Снежен крах

28

Хиро затваря и влиза в новата стая, а след него и Библиотекарят.

Стените й са дълги към петнайсет метра. Центърът на това пространство заемат три толеми артефакта, или по-скоро триизмерни изображения на артефакти. В средата — дебела плоча от печена глина, увиснала в пространството, голяма колкото масичка за кафе и висока около педя. Хиро подозира, че това е увеличено изображение на по-малък предмет. Плоските й повърхности са изцяло покрити с ъгловати писмена, в които Хиро разпознава клинопис. По ръбовете се забелязват кръгли успоредни вдлъбнатини, явно от пръстите, оформили плочката.

Вдясно от нея стърчи дървен прът с разклонения на върха, нещо като стилизирано дърво. Вляво — двуметров обелиск, също покрит с клинопис, на чийто връх е издялан барелеф.

Стаята е изпълнена с триизмерни съзвездия от хиперкарта, увиснали безтегловно във въздуха. Прилича на високоскоростна фотография на снежна виелица във вихъра си. На места хиперкартите са подредени в точни геометрични форми, като атомите в кристал. На други места са струпани на камари. В ъглите са се натрупали цели преспи от тях, сякаш Лагос след приключване ги е хвърлял там. Хиро открива, че аватарът му преминава през хиперкартите, без да разваля реда им. Всъщност това е триизмерното съответствие на разхвърляно бюро — всичкият боклук си стои там, където го е оставил Лагос. Облакът от хиперкарти се простира до всички ъгли на пространството 15×15 метра и на два метра и половина височина от пода — горе-долу дотам е достигал аватарът на Лагос.

— Колко хиперкарти има тук?

— Десет хиляди четиристотин шейсет и три — осведомява го Библиотекарят.

— Нямам време да ги прегледам — заключава Хиро. — Можеш ли да ми обясниш върху какво е работил тук Лагос?

— Мога да ви прочета заглавията на всички карти, ако пожелаете. Лагос ги е групирал в обширни категории: изследвания върху Библията, върху шумерите, невролингвистични изследвания и събрани сведения за Л. Боб Райф.

— Без да навлизаме в подробности — какво си беше наумил Лагос? Накъде биеше?

— Да ви приличам на психолог? — пита Библиотекарят. — Не мога да отговарям на такива въпроси.

— Нека опитам пак. Как е свързано всичко това, ако изобщо е свързано, с темата за вирусите?

— Връзките са сложни. Обобщаването им би изисквало и творчество, и лична преценка. Като механичен обект аз не притежавам нито едно от тези качества.

— От кое време са тия неща? — Хиро посочва трите артефакта.

— Глинената обвивка е шумерска. Тя е от третото хилядолетие преди Христа. Открита е при разкопки в град Ериду в Южен Ирак. Черната стела или обелиск е Законът на Хамурапи, датиращ от около 1750 г. Преди Христа. Дървоподобната структура е яхвеистки култов тотем от Палестина. Нарича се ашера. Той е отпреди 900 години преди Христа.

— „Обвивка“ ли нарече онази плоча?

— Да. Вътре в нея има пъхната по-малка глинена плоча. Така шумерите са защитавали документите си от подправяне.

— Всички тези неща се намират в някой музей, предполагам?

— Ашерата и Законът на Хамурапи се пазят в музеи. Глинената обвивка е в личната колекция на Л. Боб Райф.

— Л. Боб Райф очевидно се интересува от тези неща.

— Библейският колеж „Райф“, чийто основател е той, притежава най-богатата катедра по археология в света. Те провеждат разкопки в Ериду. Този град е бил култов център на шумерския бог Енки.

— Каква е връзката между тези предмети?

Библиотекарят повдига вежда:

— Моля?

— Ами да пробваме чрез елиминиране. Знаеш ли защо Лагос се е заинтересувал от шумерските писания, а не, да речем, от гръцките или египетските?

— Египетската цивилизация е била цивилизация на камъка. Тяхното изкуство и архитектура са били каменни и затова са вечни. Но върху камък не може да се пише. И затова египтяните изобретили папируса, за да пишат на него. Ала папирусът е нетраен. Така че, макар техните изкуство и архитектура да са оцелели, писмените им документи — техните данни — в по-голямата си част са изчезнали.

— Ами всички онези йероглифни надписи?

— Лагос ги наричаше „лепенки за брони“. Продажни политически речи. За съжаление египтяните са притежавали злополучната склонност да прославят чрез тези надписи собствените си военни победи още преди да са се провели самите битки.

— А в Шумер е било по-различно?

