Снежен крах

4

Уай Ти бе имала честта да наблюдава мнозина млади Клинтове да забиват сладките си личица в празни басейни из бърбклавите по време на неоторизирани нощни препускания, но те винаги караха скейтборд, никога кола. Нощният пейзаж в предградията притежава много странна красота, ако се загледаш в него.

Хайде пак на дъската. Тя се носи през двора върху комплект умни колела „РадиКС Марк IV“. Мина на въпросните вълшебни колелца, след като в списание „Трашър“ се появи следната реклама:

Това бяха мъдри слова. Уай Ти купи колелата. Всяко от тях се състои от главина, от която излизат многобройни яки спици. Всяка спица се сгъва на пет части и завършва с дебела подложка с гумена подметка, която се върти на шарнир. Колелата се въртят, подложките стъпват по земята една след друга и почти се сливат в една непрекъсната гума. Ако се натъкнеш на бабуна, спиците се свиват и минават по нея. Ако уцелиш дупка, робозъбците се гмурват в асфалтовите й дълбини. И в двата случая по този начин ударът се абсорбира — никакви тупвания, размазвания, вибрации и крясъци не достигат до дъската и до високите маратонки „Конвърс“, с които сте стъпили на нея. Рекламата излезе права — без умни колела не можеш да си професионален шосеен сърфист.

Навременната доставка на пицата ще е нищо работа. Уай Ти се плъзва гладко от росната трева върху бордюра на шосето, набира скорост по бетона, сърфира надолу по склона и излиза на улицата. Леко трепване на дупето преориентира дъската — сега тя се носи по „Хоумдейл Мюз“ и си търси жертва. Черна кола, грейнала с гадни светлини идва насреща й, подминава я с вой и се устремява към злочестия Хиро Протагонист. Нейните очила „РадиКС“ за нощно виждане потъмняват стратегически, за да неутрализират пакостното сияние на въпросната кола, зениците й решават, че е безопасно да останат широко отворени и оглеждат шосето за признаци на движение. Плувният басейн се намираше на билото на този бърбклав — а сега надолу по стръмното. Само дето не е достатъчно стръмно.

Половин пресечка по-нататък в една странична уличка една кукленска количка — микробус задейства със стържене четирите си жалки цилиндъра. Тя я вижда по диагонал от сегашните си координати. Белите допълнителни фарове блясват мигом, когато шофьорът минава на D чрез R и N. Уай Ти се прицелва в бордюра, удря се в него на скорост, спиците на умните колела го забелязват и се свиват по нужния начин, и така тя безпрепятствено се плъзва от улицата на ливадата. Крачката оставят по ливадата диря от шестоъгълни следи. Логото на „РадиКС“, отпечатано огледално върху подложката на всяка спица, се щампова върху лайно от улично куче, червено от несмилаемата хранителна боя за месо.

Кукленската количка се отлепя от бордюра и тръгва да пресича улицата. Щом колата забърсва бордюра, се разнасят изтормозени катеричи писъци. Намираме се в Предградията, а там е по-добре да понамалиш продължителността на живота на своите гуми „Гудиър“ чрез неизменното им остъргване о бордюра, отколкото да рискуваш да бъдеш подложен на обществен остракизъм и изблици на масова истерия, задето си паркирал педя по-нататък, сиреч насред улицата (Няма нищо, мамо, оттук мога да стигна пеш до бордюра) — заплаха за уличното движение, смъртоносна пречка за неуверените млади велосипедисти. Уай Ти е натиснала стартовия бутон на своя харпун и е развила метър корда. Замахва с нея и развърта харпуна над главата си като топка от южняшките равнини. Ще потанцува ламбада с тази бричка. Главата на харпуна, голяма колкото купа за салата, свисти по орбитата си — това не е необходимо, но звучи готино.

Уцелването на кукленска количка изисква повече сръчност, отколкото би си представил един пешеходец тъкмо защото на пътя те за нищо не стават и по рождение им липсва стомана или някакво друго желязо, което МагнаПунът да захапе. Вече съществуват и суперпроводникови харпуни, които се залепват за алуминиевите плоскости чрез индуциране на вихрови потоци в самата плът на колата, превръщайки я неволно в електромагнит, но Уай Ти няма такъв. Те са запазената марка на печения бърбклавски сърфист, а тя, въпреки тазвечерното си приключение, не е такава. Харпунът й залепва само за стомана, желязо или (леко) за никел. Единствената стомана в кукленските колички от тази марка е шасито.

