Снежен крах

63

От двора на Хиро до черния куб на Л. Боб Райф при Порт 127 разстоянието е половин Метавселена — 32 768 километра. Единствената трудност обаче е излизането от Центъра. Той може да кара с мотоциклета право през аватарите, както обикновено, но Улицата е препълнена и с превозни средства, анимореклами, рекламни екрани, обществени паркинги и други твърди софтуерни тела, които му се пречкат.

Да не споменаваме, че има и неща, които го разсейват. Отдясно, на около километър от „Черното слънце“, в хиперМанхатънския хоризонт зее дълбока дупка. Това е открита площадка, широка около километър и половина, нещо като парк, където аватарите се събират на концерти, събрания и фестивали. По-голямата му част заема кръгъл вдлъбнат амфитеатър със седящи места за един милион аватари едновременно. На дъното му има огромна кръгла сцена.

Обикновено на нея свирят най-прочутите рокгрупи. Тази вечер там ще се изявят най-великите и най-бляскавите компютърни халюцинации, които може да измисли човешкият ум. Над сцената е опънат триизмерен надпис, обявяващ събитието тази вечер: благотворителен графичен концерт в полза на Дей5ид Майер, все още в болница, болен от необяснима болест. Амфитеатърът е пълен наполовина с хакери.

След като излиза от Центъра, Хиро надува газта и покрива оставащите малко над трийсет и две хиляди километра за някакви си десет минути. Над главата му експресни влакове фучат по релсите с метафоричната скорост петнайсет хиляди километра в час. Той ги отминава, все едно че са спрели на едно място. Това е възможно само защото той кара по абсолютно права линия. В софтуера на мотоциклета му има закодирана програма, която го кара да следва монорелсата автоматично, така че изобщо не се притеснява да го насочва.

Междувременно в Реалността до него е Хуанита. И тя е с очила и вижда същото, което и Хиро.

— Райф има мобилна връзка на хеликоптера си, като тази в търговските самолети, и може да влиза в Метавселената и докато лети. Докато е във въздуха, това е единствената му връзка с Метавселената. Може да успеем да хакнем връзката му и да я блокираме, или нещо такова…

— Тия комуникации от ниско ниво са тъпкани с „лекарства“ и е по-добре да не се бъркаме в тях през това десетилетие — казва Хиро и бие спирачки на мотоциклета. — Леле-мале, същото е, както го описа Уай Ти.

Той се намира пред Порт 127. Черният куб на Райф е там, точно такъв, какъвто го е описала Уай Ти. Врата няма.

Хиро се отдалечава от Улицата в посока към куба. Кубът не отразява никаква светлина и затова той не може да каже на три метра ли е от него или на петнайсет километра, докато демоните-охрана не започват да се материализират. Около половин дузина са — все едри, яки аватари в сини комбинезони, с псевдовоенен вид, но без чинове. Нямат нужда от чинове, защото всичките се управляват от една и съща програма. Те се материализират около него в стегнат полукръг с радиус около три метра и преграждат пътя на Хиро към куба.

Хиро измърморва една дума под носа си и изчезва — преминава в невидимия си аватар. Ще е много интересно да покибичиш тук и да наблюдаваш как се справя демоничната охрана с нея, но точно сега трябва да се разкара, докато те не са успели да се пренастроят.

Те не се пренастройват, или поне не им се удава особено. Хиро притичва между двама от тях и се насочва към стената на куба. Най-накрая стига там, врязва се в стената и замира на място. Всички демони от охраната са го погнали по петите. Разбират къде е — компютърът им го посочва — но не могат да направят кой знае какво. Също като бияча-демон в „Черното слънце“, за написването на когото Хиро помогна, те разбутват хората, като прилагат основните правила на физиката на аватарите. Когато Хиро е невидим, няма какво да разбутват. Но ако са добре написани, ще разполагат с по-фини начини да го объркват и затова той не губи време. Забива катаната в стената на куба и я следва през стената от другата страна.

Това е хакване. Всъщност то се основава на едно много старо хакване, вратичка, която той откри преди години, докато се опитваше да присади правилата за бой с мечове върху съществуващия софтуер в Метавселената. Мечът му не притежава силата да изреже дупка в стената — това би означавало да промени за постоянно формата на чужда сграда — ала притежава способността да прониква в предмети. Аватарите не притежават тази способност. Това е всъщност цялото предназначение на стените в Метавселената — това е структура, която не позволява на аватарите да проникнат през нея. Но като всичко останало в Метавселената и това правило не е нищо повече от протокол, условност, която различните компютри се съгласяват да спазват. На теория няма как да го пренебрегнеш. Но на практика това зависи от способността на различните компютри да разменят информация помежду си много прецизно, на висока скорост и в точния момент. А когато си свързан със система чрез сателитна връзка като Хиро на Сала, има закъснение, докато сигналът отскочи към сателита и обратно. От това закъснение човек може да се възползва, ако действа бързо и не се оглежда назад. Хиро преминава през стената, повлечен от всепроникващата си катана.

Райфландия е огромно, ярко осветено пространство, покрито с елементарни форми в основни цветове. Все едно си вътре в образователна играчка, предназначена да учи тригодишните на основи на геометрията: кубове, сфери, тетраедри, многостени, свързани с мрежа от цилиндри, линии и спирали. Но в този случай играчката е излязла далеч извън всякакви рамки — сякаш всички части от конструкторски комплекти и всяко лего-блокче, произведени някога, са били нашляпани накуп по някаква отдавна забравена схема.

