Снежен крах

11

Май не е много учтиво да се мотаеш наоколо, да зяпаш и да мъдруваш над факта, че компютърът на Дей5ид е получил срив. Мнозина от по-младите хакери правят точно това — така показват на другите хакери колко много знаят. Хиро ги загърбва и пак се обръща към Квадранта на рокзвездите. Все още иска да разгледа фризурата на Суши Кей.

Но един нипонец му е препречил пътя — неотрадиционалистът. Онзи с мечовете. Застанал е срещу Хиро на два меча разстояние и май няма намерение да помръдне.

Хиро постъпва учтиво — прегъва кръст и се изправя.

Бизнесменът постъпва къде-къде по-неучтиво. Той оглежда Хиро доста внимателно от главата до петите и чак тогава му връща поклона. Така да се каже.

— Тези… — започва той. — Много са хубави.

— Благодаря, господине. Моля ви, чувствайте се свободен да говорите на нипонски, ако предпочитате.

— Това го носи вашият аватар. В Реалността не носите такива оръжия — казва бизнесменът. На английски.

— Съжалявам, че ви противореча, но в действителност аз наистина нося такива оръжия в Реалността — обяснява Хиро.

— Точно като тези ли?

— Точно като тях.

— Значи това са старинни оръжия — казва бизнесменът.

— Уверен съм, че да.

— Как така притежавате такива важни семейни ценности от Нипон? — пита бизнесменът.

Хиро разгадава подтекста: За какво са ти тези мечове, хлапе, дини ли режеш с тях?

— Те вече са мое семейно наследство — отвръща Хиро. — Баща ми ги е спечелил.

— Спечелил ги е? На комар ли?

— В двубой — между баща ми и един нипонски офицер. Доста сложна история.

— Моля, извинете ме, ако съм разбрал погрешно — казва бизнесменът — но съм останал с впечатлението, че на мъжете от вашата раса не е било позволено да се бият в тази война.

— Впечатлението ви е правилно — потвърждава Хиро. — Баща ми беше шофьор на камион.

— Как така тогава е водил ръкопашен бой с нипонски офицер?

— Инцидентът се е случил извън военнопленнически лагер — разказва Хиро. — Баща ми и още един пленник се опитали да избягат. Няколко японски войници начело с офицера-собственик на тези мечове ги подгонили.

— Много ми е трудно да повярвам на вашата история — заявява бизнесменът — защото баща ви не би могъл да оцелее в подобно преследване достатъчно дълго, че да завещае мечовете на сина си. Нипон е островна нация. Нямало е къде да избяга.

— Това се е случило в края на войната — обяснява Хиро. — Лагерът се е намирал точно до Нагазаки.

Бизнесменът се задавя, почервенява, едва не губи самообладание. Лявата му ръка се пресяга и стисва ножницата на меча. Хиро се оглежда — изведнъж са се оказали в центъра на широк кръг от хора с диаметър десетина метра.

— Мислите ли, че начинът, по който вие сте се сдобили с тези мечове, е почтен? — пита бизнесменът.

— Ако не мислех така, отдавна да съм ги върнал — заявява Хиро.

— Тогава не бихте възразили да ги загубите по същия начин — продължава бизнесменът.

— Нито пък вие — вашите — отвръща Хиро.

Бизнесменът се пресяга с десница, сграбчва дръжката на меча точно под ефеса, изважда го, насочва го рязко към Хиро, после хваща дръжката с лявата ръка точно под дясната.

Хиро прави същото.

И двамата подгъват колене и приклякат ниско, като държат торса идеално изправен, после отново се изправят и нагласят краката в необходимата позиция: стъпалата — успоредни, и двете сочещи право напред, десният крак пред левия.

Бизнесменът има много заншин. Да се преведе тази концепция на английски е все едно да преведеш „куроглавец“ на японски, но на футболен жаргон би могло да се преведе като „емоционална интензивност“. Той напада директно Хиро, крещейки с пълно гърло. Ходът всъщност се състои от много бързо движение с крака, така че през цялото време да пази равновесие. В последния момент той вдига меча и замахва към Хиро. И Хиро вдига меч и го завърта настрани, така че дръжката да се пада високо горе вляво от лицето му. После острието се плъзва надолу и вдясно, образувайки „покрив“ над главата му. Ударът на бизнесмена отскача от този покрив като дъжд. После Хиро пристъпва настрани, за да го пропусне да мине и стоварва меча върху незащитеното му рамо. Но бизнесменът се движи твърде бързо и Хиро не преценява добре момента. Острието изсвистява на косъм от бизнесмена.