Тя се привежда. Орбиталната равнина на харпуна й е почти вертикална, при всяка обиколка той минава на косъм над блещукащия крайградски макадам. Щом натиска стартовия бутон, харпунът изхвърча от височина около един сантиметър под лек ъгъл нагоре, прелита през улицата, пъха се под шасито на кукленската количка и засмуква стоманата. Яко попадение, възможно най-якото за тази мъглявина от въздух, тапицерия, боя и маркетинг, известна като семеен микробус.

Реакцията е мигновена и находчива според критериите на Покрайнините. Този човек иска Уай Ти да се махне. Микробусът потегля като натъпкан с хормони бик, току-що уцелен в гъза от бодливата пика на пикадора. Човекът зад волана не е Мама. Кара младият Жребли, тийнейджърът, който от четиринайсетгодишен като всички останали момчета в този бърбклав всеки следобед си бие конски тестостерон в училищната съблекалня. Станал е грамаден, тъп и съвършено предсказуем.

Кара лъкатушно — не може да контролира изцяло изкуствено напомпаните мускули. Моделираното, облицовано с кожа в кестенов цвят кормило мирише на лосиона за ръце на майка му. Това направо го вбесява. Кукленската количка се юрва напред и забавя ход, юрва се и забавя ход, защото той натиска газта — настъпването на педала като че няма ефект. Той иска тази кола да е като мускулите му: да притежава повече мощ от онази, с която е наясно какво да прави. Вместо това тя му създава затруднения. Компромисно той натиска бутона, на което пише „МОЩНОСТ“. Другият бутон, с надпис „ИКОНОМИЯ“ изскача и предава Богу дух, като му напомня, все едно на учебна демонстрация, че двете неща се взаимоизключват. Малкото моторче на микробуса превключва и вече се чувства по-мощно. Докато фучи надолу по „Котидж Хайтс роуд“, пичът не вдига крак от педала на газта. Скоростта на микробуса е близо сто километра в час.

Наближавайки края на „Котидж Хайтс роуд“, където улицата излиза на „Белууд Вали роуд“, той съзира пожарен кран. Пожарните кранове в КУХ са многобройни — за безопасност, и със страхотен дизайн — заради цените на имотите. Не са като тумбестите железарии с щамповано име на някоя забравена от Бога леярна от времето на Индустриалната революция, покрити с козината на стотина най-разнообразно отлюспени пласта евтина градска боя. Тези тук са месингови и всеки четвъртък сутрин ги лъскат роботи — тръби, извисяващи се с достойнство над идеалната, химически присадена трева на бърбклавските дворни полянки и развяващи пред присъстващите потенциални огнеборци меню от три възможни маркуча. Разработени са на компютърен екран от същите естети, разработили и викторианските къщи, и изисканите пощенски кутии, и огромните мраморни пътепоказатели, стърчащи на всяко кръстовище като надгробни камъни. Разработени на компютърен екран, но с поглед към елегантността на миналото и забравеното. Пожарни кранове, които изисканите люде се гордеят да имат на полянката пред къщи. Пожарни кранове, които агентите по недвижими имоти няма нужда да заличават на снимките.

Тоя шибан Куриер ще умре, усукан около един такъв пожарен кран. Жребли Тестостерона ще се погрижи за това. Гледал е тази маневра по телевизията — а телевизията не лъже. Трик, който е оттренирал наум хиляди пъти. Набрал максимална скорост по „Котидж Хайтс“, докато върти волана, той ще дръпне ръчната спирачка. Задницата на микробуса ще подскочи. Досадното Куриерче ще изплющи като камшик на края на свръхздравия кабел. И ще се вреже в крана. Жребли Тийнейджъра, победоносецът, ще е свободен триумфално да се спусне по „Белууд Вали“ и още по-нататък в огромния свят на възрастните с тежкарските коли, свободен да върне просрочената видеокасета: „Воините от Сала IV — Последната битка“.

