Снежен крах

56

— Тук на Сала съм и търся една програма — програма-лекарство, ако бъдем точни — написана преди пет хиляди години от шумерски персонаж на име Енки, хакер-невролингвист.

— Какво означава това? — пита господин Ли.

— Означава човек, способен да програмира съзнанието на другите хора с вербален поток от данни, известен като нам-шуб.

Лицето на Нг е напълно безизразно. Той отново дръпва от цигарата, издишва дима високо над главата си като гейзер и го гледа как се стеле по тавана.

— Какъв е механизмът?

— В главите ни съществува два вида език. Онзи вид, който използваме сега, е придобит. Той оформя модел в мозъка ни, докато го учим. Но съществува и език, който е базиран в дълбинните структури на мозъка и е общ за всички. Тези структури се състоят от основни нервни вериги, които трябва да съществуват, за да позволят на нашия мозък да научава по-висшите езици.

— Лингвистична инфраструктура — обажда се Чичо Енцо.

— Да. Предполагам, че „дълбинна структура“ и „инфраструктура“ означават едно и също. Както и да е, при необходимите условия ние можем да достигнем до тези части на мозъка. Глосолалията — говоренето „на езици“ — се получава в резултат на това. Тогава дълбинните лингвистични структури се включват към езиците ни и заговорват, надделявайки над по-висшите лингвистични функции. Което ще рече, че някой, който знае нужните думи, може да изговаря думи, или да ви показва визуални символи, които проникват отвъд всичките ви защити и попиват направо в мозъчното ви стебло. Също като кракер, който прониква в компютърна система, заобикаля всички мерки за сигурност и се включва в ядрото, а това му дава възможност да упражнява абсолютен контрол над машината.

— В тази ситуация собствениците на компютъра са безпомощни — вмята Нг.

— Точно така. Защото те имат достъп до машината на по-високо ниво, което в случая е прегазено. В същия смисъл, когато хакер-невролингвист навлезе в дълбинните структури на мозъка ни, не можем да го изхвърлим, защото дори не можем да контролираме собствения си мозък на такова първично ниво.

— Това какво общо има с някаква си глинена плочка на „Ентърпрайз“? — пита господин Ли.

— Малко търпение. Този език — езикът-майка — е остатък от по-ранна фаза на човешкото обществено развитие. Примитивните общества са били контролирани от словесни правила, наричани ме. Ме са били като малки програмки за човеци. Те са били необходима част от прехода от пещерното общество към организирано земеделско общество. Например, имало е програма за изораване на бразда в земята и засяване на зърно. Имало е програма за печене на хляб и друга — за строеж на къща. Имало е също ме за функции на по-висше ниво, като например война, дипломация и религиозни обреди. Всички умения, които се изискват за опериране на самоподдържаща се култура се съдържат в тези ме, които са били записвани на плочки или предавани по силата на устната традиция. Във всеки случай, хранилището на ме били местните храмове — те били базите данни на ме, контролирани от жрец-владетел, наречен ен. Когато някой имал нужда от хляб, отивал при този ен или при някой от подчинените му и свалял от храма ме за печене на хляб. После изпълнявали инструкциите — пускали програмата — и с приключването й получавали пита хляб.

Централната база данни била нужна, освен по ред причини, и защото някои от ме било необходимо да се извършват по подходящо време. Ако хората изпълнели ме за оране и засяване по неподходящо време в годината, реколтата щяла да се провали и всички да гладуват. Единственият начин да бъдат сигурни, че извършват ме по подходящото време, е бил да построят астрономични обсерватории, за да наблюдават небето за сезонните промени. И затова шумерите строели кули „с върхове в небесата“ — на върха им били изрисувани астрономични диаграми. Ен наблюдавал небето, раздавал земеделските ме в нужния момент от годината и икономиката процъфтявала.

— Според мен тук имаме проблема за яйцето и кокошката — обажда се Чичо Енцо. — Как е било организирано поначало едно такова общество?

— Съществува информационен обект, известен като метавирус, който кара информационните системи да се заразяват с изработени по поръчка вируси. Това е може би просто основен принцип на природата, като естествения подбор на Дарвин, а може и да е именно информация, която плава из вселената, пренасяна от комети и радиовълни — не съм много сигурен. Във всеки случай, ето до какво се свежда всичко: всяка информационна система, достатъчно сложна, неизбежно се заразява с вируси — вируси, генерирани вътре в нея.

