Изкуплението на Атлантида

Глава 21

Отне му повече от час, но в края на краищата Бренан успя да им разкаже дори и най-малката подробност. Пълния характер на проклятието, повечето от нещата, случили се в Йелоустоун и реакцията му спрямо Тиарнан. Въпреки това пропусна да спомене някои части от историите, лични неща, запазени само за него, но не пропусна да забележи начина, по който Тиарнан жарко го наблюдаваше.

Тя знаеше точно кои моменти пропуска и несъмнено можеше да предположи защо го прави. Всъщност тя, също както Бренан, който вярваше, че е въпрос на чест да разкаже как нападна Тиарнан в хотелската й стая, нанесе няколко креативни поправки върху историята си.

- След това стана пълна лудница - прекъсна го тя. - После лакеят на Литън, Уесли, се появи...

Без да губи и миг, Тиарнан запълни пропуските в неговата история, острият й журналистически нюх и безпогрешните й наблюдения допринесоха доста откъм неговите пропуски. Но нито веднъж не се върна към определена част от историята и на няколко пъти й се наложи да го прекъсне, когато разказът му започнеше да клони в тази посока.

- Не желая да ме защитаваш - сопна й се той в един момент.

Тиарнан сложи ръце на пищния си ханш и се загледа в него.

- Кажи го на Аларик - предложи сладко-сладко и, виждайки как яростта го изгаряше при мисълта, че жрецът можеше да я нарани.

Ярост и нещо по-дълбоко. По-собственическо. Бе се хвърлила пред опасността, препречвайки пътя на Аларик заради него. Дори и след като му каза, че за тях няма бъдеще заедно.

Безспорно доказателство, че я беше грижа за него. Единственото, което му оставаше, бе да разбере какво се е случило по време на сливането на душите им и да открие начин да го поправи. Да развали проклятието. И да убеди Посейдон да му позволи да я задържи до себе си, завинаги. Да я вземе за своя съпруга.

- Не можеш да се върнеш - отбеляза Конлан. - В Йелоустоун, имам предвид, въпреки че, разбира се, не виждам как би могъл да се върнеш навреме преди Тиарнан да е развалила проклятието, но нека оставим метафизичните дискусии за по-късно.

Райли кимна, въпреки че изглеждаше ужасно угрижена.

- Тиарнан, не можеш да бъдеш сигурна, че ще научиш каквато и да е ценна информация. Най-малкото, ще се опитат да те излъжат. По-вероятно е да се опитат да те убият.

Тя се вгледа в Бренан въпросително и той кимна. Дошло бе времето да им разкажат всичко.

- Тиарнан е познавач на истината - изтъкна той. - Притежава отдавна изгубената за атлантите дарба да усеща лъжата, когато тя е изречена.

- Почти винаги - поправи го тя. - Социопати, заклети нарциси и вампирите не са подвластни на... таланта ми.

- Атлантида винаги е обричала познавачите на истината на незабавна смърт - изрече Конлан и изневиделица се извиси над нея. Въпреки че беше със затворени очи по всяка черта на лицето му се четеше заплаха за незабавното й убийство. - Не виждам причина защо тази традиция да не бъде продължена.

Бренан на мига се хвърли между принца и Тиарнан, като ръцете му несъзнателно се насочиха към кинжалите, които бе оставил в стаята си. Да убие принца бе акт на държавна измяна, която се наказваше със смърт. Но той с радост би платил тази цена.

- Конлан! - извика Райли, която се изправяше от стола. - Недей!

Тиарнан затаи дъх, но след миг се разсмя и положи ръка върху тази на Бренан. В момента, в който го докосна, успокоителна вълна премина през тялото му и потуши гнева му

- Туба! Вие звучите като туба, когато лъжете, принц Конлан.

Заплашителното изражение напусна лицето на Конлан, сякаш никога не е било там и бе заменено от шеговит интерес.

- Туба?