Уай Ти не знае нищо от това със сигурност, ала го подозира. Нищо от това не е реално. То е нейната реконструкция на психологическата среда вътре в кукленската количка. Тя вижда от километър как кранът се задава, вижда как Жребли посяга надолу към ръчната спирачка. Всичко е толкова очевадно. Жал й е за Жребли и подобните нему. Тя размотава кабела, отпуска го много хлабаво. Той завърта рязко кормилото, дърпа спирачката. Микробусът залита встрани и пропуска мишената. Не се получава така, както момчето иска — Куриерчето не изплющява встрани. Налага се тя да му помогне. Докато задницата му се върти, Уай Ти рязко намотава кабела, превръща подарената й ъглова инерция в устремена напред скорост и най-накрая се изстрелва покрай колата с повече от два километра в минута право към един мраморен надгробен камък, на който пише БЕЛУУД ВАЛИ РОУД. Отдръпва се, описва злостен завой, спиците й задират паважа и я оттласват от надгробния камък. Почти докосва паважа с длан — толкова рязко е изхвърлянето. Спиците я набутват в желаната улица. Междувременно е изключила електромагнитната сила, която я прикрепяше към микробуса. Главата на харпуна се отлепя, прави карамбол върху паважа отзад и автоматично се изтегля, за да се обедини наново с дръжката. Уай Ти с фантастична скорост се насочва право към изхода на бърбклава.

Зад нея микробусът се нахаква странично в надгробния камък и проехтява експлозия, която отеква чак в червата й.

Тя се промушва под бариерата и се гмурва в трафика по „Оаху“. Врязва се между две лъкатушещи, ревящи и скърцащи БМВ-та. Шофьорите им тозчас поемат уклончив курс в ревностно подражание на шофьорите на БМВ-та от рекламите — така се самоубеждават, че не са ги прецакали. Тя заема зародишна поза, за да мине под един голям камион, и изхвърча към бетонната бариера по средата на шосето. Сякаш лети към смъртта, но бетонните бариери са нищо работа за умните колела. Ниският бордюр на бариерата има такъв хубав наклон, сякаш нарочно са го разработвали за шосейни сърфисти. Тя се изкачва по него, насочва се леко надолу към шосето, каца плавно на платното и навлиза в движението. Там минава кола, и дори не й се налага да изстрелва харпуна — просто се пресяга и го залепва за капака на багажника.

Шофьорът се примирява с участта си — не му пука, не се боричка с нея. Закарва я чак до входа на следващия бърбклав — Бели колони. Много южняшко, традиционно, от бърбклавите с апартейд. Над главния вход — голяма помпозна табела: САМО ЗА БЕЛИ. НЕПРИНАДЛЕЖАЩИТЕ КЪМ БЯЛАТА РАСА ПОДЛЕЖАТ НА ОБРАБОТКА.

Тя има виза за Бели колони. Уай Ти има визи за навсякъде. Тя стои там, на гърдите й — малък баркод. Лазерът я сканира, докато върви към входа и имитационният вход се отваря пред нея. Портата е от ковано желязо, много натруфена, но изтормозените жители на Бели колони нямат време да висят без работа на входа на бърбклава и да наблюдават как портата бавно се отваря в цялата си староюжняшка величествена подлост. Затова тя е монтирана на нещо като електромагнитен релсов дросел.

Уай Ти се плъзга по предвоенните обрамчени с дървета алеи на Бели колони, микроплантация след микроплантация — още се движи по инерция от остатъчния тласък от кинетична енергия, породен в горивото на Жребли Тийнейджъровия резервоар.

Светът е пълен с енергия и сила и човек може да стигне далеч само с обирането й оттук-оттам.

Цифрите на кутията за пица сочат 29:32. Типът, който я е поръчал — г-н Тлъстер и съседите му, сем. Кичозни и кланът Дебелогъзи, са се събрали на поляната в микроплантацията си и са запразнували преждевременно. Все едно току-що са си купили печелившия билет от лотарията. От входната им врата се вижда ясно цялото шосе за Оаху и виждат, че насам не се задава нищо подобно на кола за доставки на „Коза Ностра Пица“. О, да, проявяват любопитство — надушват нещо интересно — към тази Куриерка с голямото квадратно нещо под мишница, може би папка, нов проект за реклама за някой бял супермачист, тарторът на маркетинга в съседния парцел, но…

Тлъстерови, Кичозни и Дебелогъзи я зяпват с увиснали ченета. Остатъчната й енергия й стига колкото да завие в тяхната алея. Инерцията я изтласква горе. Тя се спира до японската кола на г-н Тлъстер и кукленската количка на г-жа Тлъстерица и слиза от дъската. Спиците забелязват, че е слязла, подравняват се, стъпват върху платното, отказват да се приберат.

