Снежен крах

69

— Това са тъкмо ония високотехнологични глупости, дето се оказа, че за нищо не стават, като ги изпробвахме във Виетнам — отсича Чичо Енцо.

— Добра обосновка. Но технологията е извървяла дълъг път оттогава насам — възразява Куай, наблюдателят от „Нг Секюрити Индъстрийс“. Куай разговаря с Чичо Енцо по радиовръзката. Фургонът му, пълен с електронни устройства, се спотайва половин километър по-нататък в сенките до един склад на LAX. — Наблюдавам цяло летище и всички пътища към него на триизмерно изображение в Метавселената. Например, знам, че вашите кучешки медальони, които вие обичайно носите на врата си, в момента ги няма. Знам, че имате един хонконгски долар и осемдесет и пет хонконгски цента в левия си джоб. Знам, и че в другия носите бръснач. При това ми изглежда хубав.

— Никога не подценявай важността на грижите за себе си — отбелязва Чичо Енцо.

— Но не разбирам защо носите и скейтборд.

— За компенсация, вместо онзи, който Уай Ти загуби пред ООКИК — обяснява Чичо Енцо. — Дълга история.

— Господине, от един от нашите франчулати ни докладват — обажда се млад лейтенант, облечен в мафиотско яке, докато тича през плаца с черно уоки-токи в ръка. Той всъщност не е лейтенант — мафията не си пада особено по военните чинове. Но по някаква причина Чичо Енцо мисли за него като за лейтенант. — Вторият хеликоптер е кацнал на паркинга пред един хипермаркет на около петнайсет километра оттук, пресрещнал е колата за доставка на пици, взел е Райф и отново е излетял. Сега идват насам.

— Изпрати някой да прибере колата. И дайте на шофьора свободен ден — нарежда Чичо Енцо.

Лейтенантът изглежда леко слисан от факта, че Чичо Енцо се е загрижил за такива дребни подробности. Все едно донът да се разкарва по магистралите и да събира дребните боклучета, например. Но кимва почтително. Току-що е научил нещо: че подробностите са важни. Той се обръща и започва да говори в радиопредавателя.

Чичо Енцо сериозно се съмнява в това момче. Той е от онези с блейзърите, специалист по дребната бюрокрация в някой франчулат на Нова Сицилия, но му липсва онази гъвкавост, която например притежава Уай Ти. Класически пример за онова, което не е наред с Мафията днес. Единствената причина лейтенантът изобщо да е тук е, че ситуацията се мени с огромна скорост и, разбира се, заради всички онези чудесни сътрудници, които изгубиха на „Коулуун“.

Куай отново се обажда по радиото:

— Уай Ти току-що се свърза с майка си и я помоли да я закара — осведомява го той. — Бихте ли искали да прослушате разговора им?

— Не, освен ако няма тактическо значение — бърза да откаже Чичо Енцо. Още нещо, което трябва да задраска от списъка: тревожеше се за отношенията на Уай Ти с майка й и възнамеряваше да си поговори с нея за това.

Самолетът на Райф е пред хангара. Моторите бездействат в очакване той да излезе на пистата. В кабината седят пилот и копилот. Допреди половин час те бяха лоялни служители на Л. Боб Райф. После седяха и наблюдаваха как десетина търтеи от охраната на Райф, разположени около хангара, бяха обезглавени и заклани по най-разнообразен начин или пък просто си хвърлиха оръжието, паднаха на колене и се предадоха. И сега пилотът и копилотът вече са поели доживотна клетва пред организацията на Чичо Енцо. Чичо Енцо можеше просто да ги измъкне оттам и да ги замени със свои пилоти, но така е по-добре. Ако Райф някак си успее да се качи на самолета, ще види, че пилотите са си неговите и всичко е наред. А фактът, че те са сами в кабината и Мафията не им упражнява директен надзор просто ще подчертае огромното доверие, което Чичо Енцо оказва на тях и на дадената от тях клетва. Всъщност това ще подсили чувството им за дълг. А ако престъпят клетвата си, това ще увеличи недоволството на Чичо Енцо. Чичо Енцо изобщо не се съмнява в пилотите.

Положението тук го радва по-малко — всичко е уредено доста прибързано. Проблемът, както обикновено, е непредсказуемата Уай Ти. Той не очакваше тя да скочи от хеликоптер в движение и да избяга от Л. Боб Райф. С други думи, очакваше да преговарят за заложницата малко по-нататък, след като Райф закара Уай Ти в щабквартирата си в Хюстън.

Но ситуацията със заложниците вече не е актуална и затова според Чичо Енцо е толкова важно да спре Райф сега, преди да се е върнал на своя територия в Хюстън. Призовал е към основно прегрупиране на мафиотските сили и точно сега десетки хеликоптери и тактически единици припряно докладват за курса си и се опитват да се съсредоточат около летището по възможно най-бързия начин. Но междувременно Енцо е тук с неколцина от личните си бодигардове и техническия наблюдател от организацията на Нг.

