Снежен крах

59

Хиро отваря големия куфар. Екранът е включен и показва плосък десктоп с команден ред горе. Той изкарва на екрана меню:

Под заглавието „Подготовка“ следва повече информация по темата, отколкото е възможно да се желае, включително половин час лошо преекспониран филм. В главната роля е един набит азиатец с белязано лице, чиято мутра сякаш е замръзнала в неизменен презрителен израз. Той се облича. Разкършва се със специални упражнения за разтягане. Отваря „Разума“. Проверява дулата за повреди и мръсотия. Хиро превърта всичко това на скорост.

Най-сетне набитият азиатец се прицелва.

Рибешкото око всъщност не е използвал Разума както трябва — картечната система си има стойка, която се прикрепя към тялото, за да можеш да обереш ритането с таза си, поемайки силата право в центъра на тежестта. Стойката е оборудвана с шокови амортизатори и миниатюрни хидравлични чудесии, които компенсират тежестта и ритането. Ако ги нагласиш както трябва, е много по-лесно да използваш всички екстри на картечницата. А ако си включен към компютър, системата налага удобен мерник върху всичко, към което се прицелиш.

— Вашата информация, господине — обажда се Библиотекарят.

— Достатъчно умен ли си, че да вържеш тая информация към „ВИЕ СТЕ ТУК“? — пита Хиро.

— Ще видя какво мога да направя, господине. Форматът явно е съвместим. Господине?

— Да?

— Чертежите са отпреди няколко години. След изготвянето им „Ентърпрайз“ бе закупен от частен собственик…

— Който може и да е внесъл някои промени, ясно.

Хиро е отново в Реалността.

Той намира открит воден булевард, водещ навътре към Ядрото. Покрай него върви нещо и като пешеходен подиум, сглобен как да е — привидно безкрайно шествие от мостчета, понтони, трупи, изоставени лодки, алуминиеви канута, петролни варели. Навсякъде другаде в света това би било терен с препятствия. Тук е супермагистрала.

Хиро потегля право към средата, на доста бавен ход. Ако се натъкне на нещо, лодката може да се преобърне. Разумът ще потъне. А Хиро е закачен за Разума.

Той превключва в режим „гаргойл“ и ясно различава рехава ограда от полусферични куполи покрай пистата за излитане на „Ентърпрайз“. Радарът грижливо ги идентифицира на екрана като радарни антени на противоракетни оръдия „Фаланкс“. Под всеки купол стърчи многоцевно оръдие.

Той забавя ход почти до спиране и започва да размахва насам-натам дулото на „Разума“, докато в зрителното му поле се появяват две пресечени линии. Това е мерникът. Той го наглася по средата право върху едно от оръдията и натиска спусъка половин секунда.

Големият купол се превръща във фонтан от назъбени, ронливи отломки. Под него дулата все още се виждат, изпъстрени тук-там с червени петънца. Хиро сваля малко мерника и отново изстрелва залп от петдесет заряда, който откъсва картечницата от стойката. После лентата с патрони започва спорадично да избухва и Хиро трябва да извърне очи.

Той отмества поглед към следващото оръдие и дулата му зейват насреща. Толкова е страшно, че той неволно натиска спусъка и изстрелва дълъг откос, който като че не попада никъде. После нещо близко затулва гледката — ритането го е захвърлило зад разнебитена яхта, вързана на брега.

Той знае какво ще стане сега — парата му го подсказва, и затова изскача оттам. Миг по-късно яхтата е просто изхвърлена от водата от изстрела на голямото оръдие. Хиро тича, намира понтон, където може да стъпи стабилно, и отново изстрелва продължителен откос. Когато свършва, от края на „Ентърпрайз“ е отхапано назъбено полукръгло парче там, където беше оръдието.

Отново се връща в главния канал и го следва навътре, докато той не опира в един от корабите на Ядрото — кораб с контейнери, превърнат в луксозен комплекс от апартаменти. Товарна мрежа служи за рампа, свързваща корабите. Вероятно служи и за подвижен мост, когато нежелани лица се опитват да се покатерят от гетото тук. По-нежелано лице от Хиро на сала надали има, но не вдигат мрежата.

Чудесно. Засега ще си остане на лодчицата. Той се спуска покрай кораба и заобикаля носа.

Следващият плавателен съд е голям петролен танкер, почти празен, щръкнал високо над водата. Той поглежда нагоре в стоманения каньон между двата кораба, но не вижда удобни товарни мрежи, разпънати между тях. Не им се ще разни крадци и терористи да се прехвърлят на танкера и да пуснат петролни сонди.

Следващият кораб е „Ентърпрайз“.

Двата гигантски кораба, танкерът и самолетоносачът, са успоредни, на разстояние между три и петнайсет метра, свързани с огромни кабели и разделени от огромни надуваеми възглавници, все едно са наблъскали помежду им няколко дирижабълчета, за да се търкат един в друг. Тежките кабели не просто са опънати между корабите — направили са някаква хитрина с тежести и макари, подозира той, за да могат кабелите да се отпускат, когато бурните води задърпат корабите в противоположни посоки.

Хиро язди собствената си надуваема възглавничка между тях. Сивият стоманен тунел в сравнение със Сала е тих и усамотен — освен него никой друг няма причини да идва тук. Иска му се само за минутка да поседне и да се поотпусне.

Но няма голяма вероятност за това, като се позамислиш. „ВИЕ СТЕ ТУК“ — произнася той.

Погледът му към корпуса на „Ентърпрайз“ — леко извита грамада от сива стомана — се превръща в триизмерен чертеж, който му показва всички вътрешности на кораба.

Долу покрай ватерлинията самолетоносачът е опасан с пояс от дебела противоторпедна броня. Не изглежда много обещаващо. По-нагоре бронята е по-тънка, а оттатък нея е хубаво — има си истински стаи вместо горивни резервоари и хранилища за амуниции.

Хиро избира една стая с надпис „КАЮТКОМПАНИЯ“ и открива огън.

Корпусът на „Ентърпрайз“ е изненадващо плътен. „Разумът“ не пробива веднага кратер в него — трябва малко време, докато патроните проникнат. И то пробиват само някаква си дупчица с петнайсетина сантиметра диаметър. Ритането блъска Хиро в ръждясалия корпус на петролния танкер.

Но той и без това не може да вземе оръжието със себе си. Натиска спусъка и се мъчи да се цели горе-долу в едно и също място, докато боеприпасите не свършват. После го откопчава от тялото си и го мята през борда. То ще потъне на дъното и стълб от пара ще отбележи местонахождението му. По-късно Големият Хонконг на господин Ли може да изпрати някой от екологичните си отряди за пряко действие, за да го прибере. После може да призоват Хиро пред Трибунала за екопрестъпления, ако искат. Точно в момента не му пука.

Чак след половин дузина опити той успява да захване куката в назъбената дупка шест метра над ватерлинията.

Докато се промъква през нея, комбинезонът му пращи и съска — нажеженият метал стапя и разкъсва синтетичната тъкан. Парчета от дрехата остават заварени върху корпуса. Има няколко изгаряния от първа и втора степен по оголената кожа, но още не го боли. Толкова е нахъсан. По-късно ще го заболи. Подметките на обувките му се топят и цвърчат, докато върви по светещите шрапнели. В стаята е доста задимено, но на самолетоносачите вземат противопожарните мерки много насериозно, а и тук не изобилства от запалими материали. Хиро върви през дима, стига вратата, превърната от „Разума“ в рязана бродерия от стомана. Избива я с ритник и влиза там, където на чертежа пише просто „КОРИДОР“. А после, защото по-сгоден момент надали ще последва, вади катаната.