— Шумерската цивилизация е била цивилизация на глината. Шумерите са строели от нея сградите си, а също и са писали на нея. Статуите им били от гипс, който се разтваря във вода, поради което стихиите са унищожили сградите и скулптурите им. Но глинените плочки са били или изпечени, или затворени в делви. Така че са оцелели всички данни за шумерите. Египет е оставил наследство от изкуство и архитектура. Шумерското наследство е в мегабайтове.

— Колко мегабайта?

— Колкото се напънат да изкопаят археолозите. Шумерите са писали на всичко. Когато строели сграда, изписвали с клинопис всяка тухла. След като сградата рухнела, тухлите оставали, разпръснати из пустинята. В Корана ангелите, изпратени да разрушат Содом и Гомор, казват: „Пратени сме при порочен народ, за да излеем върху тях дъжд от глинени камъни, белязани от вашия Господ за унищожение на грешниците“. На Лагос това му се стори интересно — такова безразборно разпиляване на информация, записана на вечен носител. Той говореше за цветен прашец, носен от вятъра — предполагам, че това е била някаква аналогия.

— Точно така. Кажи ми… преведен ли е надписът на тази глинена обвивка?

— Да. Това е предупреждение и гласи „Тази обвивка съдържа нам-шуба на Енки“.

— Знам какво е нам-шуб. Какъв е нам-шубът на Енки?

Библиотекарят се втренчва в пространството и театрално прочиства гърло.

— Но това е разказ — удивява се Хиро. — Мислех, че нам-шуб е заклинание.

— Нам-шубът на Енки е едновременно разказ и заклинание — обяснява Библиотекарят. — Самоизпълняваща се фикция. Лагос беше убеден, че в оригиналната си форма, за която този превод само загатва, този нам-шуб всъщност е осъществявал онова, което описва.

— Искаш да кажеш, променял е речта в устата на хората?

— Да — отвръща Библиотекарят.

— Тази история е за Бабел, нали? — казва Хиро. — Всички са говорели на един и същи език, а после Енки е променил речта им, за да не могат вече да се разбират помежду си. Оттук трябва да е произлязло онова в Библията за Вавилонската кула.

— Тази стая съдържа много карти, проследяващи съответната връзка — уведомява го Библиотекарят.

— Преди спомена, че до един момент всички са говорели шумерски. А после вече никой не го говорел. Просто изчезнал, като динозаврите. И не е имало геноцид, който да обясни случилото се — което съвпада с историята за Вавилонската кула и нам-шуба на Енки. Смяташе ли Лагос, че Бабел се е случил в действителност?

— Беше убеден в това. Огромният брой на човешките езици го занимаваше. Според него те бяха просто прекалено много.

— Колко са на брой?

— Десетки хиляди. В много краища на света ще се натъкнете на хора от една и съща етническа група, живущи на няколко километра едни от други в сходни долини, в сходни условия, които говорят езици, нямащи абсолютно нищо общо помежду си! Това изобщо не е някаква чудатост — среща се повсеместно. Мнозина лингвисти са се опитвали да проумеят Бабел — въпросът защо човешкият език клони към фрагментиране, а не към сливане в един общ език.

— Някой засега дал ли е отговор?

— Въпросът е труден и отвлечен — отвръща Библиотекарят. — Лагос има теория.

— Така ли?

— Той вярваше, че Бабел е бил действително историческо събитие. Че се е случил в определено време на определено място и това е съвпаднало с изчезването на шумерския език. Че преди Бабел/Инфокалипсис езиците са клонели към сливане, а след него неизменно притежават вродена тенденция към разделяне и превръщане във взаимно неразбираеми. Че тази тенденция, както той се изразяваше, се е увила като змия около мозъчното стебло на човека.

— Единственото, което би могло да обясни това, е…

Хиро млъква — не му се иска да го каже.

— Да? — подканва го Библиотекарят.

— Ако е съществувал някакъв феномен, разпространяващ се сред населението, който е променял съзнанието на хората така, че то вече не е могло да обработва шумерския език. Горе-долу по начина, по който вирусът преминава от един компютър в друг и предизвиква еднакви повреди във всички. Увива се около мозъчното стебло.

— Лагос посвещаваше много време и усилия на тази идея — казва Библиотекарят. — Смяташе, че нам-шубът на Енки е невролингвистичен вирус.

— А този тип, Енки, действителна личност ли е бил?

— Възможно е.

— И значи, тоя Енки е измислил тоя вирус и го е разпространил из цял Шумер на такива плочки?

— Да. Открита е плочка, съдържаща писмо до Енки, в което авторът му се оплаква от това.

— Писмо до божество?

— Да. То е от Син-саму, Писарят. Започва с възхвала към Енки — авторът подчертава своята преданост към него. А после се оплаква:

Следват още описания на жалбите на писаря. Накрая завършва с: