Снежен крах

33

— Извинявай, партнер — подвиква Уай Ти, щом влиза в стаята „Бабел/Инфокалипсис“. — Леле! Тука все едно си в някое от ония неща, дето са пълни със сняг за разклащане.

— Здрасти, Уай Ти.

— Имам още сведения за тебе, партнер.

— Казвай.

— „Снежен крах“ е роид. Или поне доста намязва на роид. М-да, точно така. Влиза ти през клетъчните стени точно като роид. А после прави нещо на клетъчното ядро.

— Беше прав — обръща се Хиро към Библиотекаря. — Точно като херпес.

— Говорих с един пич и той ми каза, че направо ти прецаква ДНК-то. Не разбирам и половината от тия дивотии, ама така каза.

— И кой е тоя пич, с когото си говорила?

— Нг. От „Нг Секюрити Индъстрийс“. Ти няма какво да приказваш с него, на тебе няма да ти даде сведения — презрително заявява тя.

— Защо се мотаеш с такива като Нг?

— Задачка за Мафията. Те за първи път разполагат с проба от наркотика благодарение на мен и моето другарче Нг. Досега дрогата винаги се е самоунищожавала, преди да се доберат до нея. Предполагам, че сега я анализират или нещо такова. Сигурно се опитват да разработят противоотрова.

— Или да я възпроизведат.

— Мафията не би го направила.

— Не бъди наивна — казва Хиро. — Разбира се, че би го направила.

Уай Ти се нацупва.

— Виж — казва той. — Извинявай, че ти го напомням, но ако все още имахме закони, Мафията щеше да е престъпна организация.

— Но нямаме — напомня му Уай Ти, — така че тя е просто поредната верига.

— Чудесно. Казвам само, че може би не го правят за благото на човечеството.

— А ти защо си се заврял тука заедно с тоя смотан демон? — посочва тя Библиотекаря. — За благото на човечеството? Или щото си погнал някоя фуста? Как й беше името…

— Добре, добре, да не говорим повече за Мафията — прекъсва я Хиро. — Имам работа.

— И аз — Уай Ти изскача пак навън и оставя в Метавселената дупка, която компютърът на Хиро бързо запълва.

— Тя май си е паднала по мен — обяснява Хиро.

— Изглеждаше доста привързана — съгласява се Библиотекарят.

— Добре — казва Хиро. — А сега на работа. Откъде е дошла Ашера?

— Първоначално от шумерската митология. Затова тя играе важна роля и във вавилонските, асирийските, ханаанските, юдейските и угаритските митове, до един произлезли от шумерските.

— Интересно. Значи шумерският език е отмрял, но шумерските митове по някакъв начин са преминали в новите езици.

— Правилно. Шумерският е използван от по-късните цивилизации като език на религията и науката. По подобен начин се е използвал и латинският в Европа през Средновековието. Никой не го е говорил като роден език, но учените хора са го четели. По този начин шумерската религия се е предала на поколенията.

— И с какво се е занимавала Ашера в шумерските митове?

— Свидетелствата са фрагментарни. Открити са само няколко плочки и те са счупени и откъслечни. Смята се, че Л. Боб Райф е изкопал много непокътнати плочки, но той отказва да ги предостави за ползване. Оцелелите шумерски митове съществуват във фрагменти и са доста чудати. Лагос ги сравняваше с бълнуванията на болно от треска двегодишно дете. Цели пасажи от тях просто не подлежат на превод — знаците са четливи и известни, но в съчетание един с друг не казват нищо, което да може да се запечата в модерното съзнание.

— Като инструкциите за програмиране на видеорекордер.

— Има много монотонни повторения. Доста е застъпена и така наречената от Лагос „Рекламна кампания на Ротари клуб“ — текстове, възхваляващи върховната добродетел на техния град, превъзхождаща някой друг град.

— Какво прави един шумерски град по-добър от другия? По-добрият зикурат? По-добрият футболен отбор?

— По-добрите ме.

— Какво са ме!

— Правила или принципи, контролиращи функционирането на обществото — като набор от закони, но на по-фундаментално ниво.

— Нещо не схващам.

— Тъкмо там е работата. Шумерските митове не са „четивни“ или „интересни“ в онзи смисъл, в който са такива гръцките и юдейските митове. Те отразяват съзнание, фундаментално различно от нашето.

