Снежен крах

31

Уай Ти не слиза много-много в Лонг Бийч, но когато отиде, прави всичко възможно, за да избегне Жертваната зона. Това е изоставена корабостроителница, голяма колкото градче. Намира се навътре в залива Сан Педро, където по-старите и по-гадни бърбклави на Басейна — непланирани бърбклави от къщички, покрити с азбестови плочки, патрулирани от начумерени камбоджанци с пушки-помпи — се стапят в целуваните от пяната плажове. Повечето от тях се намират на острова с подходящото име Последен остров, и тъй като дъската й не върви по вода, това означава, че тя може да влезе или излезе оттам само по единствения осигуряващ достъп път.

Като всички Жертвани зони и тази е опасана с ограда с прикрепени към нея на всеки няколко метра жълти табели.

И като всички огради на Жертвани зони, и тази има дупки в нея, а на места е съборена. Младежите, чийто мозък е изпушил от естествени и изкуствени мъжки хормони, трябва да си имат местенца, на които да провеждат идиотските си ритуали за съзряване. Те идват от бърбклави от цялата област с четириколесните си камиони и препускат из откритото пространство, врязвайки дълги лъкатушни прорези в глинения похлупак, покриващ наистина зловредните места — за да попречи на вятъра да понесе азбеста и да го изсипе като вихрушка върху Дисниленд.

Уай Ти е странно доволна от знанието, че тези момчета не са и мечтали за подходящо за всякакъв терен возило като моторизираната инвалидна количка на Нг. Возилото напуска павираното шосе, без изобщо да забавя скорост — е, започва малко да друса, — врязва се в оградата от вериги като в кълбяща се мъгла и изорава трийсетметрова бразда в земята.

Нощта е ясна и Зоната блещука — огромен килим от счупени стъкла и натрошен азбест. На трийсетина метра нататък чайки разкъсват корема на легнала по гръб мъртва немска овчарка. Земята непрекъснато трепери, парчетата стъкло сияят и блещукат — това се дължи на огромната, разпиляна миграция на плъхове. Дълбоките, проектирани с компютър отпечатъци от дебелите, грапави гуми на момчетата от предградията рисуват великански руни по глината като тайнствените фигури в Перу, за които майката на Уай Ти научи в Неоводолейския храм. През прозорците Уай Ти от време на време чува гърмежи — или са пиратки, или са изстрели.

Чува и Нг, който възпроизвежда нови, още по-странни звуци с уста.

Във фургона има вградена система от тонколони — стерео, макар че надали Нг ще вземе да слуша музика. Уай Ти усеща как системата се включва, чувства почти беззвучното съскане, идващо от тонколоните.

Фургонът запълзява през Зоната.

Беззвучното съскане се засилва до тихо електронно жужене. Не е равномерно — ту се усилва, ту спада, но си остава тихо, все едно Роудкил се бъзика с електрическия си бас. Нг постоянно сменя посоката, все едно търси нещо. На Уай Ти й се струва, че жуженето все повече изтънява.

Определено изтънява и започва да се превръща в пищене. Нг изръмжава някаква команда и силата на звука спада. Вече кара много бавно.

— Възможно е изобщо да не ти се наложи да купуваш Снежен крах — измърморва той. — Може да намерим неохраняван запас.

— Какъв е тоя шум, дето ми къса нервите?

— Биоелектронен сензор. Обвивки от човешки клетки. Отгледани ин витро, което означава в стъкло, в епруветка. Едната страна е изложена на външния въздух, другата е чиста. Когато чуждо вещество проникне в клетъчната обвивка до чистата страна, то е разкрито. Колкото повече чужди молекули проникват, толкова по-пронизителен е звукът.

— Като гайгеров брояч ли?

— Нещо като гайгеров брояч за проникващи в клетките съединения — обяснява Нг.

Като например? — иска й се да попита, но го премълчава.

Нг спира фургона. Включва фарове — много мижави фарове. Колко е анален само този тип — направил си е труда да инсталира специални слаби фарове в добавка към всички ярки.

Гледат навътре в нещо като амфитеатър току в подножието на огромен куп варели, обсипан с боклуци. Най-вече с празни бирени кутии. По средата — яма за огън. Тук много следи от гуми се събират на едно място.

— А, това е хубаво — доволен е Нг. — Място, където младежите се събират да се друсат.

При тази показна проява на задръстеност Уай Ти обръща очи. Сигурно тоя пич пише всичките онези антидрога брошурки, дето им ги пробутват в училище.

Все едно сам той не поема всяка секунда по един милион литра наркотици през тия гнусни тръби.