- Лъжите отекват в мен под формата на звукова честотност. Надявам се да ме разбирате. Някои лъжи са като звука от нокти по черна дъска, други - като дразнещото кудкудякане на петел рано сутрин. Вашата лъжа прозвуча като туба, само че, свиреща много зле, може би от начинаещ студент - засмя се широко. - Съжалявам, ако ви обиждам с думите си, Ваше Височество.

Конлан се ухили насреща й.

- Обидно ще е, ако отново ме наречеш „Ваше Височество“.

Бренан се опита да не изостава с информацията, но адреналинът, изстрелващ се в тялото му, заглушаваше съзнанието му

- Било е тест?

- Да, беше тест - потвърди Конлан. - Чувал съм истории, че древните познавачи на истината използвали аналогия с музиката, за да опишат дарбата си. Намирам за интересно, че в древните предания звънти истината.

- Звънти истината? Предполагам, че играта на думи не е умишлена? - Тиарнан се засмя и стисна ръката на Бренан. - Вече може да се отпуснеш, но все пак ти благодаря, че ме защити.

Райли издиша силно, но звукът, който издаде не беше никак радостен.

- Налага се да си поговорим, скъпи мой съпруже - каза тя на Конлан.

Бебето се разплака или защото усети напрежението в стаята, или причината се криеше в това, че току-що се бе събудило.

- Смятам, че принц Ейдън се наслуша на достатъчно разговори във военната зала - отбеляза Бренан.

- Надявам се никога да не му се налага да води такива разговори в тази стая - допълни Райли, но докато гушкаше мъника по-близо до себе си, сянка помрачи лицето й.

- Аз също, любов моя - каза Конлан. - Може би трябва да го занесеш на някое по-приятно място, а аз ти обещавам, че ще ти разкажа всичко веднага след като приключа тук.

Райли вдигна глава, за да посрещне целувката на съпруга си и Бренан се извърна. А до него, Тиарнан отново стисна ръката му.

След като Райли се сбогува с тях и излезе, тримата, останали в стаята, се взираха един в друг, а в погледите им се четеше загуба.

- Връщам се - заяви Тиарнан. - Ако се опиташ да ме задържиш тук против волята ми...

- Тръгвам с нея - добави Бренан и тя го награди с една бляскава усмивка.

- Не се опитвам да ви спра - отвърна Конлан и се хвърли на стола. - Обаче ще предложа план за действие.

- Какъв например? - Бренан искаше да обходи стаята, но се насили да седне като дръпна Тиарнан до него. - Конлан, те измъчват шейпшифтъри и хора. Ако отрият начин трайно да поробят съзнанието на други групи, ще изгубим войната, преди да сме провели дори и една битка. Какъвто и план да изработим, не бива да губим време.

- Ето ти план, воине - намеси се Аларик, който внезапно се бе върнал в стаята и седеше на стола срещу този на Бренан. - Ако някога отново ме удариш, ще разбереш какво наистина е мъчение.

- Писна ми да заплашваш Бренан - сопна се Тиарнан, гледайки жреца гневно. - Престани! А що се отнася до изчезването и появяването от нищото, някой казвал ли ти е, че е адски дразнещо?

Всеки нерв в тялото на Бренан бе заел готовност, нащрек за каквото й ужасяващо наказание, което Аларик бе на път да въздаде, но остана напълно неподготвен за онова, което всъщност жрецът стори - усмихна й се.

- Знаеш ли, познавачо на истината, харесвам те - изтъкна Аларик.

- Това не променя мнението ми, жрецо - контрира го тя, но тогава очите й се разшириха и се засмя. - Казвал си истината. Ти наистина ме харесваш

- Или пък съм социопат - подразни я Аларик, а мощта в очите му грееше със страшна сила.

- Понякога се чудим дали не е така - намеси се Бренан.

Конлан удари по масата.

- Достатъчно! Нека да измислим какво да правим отсега нататък.

- Има шанс прикритието ни да не е разкрито - каза Тиарнан, която веднага превключи на режим нападение. - Бренан е ексцентричен богаташ. Що за ексцентричен богат мъж не би направил нещо непълно неочаквано? И какво като сме напуснали района. Може да се престорим, да се престорим, че сме...