И двамата мъже се завъртат лице с лице един към друг, отстъпват и отново заемат позиция.

„Емоционална интензивност“ не предава и половината от значенията на онази дума, разбира се. Това е груб и разочароващ превод, който кара разчленените трупове на самураите да се обръщат в гробовете си. Думата „заншин“ е окичена с какви ли не други джунджурии и за да ги разбереш, трябва да си нипонец.

А Хиро откровено смята, че в по-голямата си част това са псевдомистични дивотии на същото ниво, на което едно време гимназиалният му треньор по футбол увещаваше играчите си да се раздават 110 процента.

Бизнесменът атакува отново. Този път съвсем директно — бърза стъпка, после рязко мушване към гръдния кош на Хиро. Хиро парира удара.

Сега Хиро вече знае нещичко за този бизнесмен, а именно, че като повечето нипонски бойци с мечове и той познава само кендо.

В сравнение с истинския самурайски бой с мечове кендо е като фехтовката, съпоставена с истинската патаклама — опит да вземеш един силно дезорганизиран, хаотичен, буен и брутален конфликт и да го превърнеш в готина игричка. При фехтовката само се предполага, че атакуваш определени телесни части — частите, защитени от броня. Не се позволява да риташ противника в коляновите капачки или да чупиш стол в главата му. А съдийството е изцяло субективно. В кендото можеш да фраснеш здравата противника си и пак да не ти се признае за нищо, ако според съдията си нямал нужното количество заншин.

Хиро няма никакъв заншин. Просто иска да приключи с това. Щом бизнесменът отново надава пронизителния си крясък и размахва меч към Хиро, Хиро отбива атаката, извръща се и му отрязва и двата крака точно над коленете.

Бизнесменът рухва на пода.

Много упражнения са нужни, докато накараш аватара си да се движи из Метавселената като истински човек. Но когато той току-що е загубила краката си, всички придобити умения излитат през комина.

— Е, сънародници! — подвиква Хиро. — Я скивайте тука! — Той замахва странично с меча, отрязва двете ръце на бизнесмена и мечът на онзи издрънчава на пода.

— По-добре разпали старата скара, Джимайма! — продължава Хиро, замахвайки странично с меча и съсича тялото на бизнесмена точно над пъпа. После се навежда и поглежда противника си в очите. — Някой не ти ли каза — продължава той, като зарязва диалекта — че съм хакер?

И после отсича главата му. Тя пада на пода, претъркулва се и спира, втренчена в тавана. Хиро отстъпва две крачки и измърморва:

— Каса.

Големичка каса, около метър на дължина, се материализира точно под тавана, рухва надолу и се приземява право върху главата на бизнесмена. Ударът кара и касата, и главата да издънят пода на „Черното слънце“, и подир тях в него остава квадратна дупка, през която се вижда системата от тунели отдолу. Останалата част от разчлененото тяло продължава да се въргаля на пода.

В този миг някъде един японски бизнесмен — в някой луксозен лондонски хотел, или в някой офис в Токио, или дори в първокласния салон на СЛЛАТ — Свръхзвукова линия Лос Анджелис — Токио, седи пред компютъра си, зачервен и изпотен, и разглежда Залата на славата на Черното слънце. Прекъснали са връзката му със самото „Черно слънце“, всъщност и с Метавселената, и сега вижда само двуизмерен екран. Най-добрите десет майстори на меча на всички времена са показани тук заедно със снимките им. Под тях се разгръща списък от имена и цифри, който започва с № 11. Екранът услужливо го информира, че в момента той е на 863-то място от 890 души, участвали някога в бой с мечове в „Черното слънце“.

Под номер едно — името и снимката най-отгоре в списъка — е класиран Хироаки Протагонист.