Снежен крах

16

Гарванът описва със замах няколко широки, мързеливи тегела по периметъра на тълпата — много бавно, и се оглежда на всички страни. Той е дразнещо спокоен и лежерен.

После се юрва в мрака, далеч от тълпата. Оглежда се още малко — проверява периметъра на копторите. Най-накрая завива с огромния „Харли“ по траектория, която го връща обратно при големия важен Крип. Пичът със сапфирената игла на вратовръзката и личния охранителен отряд.

Хиро тръгва нататък, лъкатушейки из тълпата, като се опитва това да не се откроява много. Май ще става интересно.

Докато Гарванът се приближава, бодигардовете се събират около Крипа-началник, оформят около него разпокъсан защитен кръг. С приближаването на мъжа те всички отстъпват на крачка-две, сякаш е обкръжен от невидимо силово поле. Най-накрая той спира и благоволява да стъпи на земята. Превключва няколко ключа по дръжките и после слиза от „Харли“-то. А сетне, предусещайки какво ще последва, застава разкрачен, с вдигнати ръце.

И от двете страни го приближава по един Крип. Май не се радват особено точно на това си задължение и постоянно хвърлят коси погледи към мотора. Крипът-началник не спира да ги ръчка с глас, натирва ги към Гарвана и ръцете му. Всеки от тези държи ръчен металдетектор. Те завъртат уредите около тялото на Гарвана и не намират нищичко, даже не и най-малката прашинка метал, даже не и монетка в джоба. Човекът си е сто процента органичен. Така че ако не друго, предупреждението на Лагос за ножа на Гарвана излезе пълна тъпотия.

Двамата Крипс се връщат бързо при основната група. Гарванът тръгва подире им. Но шефът-Крип отстъпва назад и вдига двете си ръце в знак „спри“. Гарванът спира на място и усмивката се връща на лицето му.

Шефът-Крип се извръща и посочва черното си БМВ. Задната врата на колата се отваря и навън излиза един мъж — по-млад и по-дребен чернокож с кръгли очила с телени рамки, облечен с джинси, огромни бели маратонки и типични студентски дрешки.

Студентът тръгва бавно към Гарвана и вади нещо от джоба си. Ръчен уред, но твърде обемен за калкулатор. Има клавиатура отгоре и нещо като прозорче в единия край, с което студентът непрекъснато държи Гарвана под прицел. Над клавиатурата има датчик със светодиод, а под него — червена мигаща лампичка. Студентът е нахлупил чифт слушалки, включени към задницата на уреда.

За начало момчето насочва прозорчето към земята, после — към небето, а после — към Гарвана, без да изпуска от поглед мигащата лампичка и датчика. Това напомня на някакъв религиозен обред — приемане на дигитална входяща информация от небесния дух, после от земния дух, и най-сетне от черния рокер-ангел.

После той бавно се отправя към Гарвана, стъпка по стъпка. Хиро вижда как червената лампичка пулсира на пресекулки — не следва никаква конкретна схема или ритъм.

Студентът стига на метър от Гарвана, после го заобикаля два пъти, като постоянно държи уреда прицелен навътре. Когато приключва се дръпва пъргаво, обръща се и го насочва към мотоциклета. Щом уредът се насочва към мотоциклета, червената лампичка започва да примигва много по-начесто.

Студентът отива при главния Крип, маха слушалките и двамата си разменят няколко думи. Крипът го изслушва, но е вперил поглед в Гарвана. Кима няколко пъти, най-сетне потупва студента по рамото и го изпраща обратно в БМВ-то.

Гайгеров брояч.

Гарванът тръгва към големия Крип. Ръкуват се — обикновено стандартно Евроръкостискане, никакви префърцунени вариации. Срещата никак не е приятелска. Крипът лекичко се блещи, Хиро забелязва браздите по челото му, всичко в стойката и лицето му крещи: „Разкарайте ме от този марсианец!“.

Гарванът се връща обратно при радиоактивния си шопар, отпуска няколко бънджи въжета и взема един метален куфар. Подава го на шефа-Крип и двамата пак си стискат ръцете. После се обръща, връща се бавно и спокойно при мотоциклета, качва се и потегля с пърпорене.

На Хиро много му се иска да поостане и да погледа още, но има чувството, че тъкмо това събитие Лагос го е покрил. А освен това си има друга работа. Две лимузини си пробиват път през тълпата към сцената.

Лимузините спират и от тях започват да изскачат нипонци. Облечени с тъмни дрехи, вдървени, те застават неловко посред вихрещия се купон като шепа счупени нокти, забучени в шарено желе. Най-сетне Хиро събира смелост да отиде и погледне през прозореца дали е онзи, който той си мисли, че е.

През опушеното стъкло не се вижда нищо. Той се навежда и залепва нос на стъклото в опит да ги накара да го видят.

Пак никакъв отклик. Най-накрая почуква на прозореца.

Тишина. Хиро поглежда антуража. Всичките са го зяпнали. Но щом вдига очи, до един извръщат погледи и изведнъж се сещат да си извадят цигарите или да си разтъркат веждите.

Вътре в лимузината има един-единствен светлинен източник, достатъчно ярък, че се вижда през опушеното стъкло, и това е отчетливият издут правоъгълник на телевизионен екран.

Какво толкова, по дяволите. Това тук е Америка, Хиро е полуамериканец и няма смисъл да изпадаме в крайности по повод учтивостта. Той отваря вратата и поглежда към задната част на лимузината.

Суши Кей седи там, заклещен между двама други млади нипонци — програматори от неговия имидженерен екип. Косата му е изключена и изглежда просто като оранжева прическа „афро“. Облечен е в частично сглобен сценичен костюм — очевидно очаква да се качи тази вечер на сцената. Изглежда е приел предложението на Хиро.

Той гледа известната телевизионна програма „Шпионско око“. Тя е продуцирана от ЦРК и се излъчва от едно от най-големите студиа. Това е „риалити телевизия“ — ЦРК избира някой от агентите си, ангажиран с мокра поръчка — работа с плащ и шпага — и го подключва към гаргойлска апаратура, така че всичко, което вижда и чува, се предава в основната база в Лангли. После от материала се монтира седмично едночасово предаване.

Хиро никога не го гледа. Откакто работи за ЦРК, то някак си го дразни. Но чува много клюки за шоуто и знае, че тази вечер дават предпоследният епизод на поредица от пет части. ЦРК е успяло да внедри нелегално свой човек на Сала и там той се опитва да се инфилтрира в една от многобройните тамошни колоритни, садистични пиратски банди: Организацията „Брус Лий“.

Хиро се качва в лимузината и поглежда екрана тъкмо навреме, за да види самия Брус Ли от гледната точка на злочестия гаргойл-шпионин, задал се по някакъв тъмен коридор на призрачния Сал. От острието на самурайския меч на Брус Ли падат капки влага.

— Хората на Брус Ли са заловили шпионина на един стар корейски кораб-фабрика в Ядрото — обажда се един от оръженосците на Суши Кей. Припряно, съскаво обяснение. — Сега го търсят.

Изведнъж Брус Ли попада под ярък прожекторен лъч, под който диамантената му усмивка — негова запазена марка, проблясва като ръкав на галактика. В средата на екрана един мерник се прицелва в челото му. Явно шпионинът е решил, че трябва да се измъкне с бой от тази каша и сега насочва някоя от мощните оръжейни системи на ЦРК в черепа на Брус Ли. Но после образът се размазва отстрани и някакъв тайнствен черен силует затулва пирата. Сега мерникът е прицелен в… какво точно?

За да разберем, ще трябва да изчакаме до следващата седмица.

Хиро се настанява срещу Суши Кей и програмистите, до телевизора, така че да може да вижда мъжа все едно през телевизионния обектив.

— Аз съм Хиро Протагонист. Доколкото разбирам, получили сте съобщението ми.

— Су! — крясва Суши Кей — нипонското съкращение на универсалното холивудско прилагателно „супер“. И продължава:

— Хиро-сан, дълбоко съм ви задължен за този единствен по рода си шанс да изпълня скромните си произведения пред такава публика. — Казва всичко това на нипонски, освен „единствен по рода си шанс“.

— Длъжен съм покорно да ви се извиня, задето уредихме всичко така набързо и случайно — отговаря Хиро.

— Съкрушен съм, че чувствате нужда да се извинявате, след като сте ми предоставили възможност, за която всеки нипонски рапър би дал какво ли не — да изпълня скромните си произведения пред истински хулигани от гетата на Ел Ей.

— Дълбоко съм смутен да ви разкрия, че тези фенове не са точно хулигани от гетото, както нехайно съм ви подвел. Те са трашъри. Скейтъри, които харесват както рап, така и хеви метъл.

— А… Добре, чудесно — отговаря Суши Кей. Но тонът му загатва, че всъщност никак не е чудесно.

— Но тук имаме представители на Крипс — продължава Хиро. Мисли на страшна скорост дори и според собствените си критерии. — И ако вашето изпълнение се приеме добре, а аз съм напълно убеден в това, те ще разнесат мълвата из тяхната общност.