Бренан я спаси, когато осъзна, че руменината по бузите й е в следствие на онова, което наистина се беше случило между тях миналата вечер и тази сутрин. При спомена членът му трепна и той трябваше да извърши няколко бързи умствени маневри, за да успокои отскоро бушуващото си либидо. Само мисълта за безупречната й кожа бе достатъчна да го превърне в неопитния младок, на какъвто по-рано бе оприличил Аларик. Повече от две хиляди години не му се бе налагало да се справя с възбуден на неправилното място и в неподходящото време, пенис.

- Едно обаче е сигурно - изказа се Аларик. - Не бива да позволим на тези вампири да поробят други групи. Не и след като знаем пророчеството. Ще се нуждаем от тях като наши съюзници. Опасявам се, че Фае влизат в тази категория.

За първи път Бренан чуваше да се споменава пророчество или съюз с другите раси.

- Какво пророчество?

Конлан и Аларик размениха погледи, които, макар и за секунда, накараха Бренан да се почувства неудобно, като аутсайдер.

- Точно сега това не е важно - отвърна жрецът пренебрежително.

- Това е лъжа - изстреля Тиарнан. - Голяма и тлъста лъжа. Искаш ли да пробваш отново?

Конлан наклони глава, но преценяващият му поглед не бе насочен към Бренан, а към Тиарнан.

- До каква степен й вярваш? Все пак е репортер.

- Бих й доверил живота си - отвърна воинът без колебание. - В края на краищата тя притежава живота ми, посредством проклятието.

- Тоест, нямаш избор - подметна Аларик.

- Не желая друг избор.

Тиарнан махна с ръка.

- Тук съм, момчета. Точно тук, в стаята. Съветвам ви да говорите с милия репортер, а не за него, сякаш не се намира до вас.

Принцът и жрецът размениха още няколко погледа, но за изненада на всички, онзи, които отговори, бе Аларик.

- Рагнарок, Бренан. Задава се отново.

- Залезът на боговете? - изстреля Бренан. - Наистина ли го вярвате?

- Гибелта на боговете? - добави Тиарнан и сключи вежди. - Той не лъже - обърна се към Бренан. - Но защо висшият жрец на Посейдон се притеснява за скандинавската митология? - погледна Аларик с лукаво изражение. - Объркали сме се, а, Аларик?

Конлан даде отговор на въпроса й.

- Това, че примитивните народи са се опитали да внесат ред както в своя свят, така и в този на боговете, разделяйки ги в различни пантеони, не значи, че светът, дори и небето някога са функционирали по този начин. Чудила ли си се някога защо египетската богиня на смъртта предвожда вампирите?

- Анубиса? - Тиарнан произнесе името й с ненавист, достойна за изчадието, което в продължение на хилядолетия убивало и погълнало безброй животи. - Египетска богиня?

- Тя твърди, че е дъщеря-съпруга на Анубис - процеди Бренан като при самата мисъл отвращението към богинята се спусна като змия по гръбнака му. - По-важното обаче, е откъде и кога произхожда това ново пророчество?

- Разкрихме много скрита информация, откакто Кийли започна да работи върху това. Дарбата й да разчита историята на всички предмети, които докосне, ни помогна да открием вещи, скрити от простия поглед, дори и в стените на замъка - продължи Аларик. -Този свитък бе открит в библиотека, скрит в основата на статуята на Посейдон. Защитаваше го изключително силна магия и Кийли изпадна в безсъзнание, след като докосна външната страна на статуята.

- Сигурен съм, че на лорд Джъстис хич не му е харесало -отбеляза Бренан, докато се чудеше колко воини се бяха озовали в залите за изцеляване заради яростната и свръхзащитническата природа на Джъстис. Но въпреки това... успявайки да си открадне един поглед към Тиарнан, Бренан осъзна, че би направил същото.

- Не стига, че трябва да върнем всички скъпоценни камъни обрано на тризъбеца на Посейдон, за да въздигнем Атлантида, а сега се налага да обмисляме и бъдещи женитби между представители от всичките раси с атланти - изтъкна Конлан. -Пророчеството е кратно, но ясно:

Залезът на боговете се задава на хоризонта. Само дете, в чиито вени тече кръвта на всички раси, дете, което в бъдеще ще властва над Атлантида, може да го предотврати.