— Не забелязвам някакви признаци за клопка — казва Нг. — Защо не излезеш да провериш какви дрогаджийски принадлежности се мотаят там?

Тя го поглежда, сякаш иска да каже: „К’во каза?“.

— Зад седалката ти е скрита противотоксична маска — обяснява той.

— Как е навънка с токсините?

— Зарязан азбест от корабостроителната индустрия. Корабни противозамърсяващи бои, пълни с тежки метали. За много неща са използвани и токсични химикали.

— Чудничко.

— Усещам, че не ти се иска. Но ако можем да вземем проба от Снежния крах от това място за дрогиране, ще си спестим останалата част от мисията.

— Е, щом казваш — казва Уай Ти и грабва маската — голяма маска от гума и брезент, покриваща цялата й глава и шия. Отначало тежи и е неудобно, но онзи, който я е измислил, я е измислил добре — цялата тежест се разпределя точно където трябва. Освен това надява и чифт тежки ръкавици. Прекалено са големи. Все едно хората от фабриката за ръкавици не са и сънували, че някоя истинска жена може да носи ръкавици.

Тя се повлича по съставената от стъкло и азбест почва на Зоната с надеждата, че Нг няма да затръшне вратата, да потегли и да я зареже там.

Всъщност й се иска той да го направи. Ама че готино приключение ще излезе.

Както и да е, тя навлиза в средата на „мястото за дрогиране“. Не е твърде изненадана, когато забелязва малко гнезденце от захвърлени подкожни игли. И празни стъкленички. Взема две от тях и прочита етикетите.

— Какво намери? — пита я Нг, когато тя се качва обратно във фургона и маха маската.

— Игли. Най-вече „Хипонаркс“. Но има и една-две Ултраламинарни и няколко „Москито 25“.

— Какво означава всичко това?

— „Хипонаркс“ можеш да си ги купиш в „Купи и отлети“ — хората им викат ръждиви пирони. Те са евтини и тъпи. По общо мнение, иглите на бедните чернокожи диабетици и на дрогите. Ултраламичарните и Москито са гъзарски — купуват се от луксозните бърбклави, с тях не боли толкова, като се бодеш и имат по-добър дизайн. Нали се сещаш — ергономични бутала, финяшки цветодизайн.

— И какъв наркотик са си били?

— „Самговиж“ — отвръща Уай Ти и му подава една от стъкленичките.

И тогава се досеща, че той не може да се обърне и да погледне.

— Къде да я сложа така, че да можеш да я виждаш? — пита тя.

Нг изпява песничка. Една ръка-робот се разгъва от тавана, грабва отривисто стъкленичката от ръката й, завърта я и я наглася пред вградената в таблото видеокамера.

На отпечатания на машина етикет, залепен на стъкленичката, пише просто „Тестостерон“.

— Ха-ха, фалшива тревога — възкликва Нг. Фургонът изведнъж се втурва напред и нахлува навътре в Жертваната зона.

— Ще ми кажеш ли какво става? — пита Уай Ти. — Щото всъщност аз върша работата в нашия екип.

— Клетъчните стени — обяснява Нг. — Детекторът усеща всички химикали, проникващи през клетъчните стени — и естествено, попаднахме на източник на тестостерон. За заблуда на противника. Колко забавно. Разбираш ли, нашите биохимици живеят затворено и не са очаквали, че има толкова извратени хора, та чак да използват хормони като дрога. Шантава работа.

Уай Ти се усмихва на себе си. На нея много й харесва идеята да живее в свят, където някой като Нг може да нарече някого смахнат. — Ти какво търсиш?

— Снежен крах — отвръща Нг. — А вместо това открихме Пръстена на седемнайсетте.

— Снежен крах е наркотикът в малките тръбички — обяснява Уай Ти. — Знам го. Но какво е Пръстенът на седемнайсетте? Някоя от новите шашави рокбанди, които хлапетата слушат сега?

— Снежен крах прониква през стените на мозъчните клетки в ядрото, където се пази ДНК. И затова за целите на тази мисия разработихме детектор, даващ ни възможността да улавяме във въздуха химически съединения, способни да проникват през клетъчните стени. Но не се сетихме за купищата празни стъкленички от тестостерон, разхвърляни навсякъде тук. Всички стероиди — изкуствени хормони — имат една и съща основна структура: пръстен от седемнайсет атома, действащ като вълшебен ключ, който им позволява да проникват през клетъчните стени. Ето защо стероидите имат такова мощно въздействие, когато се развихрят из човешкото тяло. Те могат да навлязат дълбоко навътре в клетката, вътре в ядрото и да променят самия начин, по който тя функционира.