Затвориха летището. Лесна работа: просто за начало спряха по една лимузина „Линкълн“ напреки на всички писти, после се качиха в контролната кула и обявиха, че след няколко минути започват война. Сега на летището вероятно е по-тихо от всякога, още от построяването му насам. Чичо Енцо дори чува тихия океански прибой. Тук е почти приятно. Време за печене на кренвирши на открито.

Чичо Енцо е в съюз с Господин Ли, което значи, че работи с Нг, а Нг, макар и извънредно компетентен, има технологически уклон, на който Чичо Енцо няма доверие. Той би предпочел един-единствен добър войник с лъснати обувки, въоръжен с пушка, пред стотина от чудесиите и преносимите радарни установки на Нг.

Когато дойдоха тук, той очакваше широко открито пространство, на което да се изправи лице в лице с Райф. Вместо това цари пълен безпорядък. Няколко дузини корпоративни самолети и хеликоптери са паркирани на плаца. Наблизо има няколко частни хангара, всеки със свой собствен ограден паркинг, на който са паркирани коли и товарни возила. Доста близо са и до резервоарите, където държат запаса от гориво на летището. Това означава много тръби, помпени станции и хидравлични джунджурии, стърчащи тук и там. Тактически площта наподобява повече джунгла, отколкото пустиня. Плацът и пистата сами по себе си, разбира се, клонят повече към пустиня, макар и по тях да има отточни канали, където могат да се скрият неограничен брой хора. Така че по-добрата аналогия би била войната по крайбрежието във Виетнам: широка открита площ, която рязко преминава в джунгла. Не е от любимите места на Чичо Енцо.

— Хеликоптерът наближава периметъра на летището — докладва Куай.

Чичо Енцо се обръща към своя лейтенант:

— Всички ли са по местата си?

— Да, господине.

— Откъде знаеш?

— Всички рапортуваха преди няколко минути.

— Това абсолютно нищо не означава. А какво стана с колата за доставки?

— Ами, мислех да отложа това за по-късно, господине…

— Трябва да можеш да вършиш поне две неща едновременно.

Лейтенантът се извръща, засрамен и уплашен.

— Куай — пита Чичо Енцо, — нещо интересно в нашия периметър?

— Съвсем нищо — отговаря Нг.

— Нещо безинтересно?

— Неколцина ремонтни работници, както обикновено.

— Откъде знаеш, че са ремонтни работници, а не предрешени войници на Райф? Да не си им проверил личните карти?

— Войниците носят оръжие, или поне ножове. Радарът показва, че тези не носят. Изводът е ясен.

— Още се опитваме да получим сигнал от всички наши хора — осведомява го лейтенантът. — Май имаме малък проблем с радиото.

Чичо Енцо обгръща раменете на лейтенанта.

— Нека ти разкажа една история, синко. От първия миг, в който те видях, ми се стори познат. Най-сетне се сетих, че ми напомняш един мой познат: лейтенантът, под чието командване бях известно време във Виетнам.

Лейтенантът е развълнуван.

— Наистина ли?

— Да. Той беше млад, умен, амбициозен, образован. И добронамерен. Но си имаше и недостатъци. Като например непреклонната неспособност да схване основите на положението ни там. Нещо като умствен блокаж, ако щеш, който караше нас, подчинените му, да изпитваме крайна неудовлетвореност. Рискована работа, синко — нямам нищо против да ти го кажа.

— И какво стана накрая, Чичо Енцо?

— Всичко свърши прекрасно. Разбираш ли, един ден сам поех задачата да го прострелям в тила.

Лейтенантът се облещва, лицето му сякаш се парализира. Чичо Енцо не изпитва никакво съчувствие към него: ако той прецака работата, може да умрат хора.

Някой отново дърдори по радиото в слушалките на лейтенанта.

— О, Чичо Енцо… — казва той с половин уста.

— Да?

— Нали питахте за оная кола?

— Да?

— Няма я.

— Няма я?

— Очевидно, когато са кацнали да вземат Райф, от хеликоптера е слязъл мъж, качил се е в колата и я е откарал някъде.

— И къде?

— Не знаем, господине — имахме само един наблюдател на място и той следеше Райф.

— Свали си слушалките — нарежда Чичо Енцо. — И изключи уоки-токито. Ушите ти ще ти трябват.

— Ушите ми ли?

Чичо Енцо се снишава, притичва през паважа и се шмугва между два малки самолета. Внимателно поставя скейтборда на земята. После развързва връзките на обувките си. Сваля обувките. Сваля и чорапите и ги напъхва в обувките. Вади бръснача от джоба си, отваря го, разцепва и двата си крачола от подгъва до слабините, после навива плата и го отрязва. Иначе платът ще се плъзга по косматите му крака, докато ходи, и ще вдига шум.

— Божичко! — възкликва лейтенантът, два самолета по-нататък. — Свалили са Ал! Божичко, той е мъртъв!