— Предполагам, че ако основата на нашата култура беше Шумер, щяха да ни се струват по-интересни — казва Хиро.

— Акадските митове идват след шумерските и явно се основават до голяма степен на тях. Очевидно е, че акадските редактори са изчели шумерските митове, изрязали са странните и непонятни (за нас) пасажи и са ги обединили в по-дълги произведения като например епоса за Гилгамеш. Акадите са били семити — братовчеди на юдеите.

— А какво казват акадите за Ашера?

— Тя е богиня на еротиката и плодородието. Освен това притежава и деструктивна, отмъстителна страна. В един от митовете Ашера праща на Кирта, човешки цар, тежка болест. Само Ел, царят на боговете, може да го излекува. Ел удостоява определени личности с привилегията да бозаят от гърдите на Ашера. Те двамата, Ел и Ашера, често осиновяват човешки бебета и Ашера ги кърми — в един текст тя е дойката на седемдесет божества.

— И е разпространявала онзи вирус — додава Хиро. — Майките, болни от СПИН, могат да заразят бебетата си чрез кърмата. Но това е акадската версия, нали?

— Да, господине.

— Искам да чуя нещо шумерско, ако ще да е непреводимо.

— Желаете ли да чуете историята за това как Ашера разболяла Енки?

— И още как.

— Преводът на тази история зависи от тълкуването й. Някои я разбират като история за изгнанието от Рая. Други — като битка между мъжкото и женското начало, или водата и земята. Трети — като алегория на плодородието. Този прочит се основава на интерпретацията на Бендт Алстер.

— Вземам си бележка.

— Да обобщя: Енки и Нинхурсаг — която е Ашера, макар в тази история да носи и други имена — живеят на едно място, наречено Дилмун. Дилмун е чист, непокварен и светъл, там няма болести, хората не остаряват, хищниците не ловуват.

Но няма вода. И затова Нинхурсаг моли Енки, който е нещо като бог на водата, да докара вода в Дилмун. И той го прави, като мастурбира сред тръстиките покрай каналите и оставя животворното си семе да потече — „водата на сърцето“, както го наричат. В същото време произнася нам-шуб, забраняващ на всички да влизат на тази територия — не иска никой да припарва до семето му.

— Защо така?

— Митът не го обяснява.

— Тогава — казва Хиро — явно го е смятал за ценно или опасно, или и двете.

— Сега в Дилмун е по-хубаво отпреди. Нивите раждат изобилна реколта и прочее.

— Извинявай, но как е било устроено шумерското земеделие? Много ли са поливали?

— Изцяло са зависели от напояването.

— Значи според този мит Енки е бил отговорен за напояването на нивите с неговата „вода на сърцето“.

— Да, Енки е бил богът на водата.

— Добре, давай нататък.

— Но Нинхурсаг — Ашера — нарушава тази заповед, взема семето на Енки и се опложда с него. След деветдневна бременност тя безболезнено ражда дъщеря, Нинму. Нинму се разхожда по брега на реката. Енки я съзира, тя разпалва желанията му, той прекосява реката и ляга с нея.

— Със собствената си дъщеря.

— Да. Девет дни по-късно и тя ражда дъщеря на име Нинкура и историята се повтаря.

— Енки и с Нинкура ли е спал?

— Да, и тя ражда дъщеря на име Уту. Нинхурсаг очевидно вече е открила някаква система в поведението на Енки и съветва Уту да си стои вкъщи — предсказва, че Енки ще се опита да се възползва от родилната й дарба и ще се опита да я прелъсти.

— И той опитва ли се?

— Енки пак напълва каналите със своята „вода на сърцето“, от която всичко израства. Градинарят се радва и прегръща Енки.

— Кой пък е градинарят?

— Просто герой от историята — обяснява Библиотекарят. — Той дарява Енки с грозде и други дарове. Енки се предрешва като този градинар, отива при Уту и я прелъстява. Но този път Нинхурсаг успява да вземе проба от семето на Енки от бедрото на Уту.

— Леле Боже. На това му се вика адска тъща.

— Нинхурсаг пръска семето по земята и от него израстват осем растения.

— Енки и с растенията ли прави секс?

— Не, изяжда ги — и в известен смисъл чрез това научава тайните им.

— Значи тук имаме мотива за Адам и Ева.

— Нинхурсаг проклина Енки с думите: „Чак докато умреш, няма да те погледна с «окото на живота».“ После изчезва и Енки се разболява тежко. Осем от органите му се поболяват — по един за всяко растение. Най-сетне убеждават Нинхурсаг да се върне. Тя ражда осем божества, по едно за всяка болна телесна част на Енки, и той е излекуван. Тези божества са пантеонът на Дилмун: т.е. този акт прекъсва кръвосмесителния цикъл и създава нова раса мъжки и женски божества, които могат да се възпроизвеждат нормално.

— Започвам да разбирам какво е искал да каже Лагос с онова за болното от треска двегодишно дете.

— Алстер тълкува този мит като изложение на логическа задача: да предположим, че първоначално не е съществувало нищо освен единствения създател — как са възникнали обикновените двуполови сексуални отношения?

— Пак двойки.

— Може би ще си спомните едно отклонение в разговора ни, в което не се задълбочихме и което пак би ни извело дотук по друг път. Този мит може да бъде сравнен с шумерския мит за сътворението. Да започнем с това, че в него небето и земята са обединени, но светът се създава в действителност чак след разделянето им. Повечето митове за Сътворението започват с „парадоксалното единство на всичко, оценявано или като хаос, или като рай“, и познатият ни свят възниква чак след като това се променя. Тук трябва да изтъкна, че най-ранното име на Енки е Ен-Кур, „Владетелят на Кур“. Кур е първичният океан — Хаосът — който Енки завладява.

— Всеки хакер би се идентифицирал с това.

— Но и Ашера притежава подобни конотации. На угаритски нейното име, „атирату ями“ означава „стъпилата върху морето (морския змей)“

— Добре, значи и Енки, и Ашера са фигури, в някакъв смисъл победили хаоса. И ти твърдиш, че тази победа над хаоса, разделянето на статичния, обединен свят на двойна система се идентифицира със сътворението.

— Правилно.

— Какво още можеш да ми кажеш за Енки?

— Той е ен на град Ериду.

— Какво е ен? Нещо като цар ли?

— Нещо като жрец-владетел. Ен-ът е пазител на местния храм, в който, написани на глинени плочки, се пазят ме — обществените правила.

— Ясно. Къде се намира Ериду?

— В южен Ирак. Разкопките там се провеждат едва от няколко години.

— От хората на Райф?

— Да. Както посочва Креймър, Енки е бог на мъдростта — но този превод е лош. Неговата мъдрост не е мъдростта на старец, а по-скоро знанието как се прави това или онова, особено окултните практики. „Той смайва дори и другите богове с шокиращи решения на очевидно невъзможни проблеми“. През повечето време той е благоразположен бог, помагащ на човечеството.

— Стига бе!

— Така е. Около него са съсредоточени най-важните шумерски митове. Както вече споменах, той е свързан с водата. Той пълни реките и огромната шумерска мрежа от канали с животворното си семе. Твърди се, че е създал река Тигър с един-единствен епохален акт на мастурбация. Ето как се описва сам той: „Аз съм бог. Аз съм онзи, чиято дума ще пребъде. Аз съм вечен“. Други го описват така: „кажеш ли една дума — и се издигат купища, камари от зърно“; „ти сваляш звездите небесни, пресметнал си броя им“. Той дава име на всичко сътворено…

— Дава име на всичко сътворено?

— В много митове за Сътворението даването на име е тъждествено с акта на създаване. В различни митове той е наричан „вещият, създал заклинанията“, „богатият на слова“, „Енки, господарят на всички верни заповеди“, и, както е у Майер и Креймър, „Думите му носят ред там, където преди има само хаос, и внасят безредие в хармонията“. Посветил е много усилия на препредаването на своите знания на своя син, богът Мардук, върховното божество на вавилонците.

— Значи шумерите са се кланяли на Енки, а вавилонците, дошли след шумерите, са се кланяли на сина му Мардук.

— Да, господине. И когато Мардук попаднел в затруднено положение, винаги молел за помощ баща си Енки. Тук, на тази стела — Законът на Хамурапи — е изобразен Мардук. Според Хамурапи Законът му е бил продиктуван лично от Мардук.