Суши Кей отваря прозореца. Нивото на децибелите мигом скача петорно. Той се взира в тълпата — пет хиляди потенциални пазарни дяла, млади, нахъсани хора. Никога досега не са чували музика, която да не е перфектна. Или перфектният студиен дигитален звук от CD-плейърите им, или перфектното изпълнение на фъз-гръндж от най-добрите в бизнеса — групите, дошли в Ел Ей да се прочуят и оцелели в гладиаторските битки по клубовете. Лицето на рапъра грейва едновременно от радост и ужас. Сега той трябва наистина да се качи там и да се справи със сценичната треска. Там, пред кипящата биомаса.

Хиро излиза и му прокарва път. Лесна работа. После се скатава. Свършил си е работата. Няма смисъл да си губи времето с тоя слабак Суши Кей, когато Гарванът се мотае тук и представлява далеч по-мощен източник на доходи. Така че Хиро се отправя обратно към периферията.

— Йо! Пичът с мечовете — подвиква някой.

Хиро се обръща и вижда един от „Твърдата ръка на закона“ в зелен анорак да му маха. Това е нисичкият як момък с шлема — отговорникът на охраната.

— Скръц-скръц — представя се той и подава ръка.

— Хиро — представя се на свой ред Хиро, като стиска ръката му и му подава визитката си. Няма особени причини да се прави на скромен пред тия пичове. — С какво мога да ви бъда полезен, Скръц-скръц?

Скръц-скръц прочита визитката. Държи се с някаква преувеличена учтивост, горе-долу като военен. Спокоен, зрял, ролеви-моделски като гимназиален футболен треньор.

— Вие ли отговаряте за това тука?

— До известна степен всеки отговаря.

— Господин Протагонист, преди няколко минути получихме обаждане от ваша приятелка на име Уай Ти.

— Какво е станало? Добре ли е тя?

— О, да, господине, съвсем си е добре. Но познавате ли го тоя бръмбар, дето говорихте с него преди малко?

Хиро никога не е чувал терминът „бръмбар“ да се използва по този начин, но се досеща, че Скръц-скръц говори за гаргойла, Лагос.

— Да.

— Е, възникнала е ситуация, засягаща въпросния господин, за която Уай Ти ни съобщи. Решихме, че ще поискате да погледнете.

— Какво става?

— Ъъ, защо не дойдете с мен? Нали знаете, някои неща е по-лесно да ги покажеш, отколкото да ги обясниш вербално.

Щом Скръц-скръц се обръща, започва първото рап парче на Суши Кей. Гласът му издава напрежение.

Хиро следва Скръц-Скръц встрани от тълпата, към сумрачните околности на копторите. Над тях, върху насипа на надлеза, той смътно различава фосфоресциращи форми — Хората от „Твърдата ръка на закона“ в зелени якета обикалят някакъв странен обект на привличане.

— Внимавай къде стъпваш — предупреждава го Скръц-скръц, щом започват да се изкачват по склона. — Тук-там е хлъзгаво. —

Това е типичен халтав насип от пръст и камъни, който сякаш ще бъде отнесен от първия дъжд. Тук-там растат градински чай, кактуси и бурени, всичките хилави и полумъртви от замърсения въздух.

Трудно е да се различи ясно каквото и да било, защото Суши Кей подскача насам-натам долу по сцената и ярките оранжеви лъчи на протуберансовата му прическа се носят напред-назад по насипа сякаш със свръхзвукова скорост, изливат зърнеста, размазана светлина върху плевелите и камъните и превръщат всичко в шантави, обезцветени, висококонтрастни стопкадри.

Скръц-Скръц изкачва хълма успоредно на прясна мотоциклетна диря, врязана в рохкавата жълта почва. Тя се състои от дълбока, широка следа и успоредно на нея — по-тясна, на две педи отдясно.

Колкото повече се изкачват, толкова по-дълбока става дирята. Все по-дълбока и все по-тъмна. Все по-малко и по-малко прилича на бразда от мотоциклет в рохкавата пръст и все повече — на отточна канавка за зловещи черни отпадъчни води.

Един от охраната горе на хълма носи фенерче. Докато той се движи, лъчът минава над земята под тъп ъгъл и я осветява като прожектор-следач. За миг светлината проблясва в мотоциклетната бразда и Хиро забелязва, че тя се е превърнала в река от яркочервена, окислена кръв.

Лагос лежи на земята, проснат върху дирята. Разпорен е като сьомга с един-единствен гладък разрез, който започва от ануса, минава през корема, през гръдната кост и стига чак до върха на брадичката му. Не е само повърхностна рана. На места стига чак до гръбнака. Черните найлонови ремъци, прикрепящи компютърната система към тялото му, са акуратно срязани там, където пресичат кръста му и половината от оборудването му се въргаля в прахта.