Снежен крах

70

Чичо Енцо засега не сваля сакото, защото то е тъмно и подплатено със сатен, затова почти не вдига шум. После се покатерва на крилото на самолета, за да не може някой, спотайващ се долу да вижда краката му. Прикляка на ръба, отваря уста, за да чува по-добре, и се ослушва.

Единственото, което чува отначало, е някакво плискане на пресекулки, което преди го нямаше — сякаш вода се излива от недобре затегнат кран на голия паваж. Звукът като че идва от един самолет наблизо. Чичо Енцо се бои, че може да е гориво, изтичащо на земята — което влиза в план да се взриви цялата тази част на летището и да се ликвидира цялата опозиция с един удар. Той скача тихо долу, заобикаля внимателно двата съседни самолета, като на всеки метър спира да се ослуша, и най-накрая вижда какво е: един от войниците му е прикован към алуминиевия фюзелаж на самолета с дълъг дървен прът. От раната блика кръв, стича се по крачола на панталона му, капе от обувките му и се разплисква на земята.

Зад гърба си Чичо Енцо чува кратък писък, изведнъж преминал в рязко из дихание. И преди го е чувал. Така е, когато прережат с остър нож нечие гърло. Без съмнение — на лейтенанта.

Сега той разполага с няколко секунди за свободно придвижване. Дори не знае какво представлява противникът му, а има нужда да го знае. Затова изтичва нататък, откъдето дойде писъкът, като притичва бързо от самолет до самолет за прикритие, без да се изправя в цял ръст.

Вижда чифт крака да се придвижват от другата страна на фюзелажа. Чичо Енцо е близо до върха на крилото. Хваща го с две ръце, натиска го с цялата си тежест и после го пуска.

Хватката е успешна: самолетът се люшва към него. Убиецът решава, че Чичо Енцо току-що е скочил върху крилото, затова се покатерва на другото крило и зачаква с гръб към фюзелажа — причаква в засада Чичо Енцо да се покатери горе.

Но Енцо все още е на земята. Той притичва към фюзелажа безшумно с босите си крака, пъхва се под него и изскача отдолу с острия бръснач в ръка. Убиецът — Гарвана — е точно където Енцо го очакваше.

Но вече е станал подозрителен — изправя се, за да погледне зад фюзелажа, и гърлото му излиза извън обсега на Чичо Енцо. Вместо това, той насочва поглед към нозете му.

По-добре е да си консервативен и да вземеш каквото можеш, отколкото да заложиш на едро и да се издъниш — затова тъкмо когато Гарвана поглежда надолу към него, Енцо се пресяга и прерязва ахилесовото сухожилие на левия му крак.

Докато се извърта, за да се защити, нещо го удря силно в гърдите. Чичо Енцо поглежда надолу и се смайва — нещо прозрачно стърчи от дясната страна на гръдния му кош. После поглежда нагоре — лицето на Гарвана е на няма и педя от неговото.

Чичо Енцо отстъпва назад. Гарвана се е надявал да падне върху него, но вместо това тупва на земята. Енцо отново пристъпва напред, замахва с бръснача, но Гарвана, седнал на земята, вече е извадил втори нож. Той замахва към вътрешността на Енцовото бедро и го ранява. Енцо отскача от острието, парира атаката и нанася къс, но дълбок разрез върху рамото на Гарвана. Гарвана отхвърля ръката му, преди Енцо да е замахнал отново към гърлото.

Чичо Енцо е ранен, Гарвана — също. Но Гарвана вече не може да го надбяга — време е за преглед на ситуацията. Енцо избягва, макар че когато се движи, ужасни болки пронизват дясната половина на тялото му. Нещо се забива в гърба му. Усеща остра болка над единия бъбрек, но само за миг. Обръща се и вижда как окървавено парче стъкло се разбива в паважа. Сигурно Гарвана го е метнал по гърба му. Но неподкрепено от силата на Гарвановата ръка, инерцията му е била недостатъчна, за да пробие бронираната тъкан, и е паднало.

Стъклени ножове. Нищо чудно, че Куай не ги видя на екрана на радара.

Когато се прикрива зад поредния самолет, пърпорене на хеликоптер изпълва ушите му.

Това е хеликоптерът на Райф — каца на плаца на няколко десетки метра от самолета. Трясъкът на въртящите се перки и ревът на вятъра сякаш проникват чак в мозъка на Чичо Енцо. Той затваря очи срещу вятъра и напълно губи равновесие, няма представа къде се намира и се пльосва на земята. Паважът под него е хлъзгав и топъл и Чичо Енцо разбира, че кръвта му изтича.

Поглежда над плаца и вижда как Гарвана напредва към хеликоптера — куца ужасяващо. Единият му крак е практически негоден за нищо. Най-сетне той го зарязва и продължава, подскачайки на здравия си крак.

Райф е слязъл от хеликоптера. Двамата разговарят — Гарвана ръкомаха към Енцо. После Райф кимва одобрително и Гарвана се обръща, лъснал бели зъби. Не е толкова гримаса, колкото предвкусваща усмивка. Той започва да подскача към Чичо Енцо и пътьом вади още един стъклен нож от якето си. Копелето е помъкнало цял милион.

Той идва към Енцо, а Енцо не може дори да се изправи — ще припадне.

Той се оглежда и не вижда нищо освен скейтборд и чифт скъпи обувки и чорапи на пет-шест метра от него. Не може да се изправи, но може да пълзи като войник и започва да се набира на лакти, докато Гарвана подскача към него на един крак.

Срещат се на откритата алея между два самолета. Енцо лежи по корем напреки на скейтборда. Гарвана е прав и се подпира с една ръка на крилото на самолета, а в другата му ръка блещука стъкленият нож. Енцо сега вижда света блед и черно-бял, като през евтин терминал за Метавселената. Така го описваха приятелите му във Виетнам малко преди да издъхнат от загуба на кръв.

— Надявам се, че си получил последно причастие — казва Гарвана, — защото няма време да викаме поп.

— Няма нужда от поп — отвръща Чичо Енцо и натиска бутона на скейтборда с надпис „Теснофокусен прожектор на шокови вълни РадиКС“.

Ударът едва не му откъсва главата. Чичо Енцо, ако оцелее, никога вече няма да чува добре. Но се поосвества. Вдига глава от дъската и вижда Гарвана, застанал там — зашеметен, с празни ръце, а по якето му се сипят хиляди стъкълца.

Чичо Енцо се претъркаля на гръб и размахва бръснача във въздуха.

— Аз самият предпочитам стомана — заявява той. — Бръснене, моля?