На някакъв етап от далечното минало метавирусът заразил човечеството и оттогава е с нас. Първото нещо, което направил той, било да даде потомство от цяла кутия на Пандора от ДНК вируси — дребна шарка, грип и т.н. Здравето и дълголетието останали в миналото. Далечен спомен от това събитие е запазен в легендите за Изгнанието от Рая, в които човечеството е изхвърлено от безгрижния живот в свят, изобилстващ от болка и болести.

Тази чума най-сетне достигнала фаза плато. Ние все още виждаме от време на време нови ДНК вируси, но сякаш телата ни общо взето са развили устойчивост към ДНК вируси.

— Може би — вметва Нг — съществуват само толкова на брой вируси, способни да въздействат на човешката ДНК, и метавирусът ги е създал всичките.

— Може би. Както и да е, шумерската култура — обществото, основаващо се на ме — е било поредната проява на метавируса. Ала в този случай това по-скоро е било в лингвистична форма, отколкото в ДНК.

— Извинете — прекъсва го господин Ли, — вие твърдите, че цивилизацията е започнала като зараза?

— Цивилизацията в примитивната си форма, да. Всяко ме е било нещо като вирус, създаден от принципа на метавируса. Да вземем например ме за печене на хляб. След като това ме се е задействало в обществото, то се е превърнало в самоподдържаща се информация. Това е прост въпрос на естествен подбор: хората, които знаят как се пече хляб, ще живеят по-добре и ще са по-способни да се размножават от хората, които не знаят как. Естествено, те ще разпространяват ме, ще действат като гостоприемници за тази самокопираща се информация. Това го прави вирус. Шумерската култура с нейните храмове, пълни с ме, е била просто сбирка от успешни вируси, събрала се през хилядолетията. Това е франчайз операция, само дето са имали зикурати наместо златни дъги и глинени плочки вместо папки.

Шумерската дума за „разум“ или „мъдрост“ е идентична с думата за „ухо“. Точно това са били всички онези хора: уши с прикрепени към тях тела. Пасивни приемници на информация. Но Енки е бил различен. Енки е бил ен, който случайно се е оказал много добър в своята работа. Той е притежавал необикновената способност да пише нови ме — бил е хакер. Всъщност той е бил първият съвременен човек, напълно осъзнато човешко същество — съвсем като нас.

На някакъв етап Енки е разбрал, че Шумер буксува на едно място. Хората изпълняват непрекъснато все същите стари ме — не измислят нови, не мислят с главите си. Подозирам, че се е чувствал самотен, защото е бил едно от малцината — вероятно единственото — осъзнато човешко същество на света. И разбрал, че за да напредва човечеството, то трябва да бъде изтръгнато от хватката на тази вирусна цивилизация.

Затова създал нам-шуба на Енки, контравирус, който се разпространявал по същия път, по който и ме и метавирусът — навлизал в дълбинните мозъчни структури и ги препрограмирал. Оттам нататък никой вече не разбирал нито шумерски, нито някой друг базиран в дълбинните структури език. Отделени от общите ни дълбинни структури, ние сме започнали да развиваме нови езици, нямащи нищо общо помежду си. Ме вече не можели да изпълняват ролята си, а не било възможно да се напишат нови ме. По-нататъшното препредаване на метавируса било блокирано.

— Защо тогава хората не са измрели от глад поради липса на хляб, след като загубили ме за печене на хляб? — пита Чичо Енцо.

— Някои вероятно са умрели. На останалите се е наложило да напрегнат мозъци и да се досетят как се прави. И затова може да се каже, че нам-шубът на Енки е началото на човешкото съзнание — тогава за първи път ни се е наложило да мислим със собствените си глави. От него е започвала и рационалната религия — хората за първи път са започнали да размишляват на абстрактни теми като Господ, Добро и Зло. Тъкмо оттам идва името Бабел. Буквално то означава „Господнята порта“. То е било вратата, през която Господ е достигнал до човечеството. Бабел е вход в нашия ум, вход, отворен от нам-шуба на Енки, който ни е освободил от метавируса и ни е дал способността да размишляваме. Прехвърлил ни е от материалистическия свят в един дуалистичен свят — двоичен свят, притежаващ и материален, и духовен компонент.

Вероятно са настанали хаос и катаклизми. Енки и неговият син Мардук се опитали отново да наложат ред в обществото, заменяйки старата система от ме със сбор от закони — Законника на Хамурапи. Той постигнал частичен успех. Но на много места продължавали да почитат Ашера. Този култ, връщане към Шумер, се оказал невероятно държелив и се разпространявал както словесно, така и чрез размяната на телесни секрети — те имали култови проститутки, освен това осиновявали сирачета и им препредавали вируса чрез кърмата.

