Снежен крах

68

Хиро изгубва Гарвана от поглед на няколко мили извън Центъра, но вече няма значение — той се отправя право към площада и започва да обикаля по ръба на амфитеатъра на висока скорост — еднолична ограда. След няколко секунди пристига и Гарвана. Хиро изскача от орбита, тръгва право към него и двамата се сблъскват като двойка средновековни рицари на турнир. Хиро изгубва лявата си ръка, от Гарвана пада крак. Крайниците тупват на земята. Хиро пуска катаната и изважда с другата си ръка късия меч — той и без това по-добре съответства на дългия нож на Гарвана, и съсича алеута точно когато онзи смята да скочи долу от перваза на амфитеатъра. Изблъсква го встрани. Инерцията, която Гарвана е набрал, го запраща на близо километър оттам за част от секундата. Хиро го погва, следвайки поредица просветени догадки — той познава тази територия, както Гарвана познава теченията между Алеутските острови. Двамата се развихрят из тесните улички на финансовия квартал на Метавселената, размахали заканително дълги ножове, посичат и кълцат стотици аватари в костюми на ситно райе, които им се изпречват на пътя.

Но не могат да се уцелят един друг. Скоростта е твърде голяма, мишените — прекалено малки. Досега Хиро има късмет — успял е да зарази Гарвана с тръпката на двубоя, накарал го е да гори от желание да влезе в битка. Но на Гарвана това не му трябва. Той може да се върне като нищо в амфитеатъра, без да си прави труда преди това да убие Хиро.

И най-сетне той го осъзнава. Прибира ножа си в калъфа и се гмурка в една уличка между небостъргачите. Хиро се втурва след него, но докато влезе в същата уличка, Гарвана е изчезнал.

Хиро обикаля перваза на амфитеатъра с около триста километра в час и се зарейва в пространството в свободно падане над главите на четвърт милион крещящи като луди хакери.

Те всички познават Хиро. Оня с мечовете. Приятел на Дей5ид. И като свой личен принос към бенефиса той явно е решил да разиграе бой с мечове с някакъв тромав, страховит демон на мотоциклет. Не пипайте шайбата, шоуто ще е страхотия!

Той се приземява на сцената и скача от мотоциклета, който все още боботи, но тук не върши никаква работа. Гарвана е на десет метра от него и му се хили.

— Пускайте бомбите — казва Гарвана. Той изважда светещия син бонбон от коша на мотоциклета и го запраща в центъра на амфитеатъра. Бонбонът се разпуква като яйчена черупка и от него бликва светлина, която се усилва и започва да придобива форма.

Тълпата излудява.

Хиро притичва до яйцето. Гарвана му отрязва пътя. Сега той вече не може да се придвижва на крака, защото е загубил единия. Но все още може да контролира мотоциклета. Извадил е дългия си нож. Двете остриета се сблъскват над яйцето, което се е превърнало в развихрено, ослепително, оглушително торнадо от светлина и звук. Шарени форми, смалени от безмерната скорост, се стрелкат от средата и застават в позиция над главите им. Те започват да изграждат триизмерен образ.

Хакерите откачат. Хиро знае, че в момента хакерският квадрант в „Черното слънце“ се изпразва до шушка. Всичките се блъскат на изхода и търчат по Улицата насам, за да видят фантастичното шоу на Хиро — светлина, звук, мечове и магия.

Гарвана се опитва да отблъсне Хиро. В Реалността би успял, защото притежава съкрушителна сила. Но аватарите притежават еднаква сила, освен ако не ги хакнеш по нужния начин. И затова Гарвана го блъсва мощно, а после изважда ножа, за да пререже гърлото му, когато Хиро отхвърчи. Но Хиро не отхвърча. Той чака удара, после отсича ръката на Гарвана с ножа. После, за всеки случай, му отсича и другата ръка. Тълпата реве от възторг.

— Как се спира това? — пита Хиро.

— Понятие си нямам, аз само ги доставям — отвръща Гарвана.

— Разбираш ли изобщо какво направи току-що?

— Да. Реализирах амбицията на живота си — отвръща Гарвана и по лицето му плъзва огромна доволна усмивка. — Пуснах бомбичката на Америка.

Хиро отсича главата му. Тълпата обречени хакери скача на крака и врещи.

А после млъква — Хиро изведнъж изчезва. Превключил е на малкия си, невидим аватар и сега се рее във въздуха над отломките от яйцето. Гравитацията го смъква право в центъра му. Докато пада надолу, той измърморва тихичко: „СнягСкан“. Това е програмата, която написа за убиване на времето на спасителния сал. Онази, дето търси Снежен крах.

След като Хиро Протагонист привидно изчезна от сцената, хакерите насочват вниманието си към гигантската конструкция, издигаща се от яйцето. Всичките тия глупости с боя с мечове сигурно са били просто смахнато въведение — типичния ексцентричен начин на Хиро да им привлече вниманието. А главната атракция е това звуково-светлинно шоу. В момента амфитеатърът се пълни скоростно — хиляди хакери нахлуват отвсякъде: тичат по улицата откъм „Черното слънце“, изливат се от огромните административни кули, където се намират главните квартири на най-големите корпорации за софтуер, включват се и влизат в Метавселената от всички посоки в Реалността — слухът за фантастичното представление се разпространява по фиброоптичната мрежа със скоростта на светлината.

Светлинното шоу е проектирано така, все едно се е очаквало да има закъснели зрители — фалшива кулминация след фалшива кулминация, като скъпа заря, и всяка е по-добра от следващата. Толкова огромно и сложно е, че сигурно никой не вижда повече от десет процента от него. Можеш цяла година да го гледаш пак, и пак, и пак и все да откриваш нови неща.

То представлява километрична структура от подвижни дву– и триизмерни образи, преплетени във времето и пространството. Вътре има всичко. Филми на Лени Рифенщал18. Скулптурите ни Микеланджело и претворените в действителност въображаеми изобретения на Да Винчи. Въздушни боеве от Втората световна война, изскачащи напред-назад от центъра, кръжащи над тълпата — стрелба, пожарища, взривове. Сцени от хиляди класически филми, които се сливат и смесват в един-единствен огромен и сложен сюжет.

Но по-нататък шоуто започва да се опростява и се стеснява до един-единствен стълб от ярка светлина. Вече музиката е тази, която преобладава — пулсиращ бас и плътно, заплашително остинато, което намеква на всеки да продължава да гледа, защото най-хубавото тепърва предстои. И всички гледат. Ревностно.

Светлинният стълб се разтича нагоре и надолу и се превръща в човешки силует. Всъщност са четири човешки силуета — голи жени, застанали рамо до рамо с лица към тълпата, като кариатиди. Всяка държи в ръце нещо тънко и продълговато: чифт тръби.

Една трета от милиона хакери се взират в извисяващите се над сцената жени. Те вдигат ръце над главите си и разгъват четирите свитъка. Всеки от тях се превръща в плосък телевизионен екран колкото футболно игрище. За зрителите в амфитеатъра екраните практически затулват цялото небе — всички виждат само тях.

Отначало те са бели, но най-сетне на всичките четири изведнъж се появява образ. Образ, състоящ се от думи. Там пише: