напред и са се вкопчили в рамото, гърдите и брадичката й. Тя се дърпа назад, лепилото се отделя от влакната, разтегля се в дълги и безкрайно тънки нишки като горещ кашкавал. Те мигом втасват, втвърдяват се и се скъсват — кълбят се като дим. Сега, когато сополите се откъснаха от лицето й, вече не изглежда толкова гротескно, ала ръката й е все така идеално обездвижена.

— Предупреждаваме ви, че всяко движение на тялото, което не е изрично одобрено чрез вербално разрешение от моя страна, може да ви постави под пряк физически риск, както и произтичащ от него психологически, а вероятно, в зависимост от личното ви вероизповедание, и под духовни рискове, произтичащи от персоналната ви реакция на гореспоменатия физически риск. Всяко движение от ваша страна представлява имплицитно и окончателно приемане на подобен риск — произнася първото МетаЧенге. На колана му има малък високоговорител, който моментално превежда всичкото това на испански и японски.

— Или, както се изразявахме навремето — додава второто МетаЧенге — замри, копеле!

Непреводимата дума отеква от високоговорителчето, произнесена съответно „екопеле“ и „кобере“.

— Ние сме оторизирани представители на „МетаЧенгета“ НОД. Според Параграф 24.5.2 от Кодекса на Бели колони, ние сме упълномощени да изпълняваме длъжността на полиция на тази територия.

— Като например да тормозите невинни трашъри — сопва се Уай Ти.

МетаЧенгето изключва преводача.

— Изразявайки се на английски, вие имплицитно и окончателно се съгласявате целият ни по-нататъшен разговор да се проведе на този език — казва той.

— Ти изобщо не можеш да стоплиш за какво ти говори Уай Ти — заявява тя.

— Вие сте идентифицирана като Фокус на разследване на Регистрирано криминално деяние, за което се предполага, че е протекло на друга територия, а именно Конюшните на Уиндзор Хайтс.

— Това тук е друга държава, пич. Тук сме в Бели колони!

— Според постановленията на Кодекса на Конюшните на Уиндзор Хайтс, ние сме упълномощени да налагаме закона в интерес на обществената сигурност и хармония също така и на гореспоменатата територия. Договор, сключен между Конюшните на Уиндзор Хайтс и Бели колони ни упълномощава да ви поставим под временен арест, докато се разреши вашият статус на Фокус на разследване.

— Спукана ти е работата — обажда се второто ченге.

— Тъй като поведението ви не е агресивно и не носите видими оръжия, ние не сме упълномощени да приложим драстични мерки, за да си осигурим вашето съдействие — казва първото МетаЧенге.

— Кротко — тогава и ние ще си кротуваме — додава второто.

— Както и да е, разполагаме със съоръжения, включително, но без да се ограничаваме само с тях, с метателни оръжия, които при употреба могат да подложат на извънредна и непосредствена заплаха вашето здраве и благополучие.

— Ха си мръднала, ха сме ти гръмнали тиквата — додава второто ченге.

— Само ми освободете шибаната ръка — казва Уай Ти. Това го е чувала вече милион пъти.

В Бели колони също като в повечето бърбклави няма нито затвор, нито полицейски участък. Много проницателно. Заради цените на имотите. Помислете за излагането на опасности. Малко по-нататък по шосето Мета Ченгетата имат подразделение, което им служи за главен щаб. Що се отнася до затвор, т.е. място за habeas на случайно кривнали от пътя corpus2-и, всеки що-годе приличен франчайз район си има такъв.

Пътуват с Мобилната единица. Ръцете на Уай Ти са стегнати в белезници отпред. Едната й ръка е все още обвита в жилава пихтия, която мирише толкова силно на винилови изпарения, че и двете ченгета са си отворили прозорците. Близо два метра свободни влакна се стелят по скута й, по пода на Единицата, през вратата и се влачат по тротоара. МетаЧенгетата не си дават зор, карат в средното платно — не се гнусят да наложат тук-таме по някоя глоба за превишена скорост, като им влиза в юрисдикцията. Водачите наоколо карат бавно и разумно, отвратени от мисълта, че може да им се наложи да спрат и половин час да слушат опровержения, съвети и заплетени оправдания от подобни субекти. Сегиз-тогиз някой разносвач на Коза Ностра се стрелва покрай тях в лявото платно с грейнали оранжеви светлини и те се преструват, че не забелязват.

— Накъде сме, към Панделата или към Дранголника? — пита първото МетаЧенге. Съдейки по начина, по който говори, вероятно говори на другото ченге.

— Панделата, моля — обажда се Уай Ти.

— Към Дранголника! — отсича второто ченге, обръща се и й се ухилва подигравателно през противокуршумното стъкло, тънейки във власт.

Когато подминават един клон на „Купи и отлети“, цялата вътрешност на колата светва. Забавиш ли се на паркинга на „Купи и отлети“, изгаряш. Световният патрул ще дойде и ще те арестува. Всичката тази вдъхваща увереност светлина кара стикерите на Виза и Мастъркард на стъклото на шофьора да засветят.

— Уай Ти е притежателка на карта — заявява Уай Ти. — Колко струва да се откачиш?

— Ти що така си викаш Уайти? — пита второто ченге. Както мнозина цветнокожи, и той е разтълкувал погрешно името й.3

— Не Уайти, а Уай Ти — поправя го първото ченге.

— Така се казва Уай Ти — казва Уай Ти.

— Че нали това казвам — възразява второто ченге. — Уайти.

— Уай Ти — обяснява първото и така брутално натъртва „Ти“-то, че изригва лъскава слюнка по предното стъкло. — Чакай да позная — Йоланда Труман?

— Не.

— Ивон Томас?

— Не.

— Какво значи тогава?

— Нищо.

Всъщност, означава „Искрено ваша“4, но щом не могат да стоплят, майната им.

— Няма да ти стигнат парите — казва първото ченге. — Имаш си работа с КУХ.

— Не е задължително да се откача официално. Мога просто да избягам.

— Ние сме отряд от класа. Не поддържаме бягствата — казва първото ченге.

— Виж какво ще ти предложа — обажда се второто. — Кихаш ни един трилион долара и те закарваме в Панделата. Пазари се после с тях.

— Половин трилион — смъква Уай Ти.

— Седемстотин и петдесет милиарда — казва ченгето. — Последно. Мамка му, ама ти си с белезници — не можеш да се пазариш с нас.

Уай Ти отваря ципа на едно джобче на бедрото на комбинезона си, изважда картата с чистата си ръка, прекарва я през един процеп на гърба на предната седалка, прибира я обратно в джоба.

Панделата изглежда новичка и приятна. Уай Ти е виждала хотели, където е било по-зле за спане. Емблемата, кактус сагуаро с кацнал отгоре му под наперен ъгъл черен каубой, е нова-новеничка и чистичка.

Отпред са паркирани още две коли на МетаЧенгетата, а отзад — возило на „Твърдата ръка на закона“, заело цели десет места. Това привлича вниманието на МетаЧенгетата. За МетаЧенгетата „Твърдата ръка на закона“ са като Делта Форс за Корпуса на мира.

— Един новопостъпил — казва второто МетаЧенге. Стоят на рецегщията. Стените са целите в светещи табели, всяка с образа на някой разбойник от Стария Запад. Ани Оукли се е втренчила право в Уай Ти и й предоставя ролеви модел.5 Рецепцията е в псевдорустикален стил. Всички служители носят каубойски шапки и са закичени с петолъчки с имената им. Отзад има врата, направена от евтини старомодни железни пръти. Влезеш ли там, вътре е като в операционна. Цяла редица малки килии, заоблени и бели като сглобяеми душ-кабини — всъщност те са си точно душ-кабини, къпеш се по средата на стаята. Ярки лампи, които се изключват сами в единайсет часа. Телевизор, който се задейства с монета. Частна телефонна линия. Уай Ти няма търпение да попадне там.

Каубоят на рецепцията насочва към нея скенер и проверява баркода й. На графичния екран се разгръщат стотици страници за личния й живот.

— Уф — недоволства той. — Жена.

Двете МетаЧенгета се споглеждат, сякаш си казват „Ега ти гения — от тоя тип МетаЧенге не става“.

— Съжалявам, момчета, но сме пълни. Тази вечер няма места за жени.

— А стига бе.

— Виждате ли онзи автобус отзад? В „Дремни и продължи“ избухнали безредици. Някакви нарколумбийци пробутали кофти партида „Вертиго“. Всичко живо превъртяло. „Твърдата ръка на закона“ пратили там половин дузина отряди и домъкнаха към трийсетина души. Така че се напълнихме. Пробвайте малко по-нататък, в Дранголника.

На Уай Ти тази работа не й харесва.

Връщат я в колата и изключват звука отзад, така че тя не чува нищо освен куркането и бълбукането на собствения си празен корем и искрящо пращене, колчем размърда несвободната си ръка. Очакваше с нетърпение Панделската вечеря — чили на огън или бандитбургери.

Отпред двете ченгета разговарят. Включват се в движението. Пред тях изниква квадратна светеща реклама, гигантски Универсален продуктов код, гигантски черни знаци на бял фон, а под него — надпис „КУПИ И ОТЛЕТИ“.

За същата табела, под надписа, е залепена втора, по-малка — тясна ивица с изписано с обикновен шрифт: ДРАНГОЛНИК.

Водят я в Дранголника. Копелетата му недни. Тя блъска по стъклото с окованите си в белезници ръце и оставя лепкави отпечатъци. Нека се мъчат после да го мият. Те се обръщат и я пронизват с поглед — нея, виновната отрепка, все едно са чули нещо, но не могат да си представят какво.

Навлизат в ореола от радиоактивна синя охранителна светлина на „Купи и отлети“. Второто ченге влиза вътре и приказва с типа на рецепцията. Там има и едно дебело момче, което си купува списание за камиони-чудовища, с нахлупена на главата бейзболна шапка на Нова Южна Африка със знамето на конфедерацията отпред. Щом дочува за какво си говорят, то подава глава през прозореца — иска очите му да съзрат истински престъпник. Отзад излиза втори човек от същата народност като този на рецепцията — още един мургав мъж с пламтящи очи и кокалест врат. Този носи папка с логото на „Купи и отлети“. За да намериш управителя на заведението, не се мори да му разчиташ заглавието на значката с името — просто търси онзи с папката.

Управителят разговаря с МетаЧенгето, кимва, изважда връзка ключове от едно чекмедже.

Второто МетаЧенге излиза, идва при колата и рязко и внезапно отваря задната врата.

— Млък — заповядва той — или следващия път ще ти стрелям със сополивия пищов в устата.

— Хубаво е, че Дранголникът ти харесва — отвръща Уай Ти — защото утре вечер ще замръкнеш в него, сополивко.

— Тъй ли?

— Да, за измама с кредитни карти.

— Аз ченге, ти трашър. Как ще заведеш дело в Съдебната система на Съдията Боб?

— Работя за „РадиКС“. Защитаваме си хората.

— Не и тази вечер. Тази вечер ти си отнесла пица от мястото на катастрофа. Напуснала си местопроизшествието. „РадиКС“ ли ти нареди да доставиш тази пица?

Уай Ти не открива ответен огън. МетаЧенгето е право — от „РадиКС“ не са й наредили да достави лицата. Направи го по своя прищявка.

— Затова „РадиКС“ няма да ти помогне, така че млъквай.

Той я дърпа грубо за ръката и останалото се втурва подире й. Онзи с папката й хвърля едно око, колкото да се увери, че наистина е човек, а не брашнен чувал, машина или пън, после ги повежда към зловонната задница на заведението, мрачното царство на злощастни отпадъци в претъпкани кофи. Отключва задната врата — скучен стоманен артикул с белези от опити за взлом по ръбовете, все едно вътре са се мъчели да проникнат зверове със стоманени нокти.

Водят Уай Ти долу в мазето. Първото ченге я следва със скейтборда и небрежно го тряска във врати и зацапани рафтове за бутилки от поликарбонат.

— По-добре да й свалим униформата с всичките тия джаджи — предлага второто ченге с доста похотлив тон.

Управителят оглежда Уай Ти и се мъчи да въздържа погледа си от греховно шарене нагоре-надолу по тялото й. Хиляди години народът му е оцелявал с бдителност: в очакване монголите да нахлуят в галоп откъм хоризонта, в очакване рецидивистите да размахат рязани пушки пред гишетата за освобождаване. В момента бдителността му е осезаема и болезнена — прилича на чаша врял нитроглицерин. Добавъчният въпрос за недопустимо сексуално поведение влошава още повече нещата. За него това не е шега работа.

Уай Ти свива рамене и се опитва да мисли за нещо разстройващо и смахнато. Предполага се, че на този етап тя трябва да врещи и да се дърпа, да хленчи и да се гърчи, да се тръшка и да умолява. Те заплашват да свалят дрехите й. Какъв ужас. Но тя не се нервира, защото знае, че тъкмо това се очаква от нея.

Куриерът трябва да завоюва пространство на платното. Предвидимото, законопослушно поведение успива шофьорите. Наум те те свързват с малкото квадратче на платното, приемат, че ще си стоиш там и когато напуснеш това квадратче, просто не могат да се оправят.

Уай Ти не обича квадратчетата. Уай Ти завоюва пространство, като мощно снове от платно в платно и създава прецеденти за заплашителна случайност. Държи хората на нокти и ги кара да й реагират, вместо да е обратното. Сега тези мъже се опитват да я натикат в квадратче, да я накарат да се подчини на правилата.

Тя дърпа ципа на комбинезона си докрай — до под пъпа. Отдолу няма нищо друго, освен трепкаща бледа плът.

МетаЧенгетата вдигат вежди.

Управителят отскача назад, вдига ръце като предпазен щит — защитава се от вредното облъчване.

— Не, не, не! — възкликва той.

Уай Ти вдига рамене и закопчава ципа.

Не я е страх — сложила си е дентата.

Управителят я приковава към една водопроводна тръба. Второто ченге откопчава неговите по-нов модел белезници от по-кибернетична марка и пак ги закача на рамката. Първото ченге подпира скейтборда й на стената, извън нейния обсег. Управителят сритва една ръждива кутия от кафе и я запраща сръчно на косъм от нея, за да има къде да ходи до тоалетната.

— Откъде си? — пита го Уай Ти.

— От Таджикистан — отвръща онзи.

Джигатаец. Трябваше да се досети.

— Сигурно футболът с канчета за сране ви е любимият национален спорт.

Управителят не загрява. МетаЧенгетата издават механичен, повърхностен смях.

Документите са подписани. Всички се качват горе. На излизане управителят угасва лампите — в Таджикистан това токът е страшна работа.

Уай Ти е в Дранголника.