Да обобщим: от детектора няма никаква полза. Потайният подход не върши работа. И затова се връщаме към първоначалния план. Ти купуваш Снежен крах и го хвърляш във въздуха.

Уай Ти още не разбира съвсем това последното. Но си трае, защото според нея Нг трябва да обръща повече внимание на волана.

След като се измъкват от най-гадната част, се оказва, че в по-голямата си част Жертваната зона се състои от обрасла с изсъхнали кафяви бурени пустош и огромни изоставени парчета метал. Тук-таме се издигат големи купчини гадости — въглища, шлака, сгур, стопилки, кой знае какво.

Колчем завият зад някой ъгъл, те се натъкват на малка зеленчукова плантация, обработвана от азиатци и южноамериканци. Уай Ти остава с впечатлението, че Нг се готви да ги прегази, но в последния миг той неизменно променя решението си и ги заобикаля.

Някакви испаноговорящи чернокожи играят бейзбол на широко открито пространство и използват кръглите капаци на двесталитрови варели за бази. Паркирали са половин дузина стари брички покрай площадката и са включили фаровете за осветление. Наблизо има бар, вграден в една потрошена каравана с графити надпис: ЖЕРТВАНАТА ЗОНА. Редици от фургони стърчат сред двор с ръждясали железопътни релси, а между траверсите растат кактуси. Един от фургоните е превърнат във франчайз „Райските врата на преподобния Уейн“. Центроамериканци-евангелисти са се наредили да се покаят и да поговорят на езици под неоновия Елвис. В Жертваната зона няма неоводолейски храмове.

— Складовата зона не е толкова мръсна като първото място, на което бяхме — уверява я Нг. — Затова няма да е толкова зле, че не можеш да си сложиш противотоксичната маска. Може да подушиш изпарения от „Хлад“.

Уай Ти си отбелязва наум този нов феномен: Нг използва уличното име на контролирано вещество.

— За фреон ли говориш? — пита тя.

— Да. Човекът — обект на нашето разследване влага капитал в най-различни предприятия. Това ще рече, че пласира най-различни вещества. Но започна с фреона. Той е най-големия търговец на Хлад на едро и дребно по Западното крайбрежие.

Най-сетне Уай Ти стопля. Фургонът на Нг е с климатик. Не с лайнян неозонов климатик, а със съвсем истинско, хевиметъл висококапацитетно пронизващо до костите духало-виелица „Фрижидер“. Вероятно използва неимоверно количество фреон.

Освен всичките му практически предназначения климатикът е част от тялото на Нг. Уай Ти се разкарва в компанията на единствения в света фреономан.

— От тоя пич ли си купуваш „Хлад“?

— Досега да. Но за в бъдеще съм се разбрал с един друг.

Един друг. Мафията.

Наближават брега. Десетки дълги, мършави едноетажни складове са наредени успоредно покрай водата. В този край достъпът до всички тях се осигурява по един-единствен път. Помежду им минават по-малки пътчета и се спускат нататък, където навремето са били кейовете. Тук-там са разпръснати изоставени тракторни ремаркета.

Нг завива от главния път в малко кътче, скрито между стара електроцентрала от червени тухли и купчина ръждясали контейнери. Обръща колата с предницата навън, сякаш очаква да не се бави много-много тук.

— В отделението пред тебе има пари — казва й той.

Уай Ти отваря жабката, както би я нарекъл всеки друг, и намира вътре дебела пачка омачкани, мръсни банкноти от един трилион долара. Ед Мийсчета.

— Леле, не можа ли да намериш гипъри13? Ега ти балата!

— Един Куриер би платил по-скоро с такива.

— Защото всички ние сме измет, а?

— Без коментар.

— Тука колко има, един квадрилион долара ли?

— Един и половина квадрилиона. Нали знаеш, инфлация.

— И какво да направя?

— Четвъртия склад отляво — насочва я Нг. — Когато вземеш тръбичката, хвърли я във въздуха.

— И после какво?

— За всичко останало има кой да се погрижи.

Уай Ти нещо се съмнява. Но ако стане напечено, винаги може да изкара ония кучешки медальони.

Докато тя излиза навън със скейтборда, Нг издава някакви нови звуци с уста. Тя чува, звънтящ звук на триещи се плоскости, който отеква из цялата конструкция на фургона, и някакви машини оживяват. Обръща се и вижда как върху покрива на фургона се е разтворил стоманен пашкул. Под него има миниатюрен хеликоптер — сгънат. Перките му се разтварят като крила на пеперуда. Отстрани е изписано името му: ВИХЪРЪТ ЖЕТВАР.