Хиро се навърта из Метавселената достатъчно отдавна, за да знае, че въпреки яркия и весел вид на това нещо то всъщност е просто и утилитарно като военен лагер. Това е модел на система. Голяма и сложна система. Формите вероятно представляват компютри или централни възли в световната мрежа на Райф, или франчайзи на Райските врата, или други местни и регионални фирми на Райф по целия свят. Ако тръгне да се катери по тази структура и да влиза в яркоцветните фигури, Хиро може би ще открие известна част от кодовете, задействащи мрежата на Райф. Може да се опита да я хакне, както предложи Хуанита.

Но няма смисъл да се бърка в нещо, което не разбира. Може да изгуби часове в човъркането на някой код и накрая да излезе, че това е програмата, контролираща автоматичните тоалетни казанчета в Библейския колеж „Райф“. И затова Хиро продължава нататък, оглежда плетеницата от форми и се опитва да открие някакъв модел. Сега той знае, че е влязъл в котелното на цялата Метавселена. Но няма представа какво търси.

Тази система, разбира той, всъщност се състои от няколко отделни мрежи, оплетени една в друга на едно и също място. Фини червени линии — милиони — образуват изключително сложна плетеница между хиляди малки червени топчета. На Хиро случайно му хрумва, че това може да представлява мрежата на Райф от оптични влакна с неизброимите й местни офиси и възли по целия свят. Има и няколко не чак толкова сложни мрежи в други цветове, които може би представляват коаксиални кабели, каквито са използвали навремето за кабелната телевизия или дори гласови телефонни линии.

Има и една груба, яка, тромава мрежа, цялата в синьо. Тя се състои от малък брой — по-малко от дузина — големи сини кубове. Те са свързани помежду си — но нямат връзка с нищо друго — с масивни сини тръби. Тръбите са прозрачни и вътре Хиро вижда групички от по-дребни връзки в различни цветове. На Хиро му е нужно малко време, докато огледа всичко това, защото сините кубове са почти скрити — всички те са заобиколени от малки червени топчици и други възелчета като храсти, отрупани с глогинки. Това явно е някаква по-стара, по-раншна мрежа със свои собствени вътрешни канали, най-вече примитивни като гласовия телефон. Райф се е подключил мощно към нея със собствените си хай-тек системи.

Хиро маневрира, докато успява да огледа по-отблизо един от сините кубове, подаващ се над обраслите го преплетени линии. На всяка от шестте стени на куба е нарисувана голяма бяла звезда.

— Правителството на Съединените щати — установява Хуанита.

— Където хакерите отиват, за да умрат — допълва Хиро. Най-големият и въпреки това най-некомпетентният производител на компютърен софтуер в света.

Хиро и Уай Ти са яли заедно какви ли не нездравословни храни по разни закусвални из цял Ел Ей — понички, мексикански сандвичи, пица, суши, каквото кажете — и единственото нещо, за което е говорила тя, е майка й и нейната ужасна работа при Федералните. Прекомерният надзор. Тестовете с детектора на лъжата. Фактът, че се съсипва от работа и въпреки това представа си няма върху какво работи правителството.

Това вечно е било забулено в тайнственост и за Хиро, но пък те правителствата са си така. Били са изобретени, за да се занимават с неща, с които частните предприятия не щат да се занимават, което вероятно означава, че няма смисъл. Никога не знаеш какви точно ги вършат и защо. Хакерите традиционно гледат на правителствените мизерни цехчета за програмиране с ужас и през цялото време се мъчат да забравят, че тия лайна изобщо съществуват.

Но за тях работят хиляди програмисти. Програмисти, работещи по дванайсет часа на ден заради някакво извратено чувство за лична лоялност. Техните техники за създаване на софтуер, макар грозни и жестоки, са много сложни и усъвършенствани. Няма как да не преследват нещо.

— Хуанита?

— Да?

— Не ме питай защо си го мисля. Но според мен правителството е разработвало мащабен софтуерен проект за Л. Боб Райф.

— Има смисъл — потвърждава тя. — Връзката му с неговите програмисти е от типа „Любов-омраза“ — те са му нужни, но им няма доверие. Правителството е единствената организация, на която би се доверил, за да напише нещо важно. Чудя се, какво ли?

— Почакай — възкликва Хиро. — Задръж.

Сега той се намира на един хвърлей място от голям син куб на нивото на пода. Всички останали сини кубове, така да се каже, го захранват. До куба е паркиран мотоциклет — изображението е цветно, но само една идея над черно-бялото: огромни назъбени пиксели и ограничена цветова палитра. Моторът е с кош. До него стои Гарвана.

Носи нещо в ръце. Пак проста геометрична конструкция — дълъг, гладък син елипсоид, дълъг около две педи. От начина, по който се движи, Хиро предполага, че Гарвана току-що го е извадил от синия куб. Той го отнася при мотоциклета и го намества в коша.

— Бабанкото — обажда се Хиро.

— Тъкмо от това се бояхме — въздъхва Хуанита. — Отмъщението на Райф.

— Тръгва към амфитеатъра, където са се събрали всички хакери на едно място. Райф ще ги зарази всичките наведнъж. Ще им изпържи мозъците.