От небесата ги облива ослепително сияние. Нейните Нощни очила я предпазват от заслепяване, ала клиентите коленичат и се прегърбват, сякаш светлината им тежи. Мъжете вдигат космати ръце към челата си, клатят огромните си тръбообразни тела насам-натам, опитват се да установят източника на илюминацията, мърморят откъслечно помежду си — разменят си кратки теории за произхода й, изцяло под властта на неизвестния феномен. Жените гугукат и пърхат с мигли. Чрез магическото влияние на нощните си очила Уай Ти съзира цифрите: 29:54. Тъкмо това пише там, когато тя стоварва пицата в крилцата на г-н Тлъстер.

Тайнственото сияние угасва.

Останалите все още са заслепени, но Уай Ти вижда в тъмното с Нощните очила — вижда всичко почти в инфрачервено и забелязва източника на сиянието: безшумен хеликоптер с двойна перка, реещ се на девет метра височина над съседната къща. Изискано черен, без никакви украшения. Не е новинарски екип, макар че още един хеликоптер, старомоден, шумен и накичен с най-най-новите реклами точно в този миг боботи и трещи из въздушното пространство на Бели колони и ръчка с лъча на прожектора си из плантациите с надеждата пръв да се докопа до колосалната сензация: тази вечер една пица е била доставена със закъснение, снимай на единайсет. По-нататък журналистът от отдел „Личности“ размишлява на тема къде ще отседне Чичо Енцо при задължителното си пътуване до нашия Стандартен Столичен Статистически район. Но черният хеликоптер става все по-тъмен — щеше да е почти невидим, ако не бяха инфрачервените дири, оставени от двойния му турбореактивен двигател.

Хеликоптерът е на Мафията, която е искала единствено да заснеме събитието на видеолента — за да не може г-н Тлъстер да си разиграва коня в съда, ако реши да заведе дело в Съдебната система на Съдията Боб с иск за безплатна пица.

И още нещо. Тази вечер въздухът е пълен с гадости — няколко мегатона почва, довяна от Фресно, и затова, щом лазерният лъч светне, се вижда поразително ясно — тъничка геометрична линия, милион пламтящи червени зрънца, нанизани на фиброоптичен конец, оживяващи на мига между хеликоптера и гърдите на Уай Ти. Лъчът се разтваря в тясно ветрило, остроъгълен триъгълник от червена светлина, чиято основа обхваща целия торс на момичето.

Нужна им е само половин секунда. Те сканират многобройните баркодове върху гърдите й. Установяват самоличността й. Сега Мафията вече знае всичко за Уай Ти — къде живее, с какво се занимава, цвят на очите, кредитно досие, произход и кръвна група.

След като приключват, хеликоптерът се накланя и се стапя в нощта като хокейна шайба, цопнала в леген с мастило. Г-н Тлъстер приказва нещо, майтапи се на тема как им се разминало на косъм, останалите се кискат, но Уай Ти не ги чува — гласовете им са погребани под гръмотевичното трещене на новинарския хеликоптер. После те замръзват и кристализират под прожектора му. Нощният въздух гъмжи от буболечки и Уай Ти ги вижда до една — те се вихрят в тайнствени формации, автостопират хора и въздушни потоци. Една е кацнала на китката й, но тя не я пляска.

Лъчът на прожектора се задържа за минута на едно място. Големият квадрат на кутията с пицата с логото на Коза Ностра е нямо доказателство. Онези горе кръжат и снимат малко за всеки случай.

На Уай Ти й доскучава. Качва се на скейтборда. Колелата разцъфват и стават кръгли. Тя чертае стегнат лъкатушен курс между колите и излиза на улицата. Прожекторът я проследява — може би още снимат. Видеолентата е евтина. Не се знае кое кога ще ти потрябва, та затова по-добре го снимай.

Някои хора изкарват прехраната си по този начин — хората в разузнавателния бизнес. Хора като Хиро Протагонист. Те знаят разни работи или пък се разкарват и снимат на видео разни работи. После ги влагат в Библиотеката. Когато хората искат да знаят точно онова, което знаят и те или гледат видеозаписите им, им плащат, а после вадят онова от Библиотеката или просто го направо го купуват. Странен източник на препитание, но идеята допада на Уай Ти. Обикновено ЦРК не обръща внимание на Куриерите. Ала очевидно Хиро се е договорил с тях. Може би тя ще успее да се договори с Хиро. Защото Уай Ти знае сума ти интересни нещица.

А едно от нещицата, които знае, е, че Мафията й дължи услуга.