- Изглежда, че Кийли ви е в голяма помощ - отбеляза Тиарнан. -Надявам се, че й плащате както трябва.

- Бих й дал скъпоценните камъни от короната на краля, стига, разбира се, да бяха мои само за да разбера повече относно откритията й, свързани с Нерей и Зелия - подметна под носа си Аларик.

Тиарнан вдигна вежда в недоумение, ала Бренан й разказа накратко.

- Очевидно в древността жреците са имали право да се женят и да създават семейства, така че клетвата за безбрачие е, така да се каже, новост. Аларик смята, че...

- Е полезно да се знае? - прекъсна го Тиарнан. - Невероятно! Майко мила, на това му се казва щастлив и побъркан ден, а? Звездите ти вещаят светло бъдеще, приятелю.

Аларик присви очи в отговор на коментара на Тиарнан.

- Бъдещето ще бъде светло или мрачно, без значение дали мен ме има или не.

- Няма да се откажеш от сана на висш жрец заради Куин - заяви Конлан твърдо. - Не и сега, след като хората се нуждаят от нас. Когато ние имаме нужда от теб.

Аларик насочи измъчения си поглед към принца.

- Сериозно? Ти, от всички останали, се опитваше да използваш този аргумент срещу мен? След като беше напълно готов да се откажеш от трона заради Райли?

Тиарнан прочисти гърло.

- Какво ще кажете да продължим да спорим относно съдбата на Атлантида по-късно? Точно сега трябва да се върнем обратно в онзи хотел или да приемем мисията като загубена кауза. Можем да измислим правдоподобно обяснение, което би могло да ни държи далеч от неприятностите, но няма да спечелим, ако продължаваме да се бавим.

Конлан се намръщи.

- Бренан, оставям решението в твоите ръце. Можеш ли да се справиш с мисията, докато проклятието и освободените ти емоции

тегнат върху теб също както Дамоклев меч .

- Мога да се справя с всичко - отвърна му тихо Бренан. - Стига тя да е с мен.

Конлан въздъхна и поклати с глава.

- Така се започва. Знаеш ли, Аларик имаше право за сменянето на памперси.

Бренан склони глава настрани.

- Да. Навярно си спомняш, че бях с теб, когато за първи път прекара известно време с Райли.

- Не съм бременна - възпротиви се Тиарнан и яростта в гласа й го снижи и накара да звучи като писък. - Просто...

- Нещо, което ще обсъдим по-късно - отсече Бренан. - Засега ще се върнем в Йелоустоун, за да спрем вампирите и учените им лакеи.

Сякаш по сигнал и тримата се изправиха, а Конлан се поклони на Бренан и Тиарнан.

- Дръжте ме в течение. Ще събера воините и ще изпратя подкрепление, но дотогава ще се наложи да се оправяш сам.

- Не, той не е сам. Аз съм неговото подкрепление.

- Човечеството и обществото на шейпшифтърите разчитат на теб, малката - изтъкна Аларик и завъртя очи.

Тиарнан потърси малка кутия от раницата си и я извади.

- Хей, имам лютив спрей и не се страхувам да го използвам.

Секунда по-късно, докато Аларик продължаваше да се смее,

Тиарнан се завъртя и с бърза крачка извади добре заострен дървен кол, след което замахна към жреца, като се спря на милиметри от гърлото му.

- Хората ме подценяват - изтъкна тя. - И аз го използвам.

- Хората се страхуват от мен - добави Бренан. - И се възползвам от това.

Аларик местеше погледа си между двамата, като в очите му все още се отразяваше блясъка на развеселеното му настроение. Той най-накрая се усмихна и колът в ръцете на Тиарнан засия в зелена светлина, в следствие на което тя изпищя и го пусна на земята.

- Не ми пука какво мислят хората за мен - отвърна жрецът. - Ела с мен, Бренан. Мисля, че разполагам с нещо, което може да ти