— Чакай малко — прекъсва го Нг. — Сега пак заговори за биологичен вирус.

— Точно така. Там е цялата работа при Ашера — този вирус е и двете. Например, вземи херпес симплекс. Херпесът, когато навлезе в тялото, преминава направо в нервната система. Някои деформации остават в периферната нервна система, но други политат като куршум към централната нервна система и се заселват за постоянно в мозъчните клетки — натрупват се около мозъчното стебло, както се увива змия около дърво. Вирусът на Ашера, който вероятно е сроден с този на херпеса или дори еднакъв с него, преминава през клетъчните стени, прониква в ядрото и обърква ДНК на клетката по същия начин, както и стероидите. Но Ашера има много по-сложна структура от стероидите.

— И след като промени ДНК, какъв е резултатът?

— Никой не го е изследвал, освен може би Л. Боб Райф. Според мен той определено извежда езика-майка по-близо до повърхността, засилва човешката способност за говорене „на езици“ и прави хората по-податливи на ме. Бих предположил също и че той има тенденцията да насърчава ирационалното поведение, може би отслабва защитата на жертвите срещу вирусни идеи, кара ги да изпадат в сексуален промискуитет, вероятно всичко гореказано.

— На всяка вирусна идея ли съответства и биологичен вирус? — пита Чичо Енцо.

— Не — доколкото знам, така е само с Ашера. Тъкмо затова от всички ме, всички богове и всички религиозни практики, преобладавали в Шумер, единствено Ашера е силна и днес. Една вирусна идея може да бъде смазана — както стана с нацизма, чарлстон панталоните и фланелките с Барт Симпсън. Но тъй като Ашера притежава и биологичен аспект, тя може да остане латентна в човешкото тяло. След Бабел Ашера продължавала да пребивава в човешкия мозък и се препредавала от майка на дете и от любовник на любовник.

Ние сме податливи на притегателната сила на вирусните идеи. Като масовата истерия. Или някоя мелодия, която ти се набива в главата, тананикаш си я цял ден и накрая я лепваш на някой друг. Вицовете. Градските легенди. Шантавите религии. Марксизмът. Без значение колко по-умни ставаме, в нас винаги присъства и онази дълбока ирационална част, която ни прави потенциални гостоприемници за самокопиращата се информация. Но ако си физически заразен с вирулентния носител на Ашера, това те прави много по-податлив. Единственото, което пречи на него и подобните му неща да превземат света, е факторът Бабел — стените от взаимно неразбиране, които разделят като с прегради човечеството и спират разпространението на вируса.

Бабел довел до взрив в броя на езиците. Това е влизало в плана на Енки. Монокултурите, като царевичните ниви, са податливи на зараза, но генетично разнообразните култури, като прерията, са изключително издръжливи. След няколко хиляди години се развил един нов език — юдейският — притежаващ изключителна гъвкавост и мощ. Второзаконниците — група радикални монотеисти, през шести и седми век преди Христа били първите, възползвали се от него. Те живеели в епоха на краен национализъм и ксенофобия, което ги улеснявало в отхвърлянето на чуждоземни идеи като почитането на Ашера. Те редактирали старите легенди и създали Тората, като вкарали в нея и закон, осигуряващ разпространението й по-нататък в историята — закон, твърдящ по същество „направи точно копие от мен и го чети всеки ден“. Те насърчавали и един вид информационна хигиена — вярата в стриктното копиране на нещата, внимателното боравене с информацията, която, както те са разбирали, носи потенциална опасност. Те превърнали данните в контролирана субстанция.

Отишли и по-далече. Съществуват доказателства за внимателно планирана биологична война срещу войската на Сенахирим при опита му да завладее Ерусалим. Така че второзаконниците може би са разполагали със свой собствен ен. Или може би просто са разбирали достатъчно от вируси, че да са знаели как да се възползват от естествено възникващите зарази. Уменията, разработени от тези хора, били предавани тайно от поколение на поколение и се проявили две хиляди години по-късно в Европа сред магьосниците-кабалисти, Баа̀л Шем, господарите на божественото име.