Хиро се приближава до Закона на Хамурапи и му хвърля бегъл поглед. Клинописът нищо не му говори, но илюстрацията отгоре е лесна за разбиране. Особено средната й част:

— Защо Мардук дава на Хамурапи именно единица и нула на картинката? — пита Хиро.

— Това са били символи на царската власт — обяснява Библиотекарят. — Произходът им не е ясен.

— Сигурно Енки го е измислил — казва Хиро.

— Най-важната роля на Енки е на създател и пазител на ме и гиз-шур, „ключовите думи“ и „моделите“, управляващи вселената.

— Разкажи ми още нещо за ме.

— Пак ще цитирам Креймър и Майер: „[Те са вярвали в] съществуването от незапомнени времена на фундаментален, неизменим, изчерпателен набор от права и задължения, норми и стандарти, правила и разпоредби, известни като ме. Ме се отнасяли до космоса и съставните му части, до боговете и хората, градовете и държавите и до различните аспекти на цивилизования живот“.

— Нещо като Тората.

— Да, но те притежават и някаква мистична или магическа сила. И често се занимават с банални въпроси, не само с религията.

— Примери?

— В един мит богинята Инана отива в Ериду и подлъгва Енки да й даде деветдесет и четирите ме, след което се връща в своя роден град Урук, където ги посрещат с много врява и ликуване.

— Тъкмо по тази Инана се е вманиачила Хуанита.

— Да, господине. Тя е приветствана като спасителка, защото е „донесла съвършеното изпълнение на ме“.

— Изпълнение? Както се изпълняват компютърни програми?

— Да. Очевидно ме са като алгоритми за изпълнение на определени дейности, важни за обществото. Някои от тях са свързани с упражняването на жреческата и царската власт. Други обясняват как да се провеждат религиозни обреди. Трети се отнасят до изкуството на войната и дипломацията. Много от тях засягат изкуствата и занаятите: музиката, дърводелството, ковачеството, кожарството, строителството, земеделието, дори и такива прости задачи като паленето на огън.

— Операционната система на обществото.

— Моля?

— Когато включиш компютъра за първи път, той представлява просто инертен сбор от електрически вериги, който нищо не може да прави. За да стартираш машината, трябва да налееш в тези вериги набор от правила, които им нареждат как да функционират. Как да бъдат компютър. Струва ми се, че тези ме са служели като операционна система на обществото — за организиране на инертен набор от хора в една функционираща система.

— Както желаете. Във всеки случай, Енки е бил пазителят на ме.

— Значи той е добрият.

— Бил е най-обичаният от всички богове.

— На мен ми прилича на хакер. И затова ми е трудно да проумея неговия нам-шуб. Като е бил толкова свестен, що е спретнал тоя Бабел?

— Това се смята за една от мистериите около Енки. Както отбелязахте, поведението му невинаги е съответствало на съвременните норми.

— Не на мене тия. Изобщо не вярвам, че наистина е чукал сестра си, дъщеря си и тъй нататък. Тази история трябва да е метафора на нещо друго. Според мен е метафора на някакъв рекурсивен информационен процес. Целият мит вони на това. За тези хора водата е еднозначна със семето. Има смисъл, защото сигурно са нямали представа от чистата вода — тяхната и без това е била кафеникава, мътна и бъкана от вируси. Но от съвременна гледна точка семето е просто носител на информация — и на добрата сперма, и на лошите вируси. Водата на Енки — неговото семе, неговите данни, неговите ме — тече по цялата страна Шумер и от него тя разцъфтява.

— Както може би знаете, Шумер е бил разположен в наводняваните райони между двете големи реки Тигър и Ефрат. Тъкмо оттам е идвала всичката глина — вземали са я направо от речните корита.

— Значи Енки им е осигурявал дори и средството за пренасяне на информация — глината. Те са писали върху мократа глина, а после са я изсушавали — отървавали са се от водата. Ако по-късно върху глината попаднела вода, информацията бивала унищожавана. Но след като с изпичането са пресушавали всичката вода — стерилизирали са семето на Енки чрез изваряване, така да се каже — плочките са били вечни и неизменни като думите на Тората. Налудничаво ли ти звуча?

— Не знам — казва Библиотекарят, — но ми звучите малко като Лагос.

— Трогнат съм. Току-виж съм станал и гаргойл.