Изкуплението на Атлантида

ЕПИЛОГ

Национален парк „Йелоустоун“, местността за извършване на ритуали на глутницата на вълците, пет дни по-късно.

Бренан оглеждаше групата от хора застанали около огъня. Шейпшифтъри, човеци и атланти. Дори един вампир. Кимна на Даниел, който стоеше назад, отделен от останалите.

Конлан и Райли държаха принц Ейдън. До тях Алексий и Грейс стояха на почетното място, като всеки от тях държеше на ръце един от близнаците на Лукас и Хъни. Вен и Ерин се бяха сгушили един в друг, доста далеч от Тиарнан. Ерин беше в дълбок траур, заради смъртта на сестра си, но настоя да присъства на кръщенето, казвайки, че се нуждае да види поне малко надежда, вместо само смърт и битки. Изглежда, че мисията им с Вен в Европа не бе преминала успешно.

Всички присъстваха на помена в памет на Дийдри миналия ден и мъката на Ерин все още бе прясна. Това бе част от великия кръговрат - живота, смъртта и любовта. Бренан бе изпитал толкова много от първите две, но никога през няколкохилядолетния си живот не се бе осмелявал да мечтае за третото. Дръпна Тиарнан към себе си и за пореден път отправи безмълвни благодарности за присъствието й в живота си, което за него беше същински дар.

Лукас пристъпи напред, хванал спътницата си за ръка и всички притихнаха.

- Благодарим ви, че споделяте нашата радост по време на тази свещена церемония за кръщение: традиция, позната в нашата глутница още от времето, когато историята на света е започнала да се записва.

Хъни вдигна съединените им ръце.

- Също както ние се врекохме един на друг, посвещаваме живота на нашите синове в името на съюза между народите ни и стремежът той да донесе на всички нас така желаната хармония, сега и завинаги.

Лукас кимна към Тиарнан.

- Твоята поредица от статии за Литън и схемите му с вампирите постави огромен натиск върху Вашингтон и го принуди да предприеме мерки и да действа. Много от членовете на Примуса са били принудени да напуснат.

След това кимна към Даниел.

- Издигането ти като Приматор ни дава надежда.

Даниел се поклони елегантно.

- Ще дам всички от себе си, за да не ви разочаровам.

Грейс и Алексий подадоха момченцата на родителите им, които ги вдигнаха във въздуха.

- Кръщавам ви Лукас Алексий и Нейтън Бренан - обяви Лукас, а гласът му звучеше така ясно и високо. - Нека през идните векове да бъдете спиците в колелото на мира, което управлява нашата планета.

Бренан срещна стъписания поглед на Алексий през огъня.

- Знаеше ли? - попита го през мисловната им връзка.

Алексий поклати глава. И той не е знаел.

Изпълнен с най-искрени чувства, Бренан се поклони.

- Нямам думи да опиша каква голяма чест е за мен. Нека всеки ден и всяка следваща стъпка на момчетата ви, както като хора, така и като вълци, бъде благословена и подхранвана от водите на вашите прадеди.

Алексий се поклони и изрече нещо подобно, но Бренан не го чу, защото Тиарнан прошепна в ухото му.

- Добра работа, чичо Бренан.

Той се ухили.

- Чичо сега, а скоро и баща. Не трябва ли да започнем да мислим за имена? Много имена.

- Преди да мислим за бебета, нека поне да завърша със статиите - помоли тя, изглеждайки малко бледа.

- Ми амара, този път вероятно ще получиш Пулицър - отвърна той, знаейки, че тя винаги е желала да спечели престижната награда.

- Може би - каза тя и сви рамене. - Това вече не е от значение. Смъртта дава на едно момиче доста различен поглед върху живота.

- Докато всички около огъня се веселяха за здравето на бебетата, Тиарнан дръпна главата на Бренан надолу, за да застане в една линия с нейната и го целуна изпиващо. - Тук имам всичко, от което се нуждая.

Бренан си помисли, че сърцето в гърдите му може да се пръсне заради радостта, която го изпълваше. Придърпа я в прегръдките си, радвайки се на чудото да стои рамо до рамо със своите съюзници и приятели.

Бебетата избраха точно този момент да се събудят и да изискат дозата си мляко и всички се разсмяха, но тогава силно шумолене разклати храстите в далечната поляна и всички шейпшифтъри се напрегнаха. Секунда по-късно огромен тигър изскочи измежду дърветата и се запъти към огъня, като се трансформираше, докато вървеше.

- Боже, харесвам това място - отбеляза той, не напълно трансформиран, но напълно облечен. - Между другото, изкарах акъла на няколко биволи.

- Бизони - Тиарнан и Бренан го поправиха в унисон.

Всички отново се разсмяха.

Изведнъж, блещукаща спирала от зелена и златиста светлина се появи в центъра на огъня и прие формата на мъж. Принцът на Фае, за да сме точни. Рийс на Гарануин, висш принц във висшия двор на Благословените.

- Тук съм, можете да продължите - провлече той, невероятно арогантен, както винаги.

Поклони се на Лукас и Хъни и след това, дори по-дълбоко пред Конлан и Райли.

Лукас се усмихна.

- Добре дошъл, принце на Фае. Бъдещето на нашия свят ще зависи от сътрудничеството на всички мъже и жени, обединени от една цел, без значение от расата или вида им. Ще дадем всичко от себе си, за да се уверим, че децата ни ще растат в такъв свят.

- Както и ние, за нашия син - обяви Конлан.

- Ние също, за нашето дете - добави Алексий, сложил ръка на корема на Грейс.

Всички се развикаха спонтанно и там, до огъня, за съвсем кратко, се изпълниха с надежда, че битките и войната скоро ще свършат и мирът, най-сетне, ще се възцари.

- Както и нашите тризнаци - прошепна Бренан на Тиарнан, под прикритието на веселите викове.

Тя се засмя, доволна да запази това предсказание в безопасност между тях двамата за известно време.

Няколко членове на глутницата на Лукас наляха шампанско за всеки един присъстващ и всички вдигнаха чаши. Бренан вдигна първия тост.

- За озаряващата надежда на новото поколение, докато колелото се върти и мирът отново се възцари по целия свят. Нека да доживеем, за да го видим.

Пиха за това, както и за много други тостове, сетне голямата компания се разедини на няколко групички. Бренан насочи Тиарнан далеч от огъня, намирайки тихо местенце, огряно от лунната светлина между дърветата.

- Бъдеще заедно в един нов свят, за чието създаване ще помогнем

- каза тя. - Без значение какво ще ни струва.

- Имаме един друг - отвърна Бренан - Не ми е нужно повече, за да посрещна вечността.

- Имаме един друг - съгласи се с него тя.

Той се ухили и сложи ръка на корема й.

- И тризнаците - напомни й.

Тя обви ръце около врата му и му се усмихна с онази нейна секаспилна, пълна с женски интриги и мистерия, усмивка.

- Млъкни и ме целуни.

И той го направи.

Край