Във всеки случай, това било раждането на рационалната религия. Всички по-нататъшни монотеистични религии — известни на мюсюлманите под подходящото название „религии на Книгата“ — до някаква степен са включвали тези идеи. Например Коранът повтаря отново и отново, че той е препис, точно копие на една книга, намираща се на небесата. Естествено, всеки, който вярва в него, не би посмял по никакъв начин да променя текста! Идеи като тази били толкова ефикасни в предотвратяването на разпространението на вируса на Ашера, че в края на краищата всеки квадратен сантиметър от територията, на която някога процъфтявал вирусният култ — от Индия, та до Испания — попаднал под владичеството на исляма, християнството и юдаизма.

Но поради своята латентност — увит около мозъчното стебло на заразените и препредаван от поколение на поколение — той винаги намира начин отново да изплава на повърхността. В случая с юдаизма той се появил под формата на фарисеите, наложили на юдеите строга правническа теокрация. С безкомпромисното придържане към законите, които се пазели в храм, прилагали се от един вид жреци, облечени в гражданска власт, тя напомняла старата шумерска система и била също толкова задушаваща.

Мисията на Иисус Христос била опит юдаизмът да бъде изтръгнат от това състояние — нещо като ехо от делата на Енки. Заветът на Христос е нов нам-шуб, опит религията да бъде извадена от храма, изтръгната от ръцете на духовенството и Царството Божие да стане достъпно за всеки. Това е посланието, недвусмислено изразено в проповедите му и символично въплътено в празната гробница. След разпятието апостолите отишли в гробницата му с надеждата да намерят тялото му, но не намерили нищо. Посланието било съвсем ясно: не бива да идолизираме Иисус, защото са важни идеите му, а неговата църква вече не е съсредоточена в един-единствен човек, а се е разпространила сред хората.

Хората, свикнали със строгата теокрация на фарисеите, не можели да възприемат идеята за народна, нейерархична църква. Те си искали папите, владиците и поповете. И затова прибавили към евангелията и мита за Възкресението. Посланието било превърнато във форма на идолопоклонство. В тази нова версия на евангелията Иисус се връща на земята и организира църква, по-късно станала църквата на Източната и Западната Римска империя — една нова строга, брутална и ирационална теокрация.

В същото време била основана Петдесятната църква. Ранните християни говорели „на езици“. В Библията се казва: „И всички били смаяни и объркани и се питали помежду си: «Що ли значи това?».“ Е, според мен аз мога да отговоря на този въпрос. Било е вирусна зараза. Ашера е присъствала и се е спотайвала сред населението след триумфа на второзаконниците. Мерките за информационна хигиена, прилагани от евреите, потискали разпространението на вируса. Но в най-ранния период на християнството сигурно е царял пълен хаос — мнозина радикали и свободомислещи хора обикаляли насам-натам и се надсмивали на традицията. Връщане към времето на предрационалната религия. Връщане към Шумер. И, много ясно, всичките започнали да разговарят помежду си на езика на Едем.

Главната християнска църква отказвала да приеме глосолалията. Мръщили й се няколко века подред, и най-сетне я заклеймили официално на Събора в Константинопол през 381 г. Глосолаличният култ останал в покрайнините на християнския свят. Църквата понякога доброволно приемала по малко ксеноглосия, ако това помагало за покръстването на езичниците, както е в случая със свети Луис Бертранд, покръстил хиляди индианци през шестнайсети век и разпространявал глосолалията из целия континент по-бързо и от дребна шарка. Но щом се покръстели, тези индианци трябвало да млъкнат и да заговорят на латински като всички останали.

Реформацията пооткрехнала малко вратата, но петдесятната църква набрала сила чак през 1900 година, когато малка групичка от студенти в библейски колеж в Канзас заговорила на езици. Те разпространили тази практика из Тексас. После тя станала известна като движение за възраждане. Плъзнала като горски пожар из целите Съединени щати, а после и по света и през 1906 г. стигнала до Китай и Индия. Масмедиите на двайсети век, високата степен на грамотност и скоростният транспорт, всички те служели като великолепни носители на заразата. В претъпканата възродителна зала на бежански лагер в Третия свят глосолалията се разпространявала от човек на човек по-бързо и от паника. През осемдесетте броят на петдесятниците по света наброявал десетки милиони.

После се появила телевизията и Преподобния Уейн, подкрепян от огромното медийно могъщество на Л. Боб Райф. Поведението, което преподобният Уейн демонстрира в своите телевизионни предавания, брошури и франчайзи може да се проследи по непрекъсната линия назад към петдесятните култове на ранното християнство и оттам към езическите глосолалични култове. Култът към Ашера е жив. Райските врата на преподобния Уейн — това